Решение № 129 от 10.7.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 223/2025 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба вх.№2458/04.03.2025г. от Областна дирекция на МВР-Пазарджик, ЕИК 129009849, със седалище и адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение“, №3 срещу Решение № 48/15.02.2025г. постановено по Гр. дело № 20245200100086 по описа на ОС Пазарджик, в частта му, с която се осъжда Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на А. Н. Д., ЕГН ••••••••••, от с.••••••, обл. •••••••••, ул. „••••• •••••••••“ №10, на основание чл.238 ал.1 от ЗМВР сумата 21 614, 24 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната на 04.08.2022 г. телесна повреда по повод изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на събитието - 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено в същата и вместо това предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, респ. да бъде отхвърлен до размера от 9158, 76 лв обезщетение, съответстващо на изплатеното от ОД на МВР- Пазарджик. В законния срок, от ищеца А. Н. Д. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. С отговора не са направени доказателствени искания. Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърдянията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното: Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното: Ищецът А. Н. Д., ЕГН ••••••••••, от с.••••••, обл. •••••••••, ул. „••••• •••••••••“ №10 е предявил с ИМ иск с правна квалификация по чл.238, ал.1 ЗМВР за осъждане на Областна дирекция на МВР-Пазарджик да му заплати сумата 30 800 лева, частично от 40 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната на 04.08.2022 г. телесна повреда по повод изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на събитието - 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният размер от 30 800 лв е формиран, като общият размер на следващото му се според него обезщетение от 40 000 лв е намален със сумата от 9 200 лв изплатено му обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР. Окръжният съд е приел, че следващото се на ищеца обезщетение заради полученото телесно увреждане е в размер на 30 800 лв, като приспадайки изплатеното на ищеца по чр.238, ал.1 ЗМВР обезщетение от 9185, 76 лв, му е присъдил разликата от 21 614, 24 лева, до който размер е уважен иска. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над сумата 21 614, 24 лева, до предявения размер от 30 800, частично от 40 000 лв, поради което и предмет на въззивното производство се явява претенцията на ищеца до размер от 21 614, 24 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на събитието - 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, като е назначен държавен служител в МВР, считано от м. септември 2017 г., а от 2021 г. е в служебно правоотношение с ответника и към настоящия момент също продължава да служи в тази структура. На основание Заповед № 312з- 2398/27.07.2022 г. на директора на ОД МВР-Пазарджик, бил командирован за времето от 28.07.2022 г. до 10.08.2022 г. в РД „Гранична полиция“- Е.. Твърди, че на 04.08.2022 г. бил на работа, с работно време от 19: 00 ч. до 07: 00ч. на 05.08.2022 г. При застъпване на смяната, на 04.08.2022г., около 19: 40 ч., в РДГП-Е., с.Резово, обл.Бургас, слизайки от служебния автомобил, усукал дясното си коляно, като усетил силна и рязка болка в тази област. Имал чувството, че дясното му коляно в този момент е блокирало и не му позволявало да свие крака си, нито да върви. За случилото се уведомил незабавно началника на ГОП към РПУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик. Веднага след злополуката, още същата вечер, ищецът бил транспортиран по спешност от свой колега до болницата в гр.Царево, откъдето след извършен преглед бил пренасочен и към Медицински институт (МИ) на МВР – София. Било установено, че не може да продължи да изпълнява служебните си задължения, поради което бил откомандирован. На 05.08.2022 г., ищецът посетил МИ на МВР - София, където, след преглед от д-р Л.- ортопед, му била поставена диагноза: „Distorsio gen. dex. Laesio 1/g collaterale genus dex“. Лекарят дал указания на ищеца за имобилизация на дясното коляно - предписал му имобилизираща шина за обездвижване на дясната колянна става и спазване двигателен режим. На ищецът бил издаден болничен лист №Е20222535181 с диагноза по МКБ „S83.4-изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна колатерална ставна връзка на коляното“, при режим домашен-амбулаторен, за период от 14 дни - от 04.08.2022г. до 17.08.2022г. Тъй като болковият синдром в областта на дясно коляно не намалял, а напротив - засилил се и станал нетърпим, на 09.08.2022 г. на ищеца било извършено МРТ изследване в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД в гр. София, от заключението на което се установили данни за малък ставен излив, за руптура на задния рог на медиалния и предния рог на латералния менискус. На 11.08.2022 г., поради нестихващи болки, ищецът потърсил помощ в УМБАЛ „Пълмед“ ООД-Клон МС „Здраве“ гр. Пазарджик, където след запознаване с резултатите от проведеното МРТ изследване от 09.08.2022г. и извършен личен преглед, по отношение на ищеца била поставена основна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“. Същия ден му била извършена артроскопия на дясно коляно, както и проведена медикаментозна терапия. На 13.08.2022г., ищецът бил изписан с предписание да не натоварва оперирания долен десен крайник и отбременяването му с патерици. Били му назначени контролни прегледи и издадени болнични листове общо за 66 дни. Твърди се, че на 30.08.2022 г., поради болезнени и ограничени движения в областта на десен долен крайник, на ищеца е била предписана терапия за провеждане на рехабилитационни процедури. С оглед недостатъчния ефект от проведените процедури и продължаващият нетърпим болков синдром в областта на десен долен крайник, ищецът бил насочен за рехабилитационно лечение, като на 09.09.2022 г. бил приет и настанен за лечение в Отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“ към „СБР-Вита“ ЕООД - Велинград с цел овладяване на болковия синдром и подобрение на подвижността на долните крайници. Твърди се, че за така претърпяната от ищеца злополука от 04.08.2022 г. била издадена декларация за трудова злополука с вх.№ 5101 -12- 36/26.08.2022г. на ТП на НОИ - Пазарджик, а с влязло в сила Разпореждане №29/08.09.2022г. на ТП на НОИ - Пазарджик, декларираната злополука била призната за трудова на основание чл.60, ал.1 КСО. Твърди се, че на 24.10.2023 г., ЦЕЛК при МИ-МВР-София издала на ищеца Медицинско удостоверение №180/1, в което определя травмата му, получена вследствие на трудова злополука от 04.08.2022г., като средна телесна повреда по смисъла чл.129, ал.2 НК. В ИМ се твърди, че в резултат на инцидента и в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата трудова злополука, наколко месеце по0късно, в средата на м.февруари 2023 г., седейки на стол, ищецът изпънал оперирания си десен долен крайник, при което отново усетил силна болка в областта на дясно коляно, което „блокирало“. Почувствал същата нетърпима болка, както по време на трудовата злополука от 04.08.2022г., и невъзможност да свие десен долен крайник, нито да го изправи и да ходи. На 17.02.2023г., поради нестихваща болка в травмираната област, на ищеца било извършено МРТ изследване на дяснотоколяно в Отделение по „Образна диагностика“ към УМБАЛ „Св.Анна“ гр. София, от което се установява увреждане на страничния мениск - третиран хирургично; реактивни синовит / бурсит. На 23.02.2023г. А. Д. е прегледан от доктор П.Х. - специалист ортопедия и травматология, който установил в областта на дясна колянна става умерено изразен вътреставен излив; палпаторна болка откъм латерално, както и клинични данни за реруптура на латералния мениск на дясно коляно. На ищеца била поставена основна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“ и бил насочен за оперативно лечение. На 27.02.2023г. ищецът повторно бил хоспитализиран в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД - Клон Медицинска структура „Здраве“ - Пазарджик, където, след проведени изследвания и консултативни прегледи с лекари-специалисти, е поставена окончателна диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“. Същия ден била извършена втора оперативна интервенция на третирания десен долен крайник - артроскопия на дясно коляно и била назначена медикаментозна терапия. На 01.03.2023г., А. Д. бил дехоспитализиран от болничното заведение с предписание да ползва помощно средство при придвижване - патерици и са назначени контролни прегледи. В резултата на това, ищецът отново бил временно нетрудоспособен за общо 47 дни, като му била предписана последваща рехабилитация. В изпълнение на предписанията, ищецът постъпил в Медицински център „Асклепий“ - Велинград за провеждане на такава. В Им се твърди, че след претърпяната трудова злополука от 04.08.2022 г., както и усложненията, настъпили вследствие на нея, ищецът бил в тежко физическо състояние, получената травма водела до силни и продължителни болки в областта на десния долен крайник. Посочва се, че по време на двата му болнични престоя в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД - Клон Медицинска структура „Здраве“-Пазарджик, същият не можел да се обслужва сам и имал нужда от придружител, който да му помага. Състоянието му изисквало и грижи от негови близки по време на домашното му лечение. Изпитвал затруднения и неудобство при придвижването с патерици, както и при носенето на имобилизираща шина. Всичко това отключило у него чувство за непълноценност и обща потиснатост. Твърди се, че причинената травма имала за свои негативни последици невъзможността да полага труд за период повече от 3 месеца, което, от своя страна, довело у него до безпокойство и тревожни мисли относно способността му в бъдеще да изпълнява служебните си задължения, тъй като е баща на две малолетни деца, които разчитали на неговата материална опора. Ищецът станал раздразнителен и изнервен, тъй като трудно приемал ситуацията, че е в невъзможност да взема и води на детска градина/училище, да ходят заедно на разходки в гората, да играят заедно футбол на игрището и изобщо да прекарват време, както преди. Болките и страданията му били свързани с полученото при изпълнени ена служебните си задължения травматично увреждане, претърпяното продължително лечение, извършените две оперативни интервенции, имобилизацията и отбременяването на увредения крайник. Изпитвал болезнени и ограничени движения в увреденото място, което водело до бърза уморяемост и непълноценност. Процесът на възстановяване при ищеца бил съпроводен от непрестанни болки в травмираната област, с продължителни физически страдания, слабост, лесна раздразнителност, избухливост, безпокойство, притеснение, невъзможност да спи спокойно, срив на самочувствието му и тежък психически шок. Оздравителният процес бил дълъг и възстановяването настъпвало много бавно, като към настоящият момент ищецъ продължавал да изпитва периодично болков синдром в областта на дясно коляно, особено при натоварване и промени във времето. Посочва се, че през м.декември 2023г., на ищеца било изплатено обезщетение по реда на чл.238, ал.1 от ЗМВР в размер на 9200 лв. Твърди се, че с оглед вида и интензитета на претърпените болки, страдания и стрес, извънсъдебно платеното му обезщетение не съответства и не може да репарира в максимална степен причинените неимуществените вреди Поискано е да се осъди ответника да заплати сумата от 30800 лв., като частичен иск за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпените от него болки, страдания и стрес от претърпяна на 04.08.2022 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука (04.08.2022 г.), до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото В срока по чл.131, ал.1 ГПК, от ответника Областна дирекция на МВРПазарджик, е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Не се спори, че ищецът бил преназначен в ОДМВР- Пазарджик на длъжността „•••••••“ (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ към РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик на основание заповед № 312з-1029/07.04.2021 г.; че със заповед № 312з-3851/05.10.2023г. е бил преназначен на длъжността „•••••••“ в група „Охранителна полиция” към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик; както и че по време на настъпване на твърдяната злополука е бил държавен служител на МВР, по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Не се спори, че е бил командирован със заповед № 312з2398/27.07.2022г. за участие с специализирана операция по границата на Република България с Република Турция за времето от 28.07.2022г. до 10.08.2022г. в РДГП-Е.. Не се спори и относно обстоятелството, че на 04.08.2022 г. около 19.40 ч, след застъпване на смяна, слизайки от служебният автомобил ищецът е усукал дясното си коляно, като е почувствал силна болка и потърсил спешна помощ в болницата в гр. Царево. Не се спори, че с влязло в сила Разпореждане №29/08.09.2022г. на НОИ ТП-Пазарджик, декларираната от работодателя, злополука от 04.08.2022 г. е приета за трудова по реда на чл.55, ал.1 от КСО, както и че с Медицинско удостоверение № 180/1 от 24.10.2023 г., от ЦЕЛК на МВР е дадено заключение, че станалата с ищеца злополука на 04.08.2022 г. е довела до „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, което съответства на квалификацията на средна телесна повреда, съгласно текста на чл. 129, ал. 2 от НК, както и че поради това, на основание чл.238 ал.1 от ЗМВР на ищеца му е изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 9185, 76 лева, съгласно справка рег.№312р- 30386/01.12.2023 г. и изплатени на ищеца по ведомост през м. декември 2023 г. Поддържа се, че с изплащане на посоченото обезщетение по ЗМВР, ищецът бил възмезден от страна на работодателя за така претърпените от него имуществени и неимуществени вреди следствие на злополуката. Счита се, че от претендираното от ищеца обезщетение, на основание чл. 200, ал.3 КТ, следвада се приспадне полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с твърдения, че в конкретния случай той действал при груба небрежност, нарушавайки нормативно установени правила, а именно - поради проявено невнимание от негова страна при слизане от служебния автомобил, не е спазил правилата за личната си безопасност. Поддържа се, че ищецът не е положил грижата, необходима за опазване на собственото си здраве, надценил е своите лични и професионални възможности, като подценил и риска от настъпване на злополуката. Всички тези обстоятелства сочели за неговата самонадеяност, която следвало се приравнява на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради което и отговорността на работодателя следвало да бъде намалена. Възразява се, че не са налице твърдяните неимуществени вреди, вследствие на настъпило повторно усукване на коляното през м.февруари 2023 г. Изтъква се в тази връзка, че в представената медицинска документация, било записано „злополука - не трудова“, а в Епикриза от 16.09.2022г. на „СБР-ВИТА“ ЕООД за анамнеза било записано: „след падане“; в Епикриза от 27.02.2023г. на УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ОО№-клон МС „Здраве“ за анамнеза било записано „при битов инцидент“; и в представените болнични листове за този период било установено от здравните органи: „Прясно скъсване на миникса“. Обобщава се, че не е налице твърдяната от ищеца причинно- следствена връзка между трудовата злополука на 04.08.2022 г. и търпените впоследствие болки и страдания, като била налице изключителна вина на ищеца. Иска се от съда отхвърляне на иска. Оспорва като неоснователна и акцесорната претенция за лихви. По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е назначен за държавен служител в МВР, като е бил преназначен в ОДМВР- Пазарджик на длъжността „•••••••“ (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ към РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик на основание заповед № 312з-1029/07.04.2021 г.; със заповед № 312з- 3851/05.10.2023г. е бил преназначен на длъжността „•••••••“ в група „Охранителна полиция” към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик, както и че по време на настъпване на твърдяната злополука е бил държавен служител на МВР, по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Не е спорно и че със заповед № 312з-2398/27.07.2022г. е бил командирован за участие с специализирана операция по границата на Република България с Република Турция за времето от 28.07.2022г. до 10.08.2022г. в РДГП-Е.. Не е спорно и че на 04.08.2022 г. около 19.40 ч, след застъпване на смяна, слизайки от служебният автомобил ищецът е усукал дясното си коляно, като е почувствал силна болка и потърсил спешна помощ в болницата в гр. Царево. Не се спори, че с влязло в сила Разпореждане №29/08.09.2022г. на НОИ ТП-Пазарджик, декларираната от работодателя злополука от 04.08.2022 г. е приета за трудова по реда на чл.55, ал.1 от КСО. Не е спорно и че на основание чл.238 ал.1 от ЗМВР на ищеца му е изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 9185, 76 лева през м. декември 2023 г. Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ, налице е причинно-следствена връзка между настъпилото травматично увреждане на менискусите на дясната колянна става при усукване на коляното при фиксирано ходило на крайника на ищеца и процесната трудова злополукаразкъсване на задния рог на вътрешния мениск и предния рог на външния. Вследствие на тези телесни увреждания, ищецът е бил трайно затруднен в движенията на десния долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК. От приетата по делото медицинска документация, както и от заключението на СМЕ се установява, че за лечение на полученото телесно увреждане първоначално на пострадалия е предписана имобилизация с шина. Установява се, че на 11.08.2022 г. той е приет в отделението по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Пълмед" ООД-Клон МС „Здраве" гр. Пазарджик и е извършена артроскопия на дясна колянна става. Установена е киста на вътрешния мениск в задната част, изрязва се пликата и се извършва шейвинг на ставата. Установява се също, че на 13.08.2022г. А. Д. е изписан от болничното заведение. В следхоспитализационния период ищецът провежда рехабилитационни процедури в доболничната помощ и „СБРВита" ЕООД – Велинград. На 17.02.2023г., на ищеца е извършено МРТ изследване на дясно коляно-нативно в Отделение по „Образна диагностика" към УМБАЛ „Св. Анна" гр. София. От заключението на същото се установява увреждане на външния мениск - третиран хирургично; реактивни синовит / бурсит. На 27.02.2023г. ищецът е опериран в Отделението по „Ортопедия и травматология" към УМБАЛ „Пълмед" ООД - Клон Медицинска структура „Здраве" - Пазарджик, извършва се ексцизия на медиалния мениск- задния рог. На 01.03.2023г. А. Д. е дехоспитализиран от болничното заведение и насочен за провеждане на рехабилитация, която е проведена в Медицински център „Асклепий“–Велинград. Установява се, че във връзка получената травмата при трудовата злополука и двете оперативни интервенции след това, ищецът ползвал общо 124 дни болничен поради временна неработоспособност. Предвид направените от ответника възражения за липса на причинно – следствена връзка между първоначалната травма и втората такава, от заключението на СМЕ се установява, че при хоспитализацията си от 27.02.23 г. в Отделението по „Ортопедия и травматология" към УМБАЛ „Пълмед" ООД - Клон Медицинска структура „Здраве" – Пазарджик като основна диагноза е посочена: Прясно скъсване на мениск. При артроскопията е установена лезия на задния рог на медиалния мениск, който се ексцизира. При първата операция през м. август 2022 г. също е третиран медиалния мениск. От обясненията на в.л. д-р М., дадени при изслушване на заключението му, се установява, че случилото се при ищеца не е изключение при пациенти, които са имали оперативно третиране по повод на травма на вътрешния менискус и след това се налага повторна операция, която най- често е или за възстановяване или за неговото премахване, както е и в случая. Самата травма и наложилата се интервенция променят ставата и тя става по - податлива на такива повторни увреждания. Предвид даденото от вещото лице заключение, съдът намира, че между получената от ищеца травма при настъпилата на 04.09.2022г. тредова злополука и полученото през м. февруари 23г. повторно скъсване на оперирария менискус е налице пряка причинно-следствена връзка, като последното е в резултат от получената от ищеца на 04.09.2022г. травма на същото коляно. Относно периода на търпените от ищеца болки и страдания и евентуалните последици от травмата от СМЕ се установява, че възстановяването след менискусна увреда отнема средно от 2-2, 5 месеца, като това е строго индивидулано и зависи от характера на самото увреждане. Болките и страданията на ищеца са били свързани с травмата, претърпяното лечение, извършените оперативни интервенции, имобилизацията и рехабилитацията на увредения крайник. Според вещото лице, сегашното състояние на ищеца е добро и няма данни за настъпили трайни увреди. Движенията в коляното са възстановени в степен, която му позволява да извършва професионалните и социални дейности. При натоварване на крайника е възможно да има усещане за лека скованост, лек оток, леко ограничение на движенията, което налага за в бъдеще да го щади. Освен това, според вещото лице за в бъдеще съществува определен риск от по-ранно развитие на артрозни промени в ставата, в сравнение с нетравмираната лява колянна става. Относно възстановяването на ищеца от травмата, както и сегашното му здравословно състояние показания са дали свидетелите Б.Т. и С.Г., и двамата без родство с Д., негови колеги. И двамата дават показания, които съответстват ва заключенията на приетата СМЕ, че ищецът се е възстановил от травмата. Не съобщават да отсъства от работа поради здравословни проблеми или да има затруднения при изпълнение на ежедневните си служебни задължения. Във връзка с вида и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, като свидетели са разпитани А.Д. – майка на ищеца и А.Д. – негова сестра. От показанията им се установява, че претърпяната трудова злополука и усложненията, които са настъпили вследствие на нея, са причинили на ищеца силни болки и страдания, които са се отразили тежко не само на физическо състояние на А. Д., но и са му причинили душевен дискомфорт и негативно емоционално състояние - ищецът станал изнервен, затворил се в себе си и се самоизолирал, бил отчаян, изпитвал неудобства от нуждата на чужда помощ в обслужването, чувство за непълноценност, потиснатост, загубил апетит, притеснявал се дали ще се възстанови и ще може да се върне на работа, тъй като се грижи за двете си деца. От друга страна, било много затормозяващо психически за ищеца, тъй като той бил отдаден на работата му и „това беше детската му мечта“. Свидетелките А.Д. и А.Д. сочат, че след инцидента ищецът се е чувствал много зле, като дори децата му не можели да го познаят. Според свидетелката А.Д., след претърпяната трудова злополука ищецът се променил значително, преди това бил спокоен и уравновесен човек, след инцидента не можела да го познае. Съдът, като съборази показанията на тези свидетели, съобразно чл.172 ГПк, предвид близката им роднинска връзка с ищеца, не намери причина да ни им даден вяра, тъй като същите са безпротиворечиви и непосредствени, а и не се опровергават от останалите доказателства по делото. На основание чл.269, изр.2 ГПК, съдът съобрази, че във въззивната жалба се възразява, че първоинстанционноя съд е приел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка са наведени доводи, че според документация за разследване на трудова злополука, (Заповед № № 312з-2725/18.08.2022г. и Протокол № 312р-20327/22.082022г.), събитието е случайно-при застъпване на смяна, а в протокол per. № 340р-13741/17.08.22г. лично удостоверен от Д., същият заявил, че стъпил неестествено. Тези твърдения се потвърждавали и от Медицинско удостоверение №180/1 на Медицински институт-МВР-Централна експертна лекарска комисия, в което било отразено, че се касае за частични увреди на медиалния и латералния менискусина дясната колянна става... в резултата на самонараняване. Съдът намира така направените възражения за неоснователни. При лежаща върху ответника доказателствена тежест, от негова страна не бе доказано ищецът да е нарушил определени правила за изпълняване на служебните си задължения, а още по-малко, да е действал при груба небрежност или самонадеяност. Фактът, че в медицинската документация по делото, във връзка с получената на 04.08.2022г травма, е посочено „самонараняване“, според съда се дължи на обстоятелството, че при травмата не е бил замесен друг участник. Дадената от самия ищец информация, че е стъпал неестествено не може да се тълкува в смисъл, че е била налице небрежност от него в конкретната ситуация, а единствено дава яснота относно механизма на настъпването на травмата. По делото няма доказателста, а и твърдения спрямо ищеца да е взето административно отношение от работодателя и да му е наложено наказание за нарушение на служебните задължения и правила при изпълнение на същите, във връзка с които да е настъпило процесната трудова злополука. В жалбата е направено възражение, че при втората травма през 2023г., служителят отново сам е проявил небрежност и е разтегнал на ново миниска, чрез опъване на крака, седейки на стол. В приложените от ищеца болнични листа за „общо заболяване“, било посочено, че се касае за битов инцидент. С оглед на това, в жалбата се поддържа, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като се иска това да бъде съобразено при определяне размера на претендираните обезщетения. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като не е недоказано и се опровергава от събраните по делото доказателства. Така, от показанията на св.А.Д. се установява, че при повторното скъсване на оперирария менискус, синът й не е извършвал някакви телодвижения или дейности, застрашаващи здравето му или предполагащи възможност да се контузи, а е бил в седнало състояни пред компютъра. Освен това, както се посоче по-горе, според експерта, изготвил приетата по делото СМЕ, случаят с ищеца не е изолиран, а се случва често, при повече от 30 процента (36, 4%) от пациентите, имали подобна травма преди това, като се налага повторно възстановяване на мениска или частичното му отстраняване в период до 5 и повече години след първата травма. В заключение, не се установява ищецът да е увредил менискуса си повторно вследствие на битов инцидент, като изполваното определение в медицинската документация според съда има предвид единствено местонастъпването на увреждането. В тази връзка, неоснователни са направените в жалбата възражения, че не са налице твърдяните от ищеца неимуществени вреди, вследствие на повторно осукване на коляното през месец февруари 2023г. В жалбата се оспорва, че първоинстанционният съд не е съобразил всички конкретни правно-релевантни обстоятелства, каквито са вида и характера на телесното увреждане на ищеца, продължителността на физическите и психически болки и ограниченията- общо 4 месеца или 117 дни, през които е ползван отпуск за временна нетрудоспособност, възстановяването след това, заедно с това, че постепенно болките ограниченията са отшумявали, че ищецът не е изпаднал в безпомощно състояние, не е бил прикован на легло и не е бил трайно инвалидизиран, както и пълното възстановяване и връщането на работа. Счита се, че с оглед посочените обстоятелства, определеният размер на дължимото обезщетение е силно завишен спрямо претърпените болки и страдания. Така направеното възражение не може да бъде споделено. От данните по делото е видно, че ищецът е млад мъж, към датата на инцидента – почти на 28г., без данни за здравословни проблеми, като в резултат на претърпяната трудова злополука, в рамките на по-малко от 1г. след това е претърпял 2 оперативни интервенции на дясното коляно. Според заключението на СМЕ, състоянието му към момента е добро, движенията в коляното са възстановени в степен, която му позволява да извършва професионалните и социални дейности. Възможно е обаче при натоварване на крайника да има усещане за лека скованост, лек оток, леко ограничение на движенията. Също така, за в бъдеще съществува определен риск от по-ранно развитие на артрозни промени в ставата в сравнение с нетравмираната лява колянна става, като се има предвид, че задният рог на вътрешния мениск е премахнат. Посочено е, че при интензивни физически натоварвания, ищецът може да има болкови оплаквания от дясното си коляно, поради което е препоръчително да го щади. Възможно е на моменти да се появява и оток в колянната става. Вещото лице е посочило при приемане на заключението следното: “Самата травма и наложилата се интервенция променят ставата и ставата намопня по начин, по който тя става по-податлива на такива повторно увреждания, независимо че сега мениска е частично премахнат, пациента е необходимо да спазва щадящ режим на натоварване на самата става, т.е. той може да има впоследствие проблеми с нея“. Всичко гореизложено сочи, че негативните отражения от получената травма и повторното увреждане на същото коляно не са отминали напълно и по-вероятно няма да отминат никога, вкл. предвид премахването на задния рог на вътрешния менис, за ищеца е налице риск за бъдеще от по-ранно развитие на артрозни промени в ставата. В тази връзка, при приемане на заключението в о.з., , вещото лице се е изразило пределно ясно: „Коляното никога няма да бъде като здравото“. Според съда, обстоятелствата, че един напълно здрав до момента млад човек е трябвало да претърпи 2 оперативни интервенции на дясното коляно в рамките на няколко месеца, че е прекарал в отпуск поради временна неработоспособност повече от 120 дни, че се наложило се е да провежда многократно рехабилитационни процедури и че в крайна сметка, въпреки генералното му възстановяване до степен на работоспособност, засегнатото коляна очевидно не е и никога няма да бъде същото, респ. ищецътще следва да го пази цял живот, обуслувята извод, че ищецът действително е претърпял неимуществените вреди, описани в ИМ, които е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка, от показанията на свидетелите А.Д. и А.Д. се установи, претърпяната трудова злополука и усложненията, които са настъпили вследствие на нея, са се отразили тежко не само на физическо състояние на А. Д., но и са му причинили съществен душевен дискомфорт и негативно отражение на емоционалното му състояние. От своя страна, ответникът не доказа твърденията си, че трудовата злополука с ищеца е настъпила поради проявена груба небрежност при изпълнение на работата и конкретно поради проявено невнимание от страна на пострадалия при слизане от служебния автомолбил от страна на Д., без да е спазил правилата за личната си безопасност. Необосновани и голословни са възраженията на жалбоподателя, че ищецът не е положил грижата, необходима за опазване на собственото си здраве, че надценил своите лични и професионални възможности, като е подценил и риска от настъпване на злополуката, както и че е проявил самонадеяност, която следва да се приравни на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ. Неодоказани и хипотетични са възраженията в жалбата, че тъй като ищецът Д. и преди настъпването на трудовата злополука е посещавал лекар- ортопед, то можело да се предположи, че е имал стара травма. Правото на ищеца, като служител на МВР, да получи обезщетение за вреди при получена при изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, регламентирано чл.238, ал.1 ЗМВР, е обусловено от следните предпоставки: наличие на служебно правоотношение на ищеца с МВР към релевантната дата на увреждането, претърпяна от служителя телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните му задължения и настъпили в пряка-причинно-следствена връзка с получената телесна повреда вреди (имуществени или неимуществени). В случая, тези предпоставки са налице. Отговорността на работодателя МВР в тази хипотеза е обективна, безвиновна, поради което и възниква с факта на осъществяване на горепосочените предпоставки. Тя не е ограничена от установените в чл.238, ал.1 ЗМВР лимити. Ищецът, като служител на МВР, е легитимиран да претендира обезщетение от ответника за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие получената при процесната трудова злополука средна телесна повреда, на основание специалната норма на чл.238, ал.1 ЗМВР и над посочения в същата лимит от 6 работни заплати при претърпяна средна телесна повреда. В тази връзка, съдът съобрази и споделя трайната практика на съдилищата и на ВКС, според която, тълкуване, съобразно което обективната отговорност по чл.238 ал.1 ЗМВР е нормативно лимитирана, на практика би стеснило неоправдано преследвания с въвеждането на текста ефект - да предостави бърза и облекчена процедура за получаване на обезщетение в предварително определен размер при определени предпоставки на определена категория държавни служители, с оглед условията и повишените рискове, при които полагат своя труд - и би поставило в по- неблагоприятно положение държавните служители по ЗМВР в сравнение с останалите държавни служители, чийто статут е уреден в общия закон – Закона за държания служител – без тази разлика да е обоснована – т.е. да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства-в това число с оглед изискванията на чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ вр. с чл.1 Протокол 1 ЕКЗПЧОС Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. Относно размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което ищецът следва да получи във връзка с претърпяната при изпълнение на служебните му задължения тредова злополука, на първо място, следва да се посочи, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди в хипотезата на чл.238, ал.1 ЗМВР, аналогично на случаите на присъждане на обезщетение по общата разпорадба на чл.200, ал.1 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ? Последните подлежат на приспадане само при определяне размера на дължимото се на работника/служителя, на основание чл.238, ал.1 КТ, обезщетение за имуществени вреди“. В този смисъл: Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на III гр. о. на ВКС, в което се приема, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага и това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това, получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. В този смисъл е и разрешението в Решение № 43/08.02.2013 г. по гр. д. № 174/2012 г. на IV гр. о. на ВКС, в което по правен спор по чл. 200 от КТ е прието, че в нарушение на закона - чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приспаднал от дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата, която е изплатена на ищеца като обезщетение за временна неработоспособност, както и че това плащане касае имуществените вреди на ищеца. С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва, при съобразяване на така установените по делото факти и обстоятелства относно получената от ищеца травма и като се съобрази критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, да се определи справедлив размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие получената при процесната трудова злополука травма, като се съобразят и вече изплатените му обезщетение по чл.138, ал.1 ЗМВР обезщетение от 9185, 76 лв, равняващо се на 6 месечни заплати. Според настоящата инстанция, сумата от 30 800 лв се явява справедливо обезщетение за ищеца за притърпените от получената на 04.08.2022г. телесна повреда при изпълнение на служебните си задължения. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчита, че към датата на трудовата злополука, ищецът е бил на 28 г., в добро здраве и физическа форма. Също така, че вследствие на претърпяната злополука, ищецът е получил средна телесна повреда по см. на чл.129 НК, както по време на самата травма, така и по време на двете оперативни интервенции, а и по време на възстановителния период, е бил временно нетрудоспособен за период общо 124 дни. Съдът съобрази доказаните по делото значителни неимуществени вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се във физически дискомфорт по време на амбулаторното и болнично лечение. По време на оперативните интервенции и непосредствено след тях, същият е изпитвал интензивни болки в травмираната област, приемал е медикаменти, имал е нетърпимо главоболие, наложило се е имобилизация с шина и отбременяване на крайника с патерици. Всички това е възпрепятствало ищеца да извършва ежедневните си дейности и грижи, за което е имал необходимостта да ползва помощта на своите близки. Съдът съобрази, че ищецът е следвало да проведе 4 курса рехабилитации и неколкократно извършване на лекарски прегледи, което безспорно, наред с всичко останало, е допринесло да изпитва душевен дискомфорт и негативно емоционално състояние – нервно напрежение, загуба на апетит, потиснатост, затваряне в себе си и самоизолация, чувство за непълноценност, притеснение дали ще се възстанови и дали ще може да си изпълнява служебните задължения. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и негативните перспективата за състояние на увреденото коляно ищеца в бъдеще – риска от по-ранно развитие на артрозни промени в дясна колянна става предвид премахнатия заден рог на вътрешния мениск и възможността при натоварване да има лек оток, скованост и леко ограничение на движенията. От разпита на вещото лице става ясно, че коляното на ищеца макар и да е възстановено функционално към настоящия момент, няма да е същото, както преди злополуката. Посоченият по-горе размер на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди следва да бъде намален със сумата от 9 185, 76 лева, с която ищецът е обезщетен извънсъдебно от ответника в изпълнение задължението на последния съгласно чл.238 ал.1 от ЗМВР, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до размер на сумата 21 614, 24 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната на 04.08.2022 г. телесна повреда по повод изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на събитието - 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Обезщетението е съобразено и със съдебната практика в подобни случаи, когато се касае за пострадал, заемащ длъжност, изискваща висока физическа форма, каквато е полицейската, както и със случаите, когато след настъпилата травма са последвали усложнения, обусловили необходимостта от допълнителни оперативни интервенции. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, Решение № 48/15.02.2025г. постановено по Гр. дело № 20245200100086 по описа на ОС Пазарджик, в обжалваната частта, с която се осъжда Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на А. Н. Д., ЕГН ••••••••••, от с.••••••, обл. •••••••••, ул. „••••• •••••••••“ №10, на основание чл.238 ал.1 от ЗМВР сумата 21 614, 24 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната на 04.08.2022 г. телесна повреда по повод изпълнение на служебните си задължения, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на събитието - 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за разноските, с която се осъжда Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на Адвокат В. В. О. /САК/, с адрес: гр.••••••, ул.“••••••“ №13, ет.2, ап.4, на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 2 622, 34 лева с ДДС, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, държавна такса върху уважения размер на иска, в размер на 864, 57 лева. По разноските: На основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА, вр чл. 78, ал.1 ГПК, Областна дирекция на МВР-Пазарджик, ЕИК 129009849, със седалище и адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение“, №3 ще бъде осъдена да заплати на адв. В. В. О. /САК/, с адрес: гр.••••••, ул.“••••••“ №13, ет.2, ап.4, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в полза на ищеца пред въззивната инстанция в размер на 2 622, 34 лева с ДДС. Водим от горното, съдът