Решение № 15795 от 9.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39686/2025 г.

Е. И. М. е предявил срещу „ЕОС М.“ЕООД искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 4491 лева, от която 1800 лева по изпълнителен лист от 20.02.2014 по гр.дело №8532/2014, СРС, издаден в полза на „О. б. банка“ АД и сумата от 2691 лева по изпълнителен лист по гр.дело №19162/2014, СРС, издаден в полза на „О. б. банка“ АД, като въз основа на първия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 2778/2014 по описа на ЧСИ Н. М., а въз основа на втория изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 5778/2014 по описа на ЧСИ Н. М., обединени за разглеждане в едно общо изпълнително дело под № 2778/2014 по описа на ЧСИ Н. М., поради давност. Ищецът поддържа, че във връзка с изпълнително дело № 2778/2014 по описа на ЧСИ Н. М. и в периода от април 2023 до август 2024 му е удържана сумата от 5590 лв. като с тях са заплатени лихви, съдебни разноски и малка част от главницата, във връзка с процесните вземания. Твърди, че банката е цедирала вземанията си на „ЕОС М.“ ЕООД. Посочва, че към момента на предявяване на иска задължението е погасено, поради изтичане на абсолютната давност. Твърди, че по първия изпълнителен лист от 20.02.2014 дължи сумата от 1800 лева – главница по гр.дело №8532/2014, СРС.Твърди, че по вторият изпълнителен лист дължи сумата от 2691 лева-главница по гр.дело №19162/2014.Претендира общо недължимост на сумата от 4491 лева, от която 1800 лева по първия изпълнителен лист и 2691 лева по втория изпълнителен лист. В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС М.“ ЕООД оспорва предявения иск. Според ответника в случая не е приложима абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД, а 5-годишната погасителна давност не е изтекла. Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното: По делото е представена служебна бележка от Общинско предприятие „Паркове и Градски градини”, Столична община, че внесените суми за лицето Е. М. по наложен запор са в общ размер от 5590 лева за периода от април 2023 до август 2024. С разпореждане от 18.06.2025 ЧСИ Н. М. е отказал да уважи молбата на ищеца за настъпила абсолютна давност по отношение на вземанията по изпълнителното дело. С изпълнителен лист от 20.02.2014 по гр.дело №8532/2014, СРС, 26 състав е осъден Е. И. М. да заплати на „ОББ”АД сумата от 1995.74 лева, главница по Договор за кредитна линия от 18.06.2008, ведно със законна лихва за периода от 17.02.2014 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 400.29 лева за периода от 19.11.2012 до 16.02.2014, наказателна лихва в размер на 14.22 лева за периода от 19.11.2012 до 16.02.2014 и 302.99 лева – разноски по делото. Въз основа на молба от 06.03.2014 от „ОББ”АД по изпълнителен лист от 20.02.2014 по гр.дело №8532/2014, е образувано изпълнително дело № 2778/2014 по описа на ЧСИ Н. М.. С изпълнителен лист от 22.04.2014 по гр.дело №19162/2014, СРС, 29 състав е осъден Е. И. М. да заплати на „ОББ”АД сумата от 2 996.16 лева за главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 07.04.2006, ведно със законната лихва за периода от 09.04.2014 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер от 849.33 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, наказателна лихва в размер на 66.09 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, както и сумата от 518.52 лева – разноски по делото, от която 78.23 лева – държавна такса и 440.29 лева – възнаграждение за адвокат. С постановление от 27.05.2014 „ОББ”АД е присъединен като взискател по изпълнително дело №2778/2014 за суми, както следва:2 996.16 лева за главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 07.04.2006, ведно със законната лихва за периода от 09.04.2014 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер от 849.33 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, наказателна лихва в размер на 66.09 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, както и сумата от 518.52 лева – разноски по делото, от която 78.23 лева – държавна такса и 440.29 лева – възнаграждение за адвокат и разноски по изпълнителното дело от 507.04 лева. С молба от 16.03.2016 „ОББ”АД е поискал от ЧСИ М. да наложи запор на банковите сметки на длъжника в Банка ''Д.”ЕАД и „И.”АД. С молба от 09.02.2017 „ОББ”АД е поискал от ЧСИ М. да наложи запор на банковите сметки на длъжника в „УниК. Б.”АД и ''П.Б”АД. С молба от 17.02.2017 „ОББ”АД е поискал от ЧСИ М. да наложи запор на трудовото възнаграждение на Е. И. М.. Със запорно съобщение от 24.02.2017 е наложен запор от ЧСИ М. на трудовото възнаграждение на Е. М.. С покана за доброволно изпълнение от 24.02.2017 Е. М. е уведомен чрез работодателя, че му е наложен запор на трудовото възнаграждение, както и запор на банковите сметки в Банка ''Д.”ЕАД. С разпореждане от 01.02.2019 на ЧСИ е насрочен опис на движими вещи на длъжника Е. И. М., който ще се състои на 02.04.2019г.Към разпореждането е представени и призовка за принудително изпълнение от 01.02.2019г. С молба от 01.02.2019 „ЕОС М.”ЕООД е уведомило ЧСИ, че на 31.01.2018 е сключен договор за цесия между „ОББ”АД и „ЕОС М.”ЕООД, по силата на който са прехвърлени вземанията по изпълнителното дело и иска насрочване на опис на движими вещи. С молба от 3.11.2020 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде наложен от ЧСИ запор на банковите сметки на длъжника. С молба от 15.03.2021 „ЕОС М.”ЕООД е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Те Дже Зираат Банкасъ-клон С.. С разпореждане от 21.11.2022 на ЧСИ М. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Е. М.. Със запорно съобщение от 21.11.2022 на ЧСИ М. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Е. М.. С молба от 3.01.2023 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде наложен от ЧСИ запор на банковите сметки на длъжника. С молба от 11.01.2023 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде наложен от ЧСИ запор на банковите сметки на длъжника в „О. банка”АД. С молба от 04.07.2023 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. По делото е представено уведомление от 29.06.2023 от „ОББ”АД чрез пълномощника си „ЕОС М.”ЕООД до Е. М. за извършено прехвърляне на вземания с договор за цесия от 31.01.2018. По силата на договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 „ОББ”АД е прехвърлило на „ЕОС М.”ЕООД вземания подбробно описани в Приложение №1 към договора, възникнали от договори за кредит, сключени между цедента, в качеството му на кредитор, и физически лица. По делото е представено потвърждение от 16.02.2018 за извършената цесия на основание чл.99 от ЗЗД. Видно от Приложение №1 под №25072 фигурира Е. М. с вземания за главница в размер от 1995.74 лева.Видно от Приложение №1 под №25073 фигурира Е. М. с вземания за главница в размер от 2996.16 лева. С разпореждане от 15.08.2023 на ЧСИ М. е конституирано „ЕОС М.”ЕООД като взискател по изпълнително дело №2778/2014. С молба от 28.08.2023 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в „О. банка”АД и в други банки, както и запор на трудовото възнаграждение. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи: По отношение на цесията С изпълнителен лист от 20.02.2014 по гр.дело №8532/2014, СРС, 26 състав е осъден Е. И. М. да заплати на „ОББ”АД сумата от 1995.74 лева, главница по Договор за кредитна линия от 18.06.2008, ведно със законна лихва за периода от 17.02.2014 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 400.29 лева за периода от 19.11.2012 до 16.02.2014, наказателна лихва в размер на 14.22 лева за периода от 19.11.2012 до 16.02.2014 и 302.99 лева – разноски по делото. С изпълнителен лист от 22.04.2014 по гр.дело №19162/2014, СРС, 29 състав е осъден Е. И. М. да заплати на „ОББ”АД сумата от 2 996.16 лева за главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 07.04.2006, ведно със законната лихва за периода от 09.04.2014 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер от 849.33 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, наказателна лихва в размер на 66.09 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, както и сумата от 518.52 лева – разноски по делото, от която 78.23 лева – държавна такса и 440.29 лева – възнаграждение за адвокат. По силата на договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 „ОББ”АД е прехвърлило на „ЕОС М.”ЕООД вземания подробно описани в Приложение №1 към договора, възникнали от договори за кредит, сключени между цедента, в качеството му на кредитор, и физически лица. Видно от Приложение №1 под №25072 фигурира Е. М. с вземания за главница в размер от 1995.74 лева.Видно от Приложение №1 под №25073 фигурира Е. М. с вземания за главница в размер от 2996.16 лева. С оглед на което съдът приема, че вземанията по изпълнителен лист от 20.02.2014, както и по изпълнителен лист от 22.04.2014 са предмет на договора за цесия.С оглед на което съдът намира, че процесните вземания са придобити от „ЕОС М.”ЕООД. За да породи цесията действие спрямо длъжника, тя трябва да му бъде съобщена на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. По делото е представено уведомление от 29.06.2023 от „ОББ”АД чрез пълномощника си „ЕОС М.”ЕООД до Е. М. за извършено прехвърляне на вземания с договор за цесия от 31.01.2018.Но по делото няма данни уведомлението да е връчено на длъжника.Съдът приема, че след като ищецът е предявил иск срещу „ЕОС М.”ЕООД, същият е уведомен за извършената цесия. Поради това и договорът за цесия е произвел своето действие и титуляр на вземанията се явява „ЕОС М.”ЕООД. „ЕОС М.”ЕООД се явява и кредитор спрямо ищеца по процесните вземания. По отношение на абсолютната давност Съгласно чл.112 , ал.1 от ЗЗД с изтичането на десетгодишна давност се погасяват паричните вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. С Решение №4/20.04.2021 по к.д.№1/2021 на Конституционния съд разпоредбата на §2 от ЗИД на ЗЗД, която предвижда обратно действие на прилагането на института на абсолютната давност е обявена за противоконституционна.Поради това давността по чл.112, ал.1 от ЗЗД започва да тече от влизане в сила на разпоредбата на чл.112 от ЗЗД, а именно: от 02.06.2021 С оглед на което към датата на подаване на исковата молба- 07.07.2025, абсолютната давност не е изтекла. По отношение на 5-годишната давност Въз основа на молба от 06.03.2014 от „ОББ”АД по изпълнителен лист от 20.02.2014 по гр.дело №8532/2014, е образувано изпълнително дело № 2778/2014 по описа на ЧСИ Н. М.. С постановление от 27.05.2014 „ОББ”АД е присъединен като взискател по изпълнително дело №2778/2014 за суми, както следва:2 996.16 лева за главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 07.04.2006, ведно със законната лихва за периода от 09.04.2014 до изплащане на вземането, договорна лихва в размер от 849.33 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, наказателна лихва в размер на 66.09 лева за периода от 1.10.2012 до 08.04.2014, както и сумата от 518.52 лева – разноски по делото, от която 78.23 лева – държавна такса и 440.29 лева – възнаграждение за адвокат и разноски по изпълнителното дело от 507.04 лева. С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на 06.03.2014 до 26.06.2015 давност не е текла. В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело. Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г. Съдът приема, че давността е била прекъсната с молба от 16.03.2016, с която „ОББ”АД е поискал ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника в Банка ''Д.”ЕАД и „И.”АД. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС, Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО. Съдът приема, че впоследствие давността е била прекъсната с наложен запор на трудовото възнаграждение от 24.02.2017. От прекъсването на давността започва да тече нова 5-годишна давност. Съдът приема, че давността е прекъсната и с призовка за принудително изпълнение от 01.02.2019г. за насрочен опис на движими вещи на длъжника Е. И. М., който ще се състои на 02.04.2019г. С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е про.ъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение №1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия. С оглед на което давността е била прекъсната на 01.02.2019г. и оттогава е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност. Впоследствие давността е била прекъсната с молби от „ЕОС М.”ЕООД от 3.11.2020 и от 15.03.2021. Давността е била прекъсната и с налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца на 21.11.2022. Видно от изпълнителния лист от 20.02.2014 в периода от 28.04.2023 до 15.08.2024 са правени удръжки на ищеца по наложения запор. Удръжките на трудовото възнаграждение по наложения запор също прекъсват давността.С оглед на което съдът приема, че давността е била прекъсната с последната удръжка на 15.08.2024.От 15.08.2024 е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към датата на подаване на исковата молба на 07.07.2025 не е изтекла. Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по двата изпълнителни листи за главница не са погасени по давност. С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъдат отхвърлени. По разноските Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реализирал разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева /51.12 евро/. Така мотивиран съдът