Решение № 1068 от 28.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2689/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Б. И. М. [ЕГН] против Заповед № Л-03-596#1/09.10.2025 г. издадена от заместник главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено лишеният от свобода Б. И. М. [ЕГН] да бъде настанен в затвора [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание. Жалбоподателят, чрез адв. Г. А. посочва, че с оспорената заповед е наредено преместването му в затвора – [населено място] и се издава на основание чл. 58 ЗИНЗС, но е следвало да се приложи чл. 62, ал.1 ЗИНЗС, допуснатото нарушение е основание за отмяната на заповедта. От 25.09.2025 г. жалбоподателят е с постоянен адрес в [населено място]. Повече от 15 години не е пребивавал на територията на [населено място]. Не е налице основание за преместване. Единственият човек, който го посещава в затвора Варна е сестра му, която живее в [населено място]. Тези обстоятелства тя е декларирала в декларация с нотариална заверка, която е представена с жалбата. Започнал е работа като отговорник на коридор, в който е килията му. Изпълняват се дейностите по чл. 40, ал.1, т.1-5 ЗИНЗС. С оспорената заповед е нарушено правото му на личен и семеен живот, защитено от чл. 32, ал.1 от Конституцията на РБългария. Преместването е в нарушение на чл. 73, т.9 и чл. 92 ППЗИНЗС. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, доведен от органите на ОЗ "Охрана"- Варна, като се представлява и от пълномощника си. Поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Ответникът – Заместник главнен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", чрез юриск. С., пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. Издаденият административен акт е в изпълнение на служебното начало визирано в чл.58 от ЗИНЗС, а именно, че наказанието се изтърпява по постоянен адрес на лицето, към момента на постъпване в местата за лишаване от свобода и последващо изменение на този адрес не е сред основанията за оставането му в затвора Варна. Моли за отхвърляне на жалбата. Направено е възражение относно претендираните разноски. Съдът приема за установено следното от фактическа страна. С Определение № 260002/03.11.2023 г. по нохд № 306/2020 г. на Окръжен съд – Добрич е потвърдена наложената на подсъдимия Б. И. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Присъда № 260001/03.11.2023 г. по нохд № 306/2020 г. на Окръжен съд – Добрич е наложено наказание лишаване от свобода на Б. И. М. за срок от 20 години. С Решение №621/04.12.2024 г. по НОХД № 732/2024 г. на ВКС на РБ е изменено решение № 76/24.06.2024 г. на Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 82/2024 г. като е намалено наложеното на Б. И. М. наказание „лишаване от свобода“ на 18 години. С Предложение № ИЗ-6054/03.10.2025 г. на началника на затвора Варна до гл. директор на ГДИН е предложено М. да бъде преведен от Затвор Варна в Затвор – Белене, на основание чл. 62, ал.1, вр. чл. 58 ЗИНЗС. От представените Удостоверения за промени на постоянен адрес на Б. И. М. се установява, че от 21.07.2003 г. – 02.07.2021 г. е в [населено място], от 02.07.2021 г- 01.09.2025 г. е в [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна и от 01.09.2025 г. в [населено място]. Удостоверение за постоянен адрес № АУ106330МЛ/25.09.2025 г. издадено от Община Варна, район „Младост“, удостоверява, че от 25.09.2025 г. Б. И. М. има заявен постоянен адрес в [населено място], [жк], № 130, вх.1, ет.4, ап.12. Удостоверение за постоянен адрес № АУ106334МЛ/25.09.2025 г. издадено от Община Варна, район „Младост“, удостоверява, че от 25.09.2025 г. Т. И. М. има заявен последен настоящ адрес в [населено място], [жк], № 130, вх.1, ет.4, ап.12. В Декларация от Т. И. М., нотариално заверена на 14.10.2025 г. е декларирала, че е сестра на Б. И. М. и като негова сестра е единствения му близък човек, който го подпомага и посещава ежемесечно на свиждания в Затвора – Варна. От справка № ИЗ-8575/11.12.2025 г. от началника на Затвора – Варна се установява, че М. е постъпил в Затвора – Варна на 28.06.2019 г., с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в качеството на подсъдим по НОХД № 306/2020 г. на Окръжен съд – Добрич. Началото на наказанието лишаване от свобода е от 20.03.2019 г. При постъпване в Затвора – Варна е бил с постоянен адрес в [населено място]. От обяснения на Г. К. е установено, че е предоставил адреса си на М., за да избегне спазване изискванията на чл. 58 ЗИНЗС. В затвора – Варна на 03.10.2025 г. е изготвено предложение до гл. директор на ГДИН – С. за преместване на М. в друг затвор на основание чл.62, ал.1 вр. чл. 58 ЗИНЗС. Издадена е Заповед № Л-03-596#1/09.10.2025 г. на зам. гл. директор на ГДИН. На 24.10.2025 г. в Затвора е получена лична карта издадена на 19.10.2025 г. от ОДМВР Варна на М.. Предвид установеното съдът прави следните правни изводи: Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 10.10.2025 г., жалбата е подадена на 23.10.2025 г., в срока по чл. 149, ал.1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С т.5 и т.6 от Заповед № Л-01-9/28.02.2025 г. на гл. директор на ГДИН е предоставено правомощие на заместник главния директор на ГДИН старши комисар Ц. да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 62, ал.1, т.1-3 и т.5 ЗИНЗС, и в случаите на чл.58 ЗИНЗС, от което следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Посочени са фактически и правни основания за издаването й. Не е връчено уведомление по чл. 26, ал.1 АПК за започване на административното производство, с което е допуснато процесуално нарушение, което в случая е съществено, защото ако не беше сторено жалбоподателят щеше да представи доказателства, че от 25.09.2025 г. е с постоянен адрес в [населено място] и това би дало възможност ответникът да стигне до друг правен извод. Съгласно чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: 1. в затворите – осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим. Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018 г. на гл. директор на ГДИН е определен редът за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, на основание чл. 13, ал.2, т.1 и чл. 58 ЗИНЗС, съгласно която осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвор и затворнически общежития както следва: т.4.1 Затвора – [населено място] – лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра, съгласно, т. 4.4 Затвора – [населено място] и ЗО „Разделна“ – лишените от свобода от област Варна. Няма спор между страните, че началото на наказанието е 20.03.2019 г., когато е наложена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на М.. Той е постъпил в Затвора – Варна на 28.06.2019 г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тогава е бил с постоянен адрес [населено място], обл. Добрич. Наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим е в сила от 04.12.2024 г., когато е постановено Решение № 621/04.12.2024 г. по кнохд № 732/2024 г., към тази дата М. е бил с постоянен адрес в [населено място], обл. Варна. След отмяна на адресната регистрация в [населено място], обл. Варна със Заповед № РД-702/01.09.2025 г., М. е със служебен адрес в [населено място], обл. Варна. От 25.09.2025 г. е с постоянен адрес в [населено място]. М. е в Затвора Варна от 28.06.2019 г., но тогава не е бил осъден, защото е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и настаняването му в Затвора – Варна е по реда на чл. 244 ЗИНЗС. Първоначалното разпределяне в Затвора – Варна е извършено на 04.12.2024 г., когато е влязла в сила присъдата, защото нормата на чл. 58 ЗИНЗС посочва, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода. Всяко следващо мястото на изтърпяване на наказанието е преместване по смисъла на чл. 62, ал.1, т.1-5 ЗИНЗС. С оглед предоставената му компетентност е следвало ответникът да обоснове, кое от основанията по чл. 62, ал.1, т.1-5 ЗИНЗС приема, че е налице. Това не е сторено. Ответникът е приел, че М. след постъпване в Затвора – Варна е променил постоянния си адрес в обл. Варна, за да остане в Затвора – Варна и след служебна промяна на адреса му в [населено място] не следва да продължи изтърпяване на наказанието в [населено място]. Така изложените мотиви не съответстват на нито едно от основанията по чл. 62, ал.1, т.1-5 ЗИНЗС. Оспорената заповед е и в нарушение на чл. 58 ЗИНЗС, която разпоредба предвижда, че следва осъдените да се разпределят съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. Следвало е към момента на издаване на оспорената заповед 09.10.2025 г. ответникът да съобрази, че М. е с постоянен адрес от 25.09.2025 г. в [населено място]. Не са обосновани обективни причини, които са препятствали ответника да събере относимите доказателства. Дори и да се приеме, че е имало такива на основание чл. 142, ал.2 АПК след като постоянния адрес и към момента на М. е в [населено място] следва Затвора – Варна да е мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съобразно т.4.4 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН, която предвижда, че в Затвора – [населено място] и ЗО „Разделна“ се настаняват осъдените на лишаване от свобода от област Варна. Неоснователен е довода на ответника, че липсва правна уредба, която да предвижда, че последвала промяна в постоянния адрес на лишения от свобода, след настаняването му в затвор не следва да се съобразява при издаване на заповед за преместване или настаняване. На основание чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед – 09.10.2025 г. , постоянния адрес на М. е в [населено място], поради което съгласно чл. 58 ЗИНЗС не е било налице основание за настаняването му в Затвора - [населено място], защото там се настаняват лишените от свобода от обл. Разград, Добрич и Силистра. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на чл. 6, ал.2 АПК, поради следното: Жалбоподателят посочва, че единственото лице, което го посещава в затвора – Варна е сестра му – Т. И. М., която е с настоящ адрес в [населено място]. Тя е декларирала тези обстоятелства в нотариално заверена декларация. Ответникът не е оспорил или опровергал това твърдение. Съгласно чл. 86, ал. 5 ЗИНЗС, лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в място за лишаване от свобода, което не е най-близо до постоянния им адрес, могат да ползват правата на свиждане и телефонна връзка при по-благоприятни условия, определени със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Посочената разпоредба е доказателство, че правото на свиждане и контакт с близки хора е от съществено значение за лишените от свобода и това тяхно право не следва да се затруднява. Разстоянието между [населено място] и [населено място] е 275 км, което се изминава с автомобил за приблизително 4 часа, от което следва, че сестрата на жалбоподателя ще бъде затруднена да осъществява свиждане с него, съответно ще бъде нарушено това право на лишения от свобода. Жалбоподателят посочва, че е започнал работа като отговорник на коридора, в който е килията му, от което следва, че съобразно чл. 40, ал.2, т.1-5 ЗИНЗС за постигане целите на наказанието не е необходимо да изтърпява същото в Затвора – [населено място]. От изложеното следва, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, същата е в противоречие с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основанията по чл. 146, т.4,5 и 6 АПК за отмяната й. Жалбоподателят е претендирал за присъждане на сторени разноски по делото. Заплатил е държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност. Същото е основателно, защото делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е с провеждане на едно съдебно заседание, без нуждата от експертизи или събиране на допълнителни доказателства. На основание чл. 78, ал.5 вр. чл. 144 АПК на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лева съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № №1/09.07.2004 г. ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 1010 лева /516,40 евро/. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд - Варна