Решение № 377 от 22.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10834/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 20045129 от 29.06.2022г., постановено по гр.д. № 22217/2021 г., по описа на СРС, 119-ти състав, са отхвърлени предявените от „А.“ ЕООД против Агенция „Пътна инфраструктура“ главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и евентуален такъв с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника за заплащане на сумата от 6693, 00 лева, представляващи платени без основание на ответника суми, съставляващи стойността на 69 броя винетки, а при условията на евентуалност – че ответната агенция се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца с посочената сума. Със същото решение ищцовото дружество - „А.“ ЕООД е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от по 200, 00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „А.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. М.В., с надлежно учредена по делото представителна власт, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Сочи, че допуснатата грешка при подаване на информацията за категорията на превозното средство не попада в хипотезата на цитираната разпоредба, а наличието на двойно плащане за МПС-та с едни и същи регистрационни номера обоснова основателността на предявените искове. Моли постановеното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което един от предявените главен или евентуален иск да бъде уважен. Претендира разноски. Въззиваемият – ответник Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител – юриск. С.Л., с надлежно учредена по делото представителна власт в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно изложените съображения. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно, но е недопустимо по следните съображения: Производството по гр. дело № 22217/2021 год. по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, е било образувано по подадена от „А.“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искова молба за осъждането на ответника за заплащане на сумата от 6693, 00 лева, представляващи платени без основание на ответника суми, съставляващи стойността на 69 броя винетки, а при условията на евентуалност – че ответната агенция се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца с посочената сума. В исковата молба ищецът е посочил, че на 29.01.2021 г. през интернет страницата на А1 България ЕАД е закупил общо 100 броя електронни винетки за притежаваните от него МПС-та, след което е констатирал, че по отношение на 69 броя от закупените винетки погрешно е посочил категорията на МПС-тата, като вместо „лек автомобил“ е посочил „каравана/ремарке“ на обща стойност 6693, 00 лв. Твърди още, че веднага след констатираната грешка е закупил отново 69 броя винетки заМПС-та със същата регистрация, но с правилно вписаната категория, поради което и първоначално заплатените 69 броя електронни винетки на обща стойност 6693, 00 лв. /по 97 лв. всяка/ подлежала на връщане от ответника поради липса на основание, евентуалноно поради неоснователно обогатяване от страна на ответната Агенция. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Правоотношенията, които се развиват между държавата и физическите и юридическите лица по повод събирането на публични държавни вземания, каквито са държавните такси, включително и винетната такса по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП са с публичноправен характер. Според редакцията на чл. 55, изр. 2 ЗП (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.), действаща към 29.01.2021 г. - момента на твърдяното „погрешно“ плащане на винетни такси възстановяването на недължимо внесени такси по чл. 10 и по чл. 18 се осъществява по реда на Закона за държавните такси. Когато съответното лице е платило недължимо или е надвнесло в полза на бюджета суми като държавна такса, източник на вземането не е гражданско правоотношение, поради което възстановяването на недължимо внесени или надвнесени такси не може да се осъществи по пътя на предявяване на кондикционен иск – в този смисъл изрично решение № 74 от 29.05.2018 г. по гр.д. № 1465/2017 г, на IV г. о. на ВКС. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 55, изр. 1 ЗП, според която невнесените такси по чл. 10 и таксите по чл. 18 се събират от териториалните поделения на Националната агенция за приходите заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Имайки предвид, че редът за възстановяване на надвзети или недължимо събрани държавни такси е искане, отправено до държавния орган /в случая АПИ/, в чиято полза е събрана таксата /за таксите, посочени по чл. 55, ал. 1 ЗП, то изричният или мълчалив отказ за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 55, ал. 1 ЗП представлява административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК / в този смисъл решение № 249 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2022 г., VII о./. Или наличието на специален административен ред за проверка законосъобразността на индивидуалните административни актове и специалният ред за защита при недължимо внесени или надвесени такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, изключва възможността за защита по гражданскоправен ред. Ето защо и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е недопустим пред гражданските съдилища, тъй като е предвиден административноправния ред за защита. При твърдения за недължимо внесена /платена при липса на основание/ такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, то жалбоподателят може да се ползва от реда, предвиден в чл. 55 ЗП. За пълнота на изложението следва да се посочи, че на настоящия състав на съда са служебно известни определение № 14 от 11.05.2020 г. по дело № 12/2020 г. на ВАС смесен петчленен състав, определение № 11 от 30.03.2021 г. по адм. д. № 4/2021 г. на ВАС смесен петчленен състав и определение № 38 от 23.09.2020 г. по адм. д. № 35/2020 г. на ВАС смесен петчленен състав, но същите касаят друга фактическа обстановка и не са относими към хипотезата, когато се иска осъждането на ответника да възстанови внесена погрешно винетна такса. Същите касаят разрешаването на спор за подведомственост между гражданските и административните съдилища без да обсъждат специално предвидения ред по чл. 55 Закон за пътищата /ЗП/респ. допустимостта на производството по чл. 55 ЗЗД предвид изрично предвидения специален ред за възстановяване на недължимо платени такси по чл. 55 ЗП. Нещо повече, в определение № 902 от 01.02.2022 г. на ВАС по адм. дело № 253/2022 г. е прието, че възлагането на задължение за заплащане на определен размер на компенсаторната такса на съответния правен субект от административен орган представлява властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като пряко засяга права и законни интереси на адресата. Същото може да бъде предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по административен ред. Не следва да се допуска преодоляването на пропуснат преклузивен срок за оспорването на волеизявленията по определяне на компенсаторните такси, при депозиране на искания за възстановяване и иницииране на аналогична като предмет съдебна проверка, в каквато насока са и мотивите в обжалваното определение. Възможността за възстановяване на недължимо платени такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП е предвиден в чл. 55 ЗП. В приложимата редакция на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗП към датата на плащането на сумата от 450 лв. /тази от 10.02.2023 г./, изрично е посочено, че невнесените такси по чл. 10 ЗП се събират от териториалните поделения на Националната агенция за приходите заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на недължимо внесени такси по чл. 10, ал. 4 и 5 и по чл. 18 се осъществява по реда на Закона за държавните такси – чл. 55, ал. 1 ЗП. А в чл. 55, ал. 2 ЗП е предвидено, че недължимо платени такси по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 ЗП се връщат по искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни по банков път или на каса по ред, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция въззивникът ищец дължи на въззиваемия ответник на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 273 ГПК разноски в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите или общо сумата от 200, 00 лв. С оглед на цената на иска и по агр. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, Софийският градски съд