Решение № 306 от 6.7.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 259/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от К. Е. Т., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-1158-003733/05.12.2025 г., издадено от ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор Пътна полиция, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 153.39 евро и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 102.26 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца за нарушения на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, извършени на 21.10.2025 г. в град Перник. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изложени са доводи, че в АУАН и НП липсва пълно, подробно, точно и ясно описание на механизма на осъществяване на претендираното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, включително липсва описание на фактическите обстоятелства, характеризиращи обективираното поведение и на двамата участници в настъпилото ПТП. Акцентира се, че полицейските служители, посетили местопроизшествието, не са били свидетели-очевидци и са интерпретирали фактологията на казуса въз основа на обясненията на двамата водачи, при което е следвало точно, пълно, подробно и ясно да възпроизведат словесно в АУАН пътното поведение на последните при настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/, което се твърди да не е сторено и да нарушава правото на защита на наказаното лице. Посочени са и елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Съобразно изложеното е направено искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. В проведеното по делото първо открито съдебно заседание жалбоподателят не участва лично и представлява се от адв. И. М.. В следващото второ по ред открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С молба с рег. № 16104/07.05.2026 г. поддържа становището за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и искането да бъде отменено, във връзка с което излага подробни доводи. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Административно-наказващият орган, не изпраща представител в проведените по делото открити съдебни заседания. В придружаващото писмо, с което е изпратена преписката във връзка с обжалваното наказателно постановление, заявява становище, че същото е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН и прави съответно искане да бъде потвърдено. В случай че жалбата е основателна и се претендират разноски от жалбоподателя за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на делото, прави искане размера на същите да бъде намален до предвидения в закона минимум Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 21.10.2025 г., около 16:30 часа в град Перник, по улица „Юрий Гагарин”, с посока на движение от улица „Владайско въстание”, К. Е. Т. управлявал собствения си товарен автомобил марка „Фиат”, модел „Дукато”, с регистрационен номер ••••••••, като на пътен възел „Църква” при маневра ляв завой за излизане към път I-6, не се съобразява с правомерно движещият се лек автомобил Фолксваген Пасат с немски регистрационен номер ••••••••, реализирайки пътно-транспортно-произшествие /ПТП/ с материални щети без пострадали лица. Жалбоподателят Т., в качеството на водач на товарния автомобил марка „Фиат”, модел „Дукато”, с регистрационен номер ••••••••, не остава на място на ПТП и не уведомява компетентната служба на МВР, а напуска местопроизшествието. Същият е установен на път 111-811 в района на км. 40 от екип на РУ Брезник. Във връзка с описаната фактическа обстановка срещу К. Е. Т., ЕГН ••••••••••, на 21.10.2025 г. от Д. С. С., на длъжност младши автоконтрольор при Сектор Пътна полиция, ОДМВР Перник, в присъствието на свидетеля С. А. С., е издаден Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, № 45103558, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, и за нарушение на чл. 123, ал. 2, т. 3 ЗДВП – напуска ПТП. В посочения АУАН е отбелязано, че от ПТП са претърпени имуществени вреди, описани в Протокол за ПТП с материални щети № 2025-1028-51386. Същият е представен и приет като доказателство по делото. От съдържанието му се установява, че е съставен от Д. С. С. и е подписан от водачите на описаните в АУАН и НП моторни превозни средства. Процесният АУАН е подписан от жалбоподателя на 21.10.2025 г. с отбелязване, че има възражения и ще ги предаде в писмен вид. Въз основа на посочения Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, № 45103558 от 21.10.2025 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-1158-003733/05.12.2025 г., издадено от В. С. В., ВПД Началник Сектор в ОДМВР Перник, Сектор Пътна полиция, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева/ 153.39 евро и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева/102.26 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца за нарушения на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на чл.12, ал. 1, т. 3 ЗДвП, извършени на 21.10.2025 г. в град Перник. Словесно нарушението е описано по следния начин: „На 21.10.2025 г. в 16:30 часа, в град Перник, на ул. „Юрий Гагарин”, като водач на товарен автомобил, „Фиат Дукато”, •••••••••, при обстоятелства: град Перник по улица Юрий Гагарин, с посока на движение от улица Владайско въстание, управлява собствения си товарен автомобил ФИАТ ДУКАТО, с регистрационен номер ••••••••, като на пв Църква при маневра „ляв завой” за излизане към път I-6, не се съобразява с правомерно движещият се лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ, с немски регистрационен номер ••••••••, реализирайки ПТП с материални щети без пострадали лица. Водача Т. не остава на място на ПТП и не уведомява компетентната служба на МВР, а напуска местопроизшествието. Същият е установен на път 111-811 в района на км. 40 от екип на РУ БРЕЗНИК”. Прието и посочено е, че словесното описание на нарушенията изпълнява фактическия състав на следните законови разпоредби: предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, с което виновно е нарушил чл. 25 ал. 1 от ЗДВП, както и нарушава задълженията си като участник в ПТП, с което виновно е нарушил чл.123 ал. 1 т. 3 от ЗДВП. Наказателното постановление е връчено на К. Е. Т. на 21.01.2026 г., видно от отбелязването в него. Жалбата срещу него е депозирана на 03.02.2026 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. С. С. – актосъставител на гореописания АУАН и съставител на посочения в него Протокол за ПТП № 2025-1028-51386-1 с материални щети, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото и от които приема за доказано осъществяването на описаното в обжалваното наказателно постановление ПТП по вина на жалбоподателя и напускането от него на мястото на произшествието. Разпитан в проведеното на 07.05.2026 г. открито съдебно заседание, свидетелят сочи, че на въпросния ден и дата бил на работа, съвместно с колегата му С. С.. Дежурният ги изпратил на възникнало ПТП на ул. „Юрий Гагарин“, в района на Пътен възел „Църква“, като цитирал товарен автомобил и автомобил с немска регистрация. Посочва, че са отишли на място и са установили въпросния автомобил с немска регистрация и водача му, който бил записал номера на другия участник в ПТП- то, като дежурния направи връзка по телефон със собственика - водача да се върне на място, тъй като е участник в ПТП. Уточнява, че може да каже, дали в конкретния случай собственикът е и водач. Заявява, че с колегата му отишли преди входа за село Слаковци, където въпросният автомобил ги чакал на една отбивка. Установили, че автомобила бил там с водач в него, снели самоличността му и той заявил, че той си управлява автомобила. Посочва, че от там се върнали на мястото на ПТП-то, на ул. „Юрий Гагарин“, Пътен възел „Църква“, и потърпевшият, който бил на място, потвърдил, че това е въпросният водач, който е бил участник в ПТП-то. Посочва и че отбили на бензиностанция „Лукойл“, в кв. „Изток“, и съответно там изготвили необходимите документи, с които санкционирали жалбоподателя и издали Протокол за пътнотранспортно произшествие с материални щети. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид показанията на свидетеля Д. С. С., които кредитира по гореизложените съображения и приетите писмени доказателства: АУАН сер. GA № 4510358/21.10.2025 г., Наказателно постановление № 25-1158-003733/05.12.2025 г., заверено копие на протокол за ПТП № 2025-1025- 51386-1/2025г., заповед № 8121з-1632/2021 г. на МВР, Протокол за ПТП № 2025-1028-51386-1 с материални щети. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. В АУАН и НП надлежно са описани санкционираните нарушения, като са посочени датата, времето, мястото и начина на извършването им и самоличността на жалбоподателя, в качеството на водач - нарушител, като е индивидуализиран и управлявания от него автомобил, включително е индивидуализиран и автомобила, с който е реализирано ПТП, при което са причинени материални щети. При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административно-наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, както и че това е станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административно-наказателна отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Във връзка с възраженията на жалбоподателя в депозираната жалба във връзка с описанието на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че съдържащото се описание на нарушението в обжалваното наказателно постановление е достатъчно от гледна точка ефективно упражняване правото на защита. Административнонаказващият орган ясно и безпротиворечиво е описал датата, времето, мястото на нарушението и механизма на извършване на деянието по чл. 25, ал. 1 ЗДвП /посочено е, че в град Перник, по улица „Юрий Гагарин”, с посока на движение от улица „Владайско въстание”, жалбоподателят управлява собствения си товарен автомобил „ФИАТ ДУКАТО”, с регистрационен номер ••••••••, като на пътен възел Църква при маневра „ляв завой” за излизане към път I-6, не се съобразява с правомерно движещият се лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ”, с немски регистрационен номер ••••••••, реализирайки ПТП с материални щети без пострадали лица/, противно на изложеното в жалбата. Отсъства и противоречие между описанието на вменените нарушения и правното им квалифициране, като не се установява от съдържанието на обжалваното наказателно постановление жалбоподателят да е възпрепятстван да разбере за извършването на какви по вид нарушения е привлечен към отговорност. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, съдът приема за безспорно доказано осъществяването от жалбоподателя на вменените му с обжалваното наказателно постановление нарушения на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че независимо, че свидетелят Д. С. С. не е бил пряк очевидец на извършените нарушения, същият свидетелства за обстоятелства, настъпили непосредствено след настъпване на произшествието, липсва каквато и да е заинтересованост или предубеденост при даването на показания, а в самите свидетелски показания не се установяват съществени противоречия, които да ги дискредитират. Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата, време и място жалбоподателят е извършил санкционираните нарушения на чл. 25, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за които деяния законосъобразно е наказан с обжалваното наказателно постановление. Санкционираните нарушения не са маловажни, тъй като с нищо не се отличават от другите случаи на нарушения от същия вид. Такива възражения не навежда и жалбоподателят. Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил вида и размера на наложените наказания за нарушенията на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, извършени от жалбоподателя на 21.10.2025 г., като е приложил съответните санкционни норми от ЗДвП /посочени в НП/, предвиждащи фиксиран размер на наказания. В тази връзка следва да се посочи, че намаляване на наказанието под законоустановения размер законът не допуска. В обобщение, по изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. По разноските: Предвид изхода на делото претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователна. От административно-наказващия орган не се претендират разноски, поради което и съда не дължи произнасяне във връзка с тях. Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът