Решение № 3387 от 22.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на ДРУЖЕСТВО срещу ДРУЖЕСТВО, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 1724,20 лева, представляваща регресно вземане по платено застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско +“ по полица № 440122261002264/03.08.2022 г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ••••••••• при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 01.10.2022 г. на АДРЕС по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на автомобил марка „БМВ“ с рег. № ••••••••••, включително и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава за плащане на горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 495,20 лева –обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 22.05.2023 г. до 09.07.2025 г. Ищецът твърди, че със застрахователна полица № 440122261002264/03.08.2022 г. с период на валидност от 05.08.2022 г. до 04.08.2023 г. е била сключена имуществена застраховка „Каско +“, по която ищецът е поел задължение да отстрани щетите по автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № •••••••••, причинени от ПТП в срока на действие на застраховката. Твърди се, че на 01.10.2022 г. в на АДРЕС водачът на автомобил марка „БМВ“ с рег. № •••••••••• причинил виновно ПТП, като загубил контрол на автомобила поради шофиране с превишена скорост и ударил паркиралия застрахован при ищеца автомобил, при което застрахованият автомобил с рег. № ••••••••• получил увреждания по облицовка на предна броня, преден десен калник, предна лява врата, задна колона, ляв праг и др. Гражданската отговорност на водача на автомобил марка „БМВ“ с рег. № •••••••••• била застрахована към датата на ПТП при ответника – ДРУЖЕСТВО. За получените при описаното ПТП увреждания собственикът на автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ••••••••• завел претенция пред ищеца – ДРУЖЕСТВО, по която последният заплатил на определен от страните по застрахователната полица сервиз на 03.04.2023 г. сумата от 13500 лева. Вследствие на това ищецът твърди, че за него е възникнало право на регрес срещу ответника ДРУЖЕСТВО, като същият му изпратил покана за плащане, получена на 21.04.2023 г., но е получил плащане от само 11 900 лева, поради което дължи още 1724,20 лева, като ответникът изпаднал в забава от датата на поканата за плащане, поради което е предявен настоящият иск. Претендират се разноски. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника - ДРУЖЕСТВО, с който предявеният иск се оспорва по размер. Поддържа се, че ищецът е определил цената за ремонт на увредения застрахован от него автомобил по завишени цени, като следвало да се прилага наредбата по КЗ за определяне на размера на вредите. Не се дължали и ликвидационни разноски. Поради това се иска отхвърляне на иска, тъй като ответникът вече бил платил всички дължими се суми. В съдебното заседание ищецът поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: С определение от 26.10.2025 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание (на лист 120 – 121 от делото) съдът е отделил за безспорни фактите, че е настъпило произшествието от 01.10.2022 г., описано в исковата молба, при което застрахован при ищеца автомобил „Ауди А3“ с рег. № ••••••••• е претърпял вреди поради виновно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника; че ответникът е заплатил на ищеца 11 900 лева за обезщетение за вредите. Съгласно представена на лист 16 от делото полица за застраховка „Каско+“ ищецът е осигурил застрахователно покритие по клауза „Пълно каско“ от общите си условия за периода 05.08.2022 г. – 04.08.2023 г. за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № •••••••••. Съгласно представения на лист 15 по делото Протокол за ПТП № 1809535, на 01.10.2022 г., около 12:15 ч. е настъпило ПТП между л.а. „БМВ“, с рег. № •••••••••• и л.а. „Ауди А3“, с рег. № X ••••••• КТ на АДРЕС, като водачът на автомобил „БМВ“ губи контрол, рязко завива вляво и удря паркиралия лек автомобил „Ауди“, като деформира предната част на последния. Съгласно представена на лист 38 от делото фактура сервиз ФИРМА е издал на ищеца фактура за поправка по щетата от описаното ПТП в размер на 13 500 лева, като на лист 37 е представен протокол, с който собственикът си е взел автомобил „Ауди“ с рег. № ••••••••• от сервиза на 17.03.2023 г. Съгласно заключението на автотехническата експертиза по делото, прието в откритото съдебно заседание на 26.11.2025 г. (протокол на лист 149), а в писмен вид – на лист 138 – 145, което съдът кредитира като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Ауди А3“, с рег. № X ••••••• КТ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 16 424,57 лева. Като се вземат предвид уврежданията в ходовата част на автомобила, същият не е бил в състояние да се придвижва безопасно на собствен ход и е следвало да бъде репатриран. Сумата от 109,20 лева отговаря напълно на средната пазарна стойност на услугата „Пътна помощ“ за процесния период. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Ауди А3“, с рег. № X ••••••• KT, изчислена по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. към датата на ПТП е 13 063,04 лева. Вещото лице няма данни за тотална щета на автомобила. Съгласно фактура № 1020002453/28.11.2022 г. от Съюза на българските автомобилисти (на лист 44 от делото) е осчетоводил задължения на ищцовото дружество на обща стойност 4785,00 лева за услугата „пътна помощ“. От описа към фактурата (на лист 47) се установява, че дължимата сума за извършване на услугата „пътна помощ“ по отношение на автомобил с рег. № ••••••••• е 109,20 лева с ДДС. От представеното на лист 46 по делото платежно нареждане се установява, че на 29.11.2022 г. ищецът е заплатил на Съюза на българските автомобилисти сумата от 4785 лева по фактура № 1020002453/28.11.2022 г. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Предявени са искове за заплащане на регресна претенция по заплатено обезщетение по имуществена застраховка, както и лихва за забава, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Този иск се уважава, ако съдът установи, че увреденото имущество е било застраховано при ищеца и същият е заплатил обезщетение за поправянето му; ако увреждането (вредите върху застрахованото имущество) е настъпило в рамките на застрахователното покритие по имуществената застраховка в причинна връзка с неправомерно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. В случая между страните не се спори, че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при ответника водач на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••••••••••. Спорните между страните въпроси са каква е стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № •••••••••, и дължат ли се разноски за репатриране. Съдът намира, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по лекия автомобил следва да се определи на база средни пазарни цена към датата на ПТП. Ответникът се позовава за изчисляването на стойността на вредите на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, която се прилага и към настоящия момент по силата на чл. 499, ал. 2 КЗ и § 29 КЗ. Съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към цитираната наредба обаче методиките за изчисляване на вреди, описани там, се прилагат като минимална граница и само в случай, че няма документално установени вреди, като в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – вж. Решение № 165/24.09.2013 г. по търговско дело № 469/2012 г., II ТО, цитирано и до днес напр. в Определение № 4208/25.09.2024 г. по гражданско дело № 3540/2023 г., IV ГО. Доколкото средната пазарна стойност надвишава заплатената от ищеца сума, на последния се дължи разликата над възстановената от ответника сума от 11 900 лева до размера от 13 500 лева, или 1600 лева. На ищеца се дължи и сумата от 109,20 лева за репатриране на л.а. „Ауди А3“, доколкото се установи, че след ПТП не е било възможно автомобилът да се придвижи на собствен ход, тази сума съответства на средните пазарни цени за репатриране на автомобил и е реално заплатена от ищеца. По отношение на ликвидационните разноски, съдът намира, че такива също се дължат на ищеца, доколокото съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря пред застрахователя по имуществена застраховка до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, и претендираната от ищеца сума от 15 лева не е прекомерна. Предвид изложеното, предявеният иск за сумата от 1724,20 лева следва да бъде уважен в пълен размер. Искът за лихви се уважава от момента на произнасяне от ответника по застрахователната претенция с отказ да заплати застрахователно обезщетение в пълен размер по аргумент от чл. 496, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно представена на лист 53 от делото товарителница ответникът е получил на 21.04.2023 г. регресната покана на ищеца. От този момент е започнал да тече едномесечния срок за отговор, поради което лихва се дължи от 22.05.2023 г. За периода 22.05.2023 г. – 05.08.2025 г законната лихва върху 1724,20 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с електронния калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, е 495,20 лева, поради което и този иск следва да се уважи изцяло. Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос. Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е доказал разноски в размер на 118,97 лева държавна такса; 250 лева депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, и 601,16 лева заплатено адвокатско възнаграждение (уговорено с договор на лист 10 от делото и с платежно нареждане на лист 8), или общо 970,13 лева, които следва да му се присъдят. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,