Решение № 9403 от 1.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1458/2024 г.

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Спаси Пловдив“ с ЕИК 206658548 представлявано от А. И. К. със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] против Решение № ДОИ-3-/5/ от 13.06.2024г. издаден от Б. К. – старши юрисконсулт на Район „Западен“ – Община Пловдив с което е отказано предоставянето на достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ-3-2/20.05.2024 на жалбоподателя. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Основните оплаквания на жалбоподателя са в три групи – първата, поисканата информация за изплатено допълнително материално стимулиране на Кмета на Район „Западен“ при Община Пловдив за периода от м.ноември 2023г. до момента на подаването на заявлението / 20.05.2024г./ е обществена по смисъла на чл. 2 ЗДОИ тъй като е свързана с обществения живот в Община Пловдив и дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно действително отработеното време от кмета и относно изразходване на общинските средства за техните възнаграждения, а жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел, чиято дейност е търсене на прозрачност при работата с институциите. Второ, исканата информация не представлява лична и не се ползва от закрилата на ЗЗЛД – същата е служебна. Трето, налице е надделяващ обществен интерес от разкриване на исканата информация съгласно §1, т.6 ДР на ЗДОИ като до доказване на противното такъв интерес е налице щом информацията осигурява прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, ал.1 относно вземаните от тях решения и гарантира законосъобразното изпълнение на законовите им задължения. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата – Кмет на район „Западен“ при Община Пловдив чрез С. П. – секретар на район „Западен“, служител с юридическа правоспособност в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържат се фактическите и правни доводи обосновали отказа за предоставяне на обществена информация съгласно Решение № ДОИ-3-/5/ от 13.06.2024г. издаден от Б. К. – старши юрисконсулт на Район „Западен“ – Община Пловдив, а именно: първо, исканата информация не попада в приложното поле на чл. 2, ал.1 ЗДОИ, второ, кметът на района не може да разпредели допълнителни възнаграждения за себе си от бюджета определен за районната администрация и така да ощети служителите, поради което дори и да бъде предоставена исканата информация, то жалбоподателят не би могъл въз основа на нея да си състави собствено мнение за дейността на сезирания административен орган. Трето, налице е хипотезата на чл.2, ал.5 ЗДОИ, исканата информация е лична така и попада под закрилата на ЗЗЛД тъй като не се иска информация за размера на основното трудово възнаграждение, а справка за допълнителни възнаграждения на кмета на района, които са свързани с личността на лицето и съставляват защитени лични данни по смисъла на §1, т.2 ДР на ЗДОИ и чл.4, т.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Административен съд – Пловдив, Второ отделение, 30 – ти състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и след като взе предвид твърденията и оплакванията на страните, намира за установено следното. От приетата по делото административна преписка се установява, че на 20.05.2024г. Сдружение с нестопанска цел „Спаси Пловдив“ чрез представляващия по закон А. К. – Председател е подал Заявление вх. № ДОИ-3-(2)/20.05.2024г. до Община Пловдив, Район „Западен“ с искане за предоставяне в писмена форма на следната информация: „Каква е сумата, която кмета на район Западен е получил за ДМС / допълнително материално стимулиране/ от м.ноември 2023г. до момента“. Посочено е че желанието на молителя е да получи информацията на електронна поща [електронна поща] С писмо изх. № ДОИ-3-(3)/31.05.2024г. секретар на район „Западен“ – Община Пловдив уведомява Сдружението, че на основание чл. 30, ал.1 ЗДОИ срокът за разглеждане на заявлението се удължава с 10 дни; С отказ изх. № ДОИ-3-(4)/13.06.2024г. на основание чл. 37, ал.1, т.2 ЗДОИ Т. С. в качеството си на трето лице по смисъла на чл. 37, ал.1, т.2 ЗДОИ във вр. със заявлението на Сдружението от 20.05.2024г. и предвид обстоятелството, че заявлението засяга нейни лични интереси заявява изричен отказ исканата в заявлението информация да бъде предоставяна. Съгласно Заповед № РД-09-349/13.06.2024г. на основание чл. 28, ал.2 ЗДОИ от кмет на район „Западен“ е определено длъжностно лице, което да взема решения за предоставяне или отказ за предоставяне ДОИ. Така определеното длъжностно лице е постановило обжалваното Решение № ДОИ-3-(5)/13.06.2024г. с което отказва предоставяне на поисканата от Сдружението информация като приема, че, първо, тази информация не е обществена, не попада в приложното поле на чл. 2, ал.1 ЗДОИ, не е информация въз основа на която гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Второ, налице е хипотезата на чл.2, ал.5 ЗДОИ исканата информация попада под закрилата на ЗЗЛД, третото лице, което е засегнато от исканата информация е заявило изричен отказ за предоставянето й, не е налице надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията. Задълженият субект не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация, а това е необходимо тъй като се иска информация не за размера на получаваното основно трудово възнаграждение, а за размер на ДМС поради което и органът не разполага с информацията във вида в който е поискана, а трябва да я изведе по аналитичен път. В хода на съдебното производство са ангажирани нови доказателства – вътрешни правила за организация на административното обслужване в район „Западен“ – Община Пловдив, заповед на кмета на район „Западен“ за овластяване длъжностно лице по реда на чл. 28, ал.2 ЗДОИ, писмени извлечения от социални мрежи представени с твърдения съгласно молба вх. № 16018/07.10.2024г., че жалбоподателят не преследва законоустановена цел съгласно ЗДОИ, а информацията се иска с цел да бъде използвана публично и умишлено в негативен контекст спрямо личността на районния кмет. Така представените писмени извлечения нямат отношение към предмета на спора по делото поради което и съдът не установява от тях факти и обстоятелства, за да ги обследва. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, какъвто субект безспорно се явява Кметът на район „Западен“ – Община Пловдив по аргумент от чл. 38, ал.1, изр. второ ЗМСМА. На следващо място, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите“, съответно от публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации и физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. А съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя, от което следва, че ответникът е длъжен да се произнесе с изричен акт. Разпоредбите на чл. 37 - чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя. С оглед изложеното, следва да се приеме, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Спор, че Кметът на район „Западен“ е задължено лице, не се формира между страните. Няма спор и че в законоустановения срок съгласно чл. 30, ал.1 ЗДОИ същият се е произнесъл по заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация, като е овластил изрично длъжностно лице и е отказал предоставянето на такава, което именно е и предмет на разглеждане в настоящото производство. За да е налице задължение за предоставяне на достъп до определена информация обаче, тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т.е. свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, каквото не се констатира да е налице в случая. Това е така, защото жалбоподателят е поискал информация за размера на сумата за ДМС, която кмета на район „Западен“ е получил от м.ноември 2023г. до м. май 2024г., а административният орган е отказал да я предостави, като основателно се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която, този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Съгласно чл.5, ал.16 от Постановление № 67 на МС от 14.04.2010г. за заплатите в бюджетните организации и дейности конкретните размери на индивидуалните основните месечни заплати на кметове и общини, райони и кметства се определят от съответния общински съвет при условията на ЗМСМА като размерът на определената заплата не може да надхвърля основната месечна заплата на министър. Индивидуалната месечна основна заплата на кмета на район се определя в размер на 80 на сто от основната месечна заплата на кмета на Общината. За жалбоподателя няма неяснота за основната месечна заплата на кмета на района, която е публична и общодостъпна и което изрично е потвърдено в постъпилите по делото писмени бележки вх. № 16534/14.10.2024г. Информацията за получения размер на ДМС е обаче лична и за нея е приложима специалната уредба на ЗЗЛД и за която информация е наличен отказ изх. № ДОИ-3-(4)/13.06.2024г. на основание чл. 37, ал.1, т.2 ЗДОИ от Т. С. в качеството си на трето лице по смисъла на чл. 37, ал.1, т.2 ЗДОИ с който изрично е обективирано изявление за несъгласие за предоставянето й. Търсените данни са лични такива по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), тъй като се отнасят до физически лица, които могат да бъдат идентифицирани пряко чрез един или повече специфични признаци, свързани с тяхната физическа, икономическа и социална идентичност. След като търсената информация не е обществена, тя не попада в обхвата на ЗДОИ и задълженият субект не е длъжен да преценява наличието на надделяващ обществен интерес. Тази преценка се дължи само, ако исканата информация е с обществен характер, засяга определени лица и те са заявили изричното си несъгласие да я предоставят. Тя не е и такава, която да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект. Нещо повече - намерението за получаване на информация, определена като „лични данни“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ във връзка с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), а именно, всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“), пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице, води до извод за инициирано от жалбоподателя производство с цел събиране на сведения, свързани с интереси на заявителя, извън обхвата на ЗДОИ. Търсенето на прозрачност при работата с институциите няма отношение към размера на ДМС получаван от кмета на района, а дали са спазени критериите за получаването на тези възнаграждения нито се установява в производството по ЗДОИ, нито пък този въпрос касае жалбоподателя, защото правомощия затова има административния орган, който извършва контрола за качеството на работата на районния кмет – кмета на Община Пловдив и съответно ако жалбоподателя счита, че тези критерии не са спазени редът за проверка на твърденията му не е по ЗДОИ. За пълнота и с оглед наведените в жалбата възражения, е необходимо да се посочи, че в оспореното в настоящото производство решение, е посочен редът на формиране на допълнителните възнаграждения, които не зависят от преценката и волята на ръководителя на задължения субект по ЗДОИ, този ред е свързан с решение на Общински съвет – Пловдив с който се приема бюджета на районните администрации – средства за заплата на кмета на района и средства за заплати за ръководен, експертен и друг персонал. Това решение е публично достъпно. Вън от горното обстоятелството, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията лицата, заемащи публични длъжности, подават пред Комисията декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират трудовите си доходи, получени през предходната календарна година не означава, че тази информация не е лична и че автоматично подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. Тази информация се предоставя пред Комисията за противодействие на корупцията с оглед упражняване нейните правомощия по гарантиране и обезпечаване, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Ето и защо предвид на гореизложеното обжалваното Решение като издадено от компетентен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта е валиден и законосъобразен административен акт, който следва да бъде потвърден, а подадената жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран съдът