Решение № 84 от 16.6.2026 г. на Районен съд - Златоград по дело № 75/2026 г.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от И. П. В., ЕГН •••••••••• с адрес: обл. С., гр. Н., ул. „ А.С.“ № 66 чрез адв. Е.М.В., Адвокатска колегия, гр. С. със служебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А.С.“ № * срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ № *, Булстат ••••, представлявана от кмета Б.Р.К., за признаване за установено спрямо ответната община, че ищеца И. П. В. е собственик на основание наследство давностно владение от 1986 г. на имот с идентификатор 51319.17.400, находящ се в област С., община Н., гр. Н., местност „В.“; вид територия – Земеделска; категория – Осем; начин на трайно ползване – Нива; площ - 403 кв. м.; стар номер - 002670, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 75/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: 51319.17.300; 51319.17.398; 51319.17.401. В исковата си молба пълномощникът на ищеца сочи, че има процесният имот от родителите си, като той от 1986 г. владее имота явно необезпокояван от никого. Ежегодно от 1986 г., а преди това и неговите праводатели са обработвали процесния имот като свой, като през годините го засаждал и продължава да го засажда с различни селскостопански култури, заедно със семейството си, като имотът е в непосредствена близост до вилата му. Представлява нива - градина в която от 10 г. има и изградена оранжерия. Имотът е с ясно очертани граници, винаги е бил владян от ищеца, както и от неговите праводатели и никога в нито един момент фактически не е бил отнеман от тях. При направена справка ищецът установил, че процесният имот е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Ищецът в периода от 1986 г. до настоящия момент, вкл. не е прекъсвал и не е губил владението върху имота, същият имот постоянно, явно и необезпокояван от никого е владян от него като негов с оглед на което е и придобит по давност от него. Сочи че към владението, което е осъществено от него следва да се присъедини и това на неговия праводател, който е владял имота от 1950 г., като през 1986 г. го дава на ищеца. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици в който смисъл цитира Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., г. к., Второ г. о. на ВКС. В случая пълномощникът адв. Велков сочи, че ищецът е придобил имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение. На следващо място сочи, че процесният имот, записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се Обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел, доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост. На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.). За вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г., но с горното конституционно решение този мораториум е обявен за противоконституционен. Решението му беше обнародвано в Държавен вестник на 04 март 2022 г. и влезе в сила от същата дата. И както самият КС пише: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“. Освен това КС изрично постановява, че обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект, т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 08 март 2022 г. давността е била спряна. Тоест ищецът е придобил процесния имот на оригинерно правно основание, доколкото същият е осъществявал явно и непрекъснато владение върху имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от 1986 г. до настоящия момент, тоест и в релевираният период съгласно горното ТР, а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 04 март 2022 г. до датата на подаване на исковата молба. Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи мораториум за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по-горе, за ищеца още в първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума е изтекъл срока на придобивката давност. Или в полза на ищеца е изтекла придобивка давност в рамките на периода от 01.06.1996 г. до 08.03.2022 г., вкл. (при спиране на срока за периода 01.06.2006 г. - 07.03.2022 г. вкл.). С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли да бъде призован с ответника на съд и след като съдът се убеди в гореизложеното, да постанови съдебен акт, с което да признае за установено спрямо ответната община, че той ищецът е собственик на основание давностно владение на процесния имот при посочените граници. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради което моли да им бъдат присъдени разноски по делото. В осз ищеца не се явява, представлява се от адв. Велков, който поддържа иска. Ответникът – редовно призован, не се представлява. Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/. Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК. Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на производството по реда на чл.237 ГПК: В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения. Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК. Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл. 18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота – чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство – чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период; ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се постановява решение при признание на иска“. Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на касационната инстанция в цитираното по-горе решение. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на фактическа власт. По делото е разпитан свидетеля Р.Т. Д. От показанията му се установява, че ищецът самостоятелно от 40 г., а преди това заедно с родителите си, които му го предали, владее и стопанисва процесния имот. Свидетелят описват имота подробно по местонахождение и начин на ползване, Сочи, че земята е нива за отглеждане на зеленчуци. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено са възприети от свидетеля като очевидец /от дете/. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик. Свидетелят установява, че имотът не е бил владян или ползван отдруги лица, извън праводателите и ищеца. Същевременно свидетеля не се опитва манипулативно да представи фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищеца. В заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда. Не са налице и твърдения от страна на ответника, че е придобил имота на годно правно основание или затова, че имотът е бил включван в ТКЗС, АПК или по друг начин одържавен и съответно предаден му. Не се събраха и доказателства, които да противоречат на признатите от ответника обстоятелства по рада на чл.175 от ГПК. Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявала фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10 години. Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищеца счита имота за своя собственост. При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по делото и субективният елемент на владението, поради което са налице кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на института на придобивната давност – упражнявано владение върху процесната площ за срок от повече от 10 години. По доказателствата: Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски показания. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното: Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече. Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. Б . (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). При това положение, проследявайки във времето законодателната уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в сила на решението на Конституционния съд на Р. Б., т.е. един ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана. По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде придобит по давност, предвид че представлява публична общинска собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца основание не се установява. Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже, че този имот попада в приложното поле на съществуващата забрана/ограничение по силата на закона. Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищцата е упражнявала фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок за придобиването й по давност. Владението е продължило от 1986г. до 12.03.2026 г., когато е предявен искът. Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не променя изводът, че ищците са упражнявали фактическа власт с намерение своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване ищцата успешно доказва владение за себе си. По разноските: При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищцата. Такива обаче не се претендират. Воден от горното, Съдът