Решение № 635 от 9.4.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 485/2025 г.

Производство по реда на чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба от К. С. М. от [населено място], [улица], вх.А, ап.14, депозирана чрез адв.Н. Ч. от АК – [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], против Заповед № З-ЦУ-30-1391/18.09.2025г., издадена от изпълнителния директор (ИД) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.97, ал.1, чл.92, чл.90, ал.1, т.5, във вр.с чл.89, ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и против Заповед № 36-1621/23.09.2025г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на на уволнения държавен служител.

В жалбата се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваните заповеди, свеждащи се до издаването им при съществено нарушение на административно производствените правила, при липса на посочените в тях материално правни предпоставки и в противоречие с целта на закона. Оспорващата твърди, че не е извършила вменените й нарушения, тъй като осъществените от нея достъпи до различни ИС на НАП са извършвани в изпълнение на произтичащите от заеманата от нея длъжност, задължения. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за отмяна на същите, като незаконосъобразни. Твърди, че през периода на осъществяване на вменените й нарушения е работила по изключително голям брой проверки и други производство, във връзка с които е осъществявала достъпи до различни информационни системи на НАП. Много често в случаите, когато се проверява ЗЛ, се налага извършването на проверки и на трети лица – доставчици, поддоставчици, клиенти, свързани лица и т.н., които не са вписани в предмета на възложеното контролно производство. В същото време няма нарочен регистър, в който да се вписват тези достъпвания. По тази причина впоследствие при извършената проверка и в хода на дисциплинарното производство оспорващата не е била в състояние да си спомни във връзка с кое действие или производство са осъществени всички достъпвания, като нейните обяснения изобщо не са взети под внимание от дисциплинарнонаказващия орган. Твърди също, че в резултат на осъществените от нея достъпвания не са настъпили никакви вредни последици,няма такива данни, а и тя не е разпространявала информацията, станала й известна по служба. Излага и аргументи за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание, предвид, че работата й винаги е оценявана с високи оценки и не са й налагани дисциплинарни наказания. Счита също, че констатациите в доклана на Дисциплинарния съвет са лишени от обективност и безпристрастности в нарушение на принципа на истинност, регламентиран в чл.7 от АПК. Въз основа на наведените доводи отправя искане за отмяна на атакуваните заповеди. Претендира деловодни разноски.

Жалбата първоначално е изпратена в Административен съд – гр.Варна, където въз основа на същата е образувано адм.д.№ 2426/2025г. по описа на ВАдмС. С определение № 11507/23.10.2025г. същото е прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Административен съд – гр.Шумен, където е образувано настоящото адм.д.№ 485/2025г. по описа на ШАдмС.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител адв.Н. Ч. от ВАК, който в хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, отправяйки искане за отмяна на двете заповеди. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна – изпълнителен директор на Национална агенция по приходите – [населено място], редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от главен юрисконсулт Б. Н., която в проведените открити съдебни заседания и в писмени бележки оспорва жалбата. Твърди, че атакуваните актове са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на предписаната от закона писмена форма и с изискуемо съдържание, както и при съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалния закон при постановяване на заповедите. Сочи, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си да изслуша лично държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, като такива са представени по преписката, дадена е възможност да се съберат и оценят посочените от служителя доказателства, преди да се наложи наказанието, каквито от служителя не са представени и не са наведени. Счита, че обстоятелствата във връзка с извършените нарушения са изяснени, спазени са преклузивните срокове за налагане на наказанието по чл. 94, ал. 1, т.5 от ЗДСл и специалната разпоредба на чл. 13а от ЗНАП, а при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети под внимание тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дадените пред Инспектората и пред ИД на НАП писмени обяснения и цялостното поведение на държавния служител, съгласно изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Като резултат е достигнат извод за виновно осъществяване на дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената по делото кадрова справка, оспорващата К. С. М. започнала работа като „данъчен инспектор“ в ТУДА – [населено място], ТДС – [населено място] на 02.11.1998г. Впоследствие до 01.01.2006г. същата неколкократно била преназначавана като данъчен инспектор в различни структури на ТДД - Шумен. На 01.01.2006г. била преназначена на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Шумен, отдел „Данъчно-осигурителен контрол“, сектор „Ревизии и проверки“, която длъжност заемала до 01.07.2006г. В периода 01.07.2006г.-01.01.2010г. заемала длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Шумен, дирекция „Контрол“, сектор „Ревизии и проверки“. От 01.01.2010г. до 01.05.2013г. заемала длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Варна, отдел „Проверки“, ИРМ Шумен. От 01.05.2014г. до 01.12.2019г. заемала длъжността „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, дейност: сектор „Проверки“. От 01.12.2019г. до 05.12.2023г. заемала длъжността „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП - Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ ИРМ Шумен. От 05.12.2023г. до 01.04.2024г. заемала длъжността „главен инспектор по приходите и началник на сектор (на осн.чл.16 от ЗДСл и Заповед № 36-1814/04.12.2023г. на изп.директор на НАП)“ в ТД на НАП - Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ ИРМ Шумен. Считано от 01.04.2024г. същата била преназначена на длъжност „началник на сектор“ в ТД на НАП – Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ ИРМ Шумен, която длъжност заемала до налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. През периода, в който К. М. работила в НАП, по отношение на същата не са налагани дисциплинарни наказания, няма класирани похвали, оплаквания или жалби, свързани с изпълнение на служебните й задължения.

Със Заповед № 36/1814/04.12.2023г. на изп.директор на НАП е наредено главен инспектор по приходите К. М., считано от 05.12.2023г. да изпълнява и длъжността Началник на сектор „Проверки“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП Варна, за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но не повече от 6 месеца.

Със Заповед № 36-585/29.03.2024г. на директора на ТД на НАП Варна, считано от 01.04.2024г. оспорващата е преназначена на длъжността Началник на сектор „Проверки“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП Варна.

На 01.04.2024г. на оспорващата е връчена длъжностна характеристика за длъжността Началник на сектор „Проверки“ в отдел „Проверки“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-1327/28.09.2018г.

Във връзка с преназначавания/промяна в уредбата, от страна на оспорващата са подавани и следните декларации: декларация по чл.14, ал.3 от ЗНАП от 20.01.2006г., че ще пази в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК и няма да я ползва за други цели освен за прякото изпълнение на служебните задължения; декларация по чл.7, ал.5 от Наредба № 1/30.01.2013г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита, с която декларирала, че се задължава да пази в тайна личните данни на трети лица, станали й известни при изпълнение на служебните й задължения, че няма да ги разпространява/разгласява и няма да ги ползва за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните й задължения; декларация от 20.03.2012г. и 05.10.2021г. - че е запозната с Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационните активи на НАП, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП и че ще спазва всички политики, вътрешни правила, указания, процедури и установените с тях права, задължения и ограничения в областта на мрежовата и информационната сигурност, както и че неспазването на установените изисквания в областта на мрежовата и информационна сигурност в НАП е достатъчно основание да й бъде наложено дисциплинарно наказание, както и да й бъде търсена имуществена или друга отговорност, в съответствие с действащото законодателство; декларация от 23.05.2019г. и от 05.01.2021г. по чл.61, ал.1 от ЗЗЛД, с която се задължава да пази в тайна личните данни на трети лица, станали й известни при изпълнение на служебните й задължения, че няма да ги разпространява/разгласява и няма да ги ползва за други цели, освен за прякото изпълнение на служебните й задължения; декларация от 19.02.2020г. – че се задължава да запазва банковата, професионалната и търговската тайна; декларация от 29.05.2020г., че е запозната с Етичния кодекс на служителите в НАП, утвърден със Заповед № 1910 от 11.12.2019г. на изпълнителния директор на НАП и Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, и ще ги прилага и спазва.

С писмо рег.№ 513000-77697/17.10.2024г. на главен разследващ полицай при СДВР, адресирано до ТД на НАП – София, по повод разследване по досъдебно производство № 5133МИП-5378/2024г. по описа на СДВР, пр.пр.42645/2024г. по описа на СРП, е изискана справка относно това кои лица (физически или юридически) са извършвали проверки в информационната база данни (регистъра на трудовите договори) за времето от 01.01.2024г.-30.09.2024г., по отношение на 4 физически лица.

С писмо № М-24-28-3198#1/22.11.2024г. по описа на ЦУ на НАП (л.112) ръководителят на Инспектората на НАП уведомил СДВР, че достъпът до трудови договори на посочените лица е осъществен на различни дати през 2024г. от К. М. – началник на сектор „Проверки“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, като по отношение на едно от лицата достъп е осъществяван и от друг служител на НАП. Посочено е, че достъпените справки съдържат информация за сключените трудови договори, дата на влизане в сила, заемана длъжност, осигурителен доход и начислен месечен облагаем доход за последните 12 месеца. Отправено е искане, в случай, че се установят данни за нарушение по чл.270 от ДОПК, да бъде уведомен Инспектората на НАП, с оглед задължението му да образува административнонаказателни преписки чрез съставяне на актове за установяване на административни нарушения при констатиране на нарушение по чл.270 от ДОПК. Във връзка с това е отправено искане за предоставяне на информация дали в конкретния случай е изпълнен съставът на чл.270 от ДОПК, а именно разгласяване, предоставяне, публикуване, използване или разпространяване по друг начин на факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация. По делото не е представен отговор на отправеното запитване, в това число и след направено повторно запитване, което изрично е документирано и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

По повод установеното в резултат на полученото писмо рег.№ 513000-77697/17.10.2024г. по описа на СДВР, със Заповед № З-ЦУ-30-342/14.03.2025г. на изпълнителния директор на НАП (л.128) на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, във вр.с чл.46 от Закона за администрацията било наредено да се извърши тематична проверка относно правомерността на осъществените достъпи в информационните системи на НАП през периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. на К. С. М., началник на сектор „Проверки“, ИРМ Шумен при ТД на НАП – Варна, във връзка с прието предложение в доклад с изх.№ Д-30-7/07.01.2025г.на Инспектората на НАП. Със същата заповед бил определен екипът, който да извърши проверката, както и било указано в срок до 14.06.2025г. да се представи писмен доклад до ИД на НАП за резултатите от същата.

С последваща Заповед № З-ЦУ-30-824/13.06.2025г.(л.126) на изпълнителния директор на НАП срокът за изготвяне и представяне на писмен доклад за резултатите от проверката бил удължен до 14.07.2025г.

С Доклад СлБ-30-5463#4/14.07.2025г. (л.40), изготвен от ръководителя на Инспектората на НАП, ответникът бил уведомен относно резултатите от извършената тематична проверка за правомерността на осъществените достъпи в информационните системи на НАП през 2024г. от оспорващата. В т.ІІІ.1 от същия е посочено, че в рамките на проверката били установени 55 достъпа до данни в СУП (ДОИС-ЕГН, сметка на ЗЛ, данни за осигуряване по БУЛСТАТ/ЕГН и справки-събития) за 19 лица от различни ТД и офиси (Бургас, Шумен, София, София-област, ГДО), като над 50% от достъпиванията са в справка Сметка на задължено лице (четене). За същите служителката не е посочила конкретни причини. В т.ІІІ.2 от Доклада са установени достъпвания на К. М. в ИС“Контрол““ за общо 38 ЗЛ, без пряко възложени задачи и установени причини със служебна необходимост, чрез общо 111 бр.справки. В 50,5% от случаите е достъпвана информация за „Контролни действия на ЗЛ“, а в 24,3% - „Дневници ДДС“. До данни на 6 от тези 38 лица са осъществени и достъпи в СУП 14 пъти до справки „Сметка на ЗЛ (четене)“, „Външни институции“ и „Трудови договори по БУЛСТАТ“. В т.ІІІ.3 от Доклада са описани 400 неправомерни достъпвания на оспорващата в УИС до данни на физически и юридически лица, като до данни на 4 лица, чиито данни са достъпвани в УИС са достъпвани само в СУП. Посочено е, че за описаните в т.ІІІ.3 достъпвания не може да се докаже наличие на служебна необходимост. Направен е анализ, съгласно който, служителката е достъпвала 35 пъти данни за трудови договори и осигуровки на 12 лица, работещи в сферата на IT технологиите, като четири от тях са били обект на изследване в предходна проверка на Инспектората по повод писмо на СДВР № ЕО-58-00-5822/17.10.2024г. В обясненията на К. М. не е установена обосновка за тези достъпи. Отделно е установено и извършване на справки за 8 служители на НАП, както и за 1 ФЛ (свързано лице-съпруг), по отношение на които оспорващата е преглеждала данни за идентификатор на лицата в справка „Търсене на задължено лице“, „Данни за трудови договори и осигуровки на физическо лице“, „Имущество по данни на общините – ново след 2017г.“, „Снимка“, „Контактна информация“ и „Свързани лица“. Въз основа на установените обстоятелства в т.ІV е изведен извод, че посочените 55 достъпвания в СУП, 111 в ИС“Контрол“ и 400 в УИС до данни на физически и юридически лица, както и до данни на 8 лица, работещи в НАП и 1 свързано лице, се явяват нерегламентирани достъпи , осъществени в нарушение на чл.10, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и т.9.3.1. от Политиката за мрежова информационна сигурност на НАП и Правилата за правата и задълженията на потребителите , ползващи информационни активи в НАП. Съгласно раздел 3, т.1 от Етичните норми за поведение на служителите в НАП, „имуществото, документите и данните на организацията могат да се използват от служителите само за изпълнение на служебните им задължения“, а съгласно чл.4.2 от Етичния кодекс на служителите в НАП „служителите на Агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват правилата за използването и опазването й“. В този смисъл използването на данни, съхранявани в НАП, извън необходимото за изпълнението на служебните задължения е прието за нарушение на етичните правила. Прието е, че е осъществено и нарушение на указание с изх.№ 26-А, 37#14/18.07.2016г. на НАП, задължаващо служителите на Агенцията стриктно за спазват законоустановените изисквания и утвърдените вътрешни правила на НАП, касаещи обработването на защитена информация, включително и въведената забрана за достъпване на защитени данни извън случаите в които това е нужно за прякото изпълнение на възложените служебни задачи. Въз основа на изложеното е отправено предложение Докладът да се изпрати на директора на ТД на НАП Варна за сведение и на директора на дирекция УЧР при ЦУ на НАП за предприемане на действия по компетентност за образуване на дисциплинарно производство срещу К. М., във връзка с посочените в Доклада пропуски и нарушения.

В. Д. бил приет от ИД на НАП на 15.07.2025г., видно от поставената от последния резолюция, подписана с КЕП.

Със Заповед № З-ЦУ-30-1084/25.07.2025г. на ИД на НАП (л.225) на основание чл.96, ал.1 от ЗДСл било наредено Дисциплинарният съвет (ДС), назначен със Заповед № ЗЦУ-1667/21.08.2024г. на ИД на НАП, да образува дело срещу държавния служител К. М. – началник на сектор „Проверки“ – ИРМ Шумен, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП – Варна, за нарушения, посочени в доклад с рег.№ СлБ-30-5463#4/14.07.2025г., изготвен от ръководителя на Инспектората на НАП. Указано било ДС да разгледа дисциплинарното дело и да представи на дисциплинарнонаказващия орган свое решение, заедно с преписката по делото, в сроковете по чл.96, ал.4 от ЗДСл и в съответствие с Процедура УЧР 8 – „Реализиране на дисциплинарна отговорност“.

В изпълнение на посочената заповед, в периода 31.07-26.08.2025г. ДС провел две заседания, в рамките на които, видно от изготвения Протокол за проведено заседание на дисциплинарния съвет на НАП (л.226) , назначен със заповед № ЗЦУ-1667/21.08.2024г. на ИД на НАП, били анализирани данните, отразени в Доклад с рег.№ СлБ-30-5463#4/14.07.2025г. на ръководителя на Инспектората на НАП. Освен това, за установяване правомерността на осъществените достъпи в ИС на НАП от К. М. били генерирани справки от модул „Сигурност“ за достъп до данни в Софтуер за управление на приходите (СУП) и ИС „Събиране“, справка „Одит Инспекторат“ в Управленска информационна система (УИС) и справка „Сигурност“ в ИС „Контрол“ за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.

