Решение № 4445 от 22.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1235/2022 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17. 04. 2021 год., постановено по гр. д. № 8371/2020 год. на СРС ІІ ГО 126 състав, е прогласен за нищожен по иск на Топлофикация София ЕАД на основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД направеният от И.З. С. отказ от наследството на Г.Й.Г., починал на 10. 01. 2019 год., вписан в особената книга на СРС на 26. 11. 2019 год. под № 1893.

С решението ответникът е осъден на разноски в размер на 150 лева, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

С въззивна жалба ответниците, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на място на починалата ответна страна, считат решението за неправилно и незаконосъобразно. Счита прогласяването на отказа от наследство от страна на СРС за неправилно. Излагат се същите съображения като тези в хода на първоинстанционното производство. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което като недоказани да бъдат отхвърлени предявените искове от ищеца.

Претендират се разноски.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с произнасяне за липса на заявени доказателствени искания, за липса на отговор на жалбата.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Други доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Постъпила е и бланкетна „формулярна“ молба от ищеца, в която не се правят процедурни искания или такива по доказателствата. Претендират се 200 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

В редовно проведено публично съдебно заседание, по въззивно производство, страните поддържат тезите си, претендират разноски. Адвокат Л. моли съдът да отмени обжалвания акт на районния съдия по съображения, които е изложила в депозираната въззивна жалба.

Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение, е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Правната квалификация е тази, приета от районния съдия за приложима и меродавна, а именно чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД.

Правна уредба:

В) НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части.

3. ЕДНОСТРАННИ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Със смъртта на наследодателя наследниците придобиват възможността да приемат новооткритото наследство. Това означава, че с акта на приемането те придобиват правата и встъпват в задълженията на своя наследодател.

По своята същност отказът от наследство е едностранно волеизявление на лице, притежаващо качеството наследник, с което то губи облагите и се освобождава от тежестите, с които е обременена една наследствена маса.

Отказът от наследство е формален и изричен акт, който следва да бъде необременен с модалитети. Той би бил недействителен, в случай че е извършен под условие или е обвързан с изтичането на определен срок (чл. 54, ал. 1 ЗН).

Няма да породи действие и частичният отказ от наследство, тъй като специфика при наследяването е преминаването в цялост, а не на отделни обекти от наследствената маса.

Районният съдия е отговорил на единствения спорен въпрос по делото – е извършил ли е ответникът плащане на задължение на наследодателя си, на който следва да се даде положителен отговор – тоест единствен логичен извод от анализа на фактите по делото, установени от събраните доказателства, приети като неоспорени по надлежен за това по ГПК ред.

Исковете по тази правна разпоредба, която е по характер императивна, са безспорно и категорично доказани и обосновани, тоест решението е и правилно, и аргументирано. По този въпрос възражението в жалбата е неоснователно изцяло.

В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че се е осъществил състав на посочената правна норма.

Това е сторено от тази страна, както правилно и обосновано се е аргументирал с решението си районният съдия, при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискванията на чл. 154 ал. 1 ГПК при разпределяне на доказателствената тежест.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното:

На доводите и твърденията с въззивната жалба е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания, като пороци, не са характерни за съдебното решение, обратното, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. Не се установи от въззивния съд вътрешна противоречивост на мотивите на крайния съдебен акт на районния съдия.

След като не са оспорени по надлежния за това ред, писмените доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни, и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията и доводите на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответната страна, която може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от нейна страна.

С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест ответникът пък е този, който следва да установи положителните факти, на които основава своите твърдения и доводи, респ. възраженията си.

Районният съдия правилно е отговорил на база исковете с посочената правна квалификация при субективното им съединяване, както и съдебната практика, приложима и меродавна за случая.

Въззивният съд не приема нещо различно в решението си.

Изложените от въззивника доводи в жалбата, които преповтарят тези в отговора на исковата молба, с първата за неправилност на решението на районния съдия, са несъстоятелни изцяло.

Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание, и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, експертно заключение на ССЕ, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение. Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства, както и заключение на експерта по СТЕ.

При наличие на тези доказателства – писмени, районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, без вътрешни противоречия, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалбата ответната страна не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което: по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответната страна е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника част следва да бъде потвърдено.

На въззивника разноски не се полагат и такива не му се присъждат, поради изхода на делото – жалбата като неоснователна се отхвърля.

На въззиваемата страна следват се разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивния съд, за което няма възражения, включително по чл. 78 ал. 5 ГПК, поради което следва се изцяло на претендиралата го страна.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд