Решение № 107 от 14.1.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 2, във вр. чл. 210, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на Д. Г. Н., [ЕГН], с постоянен адрес : гр. Силистра, [улица], ет. 1, ап. 2, срещу Решение по Протокол № 1-68/24.01.2025 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 724/28.06.2024 г. на кмета на Община Генерал Тошево, в частта, в която е определен размер на парично обезщетение за безсрочен сервитут по отношение на имот с идентификатор 81219.20.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Чернооково, община Генерал Тошево, с начин на трайно ползване – нива, втора категория, с обща площ 100017 кв.м. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в оспорваната му част поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основните възражения се свеждат до неправилно определяне на пазарната стойност на сервитутното право. Твърди се, че не е ясен механизмът на формиране на оценката. Принудителното по своя характер учредяване на сервитута изисква удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение в размер, максимално близък до цената, която би получил при доброволно отчуждаване на имота или на вещни права върху него. Сервитутното ограничение е без срок, което налага да бъдат отчетени всички ограничения и намалени възможности за черпене на блага от земята. Иска се отмяна или изменение на оспорвания акт в частта, касаеща размера на обезщетението, както и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът – Община Генерал Тошево, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Твърди, че стойността на сервитутното право е съобразена със справедливата пазарна оценка на засегнатата част от имота и определеното обезщетение съответства по размер на ограниченията, които собственикът е длъжен да търпи при упражняване на правото си на собственост. Сочи, че следва да се прави разграничение между учредяването на сервитут и упражняването на сервитут. Предмет на производството по чл. 210 от ЗУТ е определяне и изплащане на обезщетение за възникване на сервитутното право, докато обезщетение за търпене действията по упражняване на това право се търси по друг ред. Заинтересованата страна – „Електроенергиен системен оператор” ЕАД („ЕСО“ ЕАД), чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че определеният размер на обезщетението е справедлив и отговаря на наложените ограничения при ползването на имота занапред. Сочи, че учредяването на сервитутното право няма да попречи на обработването на земеделската земя и на получаването на доходи от нея, поради което не е налице обедняване на собственика на служещия имот. Твърди, че има разлика между обезщетението за учредяване на сервитут и обезщетението при упражняване на сервитутните права. Целта на еднократното обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ е да се възмезди собственика за учредената тежест върху имота му, а евентуалните щети при упражняване на сервитутното право се заплащат по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЕ. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Добричкият административен съд, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна : Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения: Между страните не се спори, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства (договор за доброволна делба от 15.10.2007 г. и удостоверение за наследници на Е. С. Р. - л. 8-10), че жалбоподателката Д. Г. Н. е собственик на земеделска земя с площ 100, 017 дка, съставляваща поземлен имот с идентификатор 81219.20.6 по КККР на с. Чернооково, община Генeрал Тошево, местност „Герджиковите ниви“. С Решение № 2-15 от 15.02.2024 г. на Общински съвет – Генерал Тошево (л.13), издадено на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) – Парцеларен план (ПП) за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии в землищата на гр. Генерал Тошево, с. Люляково, с. Писарово и с. Чернооково за обект „Нов въздушен електропровод 110 kV за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с мощност 100 mV, от нова повишаваща п/ст СрН/110 kV в ПИ 81219.54.1 в землището на с. Чернооково, община Генерал Тошево, обл. Добрич, до ново поле 110 kV в п/ст „Г. Тошево“ 110/200 kV“ и е възложено провеждането на процедура по чл. 64 от ЗЕ. Съгласно одобрения план трасето на обекта преминава през имота на жалбоподателката, като засяга общо 4, 814 дка от площта му - 4813, 89 кв.м за сервитута на въздушната линия, в т.ч. 0, 099 дка за изграждане на стъпката на стълб. Решението е публикувано в ДВ, бр. 21/12.03.2024 г. В законния срок не са постъпили жалби срещу него, видно от служебна бележка изх. № Z-221/17.04.2024 г. на главен специалист „АННСР“ при община Генерал Тошево, поради което е влязло в сила. По искане на заявителя в административното производство „ЕСО“ ЕАД кметът на Община Генерал Тошево е издал Заповед № 724/ 28.06.2024 г., с която е назначил комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ за определяне и изплащане на еднократните обезщетения на собствениците на засегнатите от плана имоти (л.23). На 29.11.2024 г. е изготвен оценителски доклад от експерт – оценител по възлагане от Община Генерал Тошево. Пазарната стойност на сервитутното право в засегнатата част от процесния имот е определено по метода на посредственото сравнение в размер на общо 14 382, 56 лева. Оценителят е извършил проучване на онлайн обяви и след анализ на четири оферти за продажби на имоти с площ от 7 до 36 дка (по един в землищата на гр. Ген. Тошево, с. Люляково, с. Писарово и с. Чернооково) е дал среднопретеглена пазарна стойност на 1 дка в размер на 3881 лева. Справедливата пазарна стойност на обезщетението за частта, попадаща в сервитутната зона на ВЕЛ, е изчислена, като пазарната стойност на земята (4813, 89 кв.м.) е умножена с коефициент за срок на сервитута 0, 9 и експертно определен коефициент за вид на сервитута 0, 85. Справедливата пазарна стойност на обезщетението за площта, заета от стъпката на стълб, равняваща се на 99, 00 кв.м, е пресметната по същата формула, но двата коригиращи коефициента (за срок и за вид на сервитута) са дадени с еднаква стойност 1, 0. На свое заседание от 24.01.2025 г. назначената от кмета комисия е разгледала експертната оценка и с решение по Протокол № 1-68/24.01.2025 г. я е одобрила и приела, определяйки обезщетение за процесния имот в размер на 14 382, 56 лева. С писмо изх. №АО-02-19-7015 от 19.05.2025 г. на кмета на Община Генерал Тошево жалбоподателката е уведомена едновременно за започналото административно производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и за взетото решение на комисията за одобряване и приемане на изготвената оценка. Писмото е получено на 27.05.2025 г., видно от известие за доставяне (л.44), а жалбата срещу размера на обезщетението е подадена на 06.06.2025 г. За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно – оценителна експертиза. При определяне на пазарната стойност на засегнатата част от процесния имот вещото лице е приложило метода на посредственото сравнение и метода на поземлената рента. След претегляне на получените стойности по двата метода е дало превес на първия метод, в резултат на което е получило крайна пазарна стойност на декар в размер на 4334 лева. За изчисленията по метода на пазарните аналози са използвани данни за вписани продажби на четири имота с площ от 18 до 47 дка, от които два в землището на с. Чернооково и по един в землищата на с. Сираково и с. Кардам, всички в община Генерал Тошево. След съобразяване на определената по метода на пазарните аналози стойност на земята и отчитане на нормативно установените ограничения за ползване на служещия имот съгласно ЗЕ и Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16) е дадено заключение, че пазарната стойност на равностойното парично обезщетение възлиза общо на 17 327 лева (след коригиране на първоначалните 17 536 лева), от които 16 898 лева – за сервитута на въздушния електропровод с площ 4,814 дка и 429 лева – за площта, заета от стъпката на стълб - 0,099 дка. Сумата е получена, след като пазарната стойност на земята е умножена с коефициент за срока на сервитута (Кс = 0,9 за въздушния електропровод линия и Кс = 1 за стъпката на стълб) и експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута и ограниченията при ползването на земята (Ксп = 0,9 за въздушния електропровод и Ксп =1 за стъпката на стълб). В съдебно заседание са нанесени поправки в отделните суми поради допуснати технически грешки в изчисленията, включително в крайната оценка на енергийния сервитут. Вещото лице е обяснило разликата между доклада на лицензирания оценител и експертното заключение с това, че експертът в административното производство е използвал офертни цени и коригиращи коефициенти 0, 9 и 0,85 (за сервитута на ВЛ), а експертизата е работила само с цени на реално извършени сделки и с коефициенти 0, 9 и 0, 9 (за същия сервитут). Заинтересованата страна - „ЕСО“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е оспорила заключението по съображения, че определената стойност на обезщетението е завишена, но не е поискала назначаването на други вещи лица. Ирелевантни са възраженията на дружеството за некомпетентност на вещото лице и неправилно изключване на метода на приходната стойност при определяне на обезщетението, защото те са направени едва в писмената защита и не подлежат на обсъждане от съда. Експертизата е изготвена от специалист с необходимите познания и опит, съобразена е с данните по делото и с обичайната оценителска практика и стандарти, поради което следва да бъде кредитирана като обективна и обоснована. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното : Предмет на оспорване в настоящото производство е решение за определяне на еднократно обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64 от ЗЕ в имот, собственост на жалбоподателката, находящ се в землището на с. Чернооково, община Генерал Тошево. Обжалваното решение е издадено от компетентен колективен орган, поименно определен със заповед на кмета на общината, в рамките на правомощията му по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, включително чрез позоваване на експертната оценка на независим лицензиран оценител. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително жалбоподателката е била уведомена за заявлението на заинтересованата страна по чл. 210 от ЗУТ едновременно с приетото решение на комисията, с което на практика е била лишена от участие в административното производство, но това нарушение не е от категорията на съществените. Съдебната практика е последователна, че с приключване на административното производство не се преклудират възможностите на заинтересованите лица да наведат своите възражения и да представят своите доказателства. Те могат да направят това и в съдебното производство по оспорване на решението, поради което не е налице нарушение на правото им на защита, водещо до незаконосъобразност на акта. Процесното решение обаче е издадено в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии. Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност представляват законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута се възлагат определени законови задължения на собственика на служещия имот, като му се налагат и конкретни забрани. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допуска: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. В разпоредбите на чл. 64, ал. 3, т. 3 – т. 6 от ЗЕ е регламентирано, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в чиято полза са учредени, тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута. Режимът в чл. 64 от ЗЕ е детайлизиран в Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16). В чл. 13 и чл. 14 от същата наредба са уредени подробно правата на титуляря на сервитута и ограниченията за служещия имот, изброени са множество дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти или за извършването на които са поставени допълнителни условия, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция, извършване на строителни и монтажни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи и електрически и съобщителни кабели, извършване на строителни и ремонтни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, временно складиране на селскостопанска продукция, добита в сервитутната зона. По силата на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ сервитутите по чл. 64, ал. 2 от същия закон възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно чл. 64, ал. 6 от ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. Нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ регламентира, че оценката и размера на обезщетението се определят по пазарни цени. Според чл. 65, ал. 1 от ЗЕ размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. От изложеното следва извод, че принудителният характер на енергийните сервитути изисква собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието „справедлива пазарна оценка“. Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер. В случая одобрената от административния орган експертна оценка не отговаря на това изискване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Няма спор, че лицензираният оценител и съдебният експерт са приложили един и същ метод на пазарните аналози, но първият е взел предвид офертни цени за продажба на земеделски имоти, а вторият – цени на реални продажби на земеделски имоти. В експертизата са посочени сравнителните данни, които са ползвани от вещото лице, а в приетата от комисията оценка липсва точна информация за източника на офертите. Методът на сравнимите сделки предполага издирване на действително извършени продажби на имоти с еднакви или сходни характеристики с тези на оценявания имот. Т. проучване не е извършено от лицензирания оценител. При липса на съпоставка с конкретни аналози (реално сключени сделки) определената в доклада цена на засегнатия имот не може да се приеме за пазарна, каквито са изискванията на ЗУТ и ЗЕ. Не е обективно определен и избраният от лицензирания оценител коригиращ коефициент за вид на сервитута за въздушния електропровод. Приложимата методика за оценка на сервитутното право и нейните корекционни елементи трябва да отчитат всички ограничения, които това право налага на собственика на земята. В случая даденият в доклада експертно определен коефициент 0, 85 не съответства на действителната степен на засягане на имота. Видно от графичната част на одобрения ПУП, трасето на електропровода пресича по ширина целия южен край на поземления имот, поради което възприетата в заключението стойност 0, 9 отговаря в по-голяма степен на конкретните особености на сервитутното право. Неоснователен е доводът на заинтересованата страна, че размерът на обезщетението в оценителския доклад е правилно определен, тъй като служещият имот ще продължи да се ползва по досегашния начин и за собственика му не настъпва обедняване. Първо, този довод не отговаря на действителния обхват на ограниченията, които сервитутът налага, защото към тях следва се причислят и забраните за строителство и сондажни работи в сервитутната зона по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 16, както и за временно складиране на земеделска продукция в сервитутната зона без писмено съгласие на титуляря на сервитутни права съгласно чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба № 16. Безспорно процесният имот е с НТП „нива“, но това не изключва всякакъв вид строителство върху него, тъй като Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (Наредба № 19) позволява застрояване на земеделски земи със селскостопански сгради, постройки и съоръжения, свързани с ползването им. С изграждането на енергийния обект и разполагането на сервитутната зона по цялата ширина на имота тази възможност ще отпадне, тъй като чл. 3, т. 9 от Наредба № 19 не я допуска спрямо земеделски земи с учредени сервитути. Второ, този довод противоречи на същността и спецификите на сервитута, с възникването на който се свързват не само забраните и намалените възможности за извършване на определени дейности по чл. 14 от Наредба № 16, във вр. чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, но и редица други тежести, произтичащи от правата на титуляря на сервитута, изброени в чл. 64, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, чл. 68 от ЗЕ, чл. 13 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 16. Съдържанието на сервитута се извежда от правомощията на неговия носител, а служенето и обременяването на чуждия имот може да бъде различно според нуждите от нормалната експлоатация на енергийния обект. Следователно реалните ограничения за собственика на служещия имот са много по-големи по вид и обем. Фактът, че имотът е земеделска земя и сервитутът няма да пречи на по-нататъшното му ползване по предназначение, не изключва задълженията на собственика да се въздържа от определени дейности и да зачита правата на титуляря на сервитута, в каквото именно се състои ограничаването на правото му на собственост. Отчитането на тези тежести не води до недопустимо смесване на еднократното обезщетение за учредяване на сервитут с обезщетението за причинени щети от изграждане и експлоатация на енергиен обект. Безспорно пазарната стойност на имота се определя съобразно сегашното му състояние и начин на ползване, но пазарната стойност на сервитутното право се преценява според ограниченията, които собственикът на служещия имот е длъжен да търпи занапред, както е предвидено и в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. В случая не става дума за определяне на обезщетение при упражняване на сервитутното право съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗЕ, а за определяне на обезщетение за самото възникване на това право, с което собственикът на засегнатия имот следва да съобразява бъдещото си поведение. С оглед на изложеното за пазарна стойност на имота и за пазарна стойност на обезщетението следва да се възприемат определените в експертизата суми, коригирани със съответните коефициенти за целите на оценката. Въз основа на заключението на вещото лице съдът намира, че по-ниският размер на обезщетението, изчислен от лицензирания оценител, не е справедлив и обоснован и не съответства на действителната пазарна цена на имота. Като е одобрил оценка на сервитута, която е различна от пазарната, комисията е постановила един неправилен акт, противоречащ на материалния закон и неговата цел съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага изменение на решението в оспорваната му част и увеличаване на дължимото на жалбоподателката обезщетение от 11 898, 43 лева на 17 327 лева/8859, 15 евро съобразно съдебно - оценителната експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването на имота, които ще търпи без ограничение във времето. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на общо 1043, 75 евро/2041, 40 лева, включващи държавна такса в размер на 10 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева и разходи за вещо лице в размер на 531, 40 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът