Решение № 4629 от 23.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10366/2021 г.

Предявени са искове по чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД. Ищецът Й. С. П. излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен с ответника застрахователен договор за имуществено застраховане „Каско +“ за автомобил БМВ Х5 с рег. № •••••••; настъпил след 03.08.2018 г. около 21 часа за застрахования автомобил покрит застрахователен риск – кражба, установена след неговото паркиране на кръстовището на ул. Метличина поляна и ул. Кестенова гора в гр. София и връщането му на 16.08.2018 г. в гр. София, и за която кражба е образувано наказателно производство; отказ от 14.11.2018 г. на ответника да му заплати обезщетение поради несъответствие на декларираните данни при завеждането на щетата с установените от застрахователя по преписката. Претендира присъждане на сумата от 45000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва в размер на 13712 лева, дължима за периода от настъпване на застрахователното събитие - 16.08.2018 г., до завеждането на исковата молба (съгласно молба-уточнение от 01.06.2022 г.), законната лихва от завеждането на делото и разноските по производството. Ответникът ДЗИ - Общо застраховане АД в процесуалния срок оспорва исковете, възразявайки че липсва валидно сключен застрахователен договор поради невъзможен предмет и при липса на застрахователен интерес за застрахования – при сключване на застрахователния договор автомобил с рама 5UXZV4C58BL413288 е бил напълно увреден (тотална щета) и за оглед на застрахователя не е бил представен същият автомобил, а друг; в условията на евентуалност възразява, че липсвали доказателства за настъпването на застрахователното събитие и че декларираните от застрахователя данни за него не съответствали на установените по преписката; застрахованият не представил точна и вярна информация при сключването на застрахователния договор и не го е стопанисвал с грижата на добрия стопанин – автомобилът бил оставен незаключен и необезопасен; автомобилът бил обект на престъпление и обявен за издирване към момента на сключването на договора и анекса; автомобилът бил надзастрахован, а и по него били констатирани вреди при сключването на договора; възразява, че претендираното обезщетение е завишено. Претендира разноски. Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното: По делото се установява от представената комбинирана застрахователна полица № 440117229010874 от 26.09.2017 г. че СД „Ф.-М., К. и С-ие“ и ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД са сключили договор за имуществена застраховка „Каско +“ при Клауза Пълно Каско за притежаваното от събирателното дружество МПС - лек автомобил БМВ, модел Х5, с рег. № ••••••• и рама 5UXZV4C58BL413288, и с година на производство – 2011 г., при застрахователната сума в размер на 45000 лева Уговореният срок на покритие между страните по така сключения застрахователен договор е от 00.00 часа на 28.09.2017 г. до 23.59 часа на 27.09.2018 г., като уговорената застрахователна премия – в размер на 2790.00 лева, е разсрочена на 4 вноски, последната от които дължима на 27.06.2018 г., с оглед на която клауза договорът е породил правни последици след заплащането на първата вноска – 27.09.2017 г. Във връзка със сключения застрахователен договор между страните по застрахователния договор е съставен и протокол № 99016082 от 10 октомври 2017 г. за оглед на процесния автомобил, при който са установени вреди, налагащи поставянето на боя на заден десен калник и спойлер, както и необходимост от подмяна на светлоотразител и липса на капачка на теглич. От представения по делото договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 24.04.2018 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, се установява, че между СД „Ф.-М., К. и С-ие“, от една страна в качеството на продавач, и Й. С. П., от друга страна в качеството на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № •••••••В, рама 5UXZV4C58BL413288 и двигател № 03077580 за сумата от 4000 лева с ДДС. След сключването на този договор е сключен между страните по настоящото производство и анекс № 01 от 27.04.2018 г. към комбинирана застрахователна полица за промяната на собствеността на процесното моторно превозно средство, за която промяна на същата дата е издадено и свидетелство за регистрация част I за автомобила, преминал технически преглед. При последния, видно от талон и удостоверение за техническа изправност на ППС от 26.04.2018 г., е удостоверена техническата изправност на процесния автомобил за движение по пътищата с установени незначителни неизправности – незакрепена надеждно лампа и дефектен светлинен източни (лампа). Съгласно клаузите на т. 2 в раздел II „Каско“ и т. 15 от раздел IVXX „Дефиниции“ от общите условия на застрахователния договор при Клауза П – Пълно Каско застрахователят покрива щети от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цялото МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застраховането МПС. Предвидено е също в т. 12 от раздел II „Каско““, че при кражба или грабеж на цяло МПС застрахователят изплаща застрахователната сума на МПС или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно т. 13 от Раздел II „Каско“ от общите условия (ОУ) застрахователят не дължи застрахователно обезщетение във всички случаи, когато при оглед на увреденото МПС, номерът на рамата не може да бъде установен, при несъответствие между номера на рамата с този, вписан в застрахователната полица и/или свидетелството за регистрация на МПС, или при установяване следи от интервенция върху номера на рамата, както и когато настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължение на застрахования за предпазване на застрахованото МПС от вреди и за спазването на предписанията за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. Ищецът Й. П. е подал на 17.08.2018 г. уведомление с допълнителни обяснения до застрахователя, в което е посочил за установената от него липса на застрахования автомобил около 15.45 на 16.08.2018 г. след неговото паркиране на паркинга пред бл. 26 на ул. „Кестенова гора“ и ул. „Метличина поляна“, във връзка с което при ответника е била образувана щета № 44012131826941. Представени са по делото удостоверение от 21.08.2018 г. на 04 РУ на СДВР и постановление от 02.10.2018 г. на прокурор при СРП, от които се установява, че във връзка с процесното застрахователно събитие е образувано и водено наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, затова че за времето от около 21.00 ч. на 03.08.2018 г. до около 15.45 ч. на 16.08.2018 г. в гр. София, от кръстовището на ул. „Метличина поляна“ и ул. „Кестенова гора“, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил БМВ Х5 с рег. № •••••••, номер на рама 5UXZV4C58BL413288 и номер на двигател 03077580, от владението на Й. П. без негово съгласие с намерение да го ползва. С посоченото постановление наказателното производство е спряно на основание чл. 199 и чл. 242, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. С писмо от 14.11.2018 г. ответникът ДЗИ-Общо застраховане ЕАД е уведомил ищеца Й. П., че за застрахователното дружество не е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй като обстоятелствата, декларирани при завеждане на щетата не съответстват с установените факти и събрани данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил. Съгласно справка от централна база на АИС КАТ и представените копия на заявление и документи във връзка с първоначалната регистрация на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ••••••• и последвалите промени в нея се установява, че процесният автомобил е бил регистриран първоначално в страната на 08.12.2016 г. с подуслуга – транзитна регистрация, като на 26.04.2017 г. е била извършена първоначална постоянна регистрация. Установява се, че два пъти е била извършвана промяна на регистрацията – служебна промяна от 24.04.2018 г. за регистриране на договор за продажба по подадени данни от нотариус по електронен път и промяна на регистрацията от 27.04.2018 г. във връзка с извършена промяна на собствеността на автомобила. За установяване на обстоятелствата, свързани със състоянието на процесния лек автомобил преди настъпването на застрахователното събитие, по делото е разпитан св. Д.Б. – представител на дружеството, закупило процесния автомобил след вноса му през 2013 – 2014 г. от САЩ от друг търговец, регистриран за провежданите там търгове, и прехвърлило собствеността му на дружество Финекс, от което ищецът е закупил процесния автомобил. Свидетелят заявява, че внесеният лек автомобил БМВ бил пострадал от наводнение, поради което и било необходимо да се извърши смяна на част от електрониката, като ремонтът възлизал в размер между 2000 – 4000 лева, която сума свидетелят заплатил. След извършването на ремонта и преминаване на автомобила през техно-тест свидетелят го продал на дружество „Финекс“, към който момент автомобилът вече бил напълно отремонтиран. В последствие с него се свързал ищецът като бъдещ купувач на процесния автомобил, който поискал информация за историята на автомобила. След като автомобилът бил закупен от ищеца, свидетелят виждал същия да го управлява, а при среща между двамата ищецът заявил, че всичко с автомобила е наред. По-късно към края на 2018 г. – началото на 2019 г. при разговор с ищеца свидетелят разбрал, че автомобилът бил откраднат. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, пояснено при изслушване на вещото лице в съдебно заседание и фактическите изводи на което съдът приема за достоверни като обективно и компетентно дадени от вещото лице. От заключението се установява, че действителната стойност на процесния автомобил, произведен през 2011 г. и закупен на 03.04.2013 г. от САЩ в състояние на „тотална щета“ от наводнение, ремонтирането на който е било възможно и осъществено на територията на страната, към момента на сключване на застрахователния договор – 26.09.2017 г., е в размер на 40300 лева, а към момента на настъпване на застрахователното събитие на 03 – 16 август 2018 г. – 38500 лева. Вещото лице изяснява, че липсват конкретни данни, въз основа на които да бъде направен извод относно вида и обхвата на нанесените увреждания върху процесния автомобил към момента на внасянето му в страната, ремонтирането на които обаче е било възможно и реализирано на територията на страната, което е довело до неговото допустимо и безопасно движение по пътната мрежа и същият към момента на настъпване на застрахователното събитие – 16.08.2018 г., е бил в изправност и експлоатационна годност, съответно с увеличена действителна стойност (обективно възможна след неговото ремонтиране според вещото лице при неговото изслушване в съдебно заседание). Според заключението стойността на автомобила към момента на внасянето му в страната, предвид установеното му техническо състояние, е била 13764.56 лева и в случай че не било извършено последващото му ремонтиране в страната към 16.08.2018 г. стойността му би била в размер на 5621.10 лева. Изяснява също, че и необходимата сума за ремонт на установените щети по протокола за оглед на автомобила от 10 октомври 2017г. възлиза на 507.32 лева. Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените срокове. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни факти, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. Следователно в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото съществуване на валидно застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, възникнало въз основа на договор за имуществено застраховане, накърняването на имуществено право, което е застраховано при застрахователя - настъпването на покрито застрахователно събитие (наличието на застрахователно покритие относно изложените в исковата молба твърдения), изпълнението на задълженията му по чл. 403 и 404 от КЗ и съобразно сключения между тях договор за имуществено застраховане, причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и сочените в исковата молба вреди и размера на причинената вреди. Ответникът носи доказателствената тежест за осъществяването на положителните факти – в негова тежест е да докаже, че към момента на сключване на застрахователния договор автомобилът е бил увреден, респ. неистинност на протокола за неговия оглед, наличието на надзастраховане по отношение на процесния автомобил, обявяването му за издирване като обект на престъпление към момента на сключване на договора и умишлено излагане от застрахования на недостоверни данни за застрахованото МПС и за застрахователното събитие, които да изключват твърдените от ищеца вреди от уговореното между страните застрахователно покритие, респ. възникването на задължението му за изплащане на застрахователното обезщетение. С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Същият е формален, двустранен, консенсуален и възмезден, като типични за него са изначално установените общи условия от застрахователя, съответно – създадените специални такива, които при доказателства за писменото им приемане, същите имат обвързваща сила за застрахования, като при несъответствие между застрахователния договор и общите условия, има сила уговореното в договора. Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При настъпване на застрахователното събитие застрахова-телят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 от КЗ. Значение за действителността на застрахователния договор има наличието на застрахователен интерес, който е онова имуществено или неимуществено (лично) благо, по силата на което възможното засягане на това благо от застрахователното събитие ще причини вреди на застрахования. Съществен елемент от застрахователното правоотношение е и застрахователният риск. Последният, според приетото в правната теория и съдебна практика, е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. В разглеждания случай се установи, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за имуществено застраховане във формата на представената застрахователна полица № 440117229010874 от 26.09.2017 г. и анекс № 01 от 27.04.2018 г., по силата на който ответникът е поел задължението да заплати обезщетение за настъпилите по отношение на застрахованото МПС вреди при осъществяване на един от покритите от застраховката рискове, сред които попада и противозаконното отнемане на автомобила. Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на застрахователния договор на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради невъзможен предмет и на основание чл. 349, ал. 2 от КЗ поради липса на застрахователен интерес от сключването му. Съгласно чл. 399 от КЗ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като при имуществената застраховка Каско предмет на застраховането е МПС. За валидността на застрахователния договор, доколкото в специалния закон, какъвто е Кодексът за застраховане, няма правила, уреждащи валидността му, приложение намират правилата на общия закон – ЗЗД. В приложното поле на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет, който се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, неимуществени и имуществени блага и за който страните трябва да са постигнали съгласие, за да е налице сделка. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието – така разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Именно на фактическа невъзможност на предмета по процесния застрахователен договор се позовава ответникът, навеждайки твърдения, че към момента на сключването му процесният автомобил е бил тотално увреден, поради което за оглед от застрахователя не бил представен същият автомобил, а друг, които твърдения са и недоказани по делото. При имуществена застраховка на МПС основните индивидуализиращи белези е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство (номер на рама), както и регистрационен номер, като останалите данни за МПС - категория, марка, модел и др., са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС (така решение № 95 от 09.07.2015 г. на т. дело № 2416/2014 г. на ВКС, II т. о.). Процесният автомобил е индивидуализиран с идентичен идентификационен номер във всички документи, включително и в тези за вноса му и представени при неговата регистрация в страната пред органите на МВР, където получава и регистрационен номер. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП поставянето на регистрационен номер се извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че не се регистрира превозно средство, което е с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По делото не се установява пред застрахователя да е представен друг автомобил, а не застрахованият, както и идентификационният номер да е подправен, заличен или повреден, съответно различен от горепосочения. Напротив, доказа се по делото, че за същия автомобил, описан както с основните му индивидуализиращи белези, така и с категория, марка, модел и други белези, при извършения във връзка със сключения застрахователен договор оглед от представители на застрахователя на 10 октомври 2017 г., в изпълнение на задълженията по т. 3.5 и 3.6 от Раздел I от ОУ, не са установени увреждания, които да засягат техническото му състояние за използването му по пътната мрежа и негова експлоатационна годност. По време на огледа застрахователят е имал възможност да установи годността на автомобила, да направи проверка и снимки на рамата му, като за целта е могъл да използва съдействието на служители, притежаващи специални познания. Макар огледът да е направен на 10 октомври 2017 г., тоест след датата на сключване на застрахователния договор – 26.09.2017 г., ако към този момент по отношение на автомобила са били налице увреждания, водещи до тоталната му щета, респективно ако е било налице разминаване между вписаните данни в регистрационния талон относно идентификационния номер (рамата) на автомобила и този на предоставения за оглед автомобил, то застрахователят е имал възможност при полагане на дължимата грижа при извършването на огледа да прецени дали и при какви условия да продължи да носи застрахователния риск, както и да прекрати застрахователния договор, действието на който съгласно предвиденото в т. 4.1.2 от Раздел I от ОУ е било обусловено и от извършването на огледа на автомобила. Ответникът не е ангажирал също и едно относимо доказателствено средство, което да обоснове извод, че към момента на сключване на застрахователния договор автомобилът е бил обявен за издирване като обект на престъпление, което да изключва застрахователното покритие по процесния застрахователен договор съгласно т. 9.2 от Раздел I от ОУ. Напротив, приложеният по делото протокол за оглед на МПС от 10 октомври 2017 г., съставен от служители на застрахователя, води до категоричен извод, че автомобилът е бил фактически осигурен пред представител на застрахователя, за да му бъде извършен оглед във връзка с учреденото застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско +“ от 26.09.2017 г., поради което и възражението в тази насока е изцяло неоснователно. Ето защо, съдът приема, че процесният автомобил е бил технически изправен като МПС с неговите основни функции и като годен предмет на застраховане е застрахован от ответника с процесния застрахователен договор, съответно при наличие на застрахователен интерес за ищеца като собственик на автомобил БМВ Х5, тъй като към този момент процесният автомобил е представлявал имуществено благо, което възможно засягане от застрахователно събитие да му причини вреди като застрахован. Така изложеното обосновава извод за валидност на възникналото между страните застрахователно правоотношение, обективирано в представената по делото застрахователна полица от 26.09.2017 г., и за неоснователност на възраженията на ответника в обратния смисъл. След преценка на събраните по делото доказателствени средства (удостоверение от 21.08.2018 г. на 04 РУ на СДВР и постановление за спиране на наказателно производство на прокурор при СРП) се установи и че през времето на действие на застрахователния договор е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, а именно – застрахованото МПС в периода от около 21.00 ч. на 03.08.2018 г. до около 15.45 ч. на 16.08.2018г. в гр. София, от кръстовището на ул. „Метличина поляна“ и ул. „Кестенова гора“, било противозаконно отнето от владението на ищеца Й. П., без негово съгласие. До приключване на съдебното дирене в настоящото производство не са събрани данни автомобилът да е върнат на неговия собственик и с оглед изминалия значителен период от неговото отнемане (м. август 2018 г.), следва да се приеме, че с противозаконното му отнемане се е целяло автомобилът, не да бъде ползван по смисъла на чл. 346, ал. 1 от НК, а да бъде присвоен, в който случай е налице фактическият състав на кражба. Доказателства и за времето, мястото и обстоятелствата във връзка с противозаконното отнемане на процесния автомобил, различни от отразените в посочените документи, не са ангажирани по делото. Застрахованият е изпълнил задължението си да представи на застрахователя необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие чрез представяне на съответните документи. Същият е уведомил също така своевременно застрахователя и органите на МВР за настъпилото събитие, с които свои действия е изпълнил и задължението си да ограничи вредите на застрахованото имущество. Ответникът не е ангажирал и доказателства ищецът да не е изпълнил конкретно договорно задължение по застрахователния договор, съответно такова бездействие на застрахования да е довело до реализиране на застрахователното събитие – противозаконното отнемане на процесния автомобил. Не се спори по делото, че ответникът не е заплатил на ищеца Й. П. застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, като е налице и изричен отказ на застрахователя, обективиран в негово писмо от 14.11.2018 г. Отказът е обоснован с мотиви за несъответствие на декларираните при завеждането на щетата обстоятелства относно противозаконното отнемане на процесния автомобил и събраните в последствие данни и установени факти относно извършеното деяние. В отговора на исковата молба същият е обоснован и с възражение за неизпълнение на задължения съгласно т. 10.8 от Раздел I от Общите условия към застрахователния договор. Съгласно постоянната практика на ВКС не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение, предвидено в договора като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, която причинната връзка и не може да бъде презюмирана по договорен път, а следва да се докаже в исковия процес от застрахователя. Тази практика, макар и постановена по приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), респ. чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради опасността му да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да се способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им, е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, включително под формата на изключен риск. Следователно и в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказването на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респективно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото и/или възможността за доказването им. Този извод следва и от текста на т. 10.8 от общите условия, в който е предвидено, че застрахователят има право да откаже да изплати или да намали застрахователното обезщетение при неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от общите условия, следствие на което е настъпило застрахователното събитие, създадени са предпоставки за увеличаване на риска и вредите, или с което са създадени пречки за установяване на причините за застрахователното събитие и размера на действителните вреди, което поведение предполага умисъл у застрахования. В случая не е налице основание за отказ или намаляване на застрахователното обезщетение по чл. 10.8 от общите условия на процесния застрахователен договор. Не се установи по делото не само декларираните от ищеца Й. П. данни за застрахования автомобил и осъщественото по отношение на него застрахователно събитие да са неверни, но и декларирането им от застрахования да се е осъществило с намерение да въведе застрахователя ДЗИ - Общо застраховане ЕАД в заблуждение за вредите, за които се търси обезщетение, както и да са създали предпоставки за увеличаване на риска или вредите, т.е. тези декларирани данни да са в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, респ. с обема на настъпилите от същото вреди или с установяването на последните. По делото се установи от съвкупната преценка на събраните доказателствени средства съответствие на данните по тях с декларираните от ищеца в заявлението пред застрахователя данни непосредствено след установяване на липсата на автомобила. Подаването на заявлението по време след отнемането на застрахования автомобил, изключва и другата кумулативно необходима предпоставка - вредите да са причинени в резултат от предоставянето от застрахования на неверни данни за застрахователното събитие. От събраните доказателствени средства се установява, че застрахованият е изпълнил поетите и тежащи върху него задължения по застрахователното правоотношение - разкрил е застрахователното събитие в указания по КЗ и договора срок, като е дал максимално пълна информация за фактите свързани с датата, мястото и начина на настъпване на събитието, осигурил е необходимите документи за разглеждане на заявената щета пред застрахователя и взел е нужните мерки за опазване на застрахованото имущество. Неоснователно е също и възражението на ответника, че застрахованото МПС не е било стопанисвано с грижата на добрия стопанин, защото е било оставено незаключено и необезопасено, вследствие на което е настъпило противозаконното му отнемане. В тежест на застрахователя е да проведе доказване, че е било налице подобно бездействие от застрахования, което да е причина за настъпване на застрахователното събитие. Такова доказване обаче не е извършено по делото, от което следва извод за липса на данни автомобилът да е бил откраднат вследствие на допусната необезопасеност на същия и за неоснователност на възражението на ответника за наличие на изключен риск по смисъла на т. 10.8 от общите условия на процесния застрахователен договор. Съгласно чл. 405 във вр. с чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително претърпени вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на застрахователната сума. С оглед на направеното възражение от ответника за наличие на надзастраховане по смисъла на чл. 388, ал. 1 от КЗ, следва да бъде посочено, че надзастраховане е налице във всички случаи, при които се установява превес на застрахователната стойност, посочена в застрахователната полица, над действителната или възстановителната стойност. Действителна е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), а възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка (чл. 400, ал. 2 от КЗ), като при липса на уговорка в договора, приема се че застрахователната стойност по същия е определена съгласно действителната стойност на имуществото, за установяване на която застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество (чл. 400, ал. 3 от КЗ) и какъвто в случая е извършен. Съгласно чл. 388, ал. 1 от КЗ при надзастраховане договорът е действителен и остава в сила, като всяка от страните може да поиска застрахователната сума да се намали до размера на действителната, съответно до възстановителната стойност. По делото се установи, че действителната стойност на застрахования автомобил към момента на сключване на договора за застраховка към датата на сключване на застрахователния договор е 40300 лева. Тази стойност, която е приложима при липса на друга уговорка в процесния застрахователен договор, е по-малка от уговорената застрахователна сума, поради което за процесния автомобил е налице надзастраховане, но последното при настъпило застрахователно събитие по арг. от чл. 386, ал. 2 и 388, ал. 3 от КЗ не води до намаляване на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Установи се по делото и че действителната стойност на застрахования автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 38500 лева. Не следва да бъде споделено възражението на ответника, че действителната стойност на процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, възлизала в размер на 5621.10 лева, с оглед на обстоятелството, че сумата е посочена от вещото лице в приетото заключение на експертизата като действителна стойност на автомобила, в случай че той е останал в същото състояние, в което е внесен в България, без да е ремонтиран. От показанията на св. Д.Б. се установи, че по отношение на процесния автомобил след внасянето му на територията на страната са извършвани ремонтни дейности. Доказа се от заключението на експертизата и поясненията на вещото лице при неговото изслушване в съдебно заседание и че тези дейности си напълно възможни при уврежданията на процесния автомобил, както и че извършването им води до увеличаване на стойността му. Житейски нелогично е за автомобил, чиято действителна стойност застрахователят твърди да е в размер на 5621.10 лева, да е определена застрахователна сума от 45000 лева, доколкото в конкретния случай не са ангажирани доказателствени средства, от които да бъде установено, че стойността на автомобила е възлизала на 5621.10 лева към момента на сключване на застрахователния договор. При съобразяване на събраните доказателствени средства чрез разпита на свидетеля и изслушване на заключението на експертизата, заедно с извършена съвкупна преценка на представените писмени доказателствени средства, се установява, че към момента на сключване на процесния договор за имуществена застраховка „Каско +“ лекият автомобил е бил в изправност и по отношение на него са били предприети всички необходими действия за привеждането му в съответствие с предвидените в нормативните актове разрешителни и регистрационни режими. Установява се и че след внасянето на автомобила на територията на страната по отношение на него са извършвани ремонтни дейности, с което стойността му значително се е повишила, поради което и съдът възприема заключението на експертизата, съгласно което действителната стойност на застрахования автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 38500 лева. Основателно е обаче възражението на ответника, че така определената сума следва да бъде намалена с необходимата такава за отстраняване на констатираните в протокол за оглед от 10 октомври 2017г. увреждания на автомобила. Действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие би могла да бъде определена само след приспадането им, доколкото наличието на уврежданията, установени още към момента на изготвянето на протокол за оглед от 10 октомври 2017 г., безспорно води до намаляване на действителната стойността на автомобила. За определяне на размера на дължимото от застрахователя обезщетение е необходимо от стойността на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие в размер на 38500 лева да бъде приспадната стойността на необходимите за възстановяване на автомобила разходи, възлизащи в размер на 507.32 лева. Следователно подлежащото съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ на изплащане застрахователно обезщетение по сключената имуществена застрахователна полица във връзка с настъпилото застрахователно събитие – противозаконно отнемане на МПС, е в размер на 37992.68 лева, която стойност е в рамките на застрахователната сума и на която стойност следва да се приеме, че възлиза дължимото от застрахователя обезщетение за противозаконно отнетия застрахован автомобил. Ето защо, така предявеният главен иск се явява основателен за сумата от 37992.68 лева и за която сума същият следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от завеждане на делото – 18.08.2021 г., до окончателното изплащане на присъдената сума, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 45000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По иска с правно основание чл. 409 от КЗ във вр. с 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 1 от КЗ задължението на застрахователя по договор за имуществено застраховане за заплащане на застрахователно обезщетение е с определен срок за изпълнение – 15 работни дни от изпълнение на задълженията от застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представянето на изисканите от последния и относими към установяване на събитието и определяне на обезщетението документи. На страните е предоставена възможност да уговорят друг срок, но не по-дълъг от посочения срок. Такъв срок е предвиден в т. 8.5 от Раздел „Процедура по предявяване на претенция и необходими документи“ на общите условия, който при кражба на цяло МПС е до 15 дни след получаване от застрахователя на всички изискуеми документи, необходими за определянето на застрахователното обезщетение. След изтичане на този срок съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Видно от уведомлението за щета застрахователят е бил уведомен на 17.08.2018 г. за настъпилото застрахователно събитие, като отказът му за заплащане на застрахователното е бил обективиран в изходящо от него уведомително писмо от 14.11.2018 г. В случая ищецът по спора не е провел доказване относно обстоятелството към кой момент е представил като застрахован всички относими към установяване на застрахователното събитие и определяне на обезщетението документи, от който да бъде определен началният момент, от който е започнал да тече предвидения 15-дневен срок. Затова следва да бъде прието, че застрахователят безспорно е изпаднал в забава към момента на обективиране на изричния му отказ да заплати застрахователното обезщетение на застрахования в уведомително писмо от 14.11.2018 г. Това е и моментът, от който следва да бъде начислена законната лихва на основание чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение в размер от 37992.68 лева. Обезщетението за забава за периода от 14.11.2018 г. до 17.08.2021 г. включително, изчислено от съда с помощта на www.calculator.bg, възлиза в размер на 10637.96 лева, за която сума акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран размер от 13712 лева и за периода от 16.08.2018 г. до 13.11.2018 г. включително - отхвърлен като неоснователен. При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице общо в размер на 3767.46 лева, съразмерно на уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 120.19 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете. По изложените съображения Софийски градски съд