Решение № 263038 от 13.5.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 1086/2021 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №1086 /2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.и М.“ ООД ЕИК •••••••гр.София срещу решение № 20246360 от 0 8. 11.20 20 г на СРС, 113 състав по гр.дело №62575/20 1 9 г по описа на СРС, с ко ето е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.4 22 ГПК във чл.55 ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД да се признае за установено, че „Л.“ АД ЕИК •••••••гр.София му дължи сумата от 2738, 16 лева платена без основание по договор за заем бизнес кредит клиентски №5805 от 26.02.2018 г между „Л.“ АД и ЕТ „Д.-.Д.К.“, цедирана на въззивника с договор за прехвърляне на парично вземане от 03.09.2018 г, ведно със законната лихва от 19.09.2018 г до окончателното заплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.10.2018 г по ч.гр.д.№61594/18 г на СРС, 113 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като е без значение кое е лицето извършило плащането на процесната сума по банков път, щом е извършено погасяване на задължение на цедента ЕТ „Д.-.Д.К.“. Отношенията между наредителя и ЕТ „Д.-.Д.К.“ са извън предмета на делото. В ъззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Процесното плащане е извършено не от ЕТ „Д.-.Д.К.“, а от третото лице Г.Х.Г.на основание чл.73 ЗЗД. Ищецът-цесионер не е придобил процесното вземане, защото ЕТ „Д.-.Д.К.“ не е имал вземане срещу ответника. Въззивн ата жалб а е допустим а. Решението е връчено на въззивника на 16.1 1.20 20 г и е обжалвано в срок на 30.11.2020 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалб ата и доказателствата по делото, въззивния т съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да отхвърли иска СРС е приел, че по делото е безспорно установено, че на 28.06.2018 г е извършен банков превод от Г.Х.Г.в полза на „Л.“ АД на сумата от 2738, 16 лева.Като основание за плащането е посочено „съгл.удостов.изх.№408/20.06.2018 г за заличаване на ипотека във връзка с пог.на задълж.Д. К.„. Отделно на 25.07.2018 г същото лице е заплатило и сумата от 49 897, 64 лева, като само с това плащане се погасяват изцяло задълженията по процесния договор за заем. Материално-правно легитимиран за вземане по неоснователно обогатяване е лицето Г.Х.Г., а не ЕТ „Д.-.Д.К.“. Решението на СРС е правилно. Съгласно чл.73 ал.1 ЗЗД всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от личното изпълнение на длъжника. Според решение №400 от 20.01.2015 г по гр.д. №1756/2014 г, ГК, ІV ГО на ВКС изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Съгласно чл.74 ЗЗД третото лице се суброгира правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това. В случая има не само изпълнение на задължението на ЕТ „Д.-.Д.К.“, а третото лице Г.Х.Г.е надплатил сумата от 2738, 16 лева. За този размер не е налице изпълнение на чуждо задължение по чл.73 ал.1 ЗЗД, а плащането е при начална липса на основание - чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. По делото не са установени факти и основания, от които да се заключи, че плащането е извършено от името на ЕТ „Д.-.Д.К.“, а не само в нейна полза, или че вземането е прехвърлено на това лице. Няма данни ЕТ „Д.-.Д.К.“ да е дала / да е обедняла/ с процесната сума, а даването/обедняването е на лицето Г.Х.Г.. Само Г. е материално-правно легитимиран ищец по иск за неоснователно обогатяване. Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение, което трябва да бъде потвърдено. В тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 100 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.280 ал. 3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, СЪДЪТ