Решение № 2338 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2385/2025 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба на ЕТ „Д-р Б. К. – И. помощ“ с ЕИК 101503856, със седалище и адрес на управление: с. Плетена, община Сатовча, област Благоевград, представляван от Б. М. К., в качеството й на собственик и управител, със съдебен адрес: гр. В., област П., ул. „С. П.“ № 5, подадена чрез адвокат Е. Б. от Адвокатска колегия – Пазарджик, с която срещу Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 345 930.84 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализираната възможност за увеличаване на имуществото на едноличния търговец, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен административен акт - Решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение № 03-РД/3573 от 19.10.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция и последвалото незаконосъобразно бездействие на административния орган; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумите. Иска се и присъждане на сторените в производството разноски. Твърди се в исковата молба, че ищецът е претъпял имуществени вреди в размер на посочената по-горе сума, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализираната възможност да увеличи имуществото си, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен административен акт – Решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение № 03-РД/3573 от 19.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и последвало незаконосъобразно бездействие на административния орган, като тези вреди са непосредствена последица от тях. Ищцовият едноличен търговец, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по изложените в исковата молба доводи. Ответникът - Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Излага доводи в депозиран по делото отговор на исковата молба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00 евро и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от ищеца при съответния изход от спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Излага доводи, че отмяната на решението за прекратяване на производството по оценка на проектното предложение, не води автоматично до неговото одобряване в цялост, респективно до причинена имуществена вреда, която се изразява в неполучаване на заложените в проекта суми. По делото са събрани писмени доказателства, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Ищцовият едноличен търговец е кандидатствал по Процедура чрез подбор № ВG06RDNP001-6.003 – “Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. – с Проектно предложение № ВG06RDNP001-6.003-0013, УРН /Уникален регистрационен номер/ 709464 и ИД № 01/06/4/1/00157 в ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/. Проектното предложение /на л. 104 – л. 113 от делото/, заедно с приложените към него изискващи се документи /на л. 114 – л. 438 от делото/, е подадено на 14.11.2018 г. и с него оспорващият едноличен търговец е кандидатствал за финансиране за разходи за СМР – ремонт на сграда със система с климатизация, и за разходи за материални активи, както следва: обзавеждане – нестандартно; оборудване за 2 дентални кабинета; лазер; агрегати; визуализация; стерилизационна – комплект; CAD-CAM система; оборудване на зъботехническа лаборатория; микроскоп и мебел, като сумата на посочените инвестиции е в размер на 691 861.68 лева. С Уведомително писмо, изпратено на ищеца чрез ИСУН на 02.04.2020 г. /на л. 439 – л. 444 от делото/, на основание т. 7 от раздел 21.2 „Оценка на административно съответствие и допустимост“ от Условията за кандидатстване, е поискано кандидатът да представи документи за отстраняване на констатираните липси и нередовности. В отговор на изпратеното уведомително писмо, ищецът е депозирал отговор /на л. 445 – л. 446 от делото, както и обяснения по всеки от пунктовете по уведомителното писмо, като е приложил и съответните документи /на л. 447 – л. 624 от делото/. С Уведомително писмо за недопускане до техническа и финансова оценка изх. № 01-6500/4170 от 19.08.2020 г. /на л. 625 – л. 627 от делото/, ищецът е уведомен, че подаденото от него проектно предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка по чл. 19 от ПМС № 162/05.06.2016 г., тъй като дейностите, извършвани с описаното по-горе оборудване, попадат в код по КИД-2008 „32.50“ /който включва „изработване в зъботехнически лаборатории на изкуствени зъби, мостове и др.“/ и не са включени в код по КИД-2008 „86.23“, който е посочен в Основна информация за проектното предложение /Приложение № 2 към Условията за кандидатстване/. Посочено е още, че стойността на заявените за подпомагане апарат за изработка, фрезоване и шлайфане на дентални протези, пещ за металокерамика /литиев дисиликат/, чиста керамика и прескерамика и зъботехническа лаборатория, е 183 799.00 лева /без ДДС/, което се явява 27.89 % от заявените инвестиционни разходи по проектното предложение, които са на стойност 658 961.69 лева без ДДС, а разходите, изцяло свързани с инвестиции за развитие на услуги във всички сектори на икономиката и други неземеделски дейности, съгласно дейностите, определени в „Код по КИД-2008“, представляват 72.11 % от заявените за подпомагане по проектното предложение инвестиционни разходи, което не отговаря на изискването на т. 2 от Раздел 13.1 „Допустими дейности“ от Условията за кандидатстване, утвърдени със Заповед № РД 09-830/04.09.2018 г. Едноличният търговец е депозирал възражение срещу горецитираното уведомително писмо /на л. 628 – л. 631 от делото/, в което отново е посочил, че дейностите, които ще се извършват с процеснато оборудване, не попадат в тези, посочени в Код „32.50“ и в зъботехническата лаборатория няма да се произвеждат металокерамични корони, изцялокерамични корони, временни корони, порцеланови фасети и зъбни протези /каквито дейности се извършват само и единствено в зъботехнически лаборатории/, а целият процес, който ще се извършва в зъботехническата лаборатория, е с цел дигитализиране, респ. насочен е само към лечение и профилактика. На 19.10.2020 г. е издадено Решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение № 03-РД/3573 от 19.