Решение № 2431 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 209/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г., [ЕГН], гр.Варна, чрез адв.А. Д., против Решение № 1445/09.12.2025г. на Районен съд – Варна, 27-ми състав, постановено по АНД № 1134/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-001754/11.07.2024г. на Началник група в Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 2000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на ОДМВР – Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 130,00лв. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 – 3 НПК. Конкретно сочи, че в обжалваното решение съдът не е съобразил, че НП не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а именно липсва описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че поради този пропуск е нарушено правото му на защита и не става ясно по какъв начин, и въз основа на какви доказателства съдът е формирал вътрешното си убеждение, и е приел за доказано, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП. В тази връзка сочи, че още при установяване на нарушението категорично е заявил, че не е управлявал лекия автомобил БВМ с рег. № [рег. номер], поради което и е отказал да подпише АУАН и издадения талон за изследване. Отказът да подпише талона е удостоверен с подписа на друг служител, което сочи на предубеденост на полицейските служители. Анализирайки подробно събраните гласни доказателства твърди, че по делото е останала недоказана изложената в наказателното постановление фактическа обстановка – не е установено Г. да е имал качеството на водач на МПС, поради което и не е бил длъжен да съдейства за изпробването му за употреба на алкохол, и не е извършил нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП. Единственият свидетел, който твърди, че е видял Г. да управлява автомобила е св.В. А., който явно и очевидно е заинтересован от изхода на процеса. Оспорва решението и в частта на присъдените разноски, по съображения, че в производството за АНО не се е явявал юрисконсулт, а само е представил кратко писмено становище. Отделно сочи, че по арг. от чл.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждения за правна помощ могат да получават само адвокати, които са вписани по надлежния ред в Националния регистър за правна помощ и са били определени и назначени по реда на чл.25 и чл.26 ЗПП. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, а в условие на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС за попълването му с доказателства, както и за предоставянето на възможност за защита, което право при първоначалното разглеждане е отнето. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Началник група в Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 3317/18.02.2026г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти. Детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства, приобщена е цялата преписка и фактическата обстановка е правилно установена. Намира за правилен извода на ВРС, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, и не са допуснати процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита. Налице е пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. Счита за правилна и преценката на ВРС за липса на основания за приложение на чл.28, б.“а“ ЗАНН. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. На основание чл.63д, ал.4 ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че съдът уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същите да се присъдят в минимален размер. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че от материалите по делото става ясно, че нарушението е извършено пред свидетел – очевидец, полицейски служител. Отделно от приложената административнонаказателната преписка става ясно, че водачът на автомобила, извършил нарушението, е установен – снета е самоличността му. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред ВРС се е развило след като с Решение № 2848/13.03.2025г. по КАНД № 103/2025г. Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав, е отменил Решение на ВРС № 1403/28.11.2024г. по АНД № 3006/2024г. – с което е отменено НП № 24-0819-001754/11.07.2024г., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. За да постанови този резултат касационният състав е приел, че в производството пред ВРС са останали неизяснени релевантни за спора факти, както и че едностранчиво са интерпретирани въз основа на показанията на посочените от жалбоподателя свидетели, а не са разпитани свидетелите при съставяне на АУАН. При новото разглеждане на делото, ВРС е установил от фактическа страна, че Г. К. Г. е правоспособен водач, за което притежава СУМПС [номер], валидно до 10.07.2028г. за категории В, М. На 14.06.2024г., около 22:30 часа Г. и негови приятели – св.С. К. и св.Д. Т., пристигнали в гр.Варна от [населено място]. Тримата се придвижили до гр.Варна с лек автомобил марка „БМВ 520 Д“ с рег. №[рег. номер], собственост на майката на Г. – св.Т. С.. Автомобилът се управлявал от св.С.К., тъй като Г. бил употребил алкохол. Г. и спътниците му възнамерявали да отидат на заведение на Крайбрежната алея в гр.Варна. За целта преминали по [улица], като след ресторант „Мазу“ достигнали до кръгово движение, където се намирал КПП „Буна-2“. В това време на пропускателния пункт служебните си задължения изпълнявал св.В. А. - служител на „Общинска полиция“ –Варна. Той бил облечен с униформено облекло, с обозначителни знаци на „Общинска полиция“. Когато стигнали до бариерата, Г. слязъл от автомобила и поискал от св.А. да ги пропусне да продължат по крайбрежната алея. Св.А. обяснил, че това е невъзможно, защото движението за автомобили там не е разрешено и посочил, че автомобилът трябва да обърне в кръговото движение. Г. се качил в автомобила и св.К. го преместил, като го паркирал в кръговото движение, в близост до КПП „Буна-02“. Г. и спътниците му слезли от автомобила и тръгнали да се придвижват пеша по алеята. Когато преминали покрай св.А., Г. се спрял при него, а св.Т. и св.К. продължили да вървят по алеята. Св.А. и Г. провели разговор, в който Г. отново поискал да бъде пропуснат автомобила им по пешеходната алея. При този разговор св.А. усетил, че Г. лъха на алкохол. Св.А. обяснил, че движението на автомобили по пешеходната зона е забранено, а начинът, по който е паркиран автомобила им в кръговото движение, затруднява движението, поради което трябва да бъде преместен. Г. се ядосал и се върнал при автомобила, запалил го и го преместил на паркоместата пред заведение „Мазу“, след което тръгнал пеша по алеята. Св.А. го спрял, пискал му документ за самоличност и потърсил съдействие от колегите си от „Общинска полиция“. На място пристигнал екип на „Общинска полиция“ – св.К. С. и св.И. И.. На мястото на проверката се върнали и св.К. и св.Т., които били извикани от Г.. За случая били уведомени и органите на Сектор „ПП“-Варна, като на място пристигнал екип в състав св.П. В. и св.Я. К.. На място пристигнала и св.Т. С. - майка на Г., която била уведомена от него за случилото се. Органите на Сектор „ПП“ се осведомили за случилото се от заварените на място лица. Установена била самоличността на Г. чрез документи за самоличност като му било обяснено, че следва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510. Разяснени му били и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, Г. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол, като казал, че не е управлявал автомобил. Заявеният от него отказ бил възприет както от св.В., така и от свидетелите А., И., С. и К.. Предвид отказа на водача, св.В. издал на Г. талон за медицинско изследване № 0165912, в което вписал, че той отказва да бъде изпробван за алкохол с Алкотест дрегер, както и че трябва да се яви МБАЛ Св.А.. В талона било вписано още, че отказът е направен в 22:35ч., както и че Г. следва да се яви във МБАЛ Св.А. до 00:20 ч. на 15.06.25г. Талонът бил предявен на Г., но той отказал да го подпише, поради което и това обстоятелство било удостоверено с подписа на св.К.С.. При така установеното, още същата вечер св.В. съставил срещу Г. АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на Г., който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на св.К.. Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление. За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН, и съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от АНО изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че Г. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Алкотест дрегер. По същество ВРС е приел, че отговорността на лицето е ангажирана за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, като описаното в АУАН деяние, покрива състава на административното нарушение – описано е управлението на МПС – лек автомобил, около 22:35 часа на [улица], посока р-т „Мазу“, в близост до КПП Буна-2, отказът да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и неизпълнение предписанието за медицинско изследване, и вземане на биологични проби за лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Според ВРС съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства налага несъмнен извод, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, служители на Сектор Общинска полиция и Сектор ПП са последователни, логични, взаимосвързани и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, непосредствено след управлението на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на алкохол, състоял се на мястото на проверката. Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е извършил нарушението. Анализирийки събраните по делото гласни доказателства, като непротиворечиви, конкретни и логични, ВРС е кредитирал изцяло показанията на св.В. А. – очевидец на управлението на автомобила от Г. и на отказа му да бъде тестван за употреба на алкохол, както и показанията на св.К. С., св.И. И., св.П. В. и св.Я. К. – очевидци на отказа за тестване с Алкотест дрегер. Прието е, че липсват обстоятелства, въз основа на които да се счита, че свидетелите са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и Г. да има отношения, пораждащи съмнение в безпристрастността им. Показанията им са взаимно допълващи се, а несъществените разминавания са житейски логично оправдани. Показанията им относно главният факт на доказване в производството – че Г. е бил водач на МПС, посочен като такъв от св.А. и че е отказал тестване за употреба за алкохол на посочената в АУАН и НП дата, са последователни, логични и взаимно допълващи се. ВРС не е кредитирал показанията на св.Т. С., С. К. и Д. Т.- съответно майка и приятели на Г., които сочат, че в нито един момент в процесната нощ Г. не е управлявал автомобила, т.к. св.С. е отишла на мястото на проверката, след като вече там са били служителите на Общинска полиция, в изчакване на служители на Сектор ПП, и е възприела само къде е бил паркиран автомобила й - на паркинга пред заведение „Мазу“, точно където съобщава св.А., че е видял да го паркира Г.. От друга страна спътниците на Г. – св.К. и св.Т., са се върнали до бариерата едва след като са били повикани от Г., тъй като той им казал, че има проблем. Констатирано е противоречие между показанията на св.К. и св.Т., т.к. св.К. сочи, че паркирал автомобила до лъскаво заведение, а св.Т. - че са паркирали в близост до бариерата, като в тази част показанията на св.Т. кореспондират с показанията на св.А., който сочи, че автомобилът първоначално е паркиран от лице, различно от Г., в кръговото движение до бариерата, а после е бил преместен от Г. пред заведение „Мазу“. В този контекст е съобразено, че показанията на св.А. са последователни и кореспондират с изготвената от него докладна записка, в която е описал подробно случилото се в процесната нощ. За правно и житейски нелогично е прието св.А. да спре за проверка Г., ако не го е възприел да управлява автомобил, както и Г. сам да спре при полицейския орган, за да води разговор с него, а неговите приятели да продължат напред по алеята, ако този разговор не е бил провокиран от начина, по който е бил спрян автомобилът и необходимостта от неговото преместване, за да не затруднява движението. По изложените съображения ВРС е приел за безспорно установено, че в случая Г. има качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, като същият е бил възприет да управлява МПС от св.В. А., който го е видял да премества автомобила от кръговото движение до паркинга на заведение „Мазу“, където го е паркирал. За безспорно установен е приет и отказа на Г. да бъде тестван за употреба на алкохол, като не са ангажирани и доказателства, че се е явил за медицинско изследване във МБАЛ Св.А.-Варна. За законосъобразно определени са приети и наложените с НП наказания, които са предвидени в абсолютен размер и за съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба или лишаване от право да управлява МПС под предвидения от законодателя размер, поради забраната в чл.27, ал.5 ЗАНН. При произнасянето си ВРС е извършил и дължимата преценка за наличие на предпоставките по чл.28 ЗАНН, като е приел, че в случая не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално, а високия размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано, а да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред. Съобразена е представената за Г. справка за нарушител/водач, според която Г. е санкциониран и за други нарушения на правилата на ЗДвП, което изключва възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП. По тези съображения ВРС е приел, че налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и на нарушителя. Само така, според решаващия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска в бъдеще такива нарушения. Така постановеното решение е правилно. В изпълнение на указанията, дадени в Решение № 2848/13.03.2025г. по КАД № 103/2025г., ВРС е установил вярно и изключително прецизно фактическата обстановка по случая, събрал е необходимите за разрешаване на спора гласни доказателства, анализирал е обстойно същите – поотделно и в тяхната съвкупност, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за доказаност на вмененото административно нарушение, и неговият извършил. Неоснователно с жалбата се твърди, че обжалваното решение съдържа формални мотиви и не са взети предвид направените с жалбата възражения. Противно на оплакванията на касатора, ВРС е положил всички дължими усилия да установи вярно всички релевантни по случая факти, обсъдил е доказателствата без да придава на АУАН предварително определена доказателствена сила – както неоснователно се поддържа с жалбата. При разпита си в съдебно заседание всички свидетели дават подробни показания за възприятията си по случая, които позволяват тяхната обективна оценка в съвкупност с останалите доказателства. Именно такава обективна оценка е извършил в случая решаващият състав на ВРС, като за всеки един от разпитаните свидетели обосновано е посочил коя част от показанията му кредитира и защо, коя част не кредитира, и защо. В касационната жалба избирателно са цитирани показания на полицейските служители, които не са очевидци на случилото се и е нямало как непосредствено да възприемат факта, че в един момент – след като автомобилът е бил паркиран на кръговото движение от св.