Решение № 192 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 394/2026 г.

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Д. П. с местоживеене в Б против НП№ 26- 1116-000319/11.03.2026г., издадено от Началник на група , Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 3000.01 лв. с еврова равностойност от 1533.88 евро и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца, във връзка с нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. С жалбата се поддържа, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати редица съществени процесуални нарушения по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.Иска се отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение. Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото, а в придружително писмо с преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.Иска се потвърждаване на това постановление и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Районна прокуратура-Благоевград, редовно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН /НП е връчено на жалбоподателя на 19.03.2026г., а жалбата срещу него е подадена на 24.03.2026г./ Разгледана по същество, жалбата е неснователна. Аргументи: ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА С ангажираните по делото категорични гласни и писмени доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че на 01.03.2026г., около 17.37 часа, свидетелите К. И. и Д. А. /двамата на длъжност“младши автоконтрольор“ при санкциониращият орган/, били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътя в Б . Свидетелите се движели със служебния си автомобил по бул.“ “ в посока от магазин „Ка “ към сградата на сектор „Пътна полиция“, когато на кръстовището с ул.“А “ и бул.“С “, в близост до автобусна спирка и Бензиностанция „ОМВ“, възприели в огледалото са странично виждане, че зад тях се включва с висока скорост и започва да се движи странично на пътя/напречно на осевата линия на пътя/, лек автомобил с марка и модел „А “, с рег.№ , като водачът на този автомобил преднамерено го извел извън контрол чрез презавиване и форсиране до загуба на сцепление на част от колелетата /дрифт/, в следствие на което автомобилът застанал и почнал да се движи напречно на ляв завой, под влиянието и тежестта му и инерционният момент и то на изключително близко разстояние с риск да удари и автомобила на тези контролни органи. Свидетелите И. и А. спрели водача на този автомобил за проверка и така идентифицирали, че това жалбоподателя, който управлява собствено МПС. Последният даже ги попитал, дали са го спрели заради „мартеницата“, което свидетелите по акта поясниха, че се така се наричат „дрифт маневрите“ с подаване на газ и презавиване на волана на автомобила и поднасяне на същия на пътя при започване на напречно движение по него, защото именно това възприели като поведение на водача П. преди спирането му за проверка на въпросната бензиностанция. Това поведение на жалбоподателя било квалифицирано като административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, за което св.И., в присъствието на св.А., съставил на водача Д. П. АУАН серия GA с №3380118, която е връчен на дееца на мястото и на датата на съставянето му без възражения от негова страна. Въз основа на АУАН, на 11.03.2026г., Началникът на група при сектор „ПП“ към ОДМВР-Благоевград, е издал атакуваното НП№26-116-000319, с което за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3000.01лв./1533.88 евро/, ведно с кумулативното наказание -„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца. НП е връчено лично на дееца на 19.03.2026г. Изложените фактически констатации в АУАН се потвърждават изцяло при разпита на свидетелите И. и А. .Двамата са категорични, че лично са възприели поведението на жалбоподателя П. на процесната дата и място и извършеното съзнателно така нар.дрифтене на автомобила му. Съставили му АУАН на място и връчили същият лично на дееца срещу подпис .Свидетелите твърдят, че били изключително възмутени от това рисково управление на МПС на жалбоподателя на процесното място, защото се касае за обичайно натоварено с трафик място и време в града и при наличието към момента на нарушението на други участници в движението или пешеходци, същите са могли и да пострадат В своите обяснения жалбоподателят не оспорва по същество, че е управлявал автомобила си на посочените в акта и НП дата и място. Не оспорва и, че пътувал към бензиностанцията „ОМВ“ за да си зареди гориво и спрял на пътя за ляв завой в близост до хотел“П “, с посока към ж.к.“С “ и въпросната бензиностанция, за да изчака преди да се включи по бул.“С “, защото имало движение на автомобили и в двете посоки по този булевард. След което, с цел да мине по-бързо и направи този завой, жалбоподателят„дал повече газ“ и натиснал съединителя на автомобила си като по този начин направил левия завой към булеварда и именно тогава автомобила му „поднесъл“, след което системата му „4х4“ го улеснила да изправи управлението на автомобила по пътя, но тогава го спрели за проверка свидетелите И. и А.. Жалбоподателят твърди също така, че имал „техническа неизправност“ на съединителя на автомобила си на процесната дата, след което бил закаран за ремонт, но тъй като и към момента е технически неизправно, това МПС не е в движение и не се управлява от него. Доказателства обаче в тази насока не се представиха в процеса. С представения по делото регистрационен талон на управляваното от жалбоподателя МПС на датата на проверката, се потвърждава констатацията на свидетелите по акта, че този автомобил и собственост именно на Д. П. от 27.09.2024г. Видно от приобщената като доказателство по делото Справка за нарушител/водач, до датата на процесното деяние, са констатирани други нарушения на жалбоподателя по ЗДвП и за такива не му са налагани други административни наказания. Установява се също, че жалбоподателят П. е правоспособен водач на МПС с издадено му СУМПС през 2022г. Приета като доказателство е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, онагледяваща и удостоверяваща делегирането на правомощия на издателя на атакуваното НП за съставяне на такива актове по ЗДвП/т.3.7/ Заедно с АУАН се установи, че на жалбоподателя е издадена на основание чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП и ЗППАМ№1319512/01.03.2026г. от страна на св.И., въз основа на която е разпоредено отнемане на СУМПС за срок от 3 месеца. Тази заповед е изпълнена, като това СУМПС е иззето от жалбоподателя на 19.03.2026г./видно от отбелязване върху самата заповед при връчването й на дееца/.Това обстоятелство напрактика е и безспорно за страните в процеса. Горната фактическа обстановка се обосновава и извежда с цитираните писмени и гласни доказателства, които са напълно кореспондиращи по между си, поради което съдът ги кредитира като достоверни и годни за изясняване на обективната истина. Със своите обяснения, жалбоподателят по същество не оспорва нито датата и мястото на деянието, нито поведението му, посочено в АУАН и в НП, като поддържа, макар да твърди, че не знае е напрактика какво е „дрифт“. Ето защо съдът констатира, че кредитираните доказателства не се опровергават и от това доказателствено средство, ангажирано именно с активността на жалбоподателя по делото. Съдът не кредитира като годно и надлежно доказателство текста на л.37 от делото, озаглавен“Техническо обяснение относно автомобила и поведението му“, който няма автор и датата на съставяне и по съществото си не представлява официален документ на производителя за техническите характеристики на процесния автомобил а нечия интерпретация за процесния случай и поведение на управлявания то жалбоподателя автомобил , без да е доказано наличието на друго лице-очевидец на случая, което да може да развива подобни интерпретации, изхождайки и от познания за техническите характеристики на това МПС. ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателя законосъобразно е санкциониран за извършване на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока е представена Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са връчени лично на жалбоподателя срещу негов подпис . В тези два документа се съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42 от ЗАНН/за АУАН/ и респ.по чл.57 от ЗАНН/за НП/, а именно:дата и място на съставянето им, длъжностно лице, което ги е съставило, дата, място и обстоятелства свързани с извършване на нарушението, правна квалификация на нарушението, доказателства, с които се обосновава нарушението като в НП изрично е посочена и санкционната норма, която кореспондира с правната квалификация на твърдяното нарушение. Ето защо обжалваното НП е процесуално законосъобразно като издадено в пълно съответствие със ЗАНН и възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът намира за неоснователни. Наред с това, съдът констатира, че със събраните по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства, се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна, вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. а чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна страна, на процесната дата /01.03.2026г. в 17.37 часа/ и на процесното място /Б , бул.“С “, с посока на движение от ул.“А “ към бул.“С “ и бензиностанция „ОМВ“/, които улици е безспорно за страните, че са отворени за обществено ползване, жалбоподателят е управлявал МПС/лек автомобил с марка и модел „А “, с рег.№ , негова лична собственост/, като е използвал същите улици за други цели, които не са в съответствие с тяхното предназначение, а именно за превоз на хора и товари /ползвал пътя за да прави „мартеници“ при „дрифт“- движел автомобила си странично на осевата линия на пътното платно на бул.“С “ , респ. напречно на осевата линия на пътя и според свидетелите–очевидци И. и А., водача П. преднамерено го извел извън контрол чрез презавиване и форсиране на автомобила до загуба на сцепление на част от колелетата, което именно според тези свидетели е на практика „дрифт“, в следствие на което автомобилът застанал и почнал да се движи напречно на ляв завой, под влиянието и тежестта му и инерционният момент и то на изключително близко разстояние с риск да удари и автомобила на въпросните контролни органи./ Субекта на това нарушение е водач на МПС. Това понятие е изрично регламентирано в разпоредбата на пар.6, т.25 от ДР към ЗДвП, съгласно, която „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Следователно, жалбоподателят, който е управлявал процесния автомобил на посочените в НП дата и място, несъмнено е субект на вмененото му нарушение като водач на МПС. Нарушението е извършено и от субективна страна, тъй като жалбоподателя е бил правоспособен водач на МПС от 2022г. и като такъв е бил запознат с всички правила за управление на МПС и движение по пътищата, съгласно ЗДвП, в това число и забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП, която в казуса виновно и напълно съзнателно е нарушил. В тази връзка свидетелите-очевидци по акта са категорични, че поведението на жалбоподателя на процесната дата и място при управление на автомобила му е било „преднамерено“и съвсем целенасочено и съзнателно, защото той е „взел завоя с пълна газ“ и започнал да управлявал автомобила си перпендикулярно на осевата линия на процесния булевард за да направи така нар.“мартеници“ при „дрифт“, въпреки натовареността на процесният път и риска от произшествия с други участници в движението, включително и със създаден риск според свидетелите И. и А. за удар и с техния служебен полицейски автомобил, с оглед на начина на влизане на автомобила на П. в процесният булевард с висока скорост /“силна газ“/ и движение изключително близо зад автомобила на тези свидетели /на разстояние „един удар“ от тях/. Двамата свидетели са категорични също така, че при спирането на П. за извършване на процесната проверка, той изрично ги попитал , дали го спират „заради мартениците“, каквито се установи, че се получават при движение на автомобила с дрифт, следователно, той много ясно и добре е съзнавал, че извършва процесното нарушение защото ползва процесния път, отворен за обществено ползване по начин, който не кореспондира с неговото предназначение /за превоз на хора и товари./. Тъй като не се доказа в процеса, че причината за този непозволен начин за ползване на процесният път на процесната дата, е в следствие на техническа неизправност на автомобила, управляван от жалбоподателя П., а доказателствената теза за такова твърдение бе негова, съдът не кредитира като достоверно въпросното твърдение, нито приема като съществуващ такъв факт в процесния случай. В допълнение може да се посочи, че такъв начин на управление на МПС като констатираният в казуса, е мотивирал ангажиране на административнонаказателна отговорност на водача на МПС и в тази насока е съдебна практика на касационната инстанция БлАС по отношение на БлРС, а именно :Решение №3558/25.07.2025г., постановено по кнахд №434/25г. и Решение №3216/09.07.2025г., постановено по кнахд №879/25г., която съдебният състав напълно споделя./Цитираното решение от адв.С. на този съд с №72/16.02.2026г. по кнахд №306/2020г., не се визуализира като публикувано и налично в базата данни на БлАС и ЕПЕП, поради което и съдът не дължи становище по този акт, а практиката цитирана за други административни съдилища, които не са касационна инстанция на БлРС, не е задължителна и обвързваща за БлРС и съдебните състави в него./ ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ След като правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като административно нарушение по чл.104, т.2 от ЗДвП, с обжалваното НП, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, санкционният орган е наложил на жалбоподателя, административно наказание “Глоба” в размер на 3000.01 лв., с еврова равностойност от 1.533.88 евро и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Така отмерените две административни наказания са и единствена алтернатива като вид и размер, посочени от законодателя при извършване на нарушение като процесното, поради което и съдът приема, че те са отмерени в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН и вр. с чл.58 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария. За пълнота следва да се посочи, че доколкото по делото се установи, че издадена на жалбоподателя ЗППАМ№1319512/01.03.2026г., на основание чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП и във връзка с отнемане на СУМПС на Д. П. за 3 месеца, е приведена в изпълнение към 19.03.2026г., когато този документ на водача е иззет, то по аргумент от чл.59, ал.4 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, този срок на изтърпяно на практика административно наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ до влизане в сила на настоящия съдебен акт, следва да се приспадне от органа по изпълнение, от срока на изтърпяване на въпросната кумулативна санкция, наложена на Д. П. и с обжалваното НП, за да не се допусне нарушение на правилото на чл.17 от ЗАНН и принципа „non bis in idem“. Предвид изложеното, съдът отчете, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно /процесуално и материално/ в неговата цялост и като такова следва да се потвърди, а жалбата срещу него като неоснователна да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.9, вр. с ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът