Решение № 156 от 26.4.2024 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1445/2022 г.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и чл.86 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът С. М. Х. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град Б., ж.к. л., блок 109, етаж 5, ап.10, твърди в исковата молба, че притежавала следните парични суми в лева и във валута, а именно: 24 100 лева, 30 евро и 160 британски лири, които тя не е придобила чрез престъпление. Тези парични средства са били иззети с протокол за оглед и са приобщени като доказателство по образуваното досъдебно производство. Твърди, че желае да си получи обратно парите, които не са предмет на престъпление, но неоснователно са били задържани от прокуратурата и разследващите органи по досъдебното производство като веществено доказателство, от което счита, че търпи вреди, включително и поради обстоятелството, че разследването, започнало през 2019г., все още не е приключило. На отправеното й искане, наблюдаващият прокурор с постановление от 02.11.2020г. е отказал връщането на сумата, който отказ е бил потвърден от Районен съд – Несебър с Определение № 260064 от 30.03.2021г. по ЧНД № 143/2021г. по описа на съда. С оглед на това счита че собствеността й върху парите не е защитена, поради което прави искане Районна прокуратура – Б. да бъде осъдена да й възстанови паричните средства в посочения размер, както и мораторна лихва в размер на 8 261, 10 лева. С допълнителна молба ищцата уточнява, че паричните средства са нейни, същите са били спестявани дълги години, част от тях са придобити по наследство. Поддържа несъгласието си парите, които са били иззети от жилището й, без нейно съгласие, да бъдат задържани и пазени от прокуратурата, по който начин е била лишена от владението върху тях, както и че поддържа желанието си парите да й бъдат върнати. В отговора на исковата молба представителят на Районна прокуратура – Б. излага фактическа обстановка, според която на 19.08.2019г. е образувано ДП № 304 ЗМ-1373/2019г. по описа на РУ на МВР – Несебър, пр. пр. вх.№ 2659/2019г. на РП-Б., срещу Г. К.С. с адрес: село Г., улица З.••, община П., за това, че на същата дата в к.к. С.Б., съставил неистински официални документи – лични здравни книжки и карти за предварителен медицински преглед (медицинско свидетелство за постъпване на работа) с цел да бъдат използвани – престъпление по чл.308, ал.1 от НК. Обвиняемият е бил задържан, като е предал доброволно писмени документи. От доказателствата било установено, че обвиняемият е предоставял на лица срещу заплащане лични здравни книжки, както и че към инкриминираната дата той е живял на съпружески начала с ищцата по настоящото дело – С. М. Х.. Докато Г. К.С. е бил задържан за срок от 24 часа, е било извършено претърсване на жилището, обитавано от двамата, находящо се на адрес: град Б., ж.к. л., блок 109, вход 1, етаж 5, ап.10, което процесуално действие е извършено в условията на неотложност за времето от 13: 00 часа до 14: 46 часа на 20.08.2019г., при което са открити и иззети следните веществени доказателства: документи, печати и картонена кутия с надпис „Nivea men“, съдържаща 5 броя банкноти с номинал 20 лири, 6 броя банкноти с номинал 10 лири, 1 брой банкнота с номинал 20 евро, 1 броя банкнота с номинал 10 евро, 65 броя банкноти с номинал 100 лева, 253 броя банкноти с номинал 50 лева, 248 броя с номинал 20 лева, или общо 24 100 лева, 30 евро и 160 лири. Претърсването и изземването е било одобрено с разпореждане от 21.08.2019г. по ЧНД № 951/2019г. по описа на Несебърския районен съд. С. Х. е поискала на 05.09.2019г. връщане на иззетите парични суми, което й е било отказано с постановление от 18.10.2019г. на прокурор при РП-Б. с мотива, че тя не представя доказателства за произхода на паричните средства и че те са нейна собственост. Впоследствие на 18.11.2019г. тя е заявила пред РП-Б., че не е живяла на съпружески начала с Г. К.С., както и че иззетите парични средства са лични нейни спестявания, като част от тях са придобити от продажба на недвижим имот, не е представила убедителни доказателства за това, включително и след дадените възможност и указания. С. Х. отново е поискала връщане на иззетите парични средства с молба от 19.08.2020г., но прокурорът отново е отказал връщане с постановление от 02.11.2020г. пак по същите съображения. Постановлението е било потвърдено с Определение от 30.03.2021г. по ЧНД № 143/2021г. по описа на Несебърския районен съд. Разследването не е приключило, а паричните средства представляват веществени доказателства в наказателното производство. Отрича тези парични средства да са иззети и да се държат от прокуратурата. С това обосновава становището си за неоснователност на иска. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторни лихви. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа исковете с изложените в исковата молба доводи. Поддържа и че паричните средства са във владение на прокуратурата, която ги свои, отказва да ги върне без мотиви, а ищцата не е обект на разследването и не е свързана с престъплението, за което се води досъдебното производство. Намира също, че произходът на паричните средства е доказан като от продажба на недвижим имот тя е получила сумата от 16 000 лева. Другата част от иззетите парични средства са от трудова дейност и такива, предоставени от нейния баща, за когото се грижи. Британските лири пък са предоставени от нейната дъщеря, която работи в Обединеното Кралство. Няма доказателства тези парични средства да са придобити от нея чрез престъпление, а действията на прокуратурата по тяхното изземване и отказа за връщането им са незаконосъобразни. Представителят на ответника – Районна прокуратура – Б., пояснява, че изземването на паричните средства от жилището, е по повод наличието на данни, че Г. К., който го е обитавал заедно с ищцата, е изработвал и продавал здравни книжки. Остава обаче неустановено чия собственост са парите, респ. ищцата не е доказала, че ги е придобила на твърдените от нея основания или пък част от тях е получената продажна цена от договор за продажба на недвижим имот, тъй като липсвали дори данни, че са изтеглени от нея от банковата й сметка, по която са й платени като продавач по сделката. Освен това отказът да й бъдат върнати парите е потвърден от съда. Отрича обаче парите да ги владее прокуратурата, тъй като те се намират в полицейски служител, на когото е поверено пазенето им като веществени доказателства. Съхраняването им пък е в банкова касета, до която Районна прокуратура – Б. няма достъп, съответно не са в нейна фактическа власт, няма намерение да ги свои. Посочва също, че по досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице. Като друга причина за държане на парите и да не се връщат на ищцата изтъква необходимостта от изясняването дали имат връзка с изготвените неистински документи. Счита, че чрез предявяването на иска по чл.108 от ЗС, след отказите на прокурора да върне иззетите парични средства, ищцата се стреми да заобиколи НПК да получи паричните средства без обаче, включително и в наказателното производство, да е доказала, че са нейни. Прокуратурата не владее тези парични средства, а и няма правомощия за това, а изпълнява задължението си по обезпечаване на доказателствата до приключване на наказателното производство. При условие, е ищцата не е доказала собствеността си, искът се явява неоснователен, като допуска връщането на паричните средства да бъде осъществено в хода на наказателното производство при условие, че там ищцата докаже собствеността си и техния произход, и ако същите вече не са нужди за разследването. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 19.08.2019г. е образувано Досъдебно производство № 304 ЗМ-1373/2019г. по описа на РУ Несебър срещу Г. К.С. с ЕГН ••••••••••, от село Г., улица З.••, община П., за това, че на 19.08.2019г. в к.к. С.Б., съставил неистински официални документи – лични здравни книжки и карти за предварителен медицински преглед (медицинско свидетелство за постъпване на работа), с цел да бъдат използвани – престъпление по чл.308, ал.1 от НК. На 20.08.2019г. по досъдебното производство от разследващия орган е било извършено претърсване на жилище – апартамент, находящ се на адрес: град Б., ж.к. л., блок 109, етаж 5, ап. десен, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства. В съставения за това действие протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 20.08.2019г. е посочено, че претърсването е извършено в присъствието на ищцата С. М. Х. и Г. К.С., за които е посочено, че са лицата, обитаващи жилището. При претърсването са били иззети вещи, описани в протокола, включително: Обект № 4 – черна картонена кутия с надпис „Nivea men“, в която се намират 5 броя банкноти с номинал 20 лири, 6 броя банкноти с номинал 10 лири, 1 брой банкнота с номинал 20 евро, 1 брой банкнота с номинал 10 евро, 65 броя банкноти с номинал 100 лева, 253 броя банкноти с номинал 50 лева, 248 броя банкноти с номинал 20 лева, или общо 24 100 лева, 30 евро и 160 лири. Протоколът за претърсване и иззмване в неотложни случаи с последващо съдебно одобнение от 20.08.2019г., съставен от разследващия орган, е бил одобрен с Разпореждане № 1329/21.08.2019г. по ЧНД № 951/2019г. по описа на Несебърския районен съд. На 05.09.2019г. С. М. Х. е поискала да й бъдат върнати парични те средства, иззети по досъдебното производство без нейно съгласие, като е заявила, че паричните средства са нейни, като една част са от лични спестявания, а друга част от тях са придобити от скорошна продажба на недвижим имот. Действително на 07.06.2019г. С. М. Х., заедно с И.С.Х., е продала недвижим имот, находящ се в землището на село Т., община Т., като на същата дата по банковата й сметка са били преведени от купувачите по сделката суми в общ размер на 16 000 лева, като при преводите изрично е посочено като основание покупко-продажба на земеделска земя. С Постановление от 18.10.2019г. прокурорът при РП- Несебър е отказал връщане на иззетите банкноти, описани по-горе, с мотива, че не са представени доказателства за произхода на паричните средства, а това обстоятелство имало значение с оглед евентуално събиране на доказателства за друго престъпление, свързано с чл.308, ал.1 от НК, за което се води ДП, тъй като имало доказателства, че са се продавали здравни книжки. Доказателствата, които се вменяват на С. М. Х., са документ за продажба на недвижимия имот, банкови преводи на продажната цена и/или плащането й в брой, банков документ за изтеглена от нея парична сума или други. Със същото това разпореждане прокурорът е разпоредил връщане на С. М. Х. на преносим компютър „Acer MS2231“, доброволно предаден от нея, тъй като той няма отношение към предмета на престъплението и воденото разследване, връщането му не би затруднило разкриването на обективната истина. На 08.11.2019г. С. М. Х. е отправила до РП-Несебър повторно искане за връщане на иззетите парични средства, в което искане тя отрича да живее на съпружески начала с Г. К.С., което се установило и при самото претърсване, продължава да настоява че средствата са от лични спестявания и от продажба на недвижим имот. С писмо изх.№ 2659/2019г. РП-Несебър е отговорила на втората молба, като е отбелязано, че С. Х. не представя доказателства относно размера на получената от нея продажна цена на недвижимия имот, независимо, че приема, че по банковата й сметка са преведени от купувачите по сделката 16 000 лева, но неясен остава начина, по който е формирана иззетата сума от 24 000 лева от обитаваното от нея жилище. По този начин писмените данни са непълни и недостатъчни за промяна на вече направените изводи според издаденото по-рано постановление. Трета молба С. М. Х., този път чрез упълномощен от нея адвокат, е подадена до РП-Б. на 19.08.2020г. за връщане на иззетите парични суми в левове и валута, като са изложени доводи, че разследването не е приключено, но в резултат на процесуално- следствените действия не е доказано сумите да са придобити в резултат на престъпление, включително и такова извършено от трето лице, или по друг незаконен начин. Няма доказателства и че тези парични средства въобще имат отношение към предмета на престъплението, за което се води разследването, поради което иска да се приеме, че няма основание за задържане им, това задържане освен, че е неоснователно, се явява и неправомерно, както и че връщането им няма да затрудни разкриването на обективната истина. На 02.11.2020г. прокурорът при РП-Б. е издал постановление, с което за пореден път е отказал връщането на иззетите банкноти, в което поддържа изразените по-рано мотиви, че не са представени доказателства за произхода на паричните средства, които не следва да бъдат връщани до приключване на разследването, доколкото са събрани доказателства за продажба на здравни книжки, а евентуално биха се събрали доказателства за друго престъпление, във връзка с това по чл.308, ал.1 от НК, за което се води разследването. Постановлението на прокурора е било обжалвано пред Несебърския районен съд, пред когото е образувано ЧНД № 143/2021г., по описа на съда, по което е постановено Определение № 260064 от 30.03.2021г., с което постановлението е потвърдено, като жалбата е приета за неоснователна и недоказана. В мотивите на съда е посочено, че не е доказано, че намерените и иззети от обитаваното от С. М. Х. парични средства са именно тези, които са й били заплатени от купувачите по сключения от нея, в качеството й на продавач, недвижим имот, което плащане е извършено по банковата й сметка. Респективно именно в нейна тежест е да докаже, че откритите в жилището й парични средства са тези, които тя е придобила от продажбата на земеделска земя. Същевременно съдът приема позицията, че в тежест на прокурора е да докаже, че процесните суми са предмет на престъпление или получени от престъпление, но се позовава и на мотивите на прокурора за да откаже връщането им – иззетите суми имат значение с оглед евентуално събиране на доказателства за друго престъпление във връзка с това по чл.308, ал.1 от НК, за което се води досъдебното производство, с оглед събираните суми за продажба на установените медицински документи – здравни книжки. При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Предявеният ревандикационен иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на банкнотите в лева, евро и британски лири и за осъждане на ответника да предаде владението върху тях, е допустим. С Решение С-505/20 СЕС не допуска национална правна уредба, съгласно която, когато дадено имущество е иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на наказателното производство собственикът му, добросъвестно трето лице, няма право да сезира компетентния съд с искане за връщане на това имущество. В мотивите на решението е прието, че национална правна уредба, която не предвижда такава възможност, противоречи на член 8, параграф 1 от Директива 2014/42, която задължава държавите членки да гарантират право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да могат засегнатите лица да защитят правата си, като тези лица са не само тези, които са признати за виновни в извършване на престъпление, но и трети лица, чието имущество е засегнато от решение за обезпечаване. За да бъде основателен иска за предаване на владението върху вещ с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да я владее или държи без да има основание за това. На първо място ищецът следваше по категоричен начин с пълно и пряко доказване да установи правото си на собственост върху банкнотите. Това доказване е успешно проведено, след като ищецът установи, че банкнотите са се намирали в обитаваното от ищцата жилище, въз основан на което право тя упражнява владение върху тях, като има право да упражнява спрямо вещите и останалите права, произтичащи от правото й на собственост – право на ползване и право на разпореждане. Никое трето лице не е оспорва правото й на собственост, но Районна прокуратура – Б. счита, че има правно основание да държи тези банкноти по начин, щото ищцата да не може да упражнява правото си на собственост. На първо място се позовава на законосъобразно проведено претърсване на обитаваното от ищцата жилище и изземване на тези вещи, намерени в него, включително и на обстоятелството, че претърсването и изземването са извършени в условията на неотложност, а протоколът за това процесуално следствено действие е надлежно одобрен от съда на основание чл.164, ал.3 НПК. По делото не се спори и относно обстоятелството, че магистратите и разследващите органи са извършили съответните действия в това им качество, т.е., че действията на прокурора в казуса са свързани с осъществяваните по силата на Конституцията на Република България и НПК функции на Прокуратурата на Република България, действията на съдията при Несебърския районен съд са свързани с осъществяваната от него правораздавателна дейност в органа, в който е назначен, както и че разследващият полицай е действал в изпълнение на задълженията му, вменени му от НПК и съобразно ЗСВ. Извършеното претърсване и изземване е било в условията на неотложност. Действително, законодателят не е въздигнал в пречка извършването на претърсване и свързаното с него изземване липсата на предварително дадено съдебно разрешение, но е предвидил, че при липса на такова, претърсване и изземване може да бъде извършено само в условията на неотложни случаи – когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата – чл.161, ал.2 от НПК. Тази единствена възможност не следва да бъде хипотетична и предполагаема, а следва да е обоснована и подкрепена, дори и косвено от събрани по съответното досъдебно производство доказателства. Съдът допуска преценката за наличието на неотложен случай да се извършва от органите на МВР и въз основа на събрана оперативна информация, която обаче е следвало да е прецизно анализирана и сведена до необходимия и разрешен обем до знанието на съответния разследващ орган и наблюдаващ прокурор. В искането на прокуратурата до съда, а оттам и в мотивите на разпореждането на съда, не е посочена връзката между иззетите вещи, и в частност банкнотите, респ. техния собственик с предмета на воденото наказателно производство. В случая е била нарушена разпоредбата на чл.160, ал.1 от НПК доколкото не се установи в настоящия казус да е било налице достатъчно основание да се предполага, че в жилището, обитавано от ищцата, са се намирали парични средства, които да могат да имат значение за делото, водено за престъпление по чл.308, ал.1 от НК. Действително за нуждите на инициираното наказателно производство могат да бъдат иззети веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК, а именно: предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Съгласно чл.111, ал.1 от НПК, същите се пазят докато завърши наказателното производство, но в компетентността на Прокуратурата, съгласно чл.111, ал.2 от НПК, е същите да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато обаче това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Същевременно извършеното претърсване и свързаното с него изземване следва да бъде съобразено с конституционно гарантираните принципи на трети, неучастващи по делото лица, за правото им на собственост е участие в стопанския оборот, да разполагат с доходи, получени от всякаква незабранена от закона дейност. На първо място следва да се има предвид, че подобни действия представляват намеса по отношение гарантираното с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на всяко лице на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. Освен това изземването би могло да води до нарушение на член 17, параграф 1 от Хартата, който признава правото на всекиго да се ползва от собствеността над имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Следователно гарантираното право на ефективни правни средства за защита трябва да се признава на всяко лице, което иска да се позове на предоставената му защита в рамките на производството във връзка с претърсване и изземване. Това право задължително предполага засегнатите от такива процесуално- следствени действия лица да разполагат с подходящи правни средства за защита, чрез които да могат, от една страна да оспорват законосъобразността на тези действия и необходимостта от тях, и от друга, да искат подходящо обезщетение в случай, че действията са били разпоредени или изпълнени незаконно. Тълкуването на член 47 от Хартата съответства и на тълкуването на член 13 от ЕКПЧ в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), от която практика следва, че засегнатите от претърсване и изземване лица трябва да имат възможност за достъп до процедура, по която да могат да оспорват законосъобразността на и необходимостта от извършените действия по претърсване и изземване и да получат подходящо обезщетение в случай, че тези действия са разпоредени или изпълнени незаконно (в този смисъл решенията „Илия Стефанов срещу България“ от 22.05.2008г. § 59; „Стоянов и др. срещу България“ от 31.03.2016г. § 152-154; „Посевини срещу България“ от 19.01.2017г. § 84-86). Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, защита срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на физически или юридически лица е общ принцип на правото на Съюза. В Решението на ЕСПЧ по делото„Илия Стефанов срещу България“, което се отнася до непропорционално претърсване на офис и липсата на ефективно вътрешноправно средство за преценка на законосъобразността на действията по претърсване и изземване и за присъждане на обезщетение, в § 38 изрично е предвидено задължението на съда „да изследва наличието на ефективните гаранции срещу злоупотреба или произвол, съгласно националното законодателство и да провери как тези предпазни мерки работят по отношение на обекта на разследване в конкретния случай. Елементи, взети под внимание в това отношение, са тежестта на престъплението, във връзка с което са извършени претърсване и изземване, независимо дали са извършени в изпълнение на заповед, издадено от съдия или съдебен служител – или в резултат на последващ съдебен контрол – дали заповедта се базира на основателно съмнение, и дали обхватът й е разумно ограничен“. В случая прокурорът, разследващият орган, а и съдът, одобрил процесуално- следственото действие, са се ограничили до просто обявяване на ситуацията за неотложна, а при липса на аргумент за това обстоятелство, не е доказано, че е извършена действителна проверка на законността и необходимостта от такива мерки. Действителната проверка на законността и необходимостта от тези следствени мерки е дотолкова необходима, че в нито един момент преди тях ищцата С. М. Х. не е информирана за вида на предметите, свързани с наказателното разследване, които разследващия орган е искал да открие и изземе от жилището й. Същевременно липсват данни дали на полицейските служители, извършвали претърсването, са били ограничени в достатъчна степен в преценката си да изземат само предмети, които могат да се разглеждат като потенциално свързани с престъплението чл.308, ал.1 от НК, или пък не са знаели предварително какви конкретни предмети биха представлявали доказателство за съставянето на неистински официални документи. Затова, с оглед обстоятелствата, съдът намира, че намесата в правото на потърпевшата Х. за неприкосновеност на жилището й, както и изземването на намерените банкноти, представляващи значителна парична сума в лева, евро и британски лири, не е „предвидена от закона“ съгласно член 8, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основите свободи. Но непропорционалната намеса в правото на собственост по отношение на тази парична сума, съвсем не се изчерпва с нейното изземване, а с упорития отказ от връщането на банкнотите на техния притежател – С. Х., която е била техен владелец, а оттам и собственик (арг. 77 от ЗС, а самия факт, че прокурорите са приели, съответно исканията за връщане на веществени доказателства и жалбата срещу отказа за допустими, означава, че именно С. Х. е активно легитимирана по отношение на банкнотите и засегната от процесуалните действия). От една страна престъплението по чл.308, ал.1 от НК е в Глава IX от НК – „Документни престъпления“, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите. Липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава на конкретните вредни последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл.74 от НПКС оглед спецификата на обекта на тези престъпления, пострадал от тях. От друга страна, никоя разпоредба от НПК не дава право на потърпевшия от претърсването и изземването и не му позволява да оспори правилността и необходимостта от претърсването. Той може да иска връщане на веществени доказателства, да обжалва отказа, но няма разпоредба в НПК или в друго българско законодателство, което да определя процедура, по която едно лице може да оспори законосъобразността на обиск или претърсване в случай, че те са наредени или изпълнени незаконно. В актовете на прокурора не се твърди, че банкнотите са предмет на престъплението по чл.308, ал.1 от НК или средство за извършването му, поради което този факт между страните е безспорен. Неотносимостта на иззетите от жилището на ищцата банкноти към престъплението по чл.308, ал.1 от НК – за което единствено се провежда разследване, се признава и от прокурора с мотивите му, че по делото са събрани доказателства за продажба на инкриминираните документи – здравни книжки, което представлява друго престъпление, макар и свързано с това по чл.308, ал.1 от НК, и „евентуално“ предстои събиране на доказателства за това „друго“ престъпление; от своя страна ищцата С. Х., която в качеството й на трето по досъдебното производство лице отправя исканията до прокурора и подава жалби срещу прокурорските постановления, не е доказала произхода на паричните средства, в частност, че са от продажбата на конкретен недвижим имот в резултат на конкретна сделка. По този начин прокурорът едновременно е обърнал тежестта на доказване, пренебрегнал е презумпцията за невиновност на С. Х. по отношение на „друго“-то престъпление, но за което ще се провежда разследване при „евентуално“ събиране на доказателства, което престъпление освен това следва да предвижда и конфискуване на имущество, и е приел, че С. Х. не следва да се счита за собственик на иззетите от дома й банкноти поради незаконосъобразното позоваване на чл.80, ал.2 от ЗС. Тези позиции обаче не се поддържат само в наказателното производство, но и в настоящото гражданско дело при спора за собственост. Но и в този случай не посочва връзката между С. Христов, от една страна, и престъпление по чл.308, ал.1 от НК и с конкретни действия на Г. К.С., срещу когото се води досъдебното производство (или е привлечен като обвиняем) и на когото се приписва това престъпление, от друга страна. Това води до незаконосъобразност на отказа на прокурора от РП-Б., доколкото последният е следвало да извърши цялостна преценка и проверка на връзката между продаваните здравни книжки и паричните средства, намерени в дома на С. Х.. С оглед горното съдът намира, че е било налице противоправно бездействие от страна на прокуратурата още след първото искане на ищеца за връщане на иззетите банкноти, доколкото никъде в приетите доказателства не се съдържат такива, които да обосноват относимост на тези иззети банкноти към предмета на разследване по наказателното производство. Същевременно законодателят е вменил задължение на разследващите органи и прокуратурата да се въздържат от извършване на следствени действия, с които се цели проверка за наличие на данни за евентуално извършено престъпление. Затова в чл.207 от НПК е прието, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. По настоящия казус не се ангажираха доказателства, които да сочат за връзка на С. Х. и намерените в жилището й и иззети собствени нейни парични средства към образуваното наказателно производство. Като единствен мотив за насочените следствени действия към ищцата изпъква единствено евентуалната й връзка с Г. К.С., но и незаконосъобразно проявената спрямо нея презумпция за недобросъвестност. За наличието обаче на такава връзка или на обстоятелства, сочещи към недобросъвестност както към престъплението, за което се води досъдебното производство, така и към намерените в дома й парични средства, не са ангажирани доказателства и в настоящото производство. Защото по отношение на паричните суми, както вече бе упоменато, не е установено същите да са били предназначени или да са послужили за извършване на престъпление или да са били предмет на такова, като същевременно не е било установено и да са предмет на административно нарушение. Поради това искът се явява основателен, като е без значение дали държането на паричните средства на ищцата, които РП-Б. продължава да осъществява, се извършва лично или чрез трето лице. Доколкото е предявен вещен иск за собственост, мораторна лихва не следва да се присъжда, тъй като ищцата не претендира паричната сума чрез облигационен иск, тъй като не твърди тя да се дължи на договорно основание, чрез забавено изпълнение на парично задължение, или по правилата на неоснователно обогатяване. Не може да се приеме, че ищцата претендира мораторната лихва като вреди, настъпили в резултат на изземването и несвоевременното връщане на паричните средства, независимо, че в първоначалната искова молба претендира вреди по чл.52 от ЗЗД, т.е. не е направено ясно разграничение между имуществените вреди и мораторната лихва за забавено плащане, произволно заявена в размер на 8 261, 10 лева за времето до предявяване на иска. Това разграничение не е направено и в допълнителната искова молба, подадена в изпълнение указанията на съда, по който начин е дадена възможност да уточни иска си – дали е за вреди или е акцесорна претенция за лихви. С тази допълнителна молба отново претендира да му бъде заплатена мораторна лихва, каквато не се следва като акцесорна претенция по иск за собственост, и едновременно с това претендира този път обезщетение за причинени неимуществени вреди, по който също не посочва конкретна цена на иска, както и при претенцията на имуществени вреди. Това налага да се приеме, че искът за мораторна лихва се явява недопустим, имащо за последица прекратяване производството по делото в тази му част. С оглед правилата на процеса в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Ответникът не е правил разноски по делото и не претендира такива, но същият следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения иск, която възлиза на сумата в размер на 50 лева, тъй като таксата не следва да се определя върху номиналната стойност на банкнотите, които са предмет на иска за собственост. Така мотивиран, Несебърският районен съд