Решение № 5335 от 18.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8334/2025 г.

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 278 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 247166/16.07.2025 г. подадена от В. Б. Х., действащ чрез законния си представител Л. Б.а Х.а- С. срещу Решение № 13784/15.07.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 9364 по описа за 2025 г. на СРС, 149 състав, с което е отхвърлена молба с вх. № 55657/17.02.2025 г. по чл.165, ал.4 вр. чл.130, ал.3 СК от поставения под запрещение В. Б. Х., действащ чрез своя настойник и законен представител Л. Б.а Х.а- С. за даване на съдебно разрешение за дарение и сключване на договор за издръжка и дарение с 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. „ Обеля“- втора част, ••••••••, кв. V, зона „ •••••••• В частната жалба се твърди, че решението на първата инстанция е незаконосъобразно и несправедливо, като се излагат следните съображения: решението на съда се базирало единствено на социалния доклад на ДСП, който бил неистинен и недоказан. Същият съдържал неверни твърдения за изключване от картотека за общинско жилище на запретенения и неговия настойник и погрешни данни за здравословното състояние на запретения. Съдът е пренебрегнал и решението на Настойническия съвет, който дал съгласие за прехвърляне на имота на майката на В. Б. Х. чрез договор за издръжка и гледане или дарение, което било в най-добър интерес на запретеното лице. Поддържа, че отказът на съда изхвърлял семейството "на улицата", принуждавайки ги да живеят с миноритарна идеална част от къща в област София, която била непригодна за обитаване. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да даде разрешение за разпореждане с процесния имот. Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното решение първата инстанция е приела, че по делото не се е доказало интересите на поставения под пълно запрещение да са защитени с оглед необходимостта от сключване на договор за гледане и издръжка и в условията на евентуалност на дарение, като в същия смисъл бил и доклада на ДСП. От фактическа страна се установяват следните обстоятелства: Запретеното лице притежава ЕР на ТЕЛК № 0251 - 044 от 24.03.1992 г. с призната първа група инвалидност с чужда помощ, пожизнен срок и водеща диагноза „Друга уточнена олигофрения“. В. Х. получава и пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 667.66 лв. и добавка за чужда помощ в размер на 230.30 лв. Същият е поставен под запрещение с влязло в сила Решение № 261792 от 14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 7761/2019 г. на СГС. За негов настойник е определена сестра му Л. Б.а Х.а- С.. От представената декларация за имуществото на запретеното лице и доклада на ДСП се установява, че същия притежава с 1/6 идеална част от апартамент и 1/6 идеална част от поземлен имот и двуетажна масивна жилищна сграда находяща се в гр. Костинброд. С писмо № РВР21-ГР94-1599-[6]/08.01.2025 г., изпратено по повод заявление за закупуване на общински апартамент, кметът на район „Връбница“ е изложил мотивите за отказ да бъде извършена продажбата на имота, като е установил следното: 1) несъответствие с условията по чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖТСО, съгласно които една четвърт от общия годишен доход на лицата и членовете на техните семейства (домакинства) не трябва да може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството (домакинството), съгласно нормите на чл. 17 от НРУУРОЖТСО, като в настоящия случай една четвърт от общия доход надвишава разхода за средна пазарна наемна цена за жилище в района; 2) несъответствие с условията по чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖТСО, а именно: лицата да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3-та категория включително, определени в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Република България. Комисията по чл. 40, ал. 1 от НРУУРОЖТСО е установила, че В. Х. притежава 1/6 идеална част от апартамент, както и по 1/6 идеална част заедно с Л. Б.а Х.а-С. от поземлен имот и двуетажна масивна жилищна сграда. Поради тези причини, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 5 от НРУУРОЖТСО, съгласно който лица, декларирали неверни данни относно обстоятелствата по чл. 6, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7, се изключват от картотеката за срок от 5 години, е постановено изключване от картотеката за настаняване. При така установеното от фактическа страна във връзка с релевираните в частната жалба оплаквания съдът намира следното: Производството по настоящото дело е по реда на чл.538, ал.2 ГПК вр. с чл.165, ал.4 вр. с чл.130, ал.3 от СК. Съгласно чл. 165, ал.4 от СК при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Съгласно чл.130, ал.3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. От събраните по делото доказателства се установява, противно на изложеното в частната жалба, че процесното решение, не се базира единствено на доклада на ДСП, а и на останалия събран по делото доказателствен материал. Искането за даване на разрешение за разпореждане с процесния имот е мотивирано с обстоятелството, че ако същия не бъде продаден, договорът за наем на общинското жилище ще бъде прекратен и запретения и неговото семейство ще остане на улицата. Установи се, че това не е така- отказът да бъде закупено общинското жилище е мотивиран не само с притежанието на идеални части от процесния апартамент, но и с наличието на идеални части от друг имот и с несъответствие с условията по чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖТСО- една четвърт от общия доход на домакинството надвишава разхода за средна пазарна наемна цена за жилище в района. От изложеното следва, че дори да бъде дадено исканото разрешение, то няма да може да бъде постигната заявената от молителя цел- придобиване на общинско жилище. Не са верни и твърденията на молителя, че ще остане на улицата, защото от представените по делото доказателства се установява, че същия притежава идеални части от два имота. По отношение на възраженията за несъобразяване с решението на Настойническия съвет съдът намира за необходимо да отбележи, че същото не обвързва нито настоящия състав, нито първата инстанция по какъвто и да било начин, а преценката по чл.130, ал.3 СК се прави въз основа на събраните по делото доказателства, които следва да установят че разпореждането не противоречи на интереса на запретения. На последно място настоящия състав споделя мнението на ДСП, че липсват данни как продажбата ще бъде в полза на запретения, тъй като съществува риск след дарението идеалната част да бъде прехвърлена на други лица, без това да води до подобряване на положението на В. Х.. По изложените съображения следва да бъде отхвърлено искането за разрешение за сключване на договор за издръжка и гледане. По отношение на направеното искане да бъде дадено разрешение за сключване на договор за дарение съдът намира следното: Нормата на чл. 165, ал.4 СК предвижда, че при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Последната цитирана разпоредба, тази на чл. 130, ал.4 СК сочи, че "дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни". И доколкото в настоящия случай се касае именно за дарение на идеална част от имот собственост от подставеното под пълно запрещение лице, то съдът приема, че приложение следва да намери ал.4 на чл. 130 СК. Нормата на ал.3 не намира приложение, тъй като в конкретния случай по отношение на дарението има изрична разпоредба- тази на ал.4, поради което тази сделка е изключена от приложното поле на нормата на ал.3 на чл. 130 СК. Дарението извършено от поставено под пълно запрещение лице е нищожно, поради което и даването на разрешение за това правно действие би било в противоречие на императивна правна норма / виж в този смисъл Определение № 425 от 25.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3162/2018 г., IV г. о., ГК/. По изложените съображения и искането за даване на разрешение за сключване на договор за дарение следва да бъде отхвърлено. На основание чл. 280, ал.3, т.2 ГПК решението на съда не подлежи на обжалване. Така мотивиран, съдът