Решение № 390 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 81/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК. Делото е образувано по жалба на К. А. П., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••• чрез адв. Е.К.П. против мълчалив отказ на ••••• на О•••••• К•••••• по заявление ••••• за издаване на удостоверения и скици по реда на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, които са предпоставка за издаването на решение по чл. 11 от ППЗСПЗЗ относно имоти подлежащи на възстановяване находящи се в границите на урбанизирани територии с искане за да се отмени отказа и да се задължи ••••• на О•••••• К•••••• да издаде исканите удостоверение и скица относно имоти подлежащи на възстановяване находящи се в границите на урбанизирани територии. Жалбоподателската твърди, че с посоченото заявление е поискала от ••••• на О•••••• К•••••• да й бъдат издадени удостоверения и скици по реда на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ на имоти, чиято собственост й е възстановена по силата на Решение ••••••••. на Поземлена комисия-Кърджали, които са предпоставка за издаването на решение по чл. 11 от ППЗСПЗЗ. В законоустановения срок административния орган не се е произнесъл, поради което счита, че е налице мълчалив отказ. Твърди, че са налице всички предпоставки за издаване на заявените удостоверения и скици, като намира оспорения мълчалив отказ за незаконосъобразен и иска неговата отмяна. В предвидения срок е постъпил отговор от О•••••• К••••••, с който счита подадената жалба за недопустима и неоснователна. Излага подробни съображения . Моли иска да се отхвърли като недопустим и неоснователен. Съдът, за да се произнесе , съобрази следното: съобразно изложените в жалбата доводи и данните по преписката, съдът намира, че в случая става въпрос за мълчалив отказ на ••••• на О•••••• К•••••• да издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ във връзка с производство по чл. 11 от ППЗСПЗЗ по заявено от жалбоподателката със заявление •••••. Актовете на •••••, както и отказите да бъдат издадени такива (мълчаливи или изрични) по заявления за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ са индивидуални административни актове, тъй като са от значение за признаване на реституционни права по ЗСПЗЗ и подлежат на обжалване. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, отговаря на предвидената форма и съдържание и е допустима, поради което на основание чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от АПК е изпратена на О•••••• К•••••• за писмен отговор в 14-дневен срок. Със заявление ••••• до ••••• на О•••••• К•••••• жалбоподателката е посочила, че е собственик на ••, които са включени в границите на ••• и които следва да й бъдат възстановен по реда на чл. 11 от ПЗСПЗЗ, като за да подаде заявление до Общинска служба земеделие е необходимо на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ да й бъде издадено удостоверение и скица на посочените имоти. Към заявлението са приложени заверени преписи на пълномощно с нотариална заверка на подписа, удостоверение за наследници на И.С.П., •••••. на ОСЗ Кърджали за десет ниви, находящи се в землището на •••••, удостоверение ••••• на ••••• на О•••••• К•••••• и Решение ••••• на КРС. По делото не се спори, че действия от страна на административния орган по подаденото заявление не са извършвани, както и че до приключване на устните състезания пред РС-Кърджали, ответникът не се е произнесъл по искането на жалбоподателя. Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5-6 ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведената процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Преди приемането на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ в настоящата и редакция, възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ се извършва от общинските служби по земеделие само въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. След въвеждане на изискването застроената и незастроената част от имотите да се определят с нарочен административен акт по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 не е отпаднало като изискване, но всъщност няма самостоятелно значение. Тяхното съдържание следва пряко от заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Нещо повече, издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 не може да се осъществи, ако не е издадена заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тази заповед от своя страна притежава графична част, поради което сама по себе си съдържа необходимата информация /а именно изброената в чл. 13, ал. 5 и, ал. 6 ППЗСПЗЗ/ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и обезсмисля издаването на отделно удостоверение и скица. Независимо от това, след промяната на чл. 11, ал. 4ППЗСПЗЗ разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ не са отменени, което създава объркване в практиката и впечатление, че съществува самостоятелна административна услуга за издаване на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Това обаче не е така и в случая не става въпрос за административна услуга. Разпоредбите на чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ следва да се тълкуват систематично с тази на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Не на последно място, независимо как молителят квалифицира искането си /която квалификация не обвързва съда/, неговата цел е да бъде опредЕ. незастроената част от имота, която може да му бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. По действащото законодателство това може да стане само чрез издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 5 и 6 нямат самостоятелен характер. Ето защо исканията за издаване на такива удостоверения и скици трябва да се възприемат като искания за определяне на застроената и незастроената част от подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти, т. е. като искания за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съответно отказите по тези искания, било то изрични и мълчаливи, винаги съставляват актове по смисъла на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./. (Определение № 26 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 29/2015 г., 5-членен с-в.). По изложените съображения, в настоящия случай съдът приема, че искането на К. А. П. за издаване на удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на наследствените и имоти, обективирано в заявление ••••• до ••••• на О•••••• К••••••, представлява искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и незастроената част от имотите, съответно жалбата й е срещу мълчалив отказ на ••••• на О•••••• К•••••• да издаде такава заповед. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. В настоящия случай, жалбоподателката молител по административните производства е поискала издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 и скица и съответно определяне на застроената част от наследствени имоти, които попадат в границите на урбанизираната територия от компетентния орган ••••• на О•••••• К••••••. Заявлението с ••••• до ••••• на О•••••• К•••••• е подадено на ••••• Административният орган не е поискал от жалбоподателката отстраняване на нередовности и/или допълнителни документи, съответно указания за ангажиране на такива. В предвидения 14-дневен срок ••••• на О•••••• К•••••• не се е произнесъл по подаденото заявление, а жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК. По подаденото от жалбоподателката – заявител заявлението с ••••• до ••••• на О•••••• К•••••• няма образувано производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, не е проведено и производство по чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ помощните плановете по ал. 1 и 2 се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от ••••• на общината, в състав: представители на службата по кадастъра, на общинската служба по земеделие и на техническата служба на общината, като изработването на плановете се възлага служебно от ••••• на общината или от заинтересуваните собственици. В случаите, когато изработването на плановете е възложено от заинтересуваните собственици, разходите са за тяхна сметка. В тази връзка неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че заинтересованите лица следва да внесат такъв помощен план. Дори практиката на ответника да е такава, е следвало изрично да бъдат дадени указания на заявителя за представяне на изработен помощен план, което не е направено. Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Както се посочи издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5-6 от ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведената процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Определянето на застроената и незастроената част от имотите се определят с нарочен административен акт по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и 6 следва пряко от заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 не може да се осъществи ако не е издадена заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При тези данни и след като е бил сезиран със заявление от ••••• с искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и удостоверения и скици, административният орган е бил длъжен да се произнесе по искането в законоустановения срок с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити, предвид установеното в закона изискване застроената и незастроената част от имотите да се определят с нарочен административен акт. Като не се е произнесъл с изричен акт, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. ••••• на О•••••• К•••••• е бил задължен да предприеме съответните действия по задвижване процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в съответните законоустановени срокове и издаване на исканите документи, които са предпоставка за реституция на имотите. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. От събраните по делото доказателства се установи, че по подаденото от жалбоподателя заявление административният орган, до когото са адресирани, не е постановил акт в съответствие с изискванията на закона. Разпоредбата на чл. 59 АПК регламентира съдържанието на акта, когато се издава в писмена форма, както и че административни актове, изразени чрез действие или бездействие, се издават само когато това е предвидено в закона. Законосъобразното постановяване на индивидуален административен акт изисква изрично произнасяне със задължителното по чл. 59 от АПК съдържание. В случай на недопустимост на искането в някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 2 АПК или при неотстраняване на недостатъците по чл. 30, ал. 2 АПК, административният орган е длъжен да издаде съответния акт, като изричният му отказ да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Преценката относно допустимостта на направеното до него искане е от компетентността на административния орган, до когото искането е направено, като на съдебен контрол подлежи именно тази преценка, обективирана в изричен акт. Приетите за разглеждане мълчаливи откази не позволяват на съда да се произнесе по същество за тяхната законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписките следва да се върнат на компетентния административен орган за решаване на въпроса. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са предпоставките (конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици) и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните факти при проверка на законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до незаконосъбразност на оспорените мълчаливи откази, с оглед липсата на мотиви дали искането на жалбоподателя е допустимо или не, основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния акт, респ. необходимостта от съответни съгласувания с други административни органи, като същите не могат да бъдат заместени в хода на съдебното производство. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалвания мълчалив отказ е незаконосъобразен по заявление ••••• и следва да се отмени, а преписката следва да се върне на административния орган да се произнесе по направените искания. По разноските: Предвид изхода по спора право на разноски има само жалбоподателят на основание чл. 143, ал. 1 АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 20.11.2025 г., в който е посочено възнаграждение в размер на 511,29 евро (1000 лева) платени в брой, като договорът служи като разписка за платената сума. Претендира се и платената държавна такса в размер на 5,11 евро. В срок е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатска работа минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, както в настоящия случай, е 1000 лева, т.е. 511,29 евро, поради което настоящият състав не счита, че възнаграждението е прекомерно. В случая делото не е с минимална фактическа и правна сложност, като отделно от това са проведени и две съдебни заседания. Така мотивиран, съдът, на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 5 и чл. 174 от АПК