К. и заедно със св.Т. са се отправили пеша по алеята, автомобилът е бил управляван от касатора Г., който го е преместил от кръговото и го е паркирал до заведение „Мазу“. Безспорно е установено, че първоначално автомобилът е бил управляван от св.К. – когато с Г. и св.Т. са достигнали до бариерата на КПП „Буна-2“, и Г., който според св.В. А. в този момент е бил на пасажерската седалка, е поискал да бъдат пропуснати по алеята с автомобила. След като им е било отказано, пак св.К. е паркирал автомобила на кръговото движение. След това обаче – след като св.А. обяснил на Г., че автомобилът там пречи на движението и трябва да бъде преместен, не е имало кой друг да премести автомобила освен самият Г., т.к. в този момент св.К. и св.Т. вече са се придвижвали пеша по алеята. Управлението на автомобила от кръговото движение до паркоместата пред ресторант „Мазу“ безспорно придава на касатора качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 ДР на ЗДвП, поради което и е имало всички основания да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Спазвайки установените от закона компетенции, на място се е явил екип на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна – св.В. и св.К., които съответно са съставили АУАН и талона за медицинско изследване. Св.В. А. е вписан в АУАН като свидетел – очевидец, какъвто безспорно е, като нарушението е възприето непосредствено от него в качеството му на полицейски служител от Общинска полиция, който на посочените в НП място, дата и час, е изпълнявал служебните си задължения по наряд. Настоящият състав споделя изцяло преценката на ВРС, че по делото липсват каквито и да било данни разпитаните по делото полицейски служители да са заинтересовани по някакъв повод от изхода на спора. Както правилно и мотивирано е приел ВРС, показанията на св.А. са последователни и логични, и кореспондират с изготвената от него докладна записка по случая. Показанията на св.А. досежно главния факт на доказване в производството – че автомобилът е преместен от кръговото на паркинга на ресторант „Мазу“ именно от Г., се потвърждават косвено и от показанията на св.К. и св.Т., които са категорични, че след като автомобилът е бил паркиран от св.К. на кръговото движение, заедно със св.Т. са се отправили пеша по алеята, а Г. е останал да говори със св.А.. Правилно ВРС е констатирал противоречие в показанията на св.К. и св.Т. - св.К. свидетелства, че той е преместил автомобила и го паркирал до „елитно заведение“, а св.Т. дава показания, че автомобилът е паркиран от св.К. до бариерата. Доводите в касационната жалба - че е житейски нелогично водач, който е употребил алкохол, сам да спре пред контролния орган и да спори с него, са несъстоятелни, т.к. към момента, в който Г. е слязъл от автомобила и е поискал от св.А. да ги пусне да преминат по алеята с автомобила, към момента на паркирането на автомобила на кръговото движение и към момента на воденето на втория разговор с полицейския служител, касаторът Г. все още не е имал качеството на водач. Придобил е това качество в следващ момент – когато е преместил автомобила от кръговото на паркинга на ресторант „Мазу“. Обжалваното решение е правилно и в частта на присъдените разноски. Съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (чл.63д, ал.5 ЗАНН). При тази правна уредба неоснователно с жалбата се поддържа, че неправилно с обжалваното решение на ОДМВР – Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Фактът, че процесуалният представител на АНО е представил само писмено становище по спора, обосновава присъждане на възнаграждението в минималния размер по чл.27е НЗПП и именно в този размер (130лв.), са присъдените от ВРС разноски. Оплакванията - че по арг. от чл.2 от НЗПП възнаграждения за правна помощ могат да получават само вписани в Националния регистър за правна помощ адвокати, са неоснователни, т.к. изрично разпоредбата на чл.63д, ал.5 ЗАНН препраща към ЗПП. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, на Областна дирекция на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.37 ЗПП, вр. чл.27е НЗПП (изм., бр.53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г.) и при спазване на правилата на чл.11, ал.2, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, а именно в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента) Водим от горното, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав