Решение № 9 от 4.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 464/2024 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №260011 от 31.07.2024г., постановено по гр.дело №158/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от К., ЕИК •••••••, с адрес: гр.С., пл. С••••••, против Л. М.. с ЕГН: •••••••••• и Л Ц. с ЕГН: ••••••••••, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. А. •••••••, обективно кумулативно съединени искове за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество, както следва: На основание чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Л. М.. с ЕГН: •••••••••• и Л Ц. с ЕГН: ••••••••••: недвижим имот, находящ се в гр.П., р. Ю. •••••••, а именно Апартамент №5, построен върху държавна земя в ЖК“Ю., гр. П., изложение югозапад, северозапад, състоящ се от три стаи, трапезария, готварна, баня, тоалетна и антре, със застроена площ от 86, 57кв.м., с прилежащите избено помещение №5 с полезна площ от 6, 70кв.м., заедно със съответните 1, 579% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена, върху който е построен блокът, при граници на жилището: отляво – апартамент №4, отдясно – апартамент №6, отгоре – апартамент №11, отдолу – междинен етаж, съответно и за избеното помещение: отляво – коридор, отдясно – изба №6, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №6•••••••••/30.06.2008г., вписан в СВ-Пловдив с вх.рег. №••••••••• лек автомобил марка „С., м. Б.“, с рег.№Р••••••••, цвят: тъмно сив, дата на първа регистрация 24.01.2008г., рама •••••••••, двигател ••••••••, придобит на 28.12.2010г.; лек автомобил марка „Ф., м. Ф., с рег. № •••••, цвят: бял, дата на първа регистрация 26.10.2011г., рама •••••••••, двигател •••••••••, придобит на 18.09.2015г.; На основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Л. М.. с ЕГН: ••••••••••: сумата в размер на 4000лв., представляваща налично салдо към 05.12.2015г. по сметка № BG •••••••••, открита на 05.10.2015г. в „Ю Б“АД, внесена от титуляра Л. М.. с ЕГН: ••••••••••; сумата в размер на 662, 96лв., представляваща налично салдо по сметката към 30.11.2015г., внесена по сметка № BG ••••••••••, открита на 09.11.2015г. в „Ю Б“АД, с титуляр Л. М.. с ЕГН: ••••••••••, активна; На основание чл.72 във връзка с чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ от Л. М.. с ЕГН: •••••••••• и Л Ц. с ЕГН: ••••••••••: сумата в размер на 13417лв. /съобразно допуснато изменение размера на иска/, представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „А.“, модел •••••••••• РК, към датата на отчуждаването му 16.12.2016г., като К., ЕИК •••••••, с адрес: гр.С., пл. С••••••, е осъдена да заплати на Л. М.. с ЕГН: •••••••••• и Л Ц. с ЕГН: ••••••••••, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. А. •••••••, сумата 1800лв. – разноски по делото, на адвокат И. Н. Н. от АК-Пловдив, ЕГН: ••••••••••, със служебен адрес: гр.П., ул. Й. Г. № •••••, сумата от 16722лв., представляваща адвокатско възнаграждение /с ДДС/ за оказването на безплатно процесуално представителство на ответниците Л. М.. с ЕГН: •••••••••• и Л Ц. с ЕГН: ••••••••••, определено съобразно цената на исковете, останали за разглеждане в производството след частичното му прекратяване, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 6317, 48лв., представляваща дължима държавна такса за производството. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят К. за •••••••••, която чрез упълномощената А. А. П. като държавен инспектор в Т - П. го обжалва изцяло с подробно изложени конкретни доводи за неправилност относно приетата с него липса на значително несъответствие и на доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, за която е започнало и приключило наказателно преследване срещу проверяваното лице. Претендира за отмяна на решението, включително относно присъдените с него разноски, и уважаване на исковете с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Въззиваемите страни Л. М.. и Л Ц. са депозирали чрез пълномощника адв.И. Н. писмен отговор на въззивната жалба с развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция по представен списък относно адвокатско възнаграждение с ДДС за оказването на безплатно процесуално представителство. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Предявени са от К. за ••••••• против Л. М.. и Л Ц. искове за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество на обща стойност от 233598, 67лв., както следва: от Л. М.., на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ - равностойността на притежаваните от нея от капитала на „С.В.В 2009“ООД дружествени дялове в размер на 2550лв.; равностойността на притежаваните от нея от капитала на „Л Л“ЕООД дружествени дялове в размер на 200лв.; равностойността на притежаваните от нея от капитала на „З. •••“ЕООД дружествени дялове в размер на 50лв.; равностойността на притежаваните от нея от капитала на „З. - •••“ЕООД дружествени дялове в размер на 50лв.; равностойността на притежаваните от нея от капитала на „•• ••“ООД дружествени дялове в размер на 500лв.; внесени по конкретно посочени банкови сметки на нейно име суми: 71103лв. по сметка в „П Б Б“АД, открита на 21.12.2011г. и закрита на 06.06.2014г.; 500лв. по сметка в „П Б Б“АД, открита на 11.11.2015г.; 4000лв. по сметка в „Ю Б“АД, открита на 05.10.2015г.; 2000лв. по сметка в „Ю Б“АД, открита на 09.11.2015г.; 24545, 67лв. по сметка в „Ю Б“АД, открита на 24.03.2014г.; от Л Ц., на основание чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ - равностойността на притежаваните от него от капитала на „С.В.В 2009“ООД дружествени дялове в размер на 2450лв.; равностойността на притежаваните от него от капитала на „О.А.Д.“ЕООД дружествени дялове в размер на 200лв.; равностойността на притежаваните от него от капитала на „Р. - ••••“ЕООД дружествени дялове в размер на 50лв.; равностойността на притежаваните от него от капитала на „Р - ••“ЕООД дружествени дялове в размер на 50лв.; равностойността на притежаваните от него от капитала на „•• ••“ООД дружествени дялове в размер на 500лв.; от двамата, на основание чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ - апартамент №••••••••••••••••••, с пазарна стойност 70380лв.; лек автомобил, марка „С., м. Б.“, с рег.№Р•••••••• и пазарна стойност 6500лв.; лек автомобил, марка „Ф., м. Ф., с рег. № ••••• и пазарна стойност 30500лв.; от двамата, на основание чл.72 във връзка с чл.63, ал.2, т.2 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ - сумата от 6970лв., представляваща пазарната стойност на товарен автомобил марка „М.“, модел „•••••••••“, с рег.№••••••••, към датата на отчуждаването му на 25.09.2015г.; сумата в размер на 10500лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „А.“, модел „•••••••• към датата на отчуждаването му на 16.12.2016г. С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили исковете като недопустими поради предявяването им след изтичане на преклузивния срок по чл.27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Оспорили са исковете като неоснователни досежно наличието на значително несъответствие по смисъла на чл.21, ал.2 във връзка с пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, навеждайки към началната дата на проверявания период Л. М.. да е разполагала с дарена й от нейния баща на 08.02.2002г. сума от 880000 К.ски юана, равняваща се на около 164900лв., а Л Ц. да е разполагал със сума от 1200000 юана, получена от него като паричен заем, както и двамата като съдружници от 2002г. в регистрирано в КНДР търговско дружество „А. Ш.“ООД да са получавали следващия им се годишен дял от печалбата от общо за проверявания период 1118700 юана, равняващи се приблизително на 278000лв., всеки от тях поотделно. Оспорили са възприетият от К. техен осигурителен доход, както и възложените им с извършения финансов анализ разходи за пътувания в чужбина в размер на 15302лв. с твърдения да се касае за лични посещения при роднини в КНДР и в Р Р., за които да не са извършили каквито и да било разходи. Поддържат лекият автомобил „С.“ да е бил отчужден с договор от 29.03.2011г. и цената му по лизинговия договор от 28429, 75лв. да е била изплащана за периода от сключване на договора до прехвърлянето на посочената дата. Оспорват твърдяната от ищеца стойност от 38000лв. на придобИ.е на лекия автомобил „Ф.“, считайки тя да е посочената в договора от 12000лв. с ДДС. Навели са твърдения във връзка с издръжката на семейството да имат родена от брака им дъщеря •• ••, която от раждането си до 2013г. не е пребивавала на територията на Р България. Оспорили са твърденията, касаещи сумите по банковите сметки. С Определение №722 от 03.04.2018г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо поради преклудиране на правомощията на К. да иска отнемане на процесното имущество в полза на Д.. Определението е потвърдено с Определение №231 от 22.05.2018г. по в.ч.гр.дело №255/2018г. на Апелативен съд-Пловдив. Последното е отменено с Определение №195 от 17.06.2020г. по ч.гр.дело №2770/2018г. на ВКС, с оглед приетото с Тълкувателно решение №1 от 04.06.2020г. по тълк.дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС. С влязло в сила протоколно определение от 26.10.2023г. е прекратено поради отказ от исковете и на основание чл.233 от ГПК производството в частта му относно претендираното за отнемане имущество на обща стойност 111055, 71лв., включващо равностойността на дружествените дялове на ответниците, сумата от 6970лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения товарен автомобил „М., както и сумите по банковите сметки на Л. М.. с изключение на сумата от 4000лв. по открита на 05.10.2015г. сметка в „Ю Б“АД и сумата от 662, 96лв. по открита на 09.11.2015г. сметка в „Ю Б“АД. В същото съдебно заседание е допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на останалите след прекратяването за разглеждане искове чрез увеличаване на общата стойност на претендираното посредством тях за отнемане имущество от 122542, 96лв. на 157936, 96лв., съответно: от 70380лв. на 81700лв. за недвижимия имот, от 6500лв. на 7988лв. за лекия автомобил „С.“, от 30500лв. на 50169лв. за лекия автомобил „Ф.“, от 10500лв. на 13417лв. на сумата, представляваща пазарна стойност на лекия автомобил „А.“. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че исковата молба е депозирана в съда на дата 19.01.2018г. на основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /обн., ДВ, бр.38/18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г./ при действието на този закон, отменен със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /обн., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г., в сила от 23.01.2018г./, в пар.5, ал.1 от ПЗР на който първоначално е било предвидено, че неприключилите до влизане в сила на този закон проверки и производства по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по досегашния ред от К., а със ЗИДЗПК. /обн., ДВ, бр.1 от 03.01.2019г./ са приети изменения и допълнения в пар.5 от ПЗР на закона, като, съгласно новосъздадената ал.2, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон, от което следва, че материалните предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество са уредени в отменения закон. В тази връзка е прието, че значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ в приложимата за проверявания период от 07.12.2005г. до 07.12.2015г. първоначална редакция на разпоредбата преди изменението й с ДВ бр..103/2016г. е това несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 250000лв., който размер с изменението е намален на 150000лв. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че за проверявания период ответниците са придобили налично в края му имущество на обща стойност 214544, 64лв. при техни доходи в размер на общо 60257лв. и разходи от общо 110926, 32лв., формиращи нетен доход с отрицателна величина от – 50669, 32лв., който, обаче, съгласно легалната дефиниция по пар.1, т.5 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите за проверявания период, поради което може да е нулева, но не и отрицателна величина, а евентуалната разлика с отрицателен знак би била доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, с оглед на което, дори и да се приеме, че нетният доход на ответниците е минималната нулева величина, то при съпоставянето му с наличното в края на проверявания период имущество на стойност 214544, 64лв. не се формира значително несъответствие над 250000лв. Дори и да се възприеме за релевантен размер от 150000лв. на несъответствието, съгласно изменението /ДВ, бр.103/2016г./ на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, то при отчитане само на приетата за надлежно установена като получена от Л. М.. като дарение от родителите й на 08.02.2002г. сума от 880000 К.ски юана, равняваща се на 237316, 91лв., приходите за проверявания период възлизат на 297573, 91лв., а нетният доход е в размер на 186647, 59лв., при съпоставяне на който с паричната стойност на придобитото в проверявания период имущество се получава несъответствие от 27897, 05лв., което е под изискуемата стойност. Отделно от това съдът е приел да е налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на исковете, произтичащо от липсата на събрани доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, за която е започнало и приключило наказателно преследване срещу проверяваното лице, дало основание за проверка пред К. и производство пред съда за отнемане, позовавайки се на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ относно спазването му. С оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК настоящата въззивна инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на дата 19.01.2018г. на основание чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /Обн., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г., Отм., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./ при действието на този закон. Същият е отменен с обнародвания на 19.01.2018г. в ДВ бр.7 и влязъл в сила на 23.01.2018г. Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с настоящо наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество /Загл.изм. – ДВ, бр.84 от 2023г., в сила от 06.10.2023г./. В пар.5, ал.1 от ПЗР на новия закон първоначално е предвидено, че неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по досегашния ред от К.. Със ЗИДЗПК. /Обн., ДВ, бр.1 от 03.01.2019г./ са приети изменения и допълнения в пар.5 от ПЗР на закона, като, според създадената нова ал.2, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Неправилно първоинстанционният съд при тази разпоредба е приел, че релевантни са уредените в отменения закон материалноправни предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество, включително досежно „значителното несъответствие“, съобразно регламентираното от пар.1, т.7 /в първоначалната редакция/ от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ превишение от над 250000лв. Посредством цитираната новоприета разпоредба са преуредени правоотношенията, възникнали при действието на отменения закон, чиито правни последици не са настъпили и които са „заварени“. Спрямо тях той има несъщинско обратно действие или незабавно действие, доколкото при същинското обратно действие новият закон се прилага спрямо правно релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици и той засяга придобити вече права или погасени задължения, както е разяснено с Решение №4 от 11.03.2014г. по к.д. №12/2013г. на КС на РБ. Процесуалноправните разпоредби по принцип имат обратно действие за разлика от материалноправните, на които такова следва да бъде придадено изрично от законодателя. При това положение и с оглед новосъздадената разпоредба на чл.5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ, новият закон е приложим за неприключилите пред съда производства по отменения ЗОПДНПИ, каквото е и настоящото, по отношение на предвидените с него материалноправни предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество, включително досежно „значителното несъответствие“ по пар.1, т.3 от ДР при превишение между имуществото и нетния доход от над 150000лв., в каквато насока изрични са Решение №86 от 11.06.2020г. по гр.дело №3930/2019г. на ВКС, и Решение №380 от 19.06.2024г. по гр.дело №3698/2022г. на ВКС. Доколкото предпоставките на иска по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.153, ал.1 от ЗПК., по чл.21, чл.22, ал.1, чл.62, чл.63, ал.2, т.1 и т.2, и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ са идентични на тези по чл.107, чл.108, ал.1, чл.141, чл.142, ал.2, т.1 и т.2, и чл.151 от ЗОНПИ, по същество първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове на наведените от ищеца основания, формирани от релевантните за спора обстоятелства досежно претендираното отнемане на незаконно придобито имущество, а правилното приложение на императивните материалноправни норми касае правилността на първоинстанционното решение и за тях въззивният съд следи служебно, независимо дали нарушението им е наведено като основание за обжалване. С влязла в сила на 20.10.2015г. Присъда №78 от 02.10.2015г. по НОХД №1845/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив ответникът Л. М.. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.304а, предл.предпоследно във връзка с чл.304, ал.1, предл.3 от НК за това, че на 28.09.2015г. в гр.Пловдив е дала подкуп – пари в размер на 200лв. на полицейски орган като дар, загдето е извършил действия по служба, касаещи подготовка по заверка на „покана- декларация за частно посещение на чужденец в Р България“ – приложение №3 към чл.17, ал.2 от НУРИВОВР, за което й е наложено наказание „пробация“. За влязлата в сила присъда Окръжна прокуратура-Пловдив е изпратила уведомление № 6315/2015г. от 09.11.2015г., вх.№УВ-2292/23.11.2015г. до ТД на К. - П.. Въз основа на това уведомление с Протокол от 07.12.2015г. е образувана проверка за установяване дали има значително несъответствие в имуществото на Л. М... Проверката обхваща периода от 07.12.2005г. до 07.12.2015г. С Решение №6/11.01.2017г. на К. срокът за приключване на проверката е удължен до 07.06.2017г. В резултат на събраната и анализирана информация е констатирано значително несъответствие в имуществото, възлизащо на 460005, 85лв. С Решение №431 от 04.10.2017г. на К. е образувано производство за отнемане в полза на Д. на имущество на обща стойност 233835, 67лв., за което проверяваното лице Л. М.. е уведомена с връчено й на 30.10.2017г. писмо, с което й е дадена възможност за запознаване с материалите и представяне в 14-дневен срок на декларация за обстоятелствата по чл.57, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Същата, чрез пълномощника си адв.Н., се е запознала с материалите, съгласно протокол от 10.11.2017г. Декларация в срока не е подадена. На 07.12.2017г. е подадено възражение с приложени към него писмени доказателства. Изготвен е доклад изх.№ТД08-91/11.01.2018г. на директора на ТД на К. - П.. С Решение №14 от 17.01.2018г. К. е постановила да се внесе искане в съда за отнемане в полза на Д. на незаконно придобито имущество на стойност 233598, 67лв. Видно е при тези факти, че престъплението, за което ответникът Л. М.. е привлечена като обвиняема и осъдена, е в предметния обхват на чл.108, ал.1, т.21 от ЗОНПИ /чл.22, ал.1, т.21 от ЗОПДНПИ /отм.// и е налице основание за образуване и извършване на проверката пред К., с което е надлежно осъществена първата фаза на производството по установяване на незаконно придобито имущество като предпоставка за допустимост на настоящото исково производство, в рамките на което протича втората фаза по отнемане на незаконно придобито имущество. Според задължителните указания по Тълкувателно решение №1 от 04.06.2020г. по тълк.дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС, срокът за извършване на проверката е инструктивен и изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на Д. за отнемане на незаконно придобито имущество, като е допустимо образуване на производство по чл.153 от ЗОНПИ, каквото е и настоящото, след изтичане на този срок. С оглед на тези разрешения и постановеното въз основа на тях от касационната инстанция отменително определение, първоначално поддържаните от ответниците доводи за недопустимост на предявените искове са неоснователни. Съгласно чл.5 от ЗОНПИ, за незаконно придобито се смята имуществото, за придобИ.ето на което не е установен законен източник. Според чл.107, ал.1 от ЗОНПИ, К. образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, съгласно чл.107, ал.2 от ЗОНПИ. Значително несъответствие, според легалната дефиниция на пар.1, т.3 от ЗОНПИ, е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150000лв. за целия проверяван период. Съответно „имущество“ е всякакъв вид собственост, материална и нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него, съобразно пар.1, т.4 от ДР на ЗПК., а „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране по смисъла на пар.1, т.2, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, според пар.1, т.8 от ДР на ЗОНПИ. Според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №4 от 18.05.2023г. по тълк.дело №4/2021г. на ОСГК на ВКС, не представляват имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е, че целта на закона е да отнеме в полза на Д. незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобИ.е на имущество и разпореждане с него, каквото обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, а в случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Безспорно е, че ответниците Л. М.. и Л Ц. са граждани на К. със статут на постоянно пребиваващи в България, установили се в страната ни от преди началото на проверявания период, от когато са съпрузи и имат родено на 06.01.2005г. дете Л Ю, което до 2013г. е било отглеждано в К. от родителите на майката. Претендира се отнемане на лично на проверяваното лице и общо придобито от двамата съпрузи налично имущество, съгласно чл.142, ал.2, т.1 и т.2 във връзка с чл.141 от ЗОНПИ, както и за отнемане на паричната равностойност на общо придобит от тях лек автомобил, отчужден след края на проверявания период, на основание чл.151 във връзка с чл.142, ал.2, т.2 от ЗОНПИ. Безспорно е, че през проверявания период ответниците са придобили следното налично в края му имущество на стойност към момента на неговото придобИ.е, както следва: апартамент в гр.П., р. Ю., ул. А. Х. № •••••••, по силата на сключен от ответниците като купувачи на 30.06.2008г. договор за покупко-продажба, оформен с НА №6•••••••••/2008г., на стойност 75900лв., съгласно приетото заключение от 07.12.2020г. на СОЕ с вещо лице И.ка Г., според което актуалната към датата на подаване на исковата молба през 2018г. стойност на апартамента е 81700лв., а към изготвяне на заключението 88400лв.; лек автомобил „С. Б.“ с рег.№Р••••••••, придобит с договор от 29.03.2011г. след изплащане на лизинговите вноски към 28.12.2010г. по сключения с Л. М.. като лизингополучател договор за финансов лизинг №12900 от 28.01.2008г., на стойност 19508лв., съгласно приетото заключение от 11.03.2021г. на САТЕ с вещо лице инж.В. С., според което актуалната към датата на подаване на исковата молба стойност е 7988лв.; лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег.№••••••, придобит на 18.09.2015г., на стойност 83055лв., съгласно приетото заключение от 11.03.2021г. на САТЕ с вещо лице инж.В. С., според което актуалната към датата на подаване на исковата молба стойност е 50169лв.; лек автомобил „••••“ с рег.№••••••••, придобит на 22.06.2012г. и отчужден след края на проверявания период на 16.12.2016г., на стойност 25570лв. към придобИ.ето и на стойност 13417лв. към отчуждаването, съгласно приетото заключение от 11.03.2021г. на САТЕ с вещо лице инж.В. С.; дружествени дялове на обща стойност 16786лв.; суми от 1211, 74лв., 4003, 98лв. и 662, 96лв. или общо 5878, 68лв. по банкови сметки на Л. М.. в „П Б Б“АД и „Ю Б“АД. В такава насока е и допълнителното заключение от 18.10.2023г. на СИЕ с вещо лице Т Р При това положение през проверявания период ответниците са придобили налично в края му имущество с обща действителна към момента на придобИ.ето му, съгласно чл.148 от ЗОНПИ, стойност от 226697, 68лв. Първоинстанционният съд е приел за такава 214544, 68лв., зачитайки стойността на лекия автомобил „А.“ към момента на отчуждаването му, който е след проверявания период, а не към релевантния на неговото придобИ.е. Неоснователно в писмената защита във въззивното производство жалбоподателят К. поддържа придобитото от ответниците и налично в края на проверявания период имущество да е на стойност 321944, 07лв., позовавайки се на второто допълнително заключение от 11.01.2024г. на СИЕ, тъй като сумата по него касае сбора от разходи за покупката на имущество, а не стойността на имуществото към момента на придобИ.ето му. По делото са приети основно заключение от 15.03.2023г. и допълнително заключение от 11.01.2024г. на СИЕ с вещо лице Т Рдосежно приходите и разходите на ответниците през проверявания период, изготвени във варианти, съобразно поставените и от двете страни задачи. Еднозначно същите сочат, че през проверявания период ответникът Л. М.. е декларирала с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ чист доход /след приспадане на дължимите осигуровки и данъци/ от 7483, 80лв. и за нея е деклариран от осигурител осигурителен доход по трудово правоотношение от общо 19351, 66лв., като й е изплатена сума по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ, извън декларираните с ГДД, в размер на 836лв., както и на 07.12.2015г. й е върната гаранция в размер на 800лв. по НОХД №1845/2015г. на ПОС, или общо реализираните от нея приходи са в размер на 28471, 46лв. Съпругът й Л Ц. е декларирал с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ чист доход /след приспадане на дължимите осигуровки и данъци/ от 7765, 91лв. и за него е деклариран от осигурител осигурителен доход по трудово правоотношение от 15572, 71лв., както и реализирал доходи от продажбата на 25.09.2015г. на товарен автомобил „М.“ в размер на 8396лв., съобразно стойността на автомобила към отчуждаването му, съгласно заключението на САТЕ, както и доходи от продажбата на дружествени дялове на 26.04.2013г. в размер на 6лв. и на 10.09.2014г. в размер на 45лв., или общо реализираните от него приходи са 31785, 62лв. Приходите на двамата възлизат на общо 60257, 08лв. Към доходите, противно на възраженията на жалбоподателя, следва да се прибави и сумата от 237316, 91лв., представляваща левовата равностойност на 880000 К.ски юана към 08.02.2002г., според заключението от 15.03.2023г. на СИЕ, получена от Л. М.. като дарение от нейните родители, за което от нея е представен както в административната фаза на производството така и с отговора на исковата молба включително в оригинал на К.ски език с превод на български език документ наименован „разпределение на семейно имущество“ от 08.02.2002г., чието авторство от подписалите го лица не е оспорено и отразените в който обстоятелства относно момента и причините за неговото съставяне, както и получаването на сумите по същия, се потвърждават от показанията на св.Ж Л – брат на ответника Л. М.., който също го е подписал като участник в извършеното разпределение на имуществото на родителите им между техните деца. Следва да се прибави и сумата от 226371, 74лв., представляваща левовата равностойност на 1200000 К.ски юана към 18.06.2005г., според заключението от 15.03.2023г. на СИЕ, получена от Л Ц. по представен и в оригинал договор за заем на К.ски език с превод на български език, чието авторство не е оспорено и сключването на който се потвърждава от представените квитанции /разписки/ от заемодателя У Ш. за заплатени му от ответника Л Ц. като заемополучател суми от по 48000 К.ски юана, равняващи се именно на уговорената с него годишна лихва от четири процента от заемната сума от 1200000 К.ски юана, заплащани ежегодно за периода 2006- 2015г. С писмено становище и устно в първото редовно проведено по делото на 16.12.2020г. съдебно заседание ищцовата К. е оспорила датата и съдържанието на двата договора с твърдения да са съставени за целите на производството пред нея и настоящото пред съда, което поддържа и в подадената въззивна жалба, считайки за недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК свидетелските показания, каквито неправилно да са били допуснати на ответниците и кредитирани от първоинстанционния съд. Същото оспорване е заявила и по отношение на представените квитанции за платена лихва. Касае се за частни документи с характер на диспозитивни досежно материализираните волеизявления за договорни съглашения и свидетелстващи с характер на разписка относно получаването на сумите по тях. Оспорването на съдържанието на частен диспозитивен документ е равносилно на оспорване на валидността на материализираното с него волеизявление като симулативно. Ограничението за опровергаване на съдържанието на такъв документ със свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.6 от ГПК се отнася само до страната, от която изхожда, но не и до третите лица, на които документа се противопоставя, съгласно чл.165, ал.2 от ГПК, като няма пречка страната, която се позовава на документа, да проведе насрещно доказване със свидетели, какъвто в случая е ангажираният от ответниците. Частният писмен документ не се ползва с обвързваща формална доказателствена сила досежно датата на съставянето му, за разлика от официалния, поради което оспорването на датата е такова по същество, а не по смисъла на чл.193 от ГПК, и се подчинява на общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК относно доказателствената тежест, по силата на което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Изключение от това правило е въведеното от чл.181 от ГПК за документи, които се противопоставят на трети лица. Съгласно същото, страната, която се позовава и ползва от документа, следва да докаже определени факти, установяващи по несъмнен начин предхождащото настъпването им съставяне на документа. Касае се в тази хипотеза не за датата на съставяне на документа, а за дата на настъпване на конкретно събитие, след което той е невъзможно да бъде съставен, като трето по смисъла на цитираната разпоредба е лицето, което не е участвало в съставянето на документа, черпи права от лицето, подписало документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Трето е неучаствалото в съставянето на документа лице, което черпи права от някой от издателите му и би могло да бъде увредено от неговото антидатиране. В случая К. не е такова трето лице, тъй като не черпи материални права от издалите оспорените документи лица, чието предшестващо датата на документите възникване да е обусловено по някакъв начин от тях. Освен това, по отношение датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, съгласно чл.181, ал.2 от ГПК, включително свидетелски показания, като има предвид обстоятелствата по делото. Свидетелят Ж Л – брат на Л. М.., е ангажиран не за установяване сключването на договора за разпределение на семейно имущество, за да е налице соченото от жалбоподателя ограничение по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като той е установен с представения писмен документ, а и съгласно цитираната разпоредба ограничението не се прилага за договори, сключени между лица в определена степен на родство, какъвто е и коментираният, а за установяване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е подписан и са получени сумите по него, поради което показанията му съставляват допустимо доказателствено средство. Квитанциите за заплатени лихви по договора за заем не изхождат от ответника, за да се приеме, че като удостоверяващи изгодни за него факти не се ползват с каквато и да било доказателствена сила, а са подписани от третото лице-заемодател, и се преценяват наред с останалите доказателства. Съобразявайки, че документът „разпределение на семейно имущество“ е с дата 08.02.2002г., предшестваща началната дата на проверката – 07.12.2005г., че правоимаща по него е не само ответникът Л. М.., но и трети лица – нейните брат и сестра, че с него техните родителите са разпределили имуществото си помежду им, което съответства на К.ските семейни традиции, според показанията на св.Ж Л, потвърждаващ обстоятелствата около подписването му, настоящата инстанция намира, че той не може да се приеме за антидатиран и съставен единствено за целите на настоящото производство, както неоснователно поддържа жалбоподателят. Съобразявайки, че представеният договор за заем касае предоставен от трето лице на ответника Л Ц. такъв на 18.06.2005г., както и представените квитанции за ежегодно заплащане на лихва по заема, според както е уговорена с договора, настоящата инстанция намира да не може да се приеме, че такъв договор не е бил сключен и не е породил действие, а е съставен за целите на делото. Коментираните суми са получени от ответниците преди началната дата на проверката, но, с оглед техния значителен размер и липсата на данни и доказателства да са били инвестирани в придобИ.ето на имущество или във финансирането на проекти, съответно разходени за други средствоемки нужди, следва да се приеме, че са били налични като техни доходи по пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба да се касае за незаконни доходи. В съотношението, релевантно за определяне на „значителното несъответствие“ по пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, на което се основава оборимата законова презумпция за незаконно придобИ.е на имущество по чл.107, ал.1 и ал.2 от закона, следва да участват законните доходи. Незаконни са доходите, придобити при осъществяване на забранена със закон дейност. Всички останали доходи по смисъла на ЗОНПИ, са законни, включително придобитите на основание, страдащо от порок, водещ до неговата нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност. В случая се касае за получени като дарение и в заем суми, което основание обосновава тяхната законност. Обстоятелството дали са били декларирани или не и дали са внесени в страната при спазване на митническите изисквания, на което акцентира жалбоподателят, е относимо не към законността на доходите при формиране на съотношението относно „значителното несъответствие“, доколкото липсата на митнически декларации за внасяне на парите не може да обоснове извод, че техният източник е незаконен, тъй като той е свързан с основанието, на което са получени, а към произхода на средствата за придобИ.е на наличното в края на проверявания период и претендирано за отнемане имущество, който подлежи на проверка и изследване едва когато е налице значително несъответствие. От ответниците е представено удостоверение от 08.12.2017г., според което през 2001г. в КНР е учредено дружеството „А. Ш.“ООД, в чийто капитал ответниците като съдружници от неговото учредяване до момента участват с 1, 0млн.юана всеки, а с възражението си в административното производство те са представили годишни разпределения на дивидентите за периода 2002- 2016г., които са приети като писмени доказателства. Според заключението от 15.03.2023г. на СИЕ, получените за 2002г., 2003г. и 2004г. като начално салдо и за проверявания период 2005-2014г. дивиденти от всеки от ответниците са в размер на по 1309600 К.ски юана, равняващи се на по 277243, 17лв. /началното салдо за първите три години е от общо по 60014, 48лв. за всеки от двамата/. Ищовата К. е оспорила получаването на такива дивиденти по съображения, че от събраната официално информация от А М“ и други за ответниците не е установено наличие на данни за деклариран внос и износ на парични средства и други за проверявания период. Тези й доводи нямат отношение към реалното получаване от ответниците на дивиденти като част от печалбата на дружеството, в което са съдружници, надлежно установено с посочените писмени доказателства, които не са оспорени от нея, тъй като трансферирането им в страната ни е относимо единствено към начина, по който ответниците са оперирали с тях след като са ги получили. Както се каза, първо следва да се изясни дали е налице „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ въз основа на съотношението, в което при формиране на нетния доход се вземат предвид доходите по пар.1, т.2, какъвто несъмнено е дивидента, и едва ако се установи такова на изследване подлежи дали доходът, с който имуществото е придобито, е законен, към което последно именно е относим въпроса дали получените от печалбата на дружеството средства са внесени в страната ни и са вложени в придобИ.ето на имущество. С оглед обсъденото, доходите, приходите и източниците на финансиране по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ за двамата ответници през целия проверяван период се равняват на 543031, 54лв. за Л. М.. и на 535400, 53лв. за Л Ц. или общо на 1078432, 07лв., посочени по години в Таблица 16 от заключението от 15.03.2023г. на СИЕ, включващи като начално салдо за 2005г. сумата от 297331, 40лв. за Л. М.. /по дарение и от дивиденти/ и сумата от 286386, 23лв. за Л Ц. /от заем и от дивиденти/, при което към началото на проверявания период – 07.12.2005г., те са разполагали с общо 583717, 63лв., а в края на проверявания период – 07.12.2015г., разполагат с имущество на обща стойност 226697, 68лв. Според основното и второто допълнителни заключения на СИЕ, по данни от сайта на НСИ средният размер на паричните средства, необходими за издръжката на двучленното домакинство за периода от 07.12.2005г. до 31.12.2013г., през който детето на ответниците се е отглеждало в К., и на тричленното домакинство за периода от 01.01.2014г.- до 07.12.2015г., през който е живяло с родителите си, са общо в размер на 74979, 32лв. Същите представляват „обичайни разходи“ по смисъла на пар.1, т.9 от ДР на ЗОНПИ. Безспорно е и удостовереното със справка от сектор КИАД на ОД на МВР- Хасково, според което многократно през проверявания период ответниците са пътували извън страната, като периодите на пребиваването им в чужбина са посочени подробно в т.2.2 от основното заключение, както и дестинациите, които са до Р. и до К. и еднократно до С М. Въз основа на дните престой в конкретните държави и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в сила от 01.07.2004г., приета с ПМС №115/03.06.2004г., експертизата е изчислила, че разходите за самолетни билети и дневни и квартирни пари, а за пътуванията до К. само за самолетни бели, възлизат общо на 16006, 94лв. В потвърждение на представените с отговора на исковата молба от ответниците декларации от показанията на ангажираните като свидетели лица, от които изхождат, Ж Л и Л. Д. – брат и братовчед на Л. М.., се установява, че през проверявания период първият е живял с родителите си в К., а вторият в Б., Р., като ответниците са им гостували и те са поемали всичките им разходи по престоя, включително за нощувка, дневни и пътни разходи. Настоящата инстанция, противно на възраженията на жалбоподателя, намира обстоятелствата относно престоя и издръжката на ответниците в чужбина да не попадат в сочената от него хипотеза на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и да е допустимо да се установяват със свидетелски показания. Отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите като близки родственици на ответниците по смисъла на чл.172 от ГПК, на която акцентира жалбоподателят, настоящата инстанция кредитира показанията им като кореспондиращи помежду си, както и на обстоятелството, че през по-голямата част от проверявания период детето на ответниците се е отглеждало в К. от родителите на Л. М.., при които логично те са отсядали. Касае се за лични, а не служебни посещения, по повод които се установява ответниците да не са разходвали средства, поради което липсва основание за начисляване на нормативно предвидените разходи за задгранични пътувания до посочените две държави по цитираната Наредба. Оплакванията на жалбоподателя са основателни само по отношение на пътуването на ответника Л Ц. до С М в периода 24-25.07.2011г., за което експертизата е начислила разходи от 323, 12лв. Към разходите следва да се прибавят заплатените от ответника Л Ц. лихви по договора за заем от общо 480000 К.ски юана по представените квитанции, равняващи се на 106014, 35лв., съгласно т.8 и Таблица 18 от заключението на СИЕ от 15.03.2023г. Според двете заключения, при придобИ.ето от Л. М.. на лекия автомобил „С.“ е платен данък в размер на 50лв. на 29.03.2011г., който следва да се причисли към разходите. Основателно жалбоподателят поддържа, че към разходите следва да бъдат прибавени и сумите за придобитото и впоследствие отчуждено през проверявания период имущество. Когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му, при определяне на несъответствието се взема предвид стойността на имуществото при придобИ.ето му като част от разходите на проверяваното лице и стойността при отчуждаването му като част от приходите на проверяваното лице, в каквато насока е Решение №522 от 07.08.2024г. по к.гр.д.№3010/2023г. на ВКС. В случая това се отнася единствено до разходите за покупката от Л Ц. на товарен автомобил „М.“ към 03.06.2010г., равняващи се на 10326лв., съгласно заключението на САТЕ и СИЕ, като стойността при отчуждаването му от 8396лв. е взета предвид като приход. Не следва към разходите да се причисляват наличните и впоследствие изтеглени от банковите сметки на ответника Л. М.. суми, които не са налични в края на проверявания период, тъй като с изтеглянето им те продължават да са на разположение на проверяваното лице, като се вземат предвид при определяне на имуществото му само при доказана трансформация в друго подлежащо на отнемане имущество. При тези обстоятелства обичайните и извънредните разходи на ответниците през проверявания период са от общо 191692, 79лв. След приспадане на тези разходи от установените приходи от 1078432, 07лв. нетният доход възлиза на 886739, 28лв. При съпоставянето му със стойността на наличното в края на проверявания период имущество от общо 226697, 68лв. е видно, че е налице излишък, поради което не се установява наличие на значително несъответствие по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗОНПИ, съответно подлежащо на отнемане като незаконно придобито имущество. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя относно липсата на необходимост от установяване на връзка между престъпната дейност на проверяваното лице и придобИ.ето на претендираното за отнемане имущество следва да се има предвид, че Европейската конвенция за правата на човека е ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992г. /ДВ, бр.66 от 1992г./ и е в сила за Република България от 07.09.1992г., при което и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ тя е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според чл.1 от Протокол №1 на ЕКПЧОС, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, като никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. В практиката на ЕСПЧ се приема, че чл.1 от Протокол №1 изисква всяка намеса да бъде разумно пропорционална на легитимната цел, която трябва да бъде реализирана, като се постигне справедлив баланс между нуждите на обществения интерес и изискванията за защита на основните права на индивида, който няма да бъде постигнат, ако засегнатите лица понесат прекомерна тежест. За да се гарантира пропорционална на преследваните легитимни цели намеса е необходимо националните съдилища да предоставят някои подробности по отношение на престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето, и обосновано показват, че това имущество би могло да бъде получено от съществуващо престъпно поведение /Решение от 13.07.2021г. по дело „Тодоров и други срещу България във връзка със ЗОПДИППД от 2005г. /отм.//, съответно относно нарушенията, наказателни или административни, за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и въпросното имущество / Решение от 26.09.2023г. по дело „Йорданов и други срещу България“ във връзка със ЗОПДНПИ от 2012г. /отм.//. В такава насока е и актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №695 от 21.11.2024г. по гр.дело №3635/2023г., Решение №50098 от 18.01.2024г. по гр.дело №1074/2022г., Решение №679 от 14.11.2024г. по гр.дело №3889/2023г. В конкретния случай ищцовата К. се е позовала в исковата молба на влязлата в сила присъда по НОХД №1845/2015г. на ОС-Пловдив спрямо ответника Л. М... Не е ангажирала други доказателства, касаещи установяване на връзка между дадена престъпна дейност и придобитото имущество, включително във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК, предвид оплакванията в доклада по делото първоинстанционният съд да не й е дал указания за представяне на такива доказателства. С оглед характера на престъплението, за което е осъдена Л. М.. – даване на подкуп в размер на 200лв. във връзка с покана-декларация за частно посещение на чужденец в РБългария, което очевидно не е свързано с генериране на незаконни приходи и материални облаги, и времето на извършването му – 28.09.2015г., много след придобИ.е на процесното имущество, не може да се обоснове извод то да е придобито вследствие на незаконна дейност. Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да приеме предявените искове за неоснователни, които като такива, макар и по други съображения, правилно са отхвърлени с обжалваното първоинстанционно решение, чието потвърждаване следва да се постанови. С оглед на този изход по спора и на основание чл.157, ал.2 от ГПК, жалбоподателя К. следва да бъде осъдена да заплати дължимата за въззивното производство държавна такса от 3158, 74лв. Въззиваемите са заявили претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Във въззивното производство те са представлявани от упълномощения адв.Н. при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв на безплатна адвокатска защита, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.09.2024г. При определяне на размера на дължимото му се възнаграждение настоящата инстанция съобразява постановеното Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/22г. на СЕС, съгласно което Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима като нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС, а подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства. В случая във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, без да са събрани нови доказателства. Осъществена е защита по предявени спрямо двама ответници искове, но при идентична за тях фактическа и правна обстановка. Фактическата и правна сложност на делото не е незначителна, с оглед неговия предмет, както и защитавания материален интерес. Исковете се отхвърлят изцяло. При тези обстоятелства възнаграждението следва да се определи на 6000лв. с ДДС. Предвид изложените мотиви, съдът