Решение № 944 от 25.9.2026 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1611/2026 г.

Постъпила е молба с вх. 27817/28.08.2026 г., допълнена с молба с вх. № 27826/28.08.2026 г. от Г. Н. Г., за поправка на допуснати очевидни фактически грешки в Решение № 916/27.08.2026 г., постановено по в.гр.д.№ 1611/2026 г. по описа на ВОС. Молителят излага, че депозираната от него жалба от 18.07.2026 г. е по чл. 435, ал.2, т. 6 във вр. с чл. 436 ГПК срещу отказ на съдебен изпълнител да прекрати изпълнението поради перемпция. В тази насока намира, че съдът следва да извърши проверка дали не е допусната техническа грешка в квалифицирането на жалбата като такава по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от горното сочи, че е налице очевидна фактическа грешка в изписването на „23.05.2025 година“ като дата на депозиране на сезиращата съда жалба с вх. № 6523. Намира, че в постановения съдебен акт са допуснати и очевидни фактически грешки изразяващи се в неправилно приложение на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК; прескачане във фактическата хронология за периода от 01.08.2022 г. до 16.02.2026 г.; смесване на перемпция и погасителна давност, с оглед използваните от съда формулировки „прекъсване на давността“ и „давността за перемпция“; както и настъпило в хода на производството процесуално правоприемство по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, преобразувано в „ЕОС Матрикс“ ЕАД и несъобразяването му в крайния съдебен акт. Твърди, че е налице неточност и по отношение на платеца по приложените и посочени от съда платежни нареждания до 08.09.2017 г., посочени в решението като „три вноски от Длъжника“. В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД не е депозирала отговор. За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 ГПК, искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка може да бъде направено от всяка от страните по делото или по почин на съда, като това искане не е ограничено във времето и е без значение дали същото се прави преди или след влизане в сила на решението, чиято поправка се иска. По съществото си очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната от съда воля в мотивите на съдебния акт и нейното изразяване в диспозитива на същия. От изложеното се установява, че на поправка подлежат съдебните актове, единствено в тяхната диспозитивна част, но не и в мотивите им. Това е така защото съгласно разпоредбата на чл.236, ал.1 от ГПК задължителни реквизити на решението са: датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на спора; в тежест на кого се възлагат разноските и подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Видно от ал.2 на цитираната разпоредба, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Ето защо се следва извод, че мотивите на решението не са част от съдебното решение, респективно същите не подлежат на поправка. На поправка по реда на чл.247 от ГПК подлежат единствено удостоверителната част и диспозитивът на постановения съдебен акт, които единствено съдържат пряката разпоредителна воля на правораздавателния орган. Поради това всяка молба за поправка на очевидна фактическа грешка в мотиви на съдебен акт е генерално лишена от основание (в тази насока Определение №519/31.07.2013г. по ч.гр.д.№707/2012г. на ВКС, 4-то ГО). В допълнение и съгласно Определение №465/27.12.2018 по дело №781/2018 на ВКС, ГК, IV г.о с докладчик съдията Димитър Димитров, е прието, че мотивите към постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите в тях очевидни фактически грешки са без правно значение. В настоящия случай наведените от молителя твърдения касаят поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на съдебния акт, въз основа на което молбата следва да бъде оставена без уважение. За пълнота и с оглед внасяне на яснота за формираната от съда воля, следва да бъде посочено само, че компетентен да даде правна квалификация на искането с което е сезиран е съдът, като същият не е обвързан със сочената от страната квалификация. В мотивите постановения краен съдебен акт, подробно и в хронологическа последователност е разгледана сезиращата съда жалба, въз основа на което съдът е достигнал и до изводите си. Отделно от горното и след извършена служебна проверка, с оглед отстраняване на противоречия свързани с датата на депозиране на сезиращата съда жалба с вх. № 6523, депозирана от Г. Н. Г., и доколкото същата е намерила отражение в диспозитива на постановения краен съдебен акт, съдът намира, че е налице допусната техническа грешка при изписване на датата на депозирането на жалбата, като вместо правилното „жалба с вх. № 6523 от 20.07.2026 г.“ е погрешно посочено „жалба с вх. № 6523 от 20.07.2026 г. от 23.05.2025 г.“ Така констатираното несъответствие съдът намира, че подлежи на саниране по реда на чл. 247 ГПК. Воден от горното, съдът