Въз основа на събраните доказателства било установено неправомерно достъпване до данни в СУП, ИС“Контрол“ и УИС. След анализ на записите в справките били установени 55 достъпвания в СУП („Външни институции“, ДОИС-ЕГН (четене), сметка на ЗЛ (четене), данни за осигуряване по БУЛСТАТ/ЕГН и справки-събития) за 19 лица от различни ТД и офиси (Бургас, Шумен, София, София област, ГДО), за които от служителката не са посочени конкретни причини, поради което същите са счетени за нерегламентирани. По отношение достъпванията до данни в ИС“Контрол“ било установено наличие на 111 неправомерни достьпвания на К. М. до данни на 38 ЗЛ. В тази връзка е посочено, че най-често служителката е достьпвала информация за „Контролни действия на ЗЛ“ (50,5%) и „Дневници ДДС“ (24,3%), като при справката за контролни действия са достъпвани и УИН на производства на същите. Останалите справки съдържат данни за адреси на ЗЛ, свързани лица, регистрация по ЗДДС, обявени покупки/продажби от регистрирани по ЗДДС лица, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и брой съобщения по чл. 32 от ДОПК. До данни на 6 от тези 38 ЗЛ, служителката е достьпвала и в СУП (14 пъти) до справки „Сметка на ЗЛ (четене)“, „Външни институции“ и „Трудови договори по БУЛСТАТ“ и до 4 в УИС. Установени били и 400 нерегламентирани достъпвания до данни на лица в УИС, като поради наличието и на достъпи, при които е търсено по част от име, телефонен номер или партиден номер по данни от общини, не може да се изведе справка за точния брой на ЗЛ. Посочено е, че дадените от К. М. обяснения по отношение осъществените достъпи в гореописаните информационни системи без установена от проверяващия екип служебна необходимост не обосновават действията й. Твърденията на последната, че достъпите са свързани с трето лице, евентуален доставчик, жалбоподател, заемодател, заемополучател/клиент на ЗЛ, чийто приключващ документ (АПВ или протокол) е издала или съгласувала, са приети за неоснователни. ДС е заключил, че посочените от К. М. обяснения за осъществени 55 достьпвания в СУП, 111 в ИС „Контрол“ и 400 в УИС до данни на физически и юридически лица, както и до данни на 8 служители на НАП и 1 свързано лице, не следва да се кредитират, поради което за същите се явяват нерегламентирани достъпи, в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т. 9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП и Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП. Посочено е, че съгласно Глава трета, т. 3.2. от Етичния кодекс на служителите в Националната агенция за приходите, „Имуществото и активите, предоставени на Агенцията, се ползват от служителите само във връзка с изпълнение на служебните им задължения ", а съгласно чл. 4.2 от Етичния кодекс на служителите в НАП „служителите на Агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват правилата за използването и опазването й“. В този смисъл използването на данни, съхранявани в НАП, извън необходимото за изпълнението на служебните ангажименти, представлява нарушение и на етичните правила. Прието е и, че е допуснато нарушение на указание с изх. №26-А-37#4/18.07.2016 г. на НАП, според което всички служители на Агенцията следва стриктно да спазват законоустановените изисквания и утвърдените вътрешни правила на НАП, касаещи обработването на защитена информация (данъчна и осигурителна информация, лични данни и др.), включително и за въведената забрана за достьпване на защитени данни, извън случаите, в които това е нужно за прякото изпълнение на възложените служебни задачи. Посочено е също, че с указанието се налага ограничение и се изисква преценка и относно обема на данните, които се обработват, дори и във връзка с изпълнението на служебните ангажименти. Посочено е, че цитираните правила се отнасят до всички служители на НАП, както и за външни лица, които имат достъп до мрежови ресурси, компютърно оборудване и информация, собственост или ползвани от НАП, и съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗНАП са задължителни за изпълнение и прилагане. Описано е, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, като задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика - чл.21, ал.2. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗДСл, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Като орган по приходите и държавен служител, К. М. е имала задължението при упражняване на правомощията си по длъжностна характеристика и по чл. 12 от ДОПК, да спазва задълженията по чл. 14 от Закона за Националната агенция за приходите, по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс на служителите в НАП, както и по утвърдените в Агенцията правила и политики на НАП във връзка с опазването на информационната сигурност, като в тази връзка използва данните от всички информационни системи на НАП - обект на системата за информационна сигурност на НАП, единствено и само във връзка с изпълнение на служебните си задължения, т.е. в кръга на правомощията си. Във връзка с изпълнение на възложените по длъжностна характеристика и по закон правомощия, органите по приходите обработват и съхраняват информация за задължените лица и за трети лица - участници в различни производства, която съставлява данъчно - осигурителна информация но смисъла на чл.72, ал.1 ДОПК, както и лични данни по смисъла на чл. 4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Прието е, че използването на данни, съхранявани в НАП, извън необходимото за изпълнението на служебните ангажименти, представлява нарушение и на етичните правила. Посочено е също, че съгласно чл.73, ал.1 от ДОПК органите и служителите на Националната агенция за приходите, експертите и специалистите и всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да я пазят в тайна и да не я използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения.

След преценка на събраните писмени доказателства и предвид цялостното поведение на служителя, както и утежняващите обстоятелства (големият обем и честотата на нерегламентираните достъпи - наличие на системност, продължителният период на нарушавани и пренебрегвани основни принципи, заложени в КПСДА като изискване към служителя, който олицетворява пред гражданите данъкоплатци и клиенти на НАП държавната администрация и съответния орган на държавната власт), петима от членовете на ДС гласували за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а двама от членовете - за налагане на дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за срок от 6 месещ до 1 година", на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл на държавния служител К. С. М. - началник на сектор „Проверки“ ИРМ Шумен, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ ТД на НАП Варна.

С Решение № Р-ЦУ-30-172/29.08.2025г. (л.241) ДС споделил посочените в доклада на Инспектората изводи, като е приел, че осъществените от К. М. 55 достьпвания в СУП, 111 в ИС „Контрол“, 400 в УИС до данни на физически и юридически лица, както и до данни на 8 служители на НАП и 1 свързано лице, се явяват нерегламентирани достъпи, в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т. 9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП и Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП, поради което предложил на изпълнителния директор на НАП, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по смисъла на чл. 92 и сл. от ЗДСл, на основание чл. 96 от ЗДСл на държавния служител К. С. М. - началник на сектор „Проверки“ ИРМ Шумен, отдел „Проверки дирекция ,Контрол“, ТД на НАП Варна да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като съответно на извършените нарушения.

С Покана за изслушване на държавен служител с рег.№ СлБ-30-5463#9/09.09.2025г. (л.263) оспорващата била уведомена за образуваното дисциплинарно производство за нарушения, изложени в доклад на Инспектората на НАП рег.№ .№ СлБ-30-5463#4/14.07.2025г., както и за Решение № Р-ЦУ-30-172/29.08.2025г. на ДС, като на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл била поканена на изслушване, насрочено за 12.09.2025г. от 12.30 часа в сградата на ЦУ на НАП – [населено място]. Била й разяснена и възможността да се запознае с материалите по преписката.

Поканата била съобщена на оспорващата на 09.09.2025г., видно от положения от последната саморъчен подпис.

Видно от Протокол от проведено изслушване на К. М. (л.264), същата била изслушана от изпълнителния директор на НАП на 12.09.2025г. от 12:30 часа до 12:55 часа, като й била предоставена допълнителна възможност в срок до 16.09.2025г., 17:30 часа да представи писмени обяснения.

В указания срок оспорващата представила писмени обяснения (л.266), в които посочила, че осъществените от нея достъпи в ИС“Контрол“, ИС“Събиране“, ПП“СУП“ и УИС в периода 01.01.2024г.-31.12.2024г. са във връзка и по повод извършени от нея контролни производства в качеството й на орган по приходите в сектор „Проверки“ ИРМ Шумен; възлагани и съгласувани от нея контролни производства в качеството й на ОВП в сектор „Проверки“ ИРМ Шумен. През периода в сектора били извършени 3236 броя текущи производства, част от които са възложени в предходни периоди, както и производства, приключени в следващ период. В писменото си обяснение от 22.04.2025г. било посочено защо е достъпвала до рождените дати на нейни колеги и профилите на нейното семейство, като не е предоставяла информация на трети лица. Отправено било искане да й бъде даден шанс да поправи негативните заключения, съдържащи се в Решение № Р-ЦУ-30-172/29.08.2025г. на ДС.

Със Заповед № З-ЦУ-1391/18.09.2025г. (л.271) изпълнителният директор на НАП приел, че събраните при тематичната проверка доказателства обосновават извод, че К. М. виновно и умишлено е допуснала следните нарушения:

1.За периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. са установени 55 случая на достьпени данни в СУП по идентификатора на 19 лица, извършени без възложени контролни производства и поставени служебни задачи. В предоставените обяснения за тези достъпи не са посочени конкретни причини. Над 50% от тези достъпвания са в справка Сметка на задължено лице (четене).

2. За периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. К. М. е достъпвала до данни в ИС „Контрол“ за общо 38 ЗЛ, без пряко възложени задачи и установени причини със служебна необходимост, чрез общо 111 бр. справки. Най-често е достъпвана информация за „Контролни действия на ЗЛ“ (50,5%) и „Дневници ДДС“ (24,3%). До данни на 6 от тези 38 ЗЛ, служителката е достъпвала и в СУП 14 пъти до справки „Сметка на ЗЛ (четене)“ „Външни институции“ и „Трудови договори по БУЛСТАТ“.

3. За 400 случая на достъпвания от К. М. до данни в УИС, в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., не може да се докаже служебна необходимост от действията, обоснована с поставени задачи или възложени контролни производства. До данни на 4 ЗЛ са осъществени и достъпи в ИС „Контрол“ и СУП. Други 5 ЗЛ, чиито данни са достьпвани в УИС са достьпвани само в СУП. Прието е, че предоставените от К. М. обяснения, пред проверяващият екип от Инспектората на НАП, не обосновават действията й. Отделно, служителката е извършвала справки за 8 служители на Агенцията, както и за 1 ФЛ (свързано лице съпруг), като е преглеждала данни за идентификатор на лицата в справка „Търсене на задължено лице“, „Данни за трудови договори и осигуровки на физическо лице“, „Имущество по данни от общините - ново след 2017“, „Снимка“, „Контактна информация“ и „Свързани лица“.

Предвид събраните по преписката множество доказателства, потвърждаващи извършените от служителя нарушения, посочените от К. М. обяснения за горепосочените достъпвания в СУП, ИС „Контрол“ и УИС до данни на физически и юридически лица не са кредитирани от дисциплинарно наказващия орган, респективно са приети за нерегламентирани достъпи, осъществени в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, т. 9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, т. 4, б. „е“ от Правилата за управление на достъпа до информационни активи и услуги в НАП, Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП, Глава трета. т. 3.2., Глава четвърта, т.4.1 и т.4.2 от Етичния кодекс на служителите в Националната агенция за приходите, чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и чл. 28, ал. 1 ЗДСл, чл.14 от ЗНАП, чл.73, ал.1 от ДОПК, указание с изх. №26-А-37#14/18.07.2016 г. на НАП.

По изложените съображения е прието, че от обективна страна посочените деяния изпълват състава на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл - неспазване кръга на служебните правомощия и по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл – неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Прието е, че доколкото служителката е запозната с посочените правила, нарушенията са извършени умишлено.

При определяне на вида на наказанието е съобразено, че независимо от високите годишни оценки от атестирането и липсата на други нарушения, категорично е установено, че К. М. многократно е ползвала неправомерно информационните ресурси на НАП, съзнавала е това си неправомерно поведение, както и че нарушенията носят съществена потенциална опасност от изключително сериозно неблагоприятно влияние върху имиджа на НАП и интересите на нейните клиенти.

По изложените съображения, на основание чл.92 от ЗДСл, чл.90, ал.1, т.5, вр. чл.89, ал.2, т.3 и 5 от ЗДСл, на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със Заповед № 36-1621/23.09.2025г. на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на К. М. по причина – дисциплинарно уволнение съгласно Заповед № З-ЦУ-30-1391/18.09.2025г.

Заповед № З-ЦУ-30-1391/18.09.2025г. и Заповед № 36-1621/23.09.2025г. са връчени на оспорващата на 29.09.2025г., видно от положените от последната подписи върху същите. Към посочената дата К. М. не е била в отпуск, видно от справка от ИС на НАП, ПП“Хермес“.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила цялата административна преписка по издаване на оспорваните заповеди.

По искане на оспорващата като свидетели са разпитани лицата Л. И. К. и Х. И. А. – бивши служители на НАП.

Св.Л.К. сочи, че е работил в НАП в продължение на 27 години до 01.11.2021г., съответно 20 години в отдел „Ревизии“ и 7 години в отдел „Проверки“. Обяснява, че в НАП има строго определени процедури, по които се работи, като конкретно в отдел „Проверки“ основните процедури са следните: К6 – извършване на проверка по прихващане и възстановяване на ДДС, К7 – извършване на насрещна проверка, К9 – извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) и процедура по извършване на проверка по делегация. Съгласно тези процедури служителите, във връзка с изпълнение на своите задължения, имат право на достъп до данните, съдържащи се в съответните информационни масиви на НАП, НОИ и др. В рамките на една проверка съществува възможност служителят да влезе в масивите на 5 до 8 лица, като датата и часа на влизане на всеки служител във всеки отделен масив се документира. Същевременно системата не документира причините за осъществяване на достъпите и когато става въпрос за такива по отношение на трети лица, не съществува регистър, в който да се отразява, че достъпът се осществява с конкретна проверка. По този начин при последваща проверка от Инспектората на НАП и предвид големия обем от работа (2, 3 или 4 хиляди достъпа до данни на 500-600 лица годишно), служителят може да не си спомни във връзка с коя проверка е достъпвал до данни на трети лица и предвид липсата на регистър, отразяващ причините за тези достъпи, не би могъл и да провери съответните данни. Твърди, че такова задължение не фигурира и в длъжностните характеристики на данъчните служители. Свидетелят сочи също, че след неговото напускане част от проверките на софийски фирми били прехвърлени в други териториални дирекции, което довело до почти двойно увеличаване на обема на тяхната работа, средно около 300-400 проверки на година. По отношение на секторните ръководители този обем е още по-голям, става въпрос за хиляди проверки, тъй като секторните ръководители ръководят 13-14 инспектори. Свидетелят предлага да бъде въведен регистър за трети лица, в който всеки инспектор, когато извършва достъп, да отразява този достъп във връзка с кое контролно производство на коя фирма е осъществен, за да може впоследствие при извършване на проверка да може да обясни причината, поради която е достъпвал до техни данни. Твърди също, че данъчните служители имат право да достъпват до данни на лица, които не са пряко свързани с първоначалната ревизия. По отношение на случаи, в които данъчен служител достъпва до данни на свои колеги, свидетелят сочи, че се касае за нерегламентиран достъп, като ги окачествява като „кокошкарски истории“, за които може да се направи забележка на съответния служител. Заявява, че той лично е влизал в масивите на НАП само във връзка с изпълнение на служебните си задължения, но въпреки това, ако след една година от инстектората го попитат за причините, поради които е достъпвал до данни на определено лице, съществува възможност да не си спомни. В тези случаи обаче от инспектората приемат, че се касае за нерегламентиран достъп и предвид липсата на регистър за достъпите до данни на трети лица данъчните служители не могат да се защитят.

Св.Хр.А. сочи, че е работил в системата на НАП повече от 30 години, считано от 1987г. до есента на 2025г., когато се пенсионирал. Заемал длъжността инспектор по приходите и в това си качество годишно е извършвал над 400 проверки. Сочи, че един секторен ръководител отговаря на 5600 проверки (14 служители по 400 проверки). За да се влезе в масивите на НАП е необходимо да има резолюция за естеството на проверката и проверяваното лице. В хода на възложена проверка е възможно да се наложи да се извърши и проверка на данни на доставчици или клиенти на проверяваното задължено лице. Свидетелят сочи, че не е имал задължение да води регистър за достъпите до данни на трети лица. Нямал е и задължение да описва достъпите до трети лица. Осъществявал е достъпвания до ИС на НАП в интерес на работата. Според него, нерегламентиран достъп би бил налице в случай, че се проверява нещо за негов познат.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, притежаваща правен интерес да оспори атакуваните заповеди, в качеството на адресат на тези заповеди, които засягат неблагоприятно правната му сфера. Същата е депозирана в законоустановения срок, доколкото оспорваните заповеди са съобщени на К. М. на 29.09.2025г., а жалбата е подадена на 10.10.2025 г. чрез административния орган до АдмС - [населено място], поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Относно Заповед № 3-ЦУ-30-1391/18.09.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена от изпълнителния директор на НАП:

Заповед № 3-ЦУ-30-1391/18.09.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“е издадена от компетентен административен орган, доколкото същата е постановена от Изпълнителния директор на НАП, който, като орган по назначението съгласно чл.13, ал.1 ЗНАП, има качеството на дисциплинарно наказващ орган по смисъла на чл.97, ал.1, вр. чл.92, ал.1 от ЗДСл.

При издаване на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е спазена изискуемата от чл.97, ал.1 от ЗДСл писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Според чл. 97, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му. Заповедта формално съдържа изискуемите от цитираната законова норма реквизити.

В унисон с изискването на чл.93, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е изслушал държавния служител и му е дал срок за писмени обяснения.

Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарни наказания, предвидени в чл. 13а, ал. 2 от ЗНАП - не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от две години от извършването му. По арг. от чл. 96, ал. 3 и ал. 4 от ЗДСл., нарушението и нарушителят следва да се считат открити от момента, в който дисциплинарнонаказващият орган е запознат със становището на ДС - в случая с решение № Р - ЦУ- 172/29.08.2025 г. на ДС и са му предоставени материалите по проведеното дисциплинарно производство. По преписката липсват данни за датата, на която решението, ведно с преписката, са представени на ИД на НАП, но доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 19.09.2025г., съдът приема, че оспорената заповед е издадена в двумесечния срок, считано от откриване на нарушението и нарушителя.

Въпреки изложеното съдът приема, че Заповед № 3-ЦУ-30-1391/18.09.2025г. страда от порок във формата, издадена е в нарушение на изискванията на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Съображенията за това са следните:

Според мотивите на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО), на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание за нарушение, осъществено в периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. В този период оспорващата е заемала длъжността“началник на сектор“ в ТД на НАП Варна, Дирекция“Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ ИРМ Шумен – първоначално на основание чл.16 от ЗДСл (допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност), а от 01.04.2025г. - като титуляр. Този факт се установява от приложената кадрова справка на лицето, от която е видно, че в периода от 05.12.2023г. до 01.04.2024г. оспорващата е заемала длъжността главен инспектор по приходите и същевременно е изпълнявала и длъжността началник на сектор в ТД на НАП Варна дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ ИРМ Шумен - на основание Заповед № 36-1814/04.12.2923г. на ИД на НАП, а считано от 01.04.2024г. до прекратяване на служебното й правоотношение е заемала длъжността началник на сектор в ТД на НАП Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ ИРМ Шумен.

Според длъжностната характеристика (ДХ) за въпросната длъжност, на началника на сектор „Проверки“ са подчинени всички служители, работещи в сектора, като задълженията му най-общо се изразяват във възлагане, ръководене и осигуряване качеството на проверките в сектор „Проверки“ (т.ІІІ от ДХ). Преките задължения на началник сектор се свеждат до организиране и контролиране дейността на работещите в сектора органи по приходите; възлагане на проверки на органите по приходите; контролиране срока и качеството на извършените проверки, изготвените актове и съставените протоколи; даване указания на органите по приходите, извършващи конкретните проверки и контрол върху тяхната работа; извършване текущ преглед на действията на органите по приходите в хода на проверки и т.н. (п.ІV от ДХ). Служителят отговаря за организацията, ръководството, координирането и контролирането на цялостната дейност на сектор „Проверки“ и в рамките на своята компетентност взема самостоятелни решения, съгласно действащите процедури (п.VІІ и ІХ от ДХ). Т.е., дейността на началника на сектор „Проверки“ е свързана с организацията на дейността на целия ръководен от него сектор и осъществяване на контрол върху работещите в сектора органи по приходите.

По делото не е спорно, а и се установява от ДХ и останалите приложени писмени доказателства, че в качеството си на началник на сектор „Проверки“, оспорващата е имала право на достъп до информационните системи на НАП за извършване на проверки и справки, във връзка с изпълнение на служебните си задължения и при спазване на утвърдените процедури и инструкции за това.

Не е спорно също, че жалбоподателката е запозната с всички указания и правила, касаещи работата с информационните масиви на НАП, в т.ч. и със задълженията да достъпва до тези данни само при служебна необходимост и да не ги разгласява или предоставя на трети лица. В подкрепа на този извод са множеството декларации, подписани от К. М., както и писмени правила и указания, в т.ч. приетите за нарушени с оспорваната заповед, сведени до знанието на последната, удостоверено с подписа й.

С обжалваната заповед ДНО е приел, че К. М. е осъществила следните нерегламентирани достъпвания до различни ИС на НАП, както следва:

Достъпвания до данни в СУП (Софтуер за управление на приходите):

Софтуерът за управление на приходите (СУП) включва следните основни модули: „Външни институции“, съдържащ данни за адреси на ЗЛ; ДОИС-ЕГН (четене) – съдържащ подробна информация за осигурителните вноски по фондове (Данък върху доходите на физически лица, Държавно обществено осигуряване, НЗОК, ДЗПО); „Сметка на задължено лице /четене/“ - съдържащ информация относно размера на непогасените задължения, в т. ч. задължения по образувано ИД и погасени по давност задължения; „Справка - Данни за осигуряването по БУЛСТАТ/ЕГН“ - съдържащ информация за актуално състояние на данните, декларирани с декларации образец 1 и образец 5 от работодател/осигурител, а именно наименованието и идентификатора му, вид осигурен, дневно работно време, отработени часове, размера на осигурителния доход за социално осигуряване и размера на начисления месечен облагаем доход на лицето; „Справки-събития“ - съдържащ подадената информация за сключени трудови договори на конкретно ЗЛ.

След анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства е прието, че от всички осъществени през проверявания период достъпвания в СУП, осъществени от страна на К. М., са налице 55 достъпа в СУП (ДОИС-ЕГН, сметка на ЗЛ, данни за осигуряване по БУЛСТАТ/ЕГН и справки-събития) за 19 лица от различни ТД и офиси (Бургас, Шумен, София, София област, ГДО), като информация за 6 от тези 19 ЗЛ е достъпвана в ИС Контрол, а за 9 от същите ЗЛ е достъпвана и в УИС. Прието е, че въпросните 55 достъпа в СУП за 19 лица са неправомерни, тъй като от служителката не са посочени конкретни причини за осъществяването им.

Достъпвания до данни в ИС „Контрол“:

ДНО е приел, че по отношение на 111 достъпвания за 38 лица, реализирани в периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г., осъществените достъпи не са служебно обосновани, респективно са неправомерни. Посочил е, че в 50,5% от случаите служителката е достъпвала информация за „Контролни действия на ЗЛ“, в 24,3% от случаите - до „Дневници ДДС“, като при справката за контролни действия са достьпвани и УИН на производства на същите. Останалите достъпвания до данни в УИС съдържат данни за адреси на ЗЛ, свързани лица, регистрация по ЗДДС, обявени покупки/продажби от регистрирани по ЗДДС лица, годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и брой съобщения по чл. 32 от ДОПК. До данни на 6 от тези 38 ЗЛ, служителката е достъпвала и в СУП (14 пъти) до справки „Сметка на ЗЛ (четене)“, „Външни институции“ и „Трудови договори по БУЛСТАТ“ и за 4 - в УИС.

Дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал въпросните 111 достъпвания като неправомерни, тъй като оспорващата в обясненията си досежно тези достъпи твърди, че са извършени по отношение на „трето лице, евентуален доставчик, клиент, заемодател, заемополучател на ЗЛ, чийто приключващ документ /АПВ или Протокол/ съм издавала или съгласувала“; „Евентуален доставчик или клиент на ЗЛ, чийто приключващ документ /АПВ или Протокол/съм съгласувала“; „По данни от ИС Контрол на лицето са извършвани множество проверки в бинго зали, игрални зали с хазартни игрални автомати и игрални казина. Евентуално лицето е било включено в заповед или списък на лица за проверки по ЗХ“; „Достъпът е осъществен във връзка с аналогичен казус в текущо по това време контролно производство на друго ЗЛ“; „Не помня да съм осъществявала този достъп“ и др. Тези обяснения за квалифицирани като несъдържащи конкретни данни и недостатъчни, за да обосноват служебна необходимост на достъпите до данни.

Достъпвания до данни в УИС (Управленска информационна система):

Установено е, че в периода от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. оспорващата е извършила общо 400 достъпвания, за които не може да се докаже служебна необходимост от действията, обоснована с поставени задачи или възложени контролни производства. До данни за 4 ЗЛ, за които има регистрирани достъпвания в СУП, са налице и такива в ИС“Контрол“, а други 5 ЗЛ, чиито данни са достъпвани в УИС, са достъпвани само в СУП.

Отделно от това е прието за установено, че служителката е извършвала справки за 8 служители на НАП, както и за едно физическо лице (съпруг), като е преглеждала данни за идентификатор на лицата в справка „Търсене на задължено лице“, „Данни за трудови договори и на физическо лице“, „Имущество по данни на общините – ново след 2017“, „Снимка“, „Контактна информация“ и „Свързани лица“.

ДНО е заключил, че тези 400 достъпвания са неправомерни, тъй като служителката е посочила, че се касае за „трето лице (доставчик, клиент, счетоводител, свързано лице, заемополучател на ЗЛ, заемодател, жалбоподател), чийто приключващ документ (АПВ или Протокол) К. М. е съгласувала; или е заявила, че не помни по каква причина е осъществила съответния достъп; или, е посочила, че става въпрос за нейн колега.

Посочил е също, че в СУП са осъществени общо 400 неправомерни достъпвания, като не може да се посочи точния брой на задължените лица, поради това, че част от достъпванията са с непълни данни.

Същевременно е приел за установено, че до останалите проверявани ИС на НАП (ИС“Събиране“, ИС VIES, ИС“Фискален контрол“, ИС“Фискални устройства с дистанционна връзка“ и БИДИС) не са установени неправомерни достъпвания.

Или, наложеното на К. М. дисциплинарно наказание „уволнение“ е за 55 достъпа в СУП за 19 лица; 111 достъпа в ИС“Контрол“ до данни за 38 ЗЛ; 400 нерегламентирани достъпи до данни в УИС, както и достъпи до данни на 8 служители на НАП и 1 свързано лице (съпруг).

Съдът приема, че събраните по делото доказателства обосновават по несъмнен начин нерегламентирания характер единствено на достъпите на К. М. до данни на нейни колеги – общо 8 служители на НАП и свързани с тях лица, доколкото самата оспорваща не отрича, че тези достъпи са осъществени поради факта, че се касае за нейни колеги и е искала да узнае рождените им дати. В тази връзка следва да се отбележи, че за квалифицирането на тези достъпи като неправомерно осъществени са без значение конкретните причини, поради които са осъществени тези достъпвания, след като не е налице свързана с изпълнение на служебните й задължения причина за осъществяването им. Конкретната причина за осъществяване на неправомерните достъпвания е релевантна единствено за преценка тежестта на осъщественото дисциплинарно нарушение.

По отношение на всички останали достъпвания обаче съдът приема, че ответната страна не е доказала по безспорен начин, че същите нямат връзка с изпълнение на служебните задължения на оспорващата в качеството й на началник на сектор „Проверки“ в ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, респективно, че са неправомерно извършени. Още преди образуване на дисциплинарното производство, по повод реализираната преди това проверка оспорващата е давала обяснения за причините за осъществените достъпвания, като тези от тях, за които е посочила конкретно контролно производство, са приети от проверяващите за обосновани и правомерни, а като нерегламентирани са квалифицирани тези достъпвания, за които лицето е заявило, че не си спомня да ги е осъществило, или, че същите са реализирани по отношение на ЗЛ, представляващи трети лица за контролните производства, във връзка с които са осъществени. Т.е., дисциплинарнонаказващият орган е приел за неправомерни всички достъпвания на оспорващата, за които тя е посочила, че се касае за проверки на данни за трети лица, без да уточни във връзка с кое конкретно производство или проверка са осъществени, както и всички достъпвания, за които е заявила, че не помни причините, поради които е достъпвала до съответните данни. Следва да се отбележи, с оглед естеството на заеманата от нея длъжност, налагаща извършване на контролни производства и контролиране на подчинените й органи, и обстоятелството, че в предмета на вмененото й нарушение са включени достъпвания до различни ИС за цялата 2024г., като е напълно логично и нормално, при липса на писмени данни, оспорващата да не може да посочи по повод кое конкретно контролно производство са осъществени. В тази връзка самата оспорваща твърди, че когато се осъществява проверка по отношение на конкретно ЗЛ, често се налага да се извършват справки и по отношение на трети лица – доставчици, поддоставчици, клиенти, свързани лица и т.н., с оглед установяване например, ако ЗЛ декларира, че е получило заем от трето лице, дали това трето лице разполага с финансови възможности да даде този заем. Тези трети лица обаче не са посочени в акта за възлагане на контролно производство, във връзка с достъпване до техните данни не се образува отделно производство или проверка, както и няма регламентирани изисквания тези достъпвания да се документират по някакъв начин. Именно поради това в информационните масиви на НАП има осъществени от оспорващата достъпвания, за които не може да посочи във връзка с кое контролно действие или производство са осъществени. Доводите на оспорващата се потвърждават и от показанията на двамата разпитани свидетели, бивши служители на НАП, които също сочат, че е напълно възможно при извършване на възложено контролно производство да се достъпят данни на трети лица, които не са посочени в акта за възлагане на извършваното контролно производство. Свидетелите сочат, че в тези случаи не е предвидено съответните достъпвания да се документират в нарочен регистър, поради което, както и предвид големия обем от проверки, извършвани от всеки един от органите по приходите, е напълно възможно при последващ контрол на тяхната дейност да не могат да си спомнят конкретната причина за достъпване до данни на определено трето лице. Нещо повече, св.Л.К. дори отправя предложение към изпълнителния директор на НАП да бъде създаден такъв регистър, в който да се вписват всички достъпвания до данни на трети лица, за да може, при запитване от страна на Инспектората на НАП, данъчните служители да могат да дадат обоснован отговор досежно основанията на осъществените достъпвания.

Съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви относно релевантните за казуса факти и не са налице индиции за предубеденост или заинтересованост на свидетелите от изхода на правния спор. Въз основа на техните показания съдът приема за установено, че в случаите, когато се извършват контролни действия или производства по отношение на трети лица спрямо проверяваното такова, е напълно възможно в преписката във връзка с извършваното действие или производство да не останат следи за тези достъпвания, особено в случаите, когато не са установени данни, които по някакъв начин рефлектират върху резултатите от осъществяваното контролно производство. При това положение и предвид липсата на вменено изискване към данъчните служители, в т.ч. към оспорващата в качеството й на началник сектор „Проверки“ да документират причините за осъществения достъп, не може да се приеме за неоснователно всяко достъпване, за което съответният служител не може да посочи във връзка с коя възложена му проверка или друго контролно производство е осъществено. Във връзка със свидетелските показания ответната страна навежда довод, че свидетелите потвърждават факта, че за извършване на контролни производства е необходима резолюция. По този въпрос по делото не е налице и оспорване от страна на жалбоподателката, която обаче твърди, че достъпвания без резолюция се налагат в рамките на възложено по надлежния ред производство, когато във връзка с осъществяване контрол на дейността на проверяваното лице се налагат достъпвания и до данни на трети лица, с които същото има търговски или други отношения. В този смисъл са впрочем и свидетелските показания.

Прави впечатление, че обосноваността и свързаността с възложено контролно производство на осъществените достъпи в хода на дисциплинарното производство е извлечена основно на базата на обясненията, дадени от оспорващата. По отношение на достъпванията, за които тя не е посочила свързаност с конкретна проверка или производство, не са извършвани допълнителни действия за установяване връзката на тези достъпвания с конкретни контролни производства, възложени на оспорващата. Не е проверявана и връзката на същите с проверки и производства, осъществявани от органи по приходите, работещи в сектора, чийто ръководител е била К. М.. Не са снемани сведения от други служители, работещи в сектор „Проверки“, нито от прекия й ръководител, за установяване достоверността на изложените от оспорващата причини, поради които не може да посочи във връзка с какви възложени й дейности са извършени достъпванията до ИС на НАП. Не са предприети никакви действия за установяване конкретна връзка на К. М. с лицата, до чиито данни е достъпвала, нито са снемани обяснения на самите проверявани задължени лица. Не са предприети и действия за установяване дали получените от извършените достъпвания данни са използвани от оспорващата за неправомерни цели, нито дали данните от въпросните достъпвания са били предоставени от последната на трети лица. Нещо повече, въпреки съществуващата възможност за това (която се установява от мотивите на приложената от ответната страна съдебна практика по сходен казус – л.114), не е установено данните, до които оспорващата е достъпвала, да са копирани, разпечатвани, качвани на дискове, флашки или други носители, нито да са изпращани на електронни адреси извън информационните масиви на НАП. Действително, първоначалната проверка за осъществените достъпи е извършена по повод писмо от СДВР, съдържащо данни за достъпвания до данните на 4 лица, във връзка с което е било образувано досъдебно производство. Не е установено обаче дали по това досъдебно производство са установени данни за злоупотреба с данъчна и осигурителна информация, както и относно лицата, които са злоупотребили с тях.

Въз основа на изложеното съдът счита, че в проведеното дисциплинарно производство са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал.1 от АПК, доколкото не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и не са събрани служебно всички релевантни за дисциплинарната отговорност на санкционираното лице, доказателства. Вместо това ДНО, чиято е тежестта да докаже, съгласно чл.170, ал.1 от АПК, че осъществените от страна на оспорващата достъпвания са неправомерни и представляват дисциплинарно нарушение, е прехвърлил тази тежест изцяло на подведеното под отговорност лице, което е следвало да доказва, че осъществените от него достъпвания са свързани с възложени с резолюция конкретна проверка или друго контролно производство.

Нещо повече, доколкото жалбоподателката е била секторен ръководител, отговарял за дейността на целия ръководен от нея сектор, както и предвид факта, че същата е упражнявала контролни функции по отношение дейността на всички работещи в сектора данъчни служители, е следвало да се провери и дали в сектора не е извършвана проверка по отношение на някое от ЗЛ, за които са установени достъпвания от К. М., квалифицирани като нерегламентирани, но и това не е сторено в хода на дисциплинарното производство, въпреки твърденията на същата, че е възможно данните да са достъпвани и във връзка с осъществяваните от нея контролни функции.

В заключение, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че с изключение на обсъдените по-горе достъпвания до данни на 8 служители в НАП и 1 свързано лице, по отношение на останалите достъпвания не са събрани достатъчно и убедителни доказателства, че тези достъпвания са осъществени от К. М., без да е била налице служебно обоснована необходимост за това.

На следващо място, с оглед установените от съда неправомерни достъпвания до данни на служители от НАП от страна на жалбоподателката, следва да се обсъди и дали тези достъпвания съставляват дисциплинарни нарушения и дали същите подлежат на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание.

Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на К. М. за неспазване кръга на служебните правомощия и за неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация – дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89, ал.2, т.3 и т.5 от ЗДСл.

Описаните в обжалваната заповед нарушения, изразяващи се в нерегламентиран достъп до данни на ЗЛ в информационните системи на НАП, не осъществяват състава на дисциплинарното нарушение „неспазване кръга на служебните правомощия“, регламентирано в чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл.

Тогава, когато един държавен служител, който упражнява правомощията на административен орган и има по закон компетентност да осъществява достъпвания до системата, той не излиза извън кръга на служебните си правомощия, когато осъществи достъпвания при липса на законовите предпоставки за тези достъпвания. В тази хипотеза и именно с оглед служебните задължения на служителя, в кръга на неговите правомощия влиза изискването за осъществяване на достъпвания при наличие на материалноправните предпоставки. Неспазване на кръга на служебните правомощия ще има тогава, когато държавният служител няма правомощието да осъществи достъпвания, но въпреки това е осъществил тези достъпвания. В тази смисъл е Решение № 10553 от 17.08.2017 г. по адм. д. № 6655/2016 г., V о. на ВАС; Решение № 2480 от 9.03.2026 г. по адм. д. № 10159/2025 г., II о., на ВАС).

Въз основа на тези мотиви съдът извежда заключение, че осъществяването на неправомерни достъпвания до ИМ на НАП (в т.ч. и процесните) не съставлява, респективно не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл.

Същевременно съдът приема, че осъществяването на неправомерни достъпвания до ИМ на НАП правилно е квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.

Според чл. 9, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, документите, данните и служебният достъп до интернет в държавната администрация могат да се използват от служителите само за изпълнение на служебните им задължения при спазване на правилата за защита на информацията. Съгласно Глава трета, т.3.2 от Етичния кодекс на служителите в НАП (утвърден със Заповед № ЗЦУ-1910 от 11.12.2019 г. на изпълнителния директор на НАП и публикуван в АПИС), имуществото и активите, предоставени на Агенцията, се ползват от служителите само във връзка с изпълнение на служебните им задължения. А съгласно Глава четвърта, т.4.1 от Етичния кодекс на служителите в НАП, служителите на Агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват правилата за използването и опазването й, като в т.4.2. от Етичния кодекс на служителите в НАП е посочено, че служителите на Агенцията са длъжни да опазват като защитена не само регламентираната от законодателството, но и всяка информация, станала им известна във връзка с изпълнението на служебните им задължения. Описаните етични правила са разработени в редица вътрешни правила и указания на НАП, в т.ч. в т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, според чийто текст, достъпът до информацията и системите на НАП се предоставя съгласно съответните правила на Агенцията, с цел допускане на потребителите до изпълнение само на необходимото във връзка с изпълнението на техните служебни задължения; както и т.4, б.“е“ от Правилата за управление на достъпа до информационни активи и услуги в НАП, според която, предоставеният достъп на служителите на НАП се използва само за изпълнение на задачи, свързани със служебните им задължения.

Безспорно осъществяването на нерегламентиран достъп (за фиктивни служебни цели) до данни в Информационните масиви на НАП сочи на извод за неспазване на чл. 9, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на горепосочените разпоредби от Етичния кодекс на служителите в НАП. И доколкото по силата на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл дисциплинарно нарушение е и неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съдът споделя извода на ДНО, че нерегламентираните достъпвания до данни в ИС на НАП съставляват дисциплинарно нарушение чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.

При тези данни съдът се солидаризира с тезата на ответната страна, че по отношение на осъществените достъпвания до данни в УИС („търсене по задължено лице“, „Данни за трудови договори и осигуровки на физическо лице“, „Имущество по данни от общините – ново след 2017“, „Снимка“, „Контактна информация“ и „Свързани лица“) на 8 служители на НАП и 1 свързано лице, оспорващата е осъществила от обективна страна дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл.

Нарушението е формално, не изисква настъпване на неблагоприятен стопански, търговски или друг резултат от накърняването на доброто име на службата. Доколкото жалбоподателката е съзнавала, че няма право да използва масивите на НАП за набавяне на информация за посочените лица, съдът приема, че от субективна страна е налице виновно - умишлено, нарушение на правилата на Етичния кодекс, като следва да се отбележи за прецизност, че за осъществяването на нарушението е достатъчна и небрежност като форма на вината. За преценкасъставомерността на дисциплинарното нарушение е без значение посоченото от оспорващата, тъй като за квалифициране на един достъп като дисциплинарно нарушение е достатъчно същият да не е свързан с извършване на конкретно контролно производство, както и да е осъществен виновно.

В обобщение, съдът приема, че доказаните неправомерни достъпи на оспорващата не съставляват дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл, но съставляват такова по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, доколкото са осъществени в разрез с изискванията на чл.9, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Глава трета, т.3.2. и Глава четвърта, т.4.1. и 4.2 от Етичния кодекс на служителите в НАП.

Това налага обсъждане и на въпроса относно налагане на процесното дисциплинарно наказание "уволнение" в светлината на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл.

В тази връзка съдът приема, че при определяне на дисциплинарното наказание на К. М. в конкретния случай е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 97, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, което от своя страна е довело до материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложените в заповедта мотиви, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител, като същите са обосновали извод, че се касае за тежко нарушение, не се подкрепят от събраните по делото доказателства и отделно от това не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Видно от протокола проведеното заседание на Дисциплинарния съвет в НАП, двама от членовете му са предложили налагане на по-леко наказание за служителката – такова по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година). Дисциплинарно-наказващият орган обаче е възприел безкритично мнението на мнозинството от останалите 5 членове на ДС, без да се обоснове защо не смята, че наказанието по чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл не е съответно на извършеното от оспорващата дисциплинарно нарушение.

Нещо повече, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, ДНО е посочил „множеството нерегламентирани достъпи до ИМ на НАП, носещи съществена потенциална опасност от изключително сериозно неблагоприятно влияние върху имиджа на НАП и интересите на нейните клиенти“, както и че „осъществените от К. М. множество нерегламентирани достъпи до данни в ИС на НАП за продължителен период от време“. Посочено е също, че критериите по чл.91, ал.1, т.1-3 от ЗДСл значително надделяват над тези по т.4 от същия законов текст. Т.е. ДНО е приел, че осъществяването на множество нерегламентирани достъпи и в продължителен период от време са напълно достатъчни, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, без значение какъв е приносът на наказания служител за дейността на Агенцията и по какъв начин реално допуснатите нарушения са довели до уронване престижа на същата.

В тази връзка съдът счита, че дори и да се приемат за доказани всички описани в заповедта достъпвания на оспорващата до различни информационни системи на НАП, сочещи на поведение на служителя, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, то не са установени, съответно посочени от наказващия орган конкретните вредни последици, настъпили от извършеното деяние и то такива, обосноваващи приетата сериозна тежест на допуснато нарушение. Не е изследвано, нито обсъждано дали информацията, получена при извършените достъпвания, е използвана от оспорващата по неправомерен начин, дали е извличана на оптичен или хартиен носител, респективно дали е изпращана на други лица извън НАП, а това е от съществено значение при преценката на критерия, визиран в чл.91, ал.1, т.1 от ЗДСл. Нещо повече, видно от мотивите на приложеното от ответната страна съдебно решение по аналогичен казус, информационните системи на НАП съдържат и данни относно това дали достъпваната информация е сваляна и на какъв носител, дали е изпращана извън мрежата на Агенцията. Такива данни в случая не са установени, но и по същество не са изследвани, а същите биха били от съществено значение за преценка на наличието и сериозността на настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите. Единственият аргумент в тази посока е посоченото обстоятелство, че проверката за нерегламентирани достъпи до ИС на НАП е извършена по повод писмо от СДВР (с писмо рег.№ 513000-77697/17.10.2024г. на гл.разсл.полицай при СДВР-л.111), съдържащо искане във връзка с образувано досъдебно производство да се провери кои длъжностни лица са достъпвали до данни на четири лица в Регистъра на трудовите договори и кой е сменил ПИК на едно от лицата. В отговор, с писмо № М—24-28-3198#1/22.11.2024г. на ръководителя на Инспектората на НАП е посочено, че К. М. е извършила достъпвания до данни на посочените лица, както и самите задължени лица. Посочено е също, при установяване на данни за нерегламентиран достъп от страна на органите на МВР, да бъде уведомен Инспектората на НАП за предприемане на действия за ангажиране отговорността на виновните лица на плоскостта на административнонаказателния състав, визиран в чл.270 от ДОПК. Данни в тази насока не са представени от СДВР нито в отговор на горепосоченото писмо, нито след повторно отправеното запитване. Т.е., фактът, че във връзка с 4 от вменените във вина на оспорващата неправомерни достъпвания (които съдът приема за недоказани), е образувано досъдебно производство и съответните 4 лица са узнали за осъществените достъпи) сам по себе си не води до извод, че по този начин е уронен престижа на Агенцията, тъй като ДНО не е проявил нужната активност да установи какъв е резултата от воденото досъдебно производство и дали, респективно какви данни са установени в хода на разследването. В този смисъл, извлеченият от данните за въпросното досъдебно производство извод за сериозна тежест на дисциплинарното нарушение и уронване престижа на НАП в контекста на чл.91, ал.1, т.1 от ЗДСл, е несъстоятелен.

Не е извършена задълбочена преценка и относно обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение.(чл.91, ал.1, т.3 от ЗДСл). В хода на дисциплинарното производство, както и в жалбата до съда оспорващата е обръщала внимание на големия обем от възложена работа, която препятства възможността да помни причините за всяко едно достъпване до данни в ИС на НАП. Данни за сериозна натовареност на служителите в сектор „Проверки“ в ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели. Тези данни обаче изобщо не са проверявани от ДНО, нито са обсъждани, а те безспорно имат значение за преценката на причините, поради които оспорващата не предоставя информация за връзката на част от извършените от нея достъпвания с конкретно контролно производство.

Съдът приема също, че в случая не е отчетено със следващата му се тежест и цялостното поведение на служителя, в нарушение на изискването на чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, като при определяне на извършеното от К. М. дисциплинарно нарушение за несъвместимо с продължаване на изпълнението на държавната служба, дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид цялостното поведение на служителя и получените от него. оценки за изпълнение на длъжността - „Изпълнението надхвърля изискванията“ за 2023г. и "Изпълнението напълно отговаря на изискванията" за 2024г. Не е отчетено адекватно и обстоятелството, че оспорващата е дългогодишен служител на НАП – работи в НАП без прекъсване от 02.11.1998г. до момента на прекратяване на служебното й правоотношение, първоначално като данъчен служител, а от 05.12.2024г. -като началник на сектор, като през целия период, надхвърлящ повече от 26 години, същата не е допуснала нито едно дисциплинарно нарушение. Тези данни сочат, че оспорващата е изпълнявала служебните си задължения безупречно и отговорно и то в продължение на дълъг период.

С оглед всичко изложено и отчитайки, че не са налице данни оспорващата да е използвала получените от нея данни за неправомерни цели, вземайки под внимание и цялостното служебно поведение на наказаната служителка –отсъствието на друго укоримо поведение, проявено от нея през дълготрайния му трудов и служебен стаж, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваната заповед е немотивирана и несъобразена с формалните изисквания на закона, а наложеното от дисциплинарно наказващия орган наказание на служителя К. М. се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от нея дисциплинарно нарушение, с оглед установените по делото обстоятелства при извършването му. Принципът на съразмерност, прогласен от разпоредбата на чл. 6 от АПК, изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, при наличието на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, както и, че административният орган трябва да се въздържа от издаване на актове и извършване на действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, и че следва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

В обобщение на изложеното съдът приема, че Заповед № 3-ЦУ-30-1391/18.09.2025г., с която на К. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е издадена при липса на мотиви и превратно тълкуване относно обстоятелствата, визирани в чл.91 от ЗДСл и при съществено нарушение на визираните в чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК административнопроизводствени правила, което е довело до налагане на дисциплинарно наказание в нарушение на материалния закон и в разрез с целта на същия.

Относно Заповед № 36-1621/23.09.2025г. за прекратяване на служебното правоотношение на К. С. М. на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл., издадена „за изпълнителен директор на НАП“:

Съдът приема, че заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на оспорващата поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, също е издадена от компетентен административен орган. Изпълнителният директор на НАП, който, като орган по назначението съгласно чл.13, ал.1 ЗНАП, има качеството на дисциплинарно наказващ орган по смисъла на чл.97, ал.1, вр. чл.92, ал.1 от ЗДСл., се явява и органът по чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, компетентен да прекрати служебното правоотношение на лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В случая заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от заместник изпълнителен директор на НАП, надлежно овластен да упражнява правомощията на изп.директор на НАП в негово отсъствие, видно от приложената по делото Заповед № 3-ОПР-30-23 от 07.04.2025г. на изпълнителния директор на НАП. По делото са представени и доказателства за отсъствието на титуляра в деня на издаване на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата, а именно – Заповед № 4622/18.09.2025г. на министъра на финансите за отпуск на ИД на НАП в периода 23.09-26.09.2025г. (л.323), от което следва, че и Заповед № 36-1621/23.09.2025г. е постановена от компетентен орган при условията на валидно възникнало заместване. За този извод е без значение посоченото от оспорващата обстоятелство, че липсват данни за регистриране на молбата за отпуск на Р.Спецов в МФ, след като по делото е приобщена без оспорване от страните заповед на министъра на финансите, удостоверяваща факта, че в обсъждания период ИД на НАП е бил в отпуск. Това, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата са издадени на различни дати и от различни лица, не обуславя незаконосъобразност на тези заповеди, след като и двете изхождат от компетентни длъжностни лица.

Въпросната заповед е издадена при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, но с оглед установената незаконосъобразност на Заповед № 3-ЦУ-30-1391/18.09.2025г., с която на К. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, разпореденото със Заповед № 36-1621/23.09.2025г. прекратяване на служебното й правоотношение противоречи на материалния закон и неговата цел. Ето защо и предвид отмяната за заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на уволненото лице също се явява незаконосъобразне, респективно подлежжи на отмяна.

По изложените съображения обжалваните в настоящото производство заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното правоотношение на К. С. М. следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

Отчитайки изхода на делото и с оглед заявената от процесуалния представител на жалбоподателката претенция за присъждане на разноски, Национална агенция за приходите в качеството й на юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган, издал оспорваните заповеди, следва да бъде осъден да заплати сторените от оспорващата разноски за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие кочан № 9039, серия Б, № 308503 от 09.12.2025г. (л.54), равностойни на 613,55 евро. В тази връзка съдът намира възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. (511,29 евро). В случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер, близък до минималния, който напълно съответства на фактическата и правна сложност на разгледания правен спор, с оглед предмета на спора, обема на събрания доказателствен материал и броя на проведените съдебни заседания.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.второ от АПК и чл. 143, ал.1 от АПК, във вр.с чл.124, ал.1 от ЗДСл, съдът