Решение № 3122 от 15.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3815/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 20025878 от 29.12.2021 г., постановено по гр. д. № 31648/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 37 състав, е отхвърлен предявеният от Р. И. З. иск иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.21, ал.1 СК (1985 г., отм.) - за признаване за установено по отношение на В. С. С. – З.А, че Р. И. З. е изключителен собственик на следния недвижим имот (самостоятелен обект в сграда) – апартамент № 9 с идентификатор 68134.4083.267.8.108, находящ се в гр. София, район „Младост“, ж. к. „••••, с площ 65, 63 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи – от север – апартамент от вход „Г“, от юг – стълбище и апартамент № 10, от изток – тревни площи, от запад – тревни площи и паркинг, отдолу – апартамент № 6, отгоре – апартамент № 12, заедно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ 2, 69 кв. м., както и 3, 715 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, поради трансформация на лично имущество. Отхвърлен е и предявеният от Р. И. З. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.19, ал.3 СК (1985 г., отм.) - за признаване за установено по отношение на В. С. С. З.А, че Р. И. З. е изключителен собственик на горепосочения недвижим имот, поради липса на съвместен принос на ответницата. С определение № 20013011 от 09.02.2022 г., постановено по горепосоченото съдебно решение е оставено без уважение искането на ответницата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Р. И. З., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че неправилно е дадена правната квалификация – чл.21, ал.1 СК от 1985 г. (отм.), доколкото процесинят имот е придобит преди влизане в сила на действащия СК. Счита, че по този начин съдът не е зачел предвиденото в § 4 ПЗР от действащия СК обратно действие на същия. В определението, с което е изготвен доклад на делото е указано на ищеца, че следва да докаже, че момента на придобиване на средствата и техния произход, а в решението си е приел, че носи доказателствена тежест да докаже презумпцията, че средствата по банковата сметка в ОББ АД са средства по предложение второ на чл.20, ал.1 СК (отм.) и след като не е доказал това, то средствата са семейни. Поддържа, че от представеното по делото удостоверение от ОББ АД и показанията на свидетеля Я. е доказан извън брачния произход на средствата – дивидент от ликвидация на „Ц.Г. БГ“ АД, осъществена през 2006 г., вследствие на договор от 21.06.2006 г., както и момента на откриване на банковата сметка в полза на ищеца – 28.07.2005 г. Съгласно ТР № 2/27.12.2001 г. по тълк. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, паричните влогове, придобити преди брака следва да се числят като лични на техния притежател. В случая банковата сметка е открита на 28.07.2005 г., бракът между страните е сключен на 20.10.2006 г. Сумите по ликвидационните дялове са постъпвали съответно на 25.10.2006 г., 31.10.2006 г., 08.11.2006 г. Счита, че тези суми не са част от съпружеската имуществена общност, тъй като те са продукт на правна сделка с активи на акционерно дружество, в което е участвал ищеца, а правната сделка е извършена на 21.06.2006 г. С оглед на това счита, че не би могло да се приеме, че ответницата има принос в придобиването на тези средства, за да се приеме, че същите са съпружеска имуществена общност. Част от тези суми са преведени на продавача за покупката на процесния имот. Съгласно посоченото тълкувателно решение акциите, независимо от техния вид, не са съпружеска имуществена общност, а са лична собственост на техния титуляр. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът не титуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията – към момента на определянето й. Тъй като ответницата не е предявила иск по чл.29 СК и чл.30 СК, счита, че сумите от ликвидационния дял от „Ц.Г. БГ“ АД са лично имущество на ищеца, поради което е доказана по несъмнен начин пълната трансформация и собствеността върху процесния имот в пола на ищеца. Поддържа, че обжалваното решение противоречи на дадените с посоченото тълкувателно решение разяснения. Счита, че неправилно е квалифициран и евентуалния иск, въпреки посочената с доклада на делото правна квалификация чл.21, ал.4 СК. Неправилно решаващият съд е възприел само показанията на свидетелката К., въз основа на които е приел наличието на принос, без да съобрази, че впечатленията й са спорадични, от изключително редките срещи по повод гостуване на родителите на ответницата. По делото е установено, че ответницата активно е полагала труд след 2010 г. – 2011 г., след придобиване на процесиня имот. В хода на процеса не е заявил твърдение, че трудовите договори са фиктимни, поради което неправилно решаващият съд е приел, че това възражение е недоказано и е отхвърлил иска. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба от ответницата В. С. С. – Д., оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно е определена правната квалификация на предявените искове, като е съобразена ормираната съдебна практика по спорните въпроси. Счита, че ищеца правилно е указана доказателствената тежест, който е следвало да докаже не само притежаването на лични средства, но и тяхното влагане при покупката на имота, което не е сторил. Счита, че получените от ищеца средства от ликвидация на акционерното дружество не е от средствата, обхванати от чл.20, ал.1 СК, поради което счита, че правилно предявеният иск е отхвърлен. След сключване на брака между страните значителна част от средствата и труда на семейството са насочени към изграждането на семейния им дом, който е въведен в експлоатация през м.02.2015 г. Поддържа, че по делото е доказано наличието на съвместен принос. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски. Постъпила е частна жалба от ответницата срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение. Счита, че искането за присъждане на разноски е заявено с представянето на списъка м последното съдебно заседание, в какъвто смисъл е и ТР № 6 от 06.11.2013 г. Моли съда да отмени обжалваното определение, като й присъди сторените в производството пред СРС разноски в размер на 1 500 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат. С постъпилия в срока по чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор на частната жалба от ищеца, оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. За да се присъдят сторените по делото разноски, е необходимо същите да са реално сторени и да са поискани. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства претендираните от ответницата разноски да са реално сторени. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СРС е сезиран с обективно съединени искове в условията на евентуалност съответно с прано основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г (отм.) и чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.). Ищецът твърди, че на 21.06.2006 г., в качеството на акционер в „Ц.Г. БГ“ АД, сключил договор за продажба на кабелна далекосъобщителна мрежа, движими вещи и прехвърляне на вземания с „Е.К.М.Б.“ ЕООД. В резултата на тази правна сделка, му бил изплатен ликвидационен дял в размер на 335 534, 20 лв. през м.10.2006 г., представляваща левова равностойност на 5 340 броя акции – 10, 68 % от капитала на дружеството. Сумата била преведена по посочена в исковата молба банкова сметка с IBAN: ••••, открита през 2005 г. С ответницата сключили граждански брак на 20.10.2006 г., който бил прекратен с решение № 208347 от 03.09.2019 т., постановено по гр. д. № 62785/2018 г., по описа на СРС, 89 състав, влязло в сила на 03.09.2019 г. През време на брака им, вследствие на придобитите лични средства от посочената продажба закупил на 27.04.2009 г. апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „••••. Твърди, че платил на продавача по сделката по негова сметка сума от личната му сметка в ОББ АД в размер на 46 800 евро, в тяхната левова равностойност от 91 534, 44 лв. Твърди, че лично осигурявал издръжката на семейството, без да се налага да ползва личните си средства. Единствените доходи на ответницата към момента на сделката били от трудово възнаграждение, като трудовото й правоотношение било прекратено на 10.10.2018 г. Поддържа, че в случая е налице пълна трансформация на лично имущество в горепосочения недвижим имот, придобит изцяло с негово лично имущество, придобито преди брака им, поради което по отношение на него не е налице съпружеска имуществена общност. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че е изключителен собственик на горепосочени имот, поради трансформация на лично имущество и липса на съвместен принос. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Поддържа, че изтеглените средства от банкови влогове преди прекратяване на брака при действието на СК от 1985 г. се регламентират от разпоредба на чл.19 СК от 1985 г., а не от чл.30 СК от 1985 г. С оглед на това счита, че липсва трансформация на лично имущество. След сключване на брака между страните значителна част от средствата и труда на семейството са насочени към изграждането на семейния им дом в кв. „Панчарево“, който бил въведен в експлоатация през 2015 г. Разводът между страните е извършен с одобрено от съда споразумение, в което не е повдигнат спор за трансформация на лично имущество. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 20.10.2006 г., издадено от Столичната община, район „Студентски“, се установява, че Р. И. З. и В. С. С., с фамилно име след брака С. – З.а, са сключили граждански брак с акт № 3226/20.10.2006 г. С нотариален акт № 64/27.04.2009 г., том I, рег. № 766, дело № 56/2009 г. на нотариус Н.Д., с рег. № 329 в Нотариалната камара, Ц.А.П. и П.Н.Г.-П. са продали на ищеца Р. И. З. следния недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в София, район „Младост“, ж. к. „Младост 3“, със застроена площ 65, 63 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: от север – апартамент от вход „Г“, от юг – стълбище и апартамент № 10, от изток – тревни площи, от запад – тревни площи и паркинг, отдолу – апартамент № 6, отгоре – апартамент № 12, заедно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ 2, 69 кв.м., както и 3, 715 % идеални части от общите части на сградата. Видно от представената по делото схема № 15-14042/09.01.2019 г. процесния апартамент е с идентификатор 68134.4083.267.8.108, по кадастралната и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 15/06.03.2009 г. С решение № 208347/03.09.2019 г., постановено по гр. дело № 62785/2018 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 89 състав, влязло в законна сила на 03.09.2019 г., съдът е постановил прекратяване на брака между страните в производството поради сериозно и непоклатимо взаимно съгласие, като е утвърдил постигнатото между тях споразумение. В него страните са постигнали съгласие относно упражняването на родителските права и издръжката на роденото от брака дете А.Р. З., относно ползването на семейното жилище – къща, построена по време на брака между страните, находяща се в гр. София, кв. „Панчарево“, Вилна зона „••••“, ул. „••••. Постигнато е съгласие относно фамилното име на В. С. С. – З.а след развода. Страните са заявили, че с това споразумение са уредили всички въпроси между тях, касаещи местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. На 21.06.2006 г. е сключен договор за продажба на кабелна и далекосъобщителна мрежа, движими вещи и прехвърляне на вземания, сключен между „Ц.Г. БГ“ АД – продавач и „Е.К.М.Б.“ ЕООД – купувач. Съгласно Приложение № 8 ищецът притежава 1 956 поименни налични с право на глас акции, представляващи 8, 89 % от регистрирания капитал на дружеството. Видно от представеното разпределение на ликвидационни дялове, съставено от ликвидатор на „Ц.Г. БГ“ АД ликвидационният дял на ищеца възлиза на 335 534, 20 лв. Видно от представеното банковото извлечение от ОББ АД от 31.10.2006 г., на 25.10.2006 г. по сметка на ищеца с IBAN: ••••, е постъпила сумата от 106 800 лв. Посоченото основание е „част от дивиденти – „Ц.Г. БГ АД“. На 31.10.2006 г. ищецът е получил сумата от 106 800 лв., на 08.11.2006 г. ищецът е получил и сумата от 87 949, 80 лв. със същото посочено основание за извършения превод. По делото е представено извлечение от 12.01.2018 г. на ОББ АД от банкова сметка с IBAN: ••••, от което се установява, че на 27.04.2009 г. ищецът е превел сумата от 91 540, 80 лв. по сметка на Ц.А.П.. От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.А. Я. се установява, че познавал ищеца от 2000 г. – 2001 г. През м.10.2006 г. „Ц.Г. БГ“ АД продал кабелната си мрежа на „Евроком“, като самият договор бил сключен през м.04.- м.05.2006 г. Свидетелят имал най - голям брой акции и получил най-голям ликвидационен дял. Ищецът получил ликвидационен дял над 350 000 лв. във връзка с притежаваните от него 16-17 % от акциите на „Ц.Г. БГ“ АД. Обсъждали какво ще правят с тези пари. Ищецът споделил, че ще купи апартамент с инвестиционна цел. След това построил къща. Познавал ответницата след продажбата – края на 2006 г. – 2007 г. Ходил на гости на страните в апартамента им в ж. к. „••••. Ищецът ремонтирал апартамента. Р. правел мебели. Свидетелят не си спомнял ответницата да е работила. Не знаел дали закупения имот е бил отдаван под наем. Свидетелят бил приятел на ищеца, не веднъж и два пъти ходел на гости на страните. Обикновено ищецът купувал храна и напитки за тях. Когато били на гости, двата се грижили за гостите. От показанията на свидетелката Д.А.Д. се установява, че познавала ищеца от 1979 г., а ответницата – от 2001 г.. Били съседи на семейството на Р., докато се изнесли в Панчарево пред 2014 г. – 2015 г. Били близки на семейството, помагали си, страните били кръстници на сина на свидетелката. Разбирали се, гледали си децата. Ищецът работел в „Ц.Г. БГ“ АД, а ответницата не работела – била домакиня. Пред 2010 г. ответницата започнала да работи в офиса на ищеца. Знаела, че ищецът осигурявал ответницата, като я водил на работа, за да й тече трудов стаж. Издръжката на семейството била основно от ищеца. Свидетелката ходела на гости на страните няколко пъти седмично. Майката на ищеца често била в апартамента и свидетелката ходела да се вижда с нея. Докато ищецът работел, ответницата се грижила за домакинството, за децата. Свидетелката знаела, че ищецът продал дела си от „Ц.Г. БГ“ АД. Тогава купил апартамент в ж. к. „Младост 3“. Страните не са живели в този апартамент, отдавали го под наем. Свидетелката обсъждала с ищеца какво ще прави с дела си от посоченото дружество. Свидетелката не е посещавала този апартамент. От страните знаела, че имало наематели. От показанията на свидетелката М. И.а К. – братовчедка на ответницата, се установява, че живеела в гр. Бургас. Много пъти гостувала на страните. Идвала в София по различни причини, най-вече здравословни. Жилището им било в ж. к. „Младост 2“. За пръв път отишла преди 10 години. Познавала ищеца по – рано. Идвали на гости и винаги са отсядали при родителите на ответинцата. При посещенията си в София свидетелката отсядала при тях с преспиване. Отношенията им били добри. Когато отсядала при тях, ответницата работела, детето било на детска градина. Ответницата се грижила за домакинството. По принцип ответницата готвела. Преди да запишат детето на детска градина, ответницата била в отпуск по майчинство. ответницата й споделяла, че е водила ищеца на лекар в Бургас, заради астма или алергия. Ответницата работела в офис в ж. к. „Младост 1а“, продавала билки. Не се е интересувала кой е собственик на фирмата. Веднъж е била при тях в Панчарево с преспиване. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно. Допустимостта на съдебното решение следва да се обсъди след преценка основателността на главния иск - за трансформация на лично имущество, доколкото искът за установяване придобиване на процесиня имот при изключителен принос на ищеца е предявен в условията на евентуалност. Жалбоподателят поддържа, че съдът е дал невярна правна квалификация на предявените искове, като не е съобразил § 4 ПЗР на СК. При преценка основателността на оплакванията на жалбоподателя следва да се съобразят разясненията, дадени с решение № 144 от 09.08.2016 г. по гр. д. № 566/2016 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. С него е прието, че когато недвижимият имот е придобит по време на брак по договор за покупко - продажба, сключен към момент, когато е действал СК от 1985 г., а в исково производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена със средства, получени от продажбата на лично имущество, в тежест на този съпруг е да проведе обратното доказване по законовата презумпция за съвместен принос (чл.19, ал.3 СК от 1985 г., а след това чл.21, ал.3 СК от 2009 г.). Когато по делото се установи, че парите от продажбата на лично имущество са постъпили по паричен влог и влогът е открит на името на съпруга по време на брака, в негова тежест е да проведе обратното доказване и по законовото предположение за съвместен принос на съпрузите в притежанието на влога. За средствата от влога, вложени при придобиването на имота, § 4, ал. 1 от ПЗР на СК от 2009 г. не се прилага, дори когато бракът е заварен. Ето защо и доколкото се претендира наличие на тарнсформация на лично имущество, придобито от ищеца преди брака му с ответницата при покупката на процесния имот през време на брака между страните, дадената от решаващия съд правна квалификация е съобразена с момента на възникване на спорното правоотношение правна норма. С оглед на това възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни. По делото се установи, че ищецът е притежавал 5 340 броя акции от капитала на „Ц.Г. БГ“ АД или 10, 68 % от капитала на посоченото дружество. Във връзка със сключения на 21.06.2006 г. договор за продажба на кабелна далекосъобщителна мрежа, движими вещи и прехвърляне на вземания е извършена ликвидация на дружеството, при която на ищеца е определен ликвидационен дял в размер на 335 534, 20 лв. Същият е изплатен на ищеца през време на брака му с ответницата, сключен на 20.10.2006 г. и прекратен на 03.09.2019 г., чрез описаните по – горе банкови преводи: на 25.10.2006 г. - 106 800 лв., на 31.10.2006 г. - 106 800 лв., на 08.11.2006 г. - 87 949, 80 лв. При преценка доводите на жалбоподателя, че изплатения. му ликвидационен дял от посоченото дружество съставлява лично имущество, следва да се съобразят разясненията, дадени с ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК на ВКС, т.3. с него е разяснено, че съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по чл.29 СК от 1985 г. В мотивите е посочено, че акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията - към момента на определянето й. В разглеждания случай придобиването на акции от ищеца от капитала на „Ц.Г. БГ“ АД предхожда по време сключването на брака между страните. Независимо от това, както в СК от 1985 г. – чл.29 СК, така и в действаща СК – чл.30, е предвидена възможност при развод всеки от съпрузите да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството, като този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. В разглеждания случай ответницата не се е възползвала от тази възможност и не е предявила такъв иск. Ето защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с посоченото тълкувателно решение, се налага изводът, че средствата от ликвидационния дял, макар и постъпили по сметката на ищеца през време на брака му ответницата, съставляват негова лична собственост, доколкото той е титуляр на акциите, придобити преди брака между страните. Този извод не противоречи на нормата на чл.20 СК от 1985 г., в която е дадена дефиниция на лични вещи - вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. Това е така, защото ищецът е титуляр на правата, материализирани в акциите, които са придобити от ищеца преди брака му с ответницата. Бракът между страните в производството е прекратен с одобрено от съда споразумение. Въпросът относно правото на собственост върху процесния имот не е включен в обхвата на одобреното от съда споразумение. С оглед на това въз основа на него не могат да се формират обосновани изводи, че страните са считали имота за такъв в режим на съпружеска имуществена общност. Ето защо доводите на ответницата в тази насока са неоснователни. Спори се между страните в производството дали по делото е доказано влагането на лични средства в придобиването на процесния апартамент. По делото се установи, че процесинят апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „••••, е придобит по време на брака между страните – на 27.04.2009 г. От представените по делото и неоспорени от насрещната страна банкови извлечения от ОББ АД се установи, че от банкова сметка на ищеца, с IBAN: ••••, по която са преведени сумите от ликвидационния дял на ищеца, на 27.04.2009 г. – в деня на нотариалното изповядване на сделката, ищецът е наредил превел в полза на Ц.А.П. – продавач по сделката, превод на сумата от 91 540, 80 лв. – продажна цена. За установяването на обстоятелството за влагане на лични на ищеца средства при покупката на процесния апартамент по делото са ангажирани и показанията на свидетелите Д. Я. и Д.Д., от които се установи, че ищецът е възнамерявал да вложи средствата от ликвидационния дял в покупка на жилище. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи по делото влагането на лични средства в покупката на процесния апартамент. На основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г., действал към момента на придобиване на процесния имот, лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 или с друго лично имущество, придобито преди брака. Ето защо и на основание чл.21, ал.1 СК от 1985 г., процесният имот е лична собственост на ищеца, поради трансформация на лично имущество. С оглед на това предявеният иск е основателен. Тъй като второто заявено основание на иска, предмет на делото, е въведено в условията на евентуалност – обстоятелство, за което липсва спор между страните, при уважаване на главния иск и с оглед изхода на спора по главния иск, не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждането му същество. Ето защо обжалваното решение в частта, с която съдът е разгледал по същество предявения в условията на евентуалност иск, следва да се обезсили. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 1 670, 24 лв., включително заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в производството пред СРС разноски, които възлизат на 2 331, 80 лв. В предмета на настоящото производство се включва частна жалба срещу определение от 14.02.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Предвид обстоятелството, че обжалваното решение подлежи на обезсилване и отмяна, като въззивният съд разпределя отговорността за разноските с оглед изхода на спора, за частния жалбоподател е отпаднал правния интерес от обжалване на посоченото определение. Ето защо частната жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от гореизложеното, съдът