Решение № 7 от 28.1.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 189/2025 г.

Районен съд - Левски28.01.2026 г.докладчик Десислава Константинова Николаева

Диспозитив

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №29 от 21.05.2025г. на Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на Г. И. Г., ЕГН:••••••••••, с адрес: •••, е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.131, ал.1, т.9 от Закона за храните за нарушение на чл.61, ал.1 от Закона за храните във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба №12/18.11.2021г. за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН:••••••••••, с адрес: ••• да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Плевен, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. или съответната им равностойност в евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от Г. И. Г. от гр.Плевен против Наказателно постановление №29 от 21.05.2025г. на Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.131, ал.1, т.9 от Закона за храните за нарушение на чл.61, ал.1 от Закона за храните във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба №12/18.11.2021г. за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние. В жалбата е наведен довод, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от описаното в диспозитивната част на наказателното постановление не става ясно какво точно нарушение се твърди да е извършено от жалбоподателя. Наведен е довод, че същият не може да бъде субект на нарушението, тъй като не е бизнес оператор. Изложени са аргументи, че субект на процесното нарушение може да бъде бизнес оператор, по смисъла на чл.9 от ЗХ, който съгласно чл.26 от ЗХ подава до съответния орган заявление за регистрация. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв.Р. Р. – ПлАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представя писмени бележки с подробни доводи за незаконосъобразност на НП. Излага аргументи, че субекта на процесното нарушение се извежда от разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗХ, като от текста на НП не става ясно въз основа на какви факти е прието, че жалбоподателят е сред лицата, за които е следвало по закон задължението за подаване на заявление. Твърди, че липсва посочване какво средство за комуникация и какво средство за осъществяване на търговия санкционираното лице е използвало, както и посочване дали същото е доставчик на услуги и какъв вид са били те. Сочи, че не става ясно коя е приетата дата на извършване на нарушението, тъй като датата на извършване на проверката не е началната дата на започване на дейността. Навежда довод, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. Моли НП да бъде отменено. Ответната страна по жалбата Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен се представлява от адв.С.П. - ПлАК. Излага аргументи, че са спазени всички процесуални правила относно издаването на НП, не е нарушен материалният закон. Моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено и в полза на ответника по жалбата да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 08.01.2025г. бил получен сигнал в ОДБХ Плевен, за предлагани за продажба чрез обява в соц. мрежа Facebook месни продукти с неизвестен произход и лиценз, от лице от гр.Левски, с приложен към сигнала снимков материал на обявата. По повод на сигнала била издадена заповед на Директора на ОДБХ Плевен за съвместна проверка от инспектори от ОДБХ Плевен и служители на ОД МВР Плевен. От служител на ОДБХ Плевен била направена поръчка на хранителни продукти на посочения в обявата телефонен номер и била направена уговорка за доставяне на поръчката в гр.Левски, на паркинга зад офис на куриерска фирма Еконт. На 16.01.2025г., около 11:00 ч. свидетелите И. Б. Р. Б. и Д. А. - инспектори в отдел „Контрол на храните - Растителна защита“ при ОДБХ - Плевен, заедно със служители на ОД МВР Плевен отишли на паркинга зад офис на куриерска фирма Еконт в гр.Левски, съобразно уговорката по телефона за приемане на поръчката. На уговореното място и в уговорения час пристигнал жалбоподателят Г. И. Г. с МПС, което предварително било посочено по телефона при направата на поръчката, с рег.№•••. Доставени били два броя пакета свински кожи, два броя пакета пръжки, един брой опаковка прясно сирене и един брой опаковка зряло сирене, опаковани в две полиетиленови торби, като поръчката била приета от св.Д. А.. Впоследствие на място била извършена проверка от инспекторите, при която било установено, че доставените храни са без етикетировка и без документи за произход и безопасност. Извършена била служебна проверка в национален публичен регистър на Българска агенция по безопасност на храните, при която било установено, че лицето доставило продуктите Г. И. Г. не е регистриран по реда на Закона за храните за търговия на храни от разстояние. За установеното по време на извършената проверка на място бил съставен Констативен протокол от 16.01.2025г. и АУАН №00148 от 16.01.2025г. срещу жалбоподателя Г. И. Г. за нарушение на чл.61, ал.1 от Закона за храните, във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба №12/18.11.2021г. за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние, вр. чл.131, ал.1, т.9 Закона за храните. Актът бил предявен на нарушителя и подписан от него. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №29 от 21.05.2025г. на Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните - Плевен, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.131, ал.1, т.9 от Закона за храните за нарушение по чл.61, ал.1 от Закона за храните, във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба №12/18.11.2021г. за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние. Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. Р. Б., И. И. Б., Д. В. А., както и от приетите писмени доказателства - сигнал до ОДБХ Плевен, ведно с приложен снимков материал, Констативен протокол №0025003 от 16.01.2025г., АУАН №00148 от 16.01.2025г., Наказателно постановление №29 от 21.05.2025г. Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски показания, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в съответствие с писмените доказателства по делото, без данни за възможна заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните функции и неоспорени от страните. С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната от закона форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. При извършената служебна проверка не се установиха съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. Неоснователен наведеният довод за неяснота какво точно нарушение се твърди да е извършено от жалбоподателя, датата на извършване на нарушението, средството, чрез което е осъществена търговия от разстояние. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.131, ал.1, т.9 от Закона за храните, предвиждащ глоба за лице, което извършва търговия с храни от разстояние в нарушение на чл.61 – 65 ЗХ, като в процесния случай е направена връзка с нормата на чл.61 ЗХ. Последната урежда процедурата по регистрация за извършване на търговия с храни от разстояние. Посочена е като нарушена и нормата на чл.2, ал.2 от Наредба №12/18.11.2021г. за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние, предвиждаща, че търговия с храни от разстояние може да се извършва само от лица, регистрирани съгласно чл.61 от Закона за храните. В обстоятелствената част на АУАН и НП са описани факти, изпълващи фактическия състав на така квалифицираното нарушение, като е налице надлежно описание на датата, мястото и начина на извършване на нарушението. Описана е осъществената доставка на хранителни стоки, датата и мястото на осъществяването й, че поръчката за същата е направена чрез средство за отдалечен достъп - телефон. Изложени са факти относно липсата на регистрация в регистъра на БАБХ на лицето, установено да осъществява тази дейност - търговия на храни от разстояние. Предвид на изложеното съдът намира, че не е накърнено правото на защита на санкционираното лице и поконкретното правото му да бъде запознат с нарушението, което се твърди да е извършил и неговите фактически рамки. Волята на административнонаказващият орган е ясна, като е налице съответствие между фактическото и правно описание на нарушението. Съдът намира, че не е нарушен материалният закон чрез санкционирането на жалбоподателя, който не може да бъде субект на нарушението на чл.61, ал.1 ЗХ. Изложени са съображения, че субект на процесното нарушение може да бъде само бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. Настоящият съдебен състав намира така направените възражения за неоснователни. Съгласно чл.60, ал.2 ЗХ търговия с храни от разстояние се извършва след регистрация. Действително разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗХ, уреждаща процедурата по регистрация за търговия с храни от разстояние, предвижда, че такава регистрация може да бъде направена от лицата по чл.60, ал.1 ЗХ - бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. Процесното нарушение касае именно извършване на такава дейност без императивно предвидената в закона регистрация, като за съставомерността на деянието е без значение, дали лицето е отговаряло на изискванията за регистрация и по-конкретно да е някое от лицата по чл.60, ал.1 ЗХ - бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или да е доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. Достатъчно е да се установи, че лицето извършва дейност, за която чл.61, ал.1, т.2 ЗХ предвижда вписване в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ и такова вписване не е налице. Описаните в обжалваното наказателно постановление факти се установяват безспорно от събраните по делото доказателства. Правилно същите са квалифицирани като нарушение на чл.61, ал.1 от Закона за храните, във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба №12/18.11.2021г. за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние Безспорно се установяват действия на санкционираното лице представляващи търговия с хранителни стоки от разстояние, за която чл.61, ал.1, вр. чл.60, ал.2 ЗХ предвижда регистрационен режим - продажба на хранителни стоки, които са предлагани чрез публикация в соц.мрежа фейсбук и поръчани чрез средство за комуникация от разстояние - телефон. Безспорно е установено, че санкционираното лице е извършило доставка на стоките за реализиране на тяхната продажба. Правилно отговорността е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл.131, ал.1, т.9 от ЗХ, която предвижда налагане на глоба на лице, което извършва търговия с храни от разстояние в нарушение на чл.61 – 65 от закона. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е такова на формално извършване и за него не се изисква настъпването на вредоносен резултат. По делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства относно осъществяването му, които да водят до незначителна обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид. Обстоятелството, че санкционираното лице няма други нарушения е съобразено от административно-наказващия орган при индивидуализацията на наказанието, като е наложена глоба в минималния предвиден в закона размер от 2000 лв. Поради изложените доводи обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. или съответната им равностойност в евро. Мотивиран от горното, съдът,

Цитирани разпоредби

17