Решение № 148 от 22.5.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 36/2024 г.

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 459 от 30.10.2023г. по търг.дело № 180/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. П. Д. от ••• обезщетения по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпените вреди от ПТП, настъпило на 01.09.2022г. в •••, на кръстовището на улиците „Сливница“ и „Генерал Колев“, причинено от застрахован при застрахователното дружество водач на л.а.“Фолксваген Голф“ с per.№ •••, както следва: сумата 5 401.72лв., представляващи имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от стойността на автомобил „Suzuki Ignis“ с рег.№ ••••••; сумата 60лв. - имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от направени разходи за репатриране на автомобил Suzuki Ignis с рег.№ ••••••; сумата 10лв. – имуществени вреди под формата на разходи (такси), извършени с оглед спирането на автомобил Suzuki Ignis, с рег.№ •••••• от движение; сумата 50лв. – имуществени вреди под формата на разходи за издаване на медицинско удостоверение № 973/22 от отдел Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна - •••“; сумата 90лв. – имуществени вреди под формата на разходи за медицински услуги – прегледи за диагностициране и лечение на уврежданията от произшествието, както и присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради комбинирано телесно увреждане (мозъчно сътресение, изгаряне на лявата ръка, кръвонасядания), психическо разстройство, изразяващо се пристъпи на тревожност, световъртеж и безсъние за разликата над 500лв. до присъдените 7 000лв. Във въззивната жалба се твърди че решението в обжалваните му части е неправилно, а в частта му досежно сумата от 5 401.72лв. е недопустимо. По отношение на присъдената сума от 5 401.72лв. като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от стойността на автомобил „Suzuki Ignis“ излага че съдът се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало. Излага, че претенцията на ищцата е била за разликата между цената на новата кола, която си е поръчала и стойността, която е получила за старата като сбор от обезщетение и продажба на запазени части, в какъвто смисъл е докладван иска. В обжалваната част на решението съдът е приел, че искът е не за разликата между стойността на нов и стар автомобил, а за разлика между полученото обезщетение и стойността на запазените части от една страна и действителната стойност на вредата от друга. Сочи че разликата в цената на погиналата вещ и новата, която ищцата е закупила, не е част от вредата и няма пряка причинни връзка с деликта, а евентуално – опосредена такава, но пак не представлява вреда от конкретното противоправно поведение на водача на л.а.„Фолксваген” при процесното ПТП. Намира претенцията и за неоснователна, тъй като вредите заявени с исковата молба не съставляват пропуснати ползи в пряка връзка с процесното ПТП, нито разходи за възстановяване на увреденото имущество, а при това счита, че ищцата е получила пълно обезщетение за имуществената вреда – погИ.не на застрахованата вещ. Алтернативно излага твърдения, че разликата между нова вещ от приблизително същия вид и погиналата стара не е пряка последица от деликта и автомобил обявен като „тотална щета“ не подлежи на възстановяване. Разликата в стойността на нов автомобил и погиналият стар от същия вид и качество не е “възстановителна стойност“, а се касае за разлика в цената на два различни автомобила. Такъв вид обезщетение – за възстановяване заплатена разлика в цената на стария автомобил и закупен нов от същия вид, не е предмет на застрахователно обезщетение по реда на чл.493 от КЗ. Автомобилът на ищцата е бил определен в състояние „тотална щета“ в следствие процесното ПТП, а ищцата е получила обезщетението си като е продала запазените части и така е получила цялата стойност на увредения автомобил. ДоразвИ. съждения за приложимост в случая на нормата на чл.400 ал.3 от КЗ, поради което застрахователната сума (стойност) е равна на действителната стойност на застрахованата вещ (автомобил). В тази връзка оспорва изготвената и приета в първоинстанционното производство експертиза. Също така сочи за относими към настоящия случай правилата на чл.499 ал.2 вр. чл.504 от КЗ, както и правилото на чл. 494 т.11 от КЗ. Оспорва основателността на претенциите за сумата от 60лв. – стойност на услугата за репариране притежавания от ищцата автомобил от мястото на ПТП до официалния сервиз като твърди че стойността трябва да отговоря на средната пазарна цена, каквито доказателства не са представени, за сумата от 10лв. – за разходи (такси), извършени с оглед спирането на автомобила от движение, като твърди че същите не влизат в предметния обхват на обезщетението по чл.493 от КЗ, както и на претенцията за сумата от 50 лв. – имуществени вреди изразяващи се в разходи за издаване на медицинско удостоверение, като твърди че това не е задължителен медицински разход и че е можела да получи документ за установените травми и без необходимост от освидетелстване от съдебен лекар. По отношение на сумата от 90 лв. – имуществени вреди изразяващи се в разходи за медицински услуги, твърди че същите са с неясен произход и без връзка с процесното ПТП. По иска за обезщетение за неимуществени вреди твърди че решението е постановено в нарушение правилото на чл.52 от ЗЗД, а размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и несъобразен с установените по делото повърхностни увреждания, без усложнения, както и с икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Твърди че справедливото обезщетение за причинените на П. неимуществени вреди е в рамките на 300 – 400лв. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови ново, с което исковете в тези размери да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото за двете инстанции разноски. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата А. П. Д. от ••• е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните му осъдителни части, претендира направените по делото разноски. Към настоящето производство са присъединени за разглеждане и частни жалби на А. П. Д. и на ЗД „Бул Инс“ АД срещу определение № 1668 от 30.11.2023г. постановено по делото, с която съдът е отхвърлил депозираните на основание чл.248 от ГПК молби вх.№ 27445 от 10.11.2023г. на ЗД “Бул Инс“ АД и молба вх.№ 27898 от 15.11.2023г. от А. П. Д. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Въззивното дружество в депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, подържа своите въззивна жалба и частна жалба и моли съда да ги уважи. ВъззИ.емата страна, лично и чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя осъдителни части. Поддържа своята частна жалба. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Предмет на въззивно производство са уважените искове с правно основание чл.432 от КЗ на А. П. Д. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за претърпени от нея вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на 01.09.2022г., причинено виновно от водача на лек автомобил с рег.№ •••••, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за претърпени имуществени вреди съответно: за сумата 5 401.72лв. – претърпяна загуба от стойността на лек автомобил Сузуки Игнис с рег.№ ••••, сумата 60лв.- претърпяна загуба от разходи за репатриране на лек автомобил Сузуки Игнис с рег.№ ••••, сумата 10лв. – препърпяна загуба от разходи /такси/, извършени с оглед спиране на лек автомобил Сузуки Игнис с рег.№ •••• от движение, сумата 50лв. – претърпени вреди от разходи за издаване на медицинско удостоверение, сумата 90лв. – претърпени вреди от разходи за медицински услуги – прегледи и за претърпени неимуществени вреди за сумата 7 000лв. Решението на първоинстанционния съд в отхвърлителните му части е влязло в сила. Няма оплаквания във въззивната жалба по отношение на следните факти и обстоятелства, установени от първоинстанционния съд: настъпването на пътно-транспортното произшествие на 01.09.2022г. и вината на водача на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ •••••, наличието на задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при дружеството въззивник, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрИ. отговорността на застрахователя за причинени от водача вреди при управлението на лекия автомобил. Няма спор досежно получените щети по собствения на въззивницата Д. лек автомобил „Сузуки“ с рег.№ •••••, като е увреден, като уврежданията са „тотална щета“. Не е спорно че по силата на сключен договор „Каско“ с друг застраховател на Д. е изплатено обезщетение в размер на сумата 11 598.28лв., автомобилът е спрян от движение, както и запазените части и детайли от него са продадени за сумата 5 500лв. От допълнителното заключение на съдебно – автотехническата експертиза, прието от първоинстанционния съд, обективно и компетентно дадено и кредитирано от въззивния съд, се установява че действителната стойност на лек автомобил Сузуки Игнис с рег.№ •••• към датата на произшествието – 01.09.2022г. е в размер на сумата 22 500лв. Определеният от експерта размер не е спорен пред въззивна инстанция. По претенцията за имуществени вреди претендирани като претърпяна загуба от стойността на автомобил Сузуки Игнис с рег.№ ••••: На основание чл.493 ал.1 т.2 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите покрИ. отговорността на застрахования за причинени вреди на чуждо имущество. Съобразно нормата на чл.499 ал.2 от КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Действителната стойност на имуществото това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Действителната стойност това е пазарната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съставът на въззивния съд намира оплакването във въззивната жалба че при присъждането на сумата 5 401.72лв. като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от стойността на автомобил „Suzuki Ignis“ първоинстанционният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало за неоснователно. Действително в исковата молба са изложени твърдения от ищцата, че е закупила нов автомобил и размерът на претенцията и е формиран като разлика между цената на новата кола, която си е поръчала и стойността, която е получила за старата като сбор от обезщетение и продажба на запазени части. Но въпреки тези факти, ищцата е твърдяла в исковата молба и съдът е докладвал и разгледал претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпяна загуба от стойността на увредения и лек автомобил. Начинът на определяне на размера е въпрос към основателността на претенцията, а не към квалификацията и. Именно предвид претенцията на въззИ.емата за обезвреда на претърпяна имуществена вреда – претерпяна загуба и оплакванията във въззивната жалба досежно липсата на пропусната полза не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд. С оглед на така изложеното и предвид безспорните пред настоящата инстанция факти, въззивният съд намира, че сумата 5 401.72лв., представлява претърпяна от въззИ.емата Д. имуществена вреда – претърпяна загуба. ВъззИ.емата, като увредено лице от ПТП, има пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от произшествието. От установената с допълнителната експертиза действителна стойност на автомобила, за който е налице тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ, следва да бъдат извадени вече получените суми – изплатеното обезщетение по застраховка „Каско“ и стойността на запазените части и детайли. Именно тази разлика е в размер на сумата 5 401.72лв., предмет на въззивно производство. Наличието на имуществена застраховка „Каско“ на същия автомобил и на изплатено по нея застрахователно обезщетение следва да бъде взето предвид и да бъде приспаднато от установената по делото действителна стойност на автомобила. Съобразно нормата на чл.386 от КЗ застрахователното обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума, поради което и е възможно в хипотезите на имуществено застраховане застрахователната сума да е под действителната стойност на автомобила. Установената и доказана по делото претърпяна вреда за увреденото лице в настоящия случай е именно разликата между пазарната стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество и вече получените суми от собственика му. С оглед на така изложеното, съдът намира претенцията за имуществени вреди, представляващи претърпени вреди от стойността на увредения автомобил за доказани и основателни до размера на сумата 5 401.72лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а обжалваното първоинстанционно решение потвърдено. По отношение на другите претенции за имуществени вреди: Като доказателство по делото е представена фактура № 878 от 02.09.2022г. за извършена услуга транспорт на лек автомобил с рег. № ••••• за сумата 60лв., платена в брой и издадена касова бележка за това. Предвид установената по делото тотална щета на автомобила, съдът намира, че разходът за транспорт на увредения автомобил е в пряка причинно следствена връзка с произшествието и получените щети по автомобила, поради което и претенцията е доказана и основателна. Възражението на застрахователя, че увреденият автомобил е бил в състояние да бъде закаран на собствен ход е недоказано. Напротив, събраните гласни доказателства на свидетели, дошли на мястото непосредствено след произшествието, сочат че автомобилът не е бил в движение след удара. Установено е по делото като са представени удостоверение от 09.11.2022г. че лекият автомобил с рег.№ •••• е с прекратена регистрация от 09.11.2022г. като от въззИ.емата са представени доказателства – два броя квитанции, издадени от Областна дирекция на МВР – Варна за платени такси за услуги – спиране от движение и за прекратяване на регистрация и за издаване на удостоверение в общ размер на сумата 10лв. Платените такси предвид установената по делото тотална щета на автомобила и нормата на чл.390 ал.1 от КЗ, съдът намира че са пряка причинно следствена връзка с произшествието, като претенцията е доказана. Като доказателство по делото във връзка с претърпените от въззИ.емата неимуществени вреди са представени медицинско удостоверение от МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, съдебна медицина за извършен преглед и установени травматични увреждания от 02.09.2022г. и касов бон за платена сума на лечебното заведение в размер на 50лв. Действително разходът е сторен само за освидетелстване на пострадалата за претърпени от нея травми, а не и за лечението им, но това не отрича връзката на разхода с претърпяното ПТП, поради което и претенцията и за тази сума е основателна. Представени са амбулаторен лист от 05.09.2022г. за платен преглед при невролог и касов бон за заплатена сума в размер на 50лв. за преглед, както и касов бон за заплатена сума в размер на 40лв. за преглед при ортопед в МЦ. Съдът намира, че посещенията при специалисти – невролог и ортопед са във връзка с оплаквания на въззИ.емата Д. след ПТП и направените разходи за тях са в пряка причинно следствена връзка с него. Предвид на така изложеното, всички претенции за имуществени вреди представляващи направени разходи следва да бъдат уважени, а обжалваното решението в тези части следва да бъде потвърдено. По иска за неимуществени вреди: Не се оспорва във въззивната жалба приетото за установено от първата инстанция че претърпените увреждания от въззИ.емата Д., получени при пътно-транспортното произшествие, са с нисък интензитет – предимно кръвонасядания и ожулвания, не са установени увреди на главен мозък или шиен отдел, както и че няма данни за провеждано лечение и прием на медикаменти, различни от свидетелите болкоуспокоителни. От показанията на разпитаните по делото свидетели И.Б.Б., О.П.П., брат на ищцата, и И.Н.Н., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК по отношение на свидетеля П. и изцяло по отношение на другите двама, въззивният съд приема за установено че непосредствено след произшествието Д. е била неадекватна, объркана и в шок. Нямала е видими наранявания, но се е оплаквала от болки в ръката и в главата. Синините са отминали за две три седмици. Два – три месеца след ПТП се е оплакала от главоболие, приемала е болкоуспокоителни. Изпитва страх от шофиране, от кръстовището, на което е станала катастрофата, от приближаващи от дясно автомобили. Допълнително натоварване е имала и от това, че през този период е имала и много работа покрай дела и това се е отразявало на състоянието и главоболието и. При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 7 000лв., като паричен еквИ.лент на всички понесени от Д. емоционални, физически и психически болки, неудобства и дискомфорт, които е преживяла в резултат на претърпяното на 01.09.2022г. пътно-транспортно произшествие и продължава да търпи. Към момента на ПТП ищцата е била на 49 години. Получените физически увреждания не са сериозни и са с нисък интензитет и с продължило около два – три месеца главоболие. Но това, което съдът приема за по-сериозно са стресът и страхът от преживяното, както и тяхното отражение в ежедневието на ищцата, включително и в професионален план. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането към датата на деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нИ. на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“, макар последните да се явяват само помощен критерий. С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от Д. неимуществени вреди предявеният иск е доказан и основателен до размера на сумата 7 000лв. Поради което и решението в обжалваната му осъдителна част за разликата над 500лв. до 7 000лв. следва да бъде потвърдено. По частните жалби срещу определение № 1668 от 30.11.2023г. по молби на страните по чл.248 от ГПК: С решението първоинстанционният съд е присъдил в полза на процесуалния представител на ищцата Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.32 от ЗА в размер на сумата 1 548.90лв. и в полза на застрахователя сумата 2 814.32лв. По реда на чл.248 от ГПК от застрахователя е направено искане за присъждане на разноски в общ размер на сумата 3 275.46лв., а от ищцата на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния и представител в размер на 1 861.17лв. С обжалваното определение и двете молби са оставени без уважение. По частната жалба на Д.: В частната жалба се прави оплакване, че съдът е определил адвокатското възнаграждение в размерите, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. и след това го е намалил съобразно уважената част от иска. Твърди че размерът следва да бъде определен по Наредбата, но изчислен върху уважената част от исковете, в който размерът на адвокатското възнаграждение е съответно сумата 962.50лв. по иска за неимуществени вреди и 861.17лв. по исковете за имуществени вреди. Съставът на въззивния съд намира, че и в хипотеза на присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде отчетен изхода на спора. Поради което и правилно от първоинстанционния съд първо е определено следващото се адвокатско възнаграждение съобразно цената на исковете и след това същото е намалено съобразно изхода на спора пред съответната инстанция. Поради което и частната жалба на срещу определението по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. По частната жалба на застрахователя: В частната жалба се прави оплакване срещу начина на изчисляване на възнаграждението. По делото са предявени искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като последните се претендират по отделни видове. От страната са представени три договора за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение по всеки от тях съответно: сумата 1 320лв. по иска за неимуществени вреди, 3 360лв. по иска за имуществени вреди на МПС и 480лв. по иска за имуществени вреди за прегледи и лекарства, и трите суми с ДДС, изрично посочено в договорите. С оглед уговорките между страните досежно предмета на всеки от договорите и изхода на спора, съставът на въззивния съд намира, че за защита по иска за обезщетение за неимуществени вреди частта от възнаграждението, което следва да бъде възложено на ищцата е 165лв, . по иска за обезщетени на имуществени вреди на МПС – 2 663.38лв., а по иска за обезщетение за имуществени вреди за прегледи и лекарства, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат понесени от застрахователя с оглед изхода на спора по тях. Или в полза на застрахователя следва да бъде присъдена сумата 2 828.38лв. представляваща адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. При определяне на възнаграждението по иска за имуществени вреди на МПС към цената на иска за вреди, въззивният съд добави и исковете за вреди представляващи разходи за транспорт и такси за спиране от движение в общ размер на сумата 70лв., доколкото същите са свързани с МПС. Предвид на това и определението на първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК, с което молбата на застрахователя е отхвърлена следва да бъде отменена за разликата над 2 814.32лв. до 2 828.38лв. и разликата от 14.06лв. следва да бъде присъдена на застрахователя. За разликата до претендираното адвокатско възнаграждение частната жалба е неоснователна. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и по реда на чл.32 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззИ.емата страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. ВъзззИ.емата Д. е представлявана от адвокат при уговорена между страните безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38 ал.1 от ЗА и е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съставът на въззивния съд намира, че въведеното с чл.38 ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101 параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Поради което и нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са мотиви и произнасяне на касационната инстанция в определение № 50015 16.02.2024г. по търг.дело № 1908/22г. на първо търг.отделение. Предвид на това и при съобразяване на посочените по-горе критерии към настоящето производство, намира че дължимото адвокатско възнаграждение за въззивно производство следва да бъде определено от съда в размер на сумата 600лв., и съобразно изхода на спора застрахователното дружество следва да бъде осъдено да го заплати на процесуалния представител. Водим от горното, съдът