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, с което е прекратено производството по оценка на Проектно предложение № ВG06RDNP001-6.003-0013 в ИСУН, подадено от ЕТ „Д-р Б. К. – И. “ /на л. 44 – л. 48 от делото/. Това решение е обжалвано пред Административен съд – Благоевград, който го е отменил с Определение № 266/16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 41/2021 г. /на л. 49 – л. 56 от делото/ и е изпратил преписката на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА за продължаване на административното производство по подаденото проектно предложение в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Актът на Административен съд – Благоевград е обжалван пред Върховния административен съд, който със свое Определение № 6457/28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 5305/2021 г., Пето отделение /на л. 57 – л. 59 от делото/, е оставил без разглеждане частната жалба на ищеца срещу определението на първоинстанционния съд. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Искът е процесуално допустим като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и бездействие на административния орган, обуславящо допустимостта на иска и компетентността на настоящия съд да го разгледа, в съответствие с чл. 128, ал. 1, т .6 във вр. с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно по предявения по ЗОДОВ иск, като пасивно легитимиран ответник е посочен ДФЗ-РА, доколкото се претендират вреди от незаконосъобразен акт и бездействие на Изпълнителния директор на фонда. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а т. 1 на § 1 от ДР на АПК определя понятието „административен орган” като орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Разгледан по същество, предявеният осъдителен иск е неоснователен. Аргументи: Съгласно чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Въз основа на препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. Производството за обезщетения е уредено от законодателя в глава единадесета от АПК, към които норми препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните предпоставки: настъпили вреди /имуществени и/или неимуществени/, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, издадени, респ. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав, води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения по съдебен ред акт на административния орган, съответно неговото незаконосъобразно действие или бездействие и твърдените като претърпени имуществени и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК/. За да породи основателна претенция за обезщетение, бездействието следва да противоречи на установения законов ред и да е извършено при или по повод административна дейност. В случая от твърденията в исковата молба следва да бъдат доказани настъпили имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото Решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение № 03-РД/3573 от 19.10.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА и последвалото бездействие на административния орган. Бездействието на административните органи предполага неизвършването на фактически действия при наличие на нормативноустановено задължение за извършване на такива действия, но не и неизпълнение на задължение за волеизявление – за издаване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Това от една страна означава, че за целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие или установения за незаконосъобразен акт. От друга страна, съобразно текста на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата е обективна, безвиновна, поради което въпросът за вината не се изследва. Елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност. В приложимата правна уредба не е дадена легална дефиниция на понятието „административна дейност“. Това налага установяването на съдържанието му по тълкувателен път. Правната теория и съдебната практика приемат, че „административната дейност“ е субективно, формално понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните лица по чл. 1 от ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по чл. 1 от ЗОДОВ могат да изпълняват различни функции и задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с различни по същността си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не видът на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган /длъжностно лице/ на държавата или на общината и относимостта на акта, действието или бездействието към това му качество /“при или по повод“/, е релевантно за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ /Определение № 6/16.02.2015 г. по адм. дело № 30/2014 г. на ВАС/. В случая, безспорно осъществяването на процедурата по предоставяне на БФП, представлява административна дейност. Съдът счита, че в случая не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, както следва: Наличието на отменен административен акт, не е достатъчно за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Не съществува законова презумпция, че вредоносен резултат настъпва автоматично с отмяната на административния акт и не следва да се доказва, в случая липсват каквито и да било доказателства за претърпени имуществени вреди от страна на ищеца. Не е налице и причинна връзка между претендираните вреди и отмененото решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение. При изясняване на причинната връзка, е нужно да се докаже дали резултатът е бил реално възможно следствие на отменения акт. В случая е налице отмяна на решение за прекратяване на производство по оценка на проектно предложение в подбор на проектни предложения, но това отменено решение за прекратяване на производството по оценка на проектното предложение, не е решение по съществото на подаденото заявление от ищеца. Съдът не възприема доводите на ищеца, че проектът му бил допустим и в изпълнение на влязлото в сила определение, ДФЗ е следвало да продължи на етап техническа и финансова оценка, съгласно чл. 35 от ЗУСЕФСУ. Съгласно тази разпоредба, техническата и финансовата оценка се извършва по критерии и методика, определени в документите по чл. 26, ал. 1. Съгласно чл. 35, т. 1 от ЗУСЕФСУ, въз основа на резултатите комисията по чл. 33 изготвя оценителен доклад, който включва списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ /БФП/, която да бъде предоставена за всеки от тях. Т.е. не става ясно /при липсата на каквито и да е ангажирани доказателства/, на какво основание ищецът е счел, че проектът му е бил допустим и е следвало да бъде предоставена съответната БФП, и то именно в претендирания размер, идентичен с размера на предявения иск. На следващо място, в случая не е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и претендираната вреда, тъй като отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган, не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение като заместваща това право престация. За да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението, тя очевидно следва да има какво да замести, т.е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Причинна връзка не може да възникне, когато със съдебното решение преписката се връща на административния орган за ново произнасяне /Решение № 5576/08.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2676/2022 г. на ВАС, Трето отделение/. Когато преписката се връща на административния орган, за да бъде решен въпросът относно претендираните в административното производство права, тези права не възникват от съдебното решение. Тези права не се считат и за признати, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат задължителния характер, присъщ на един влязъл в сила административен акт. Дали съответните права ще възникнат или ще бъдат признати, зависи от административния акт, който ще бъде издаден след връщане на преписката и от неговото влизане в сила. Обстоятелството, че в случая такъв акт до момента не е издаден, не легитимира ищецът активно материално-правно да получи обезщетение, заместващо претендираното в административното производство право или благо, и то преди това право да е установено или възникнало. Когато като основание на иска се сочи отменен акт и преписката е върната на административния орган, съдът в исковото производство по ЗОДОВ не може да замести волеизявлението на органа и по този начин да презумира наличието на материално право, като заместител на което се претендира обезщетението /Решение № 7488/06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3639/2023 г. на ВАС, Трето отделение/. Т.е. отмяната на акта не означава, че ищецът е имал право на подпомагане, което не е признато и упражнено само поради допуснатото от административния орган нарушение, прието като отменително основание. Висящността на административното производство, което не е приключило с влязъл в сила административен акт, не създава положение на правна сигурност, от което съответният субект може да се ползва /Решение № 6794/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 9940/2023 г. на ВАС, Трето отделение/. Тук следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до датата на подаване на настоящата искова молба, ищецът не е предприел никакви действия за изпълнение на съдебното определение и издаване на нов акт вместо отменения. В АПК съществуват процесуални средства, посредством които административният орган може да бъде принуден да издаде административния акт, след като преписката му е върната от съда /Решение № 5686/31.05.2023 г. постановено по адм. д. № 10721/2022 г. по описа на ВАС, Трето отделение/. На следващо място, в конкретния случай претендираното обезщетение не представлява пропусната полза. Ищецът твърди, че пропуснатите ползи се изразяват в невъзможността му да разполага с полагащата му се финансова помощ в размер на 50 % от допустимите разходи по проекта. Имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи, са неосъществено, но сигурно увеличение на имуществото на лицето, което е осуетено в резултат на вредоносното деяние. Пропуснатата полза трябва да е реално предвидима и обективно установима /в този смисъл Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тьлк.дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което предположението за нея трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на това увеличаване. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото е налице, когато на база доказани и обективни факти и при обичайно развитие на нещата, може да се направи обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Предвид това, имуществените вреди, представляващи пропуснати ползи, са неосъществено, но сигурно увеличение на имуществото на ищеца. Това е осуетяване на възможността да се увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното деяние/. В случая липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е претърпял твърдените от него имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменения по съдебен ред незаконосъобразен административен акт. С отменения административен акт, ДФЗ не е отказал плащане на безвъзмездна финансова помощ, а не е допуснал ищецът до техническа и финансова оценка на проекта, което е едва първата фаза от оценката на едно проектно предложение. Решението касае единствено недопускане до техническа и финансова оценка на проекта, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. По съдебен ред решението е отменено и преписката е върната на изпълнителния директор на фонда за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. В мотивите си съда не е дал указания на ответника за допустимост на проектното предложение, а само е дал такива относно издаването на акт, който да отговаря на критериите за мотивираност на акта. Следователно, в случая липсва съдебен или административен акт, с който да е призната дължимостта на претендираната от ищеца финансова помощ. Следва да се има предвид, че отмененият административен акт, от който се претендират вреди, е част от сложна административна процедура по одобрение, която има още няколко етапа. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, при процедура чрез подбор се извършва: 1. оценяване на всяко проектно предложение, което включва: а/ оценка на административното съответствие и допустимостта; б/ техническа и финансова оценка; 2. класиране на одобрените проектни предложения в низходящ ред и 3. определяне на проектни предложения, за които се предоставя финансиране. В случая, отмененият акт, от който се претендират вреди, е отменен на етапа на оценка на административно съответствие и допустимост на проектното предложение. Тя е следвана от друга процедура по чл. 35 във връзка с чл. 29, ал. 2, т. 1, б. ,.б“ от ЗУСЕФСУ за техническа и финансова оценка на проекта. При тази процедура също е възможно проектът да бъде отхвърлен съгласно чл. 35, т. 3 от ЗУСЕФСУ. След приключването на тази процедура, следва сключване на административен договор и точното му изпълнение му съобразно одобреният проект, подаване на заявка за плащане и одобрение на заявените с нея разходи от страна на фонда, в качеството му на Разплащателна агенция, като окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. С оглед гореизложеното, в конкретният случай не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредата, тъй като отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган, не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се претендира процесното обезщетение като заместващо това право. Относно претенцията в исковата молба за вреди от „бездействие“ на административния орган, след отмяната на решението за прекратяване, съдът счита, че отново същата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСТК, под „действия и бездействия“ се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Това са основните предпоставки, които трябва да са налице, за да се установи съществува ли „бездействие“ от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено фактическо действие, т.е. е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което по силата на съответна правна норма има изискуемо конкретно фактическо действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаването на индивидуален административен акт по заявлението или искането. Неоснователното бездействие на административен орган, представлява неизпълнение на фактически действия, произтичащи от нормативен акт, а не на правни такива, опосредени от издаването на административен акт. Процедурата за разглеждане на заявления за подпомагане е уредена подробно в Раздел II „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор“ на ЗУСЕФСУ, видно от които разпоредби, административният орган издава редица административни актове в отделните етапи на процедурата - по чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕФСУ, чл. 37. ал. 1 от ЗУСЕФСУ и др. Предвид всичко изложено по-горе и в съответствие с формираната константна практика на ВАС, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен, както и да бъде отхвърлено акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2021 г., до окончателното изплащане на сумите. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ищцовият едноличен търговец следва да бъде осъден на заплати на ответника сумата в размер на 150.00 евро, определена съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на делото. Воден от изложените съображения, Административен съд