Решение № 110 от 26.3.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 133/2026 г.

Производството по делото е с пр. основание чл.345 от НПК и е по реда на глава 21 от НПК. Инициирано е по частна въззивна жалба на адв.Д. А. А.,от САК,в качеството му на защитник на Л. Й. Д.-подсъдим по НОХД №553/2025г по описа на РС- Разлог,насочена срещу определение №134/21.01.2026г,постановено по нохд №553/2025год. по описа на РС- Разлог. С цитираното определение,решаващия съд е осъдил подсъдимия Л. Й. Д. да заплати равностойността на автомобила,управляван от него на 20.04.2025г ,когато е извършил престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, в размер на 33 233.97 евро /тридесет и три хиляди, двеста тридесет и три евро и деветдесет и седем цента/ или 65 000.00 /шестдесет и пет хиляди/ лева в полза на Държавата,по сметка на РС-Разлог като произнасянето му е оформено в два диспозитивапървият, присъждащ стойността на лекия автомобил,която да бъде заплатена от Л. Д.,а вторият осъдителен,с който също Л. Д. следва да заплати посочената по-горе сума в полза на държавата,но с уточнението,че това следва да стане по сметка на РС-Разлог. С жалбата се изразява несъгласие с постановения съдебния акт,с който е приложена разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК,считайки посоченото за прекалено тежка санкция,непропорционална на извършеното престъпление и несъобразена със степента на обществена опасност на дееца.Позовава се в тази връзка на противоречие на нормата с правото на ЕС.Счита се,че съдът е постановил неправилен съдебен акт като не е приложил по собствена инициатива правото на ЕС,застъпвайки позицията за противоречие с принципа на пропорционалността на наказанията, заложен в чл.49, пар.3 от ХОПЕС и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ . Иска се от въззивния съд да измени определението на районния съд,като намали глобата,наложена от първия съд до размер,драстично по-нисък от определения,която да съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и да не противоречи на правото на ЕС. В съдебно заседание пред втората инстанция,ОП-Благоевград оспорват жалбата като изразяват становище за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт и искат същият да бъде потвърден. Осъденият подсъдим Л. Д. не се явява пред въззивния съд,представлява се от защитника си адв.Д. А..Последният поддържа становището си за неправилност на първоинстанционния съдебен акт.Застъпва позицията,че коментираната разпоредба противоречи и на практиката на СЕС и отговаря, както всяка една такава норма при налагане на едно наказание на принципа на пропорционалността на наказанията, заложено в чл.49, пар.3 от ХОПЕС и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.В тази връзка намира,че се получава и колизията с вътрешното законодателство,което не позволява дискреция. Намира обаче, че след като правото на ЕС има примат пред наказателното вътрешно право,дори и пред решенията на Конституционния съд,то съдът следва да приложи правото на ЕС, ако намери противоречие.Счита,че неминуемо една санкция по реда на чл.343б,ал.5 от НК в размер на 65 000 лева се явява непропорционална,при положение,че лицето е наказано с наказание „лишаване от свобода“ в размер ,близък до минималния, при условията на чл.66 НК, без глоба, с лишаване от правоуправление в рамките на няколко месеца,които вече са изтекли и се налага на лице, което е с прекрасни характеристични данни, лекар с уважавана практика, който е допуснал своята грешка, понесъл е наказанието си за тази грешка,поради което намира,че се губи баланса между обществената опасност на съответното деяние,дееца ,наложените наказания за това деяние от една страна и прекомерната санкция по чл.343б,ал.5 от НК от друга страна. При тези съображения,моли за намаление на тази санкция,определена от защитата като абсолютно непропорционална и несъответстваща на обществената опасност на деянието и дееца,като първостепенният съдебен акт бъде изменен с налагането на санкция,но в значително по-малък размер. Въззивният съд,след като изслуша становищата на страните в съдебно заседание,прецени съображенията на районния съд и след като се запозна със събраните в хода на НОХД №553/2025 год. по описа на РС-Разлог доказателства, намира следното: Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, по предвидения ред и в законовия срок по чл.306,ал.3,хипотеза 1,във вр. с чл.306,ал.1,т.1 от НПК. По съществото си жалбата се явява неоснователна,а постановеният съдебен акт правилен по същността си ,поради следното: Първоинстанционното производство /НОХД №553/2025г/ е образувано по внесен на 16.10.2025г обвинителен акт, с който Л. Й. Д.,от гр.София е обвинен в извършване на престъпление по член 343б,ал.1 от НК.Делото е приключило с определение №5/21.01.2026г, влязло в сила на същата дата,с което е одобрено споразумение между защитника на подсъдимия и прокурор на ТО- Разлог при РП-Благоевград.С него Л. Д. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК,за което се е съгласил да изтърпи следните наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ месеца,като наказанието „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3/три/ години на осн. чл.66,ал.1 от НК.Наложено е и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок за срок от 7/седем/месеца като на осн. чл.59,ал.4 от НК е приспаднато времето,през което Д. е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред,считано от 16.09.2025г. По отношение на оспорвания съдебен акт,касаещ приложението на член 343б,ал.5 от НК, първоинстанционният съд, след като е одобрил споразумението,е разгледал незабавно въпроса по предвидения в чл.383,ал.2 от НПК процесуален ред, което произнасяне е предмет на настоящата въззивна проверка. Тук е необходимо да бъде обърнато внимание,че неправилно районният съд незабавно е произнесъл съдебния си акт за приложението на разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК,като изобщо не е изслушал становищата на страните,ограничавайки възможността им да изразят мнението си по този въпрос.Производството по чл.383,ал.2 от НПК затова е предвидено като отделно,за да може всяка една от страните да посочи своите аргументи,по които съдът да вземе отношение и именно поради тази причина е предвидена и възможност за обжалване/протестиране на постановеното определение.На следващо място,съдът дължи мотивиране на всеки един съдебен акт,а в казуса освен посочване на разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК,първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви.Макар и посочените пропуски да представляват процесуални нарушения,допуснати от районния съд,оспорваното определение не следва да бъде отменяно на посоченото основание. Законовият регламент на чл.345 НПК изисква решаването на въпросите по същество на частната жалба и/или частния протест. Проверяваният съд е приложил закона, като на основание чл.343б,ал.5 от НК е осъдил подсъдимия Л. Й. Д. да заплати сума в размер на 33 233.97 € /тридесет и три хиляди, двеста тридесет и три евро и деветдесет и седем цента/ или 65 000.00 /шестдесет и пет хиляди/ лева в полза на държавата по сметка на РРС .Като преди това е присъдил стойността на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес ЦЛА 250”, с peг. № ••••, собственост на търговско дружество „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Л. Д.“ ЕООД да бъде заплатена в полза на държавата от осъденото лице Л. Й. Д. в размер на 33 233.97 € /тридесет и три хиляди, двеста тридесет и три евро и деветдесет и седем цента/ или 65 000.00 /шестдесет и пет хиляди/ лева. Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случаите на ал.1–4 на чл.343б от НК, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – следва да присъди равностойността му.Няма спор в производството,че лекият автомобил не е собствен на подсъдимия,а е чужда собственост като принадлежащ на „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Л. Д.“ ЕООД /виж СРМПС,част 1- л.27 от ДП/. Ето защо,правилно първоинстанционният съд е приложил втората законова хипотеза на присъждане на равностойността на автомобила. Пазарната му стойност е определена въз основа на съдебно-оценителна експертиза,нарочно извършена поради тази причина и определяща посочената стойност към датата на извършване на престъпното деяние-20.04.2025г. Материалноправната разпоредба на чл.343б,ал.5 от НК се явява специална спрямо общата на чл.53,ал.1,б.“а“ от НК и в този смисъл според въззивният съд не следва да бъде прилагана аналогия между двете разпоредби.Всъщност, разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК в нейната алтернатива на несобственик-да присъди равностойността на МПС, представлява специална норма на особената част на НК,която въвежда изключение от общото правило на чл.53,ал.1,б.“а“ от НК,което не е конституционно запретено.Същевременно,нормата на чл.343б,ал.5 от НК е достатъчно ясна и предвидима,както се посочи от КС с Решение № 8 /17.07.2025г ,тъй като позволява на гражданите да извлекат от съдържанието на нормата какво им е забранено, както и какво ще последва , ако нарушат закона. По възраженията на защитата: Защитата определя законодателния регламент на чл.343б,ал.5 от НК като санкция,но неправилно според въззивния съд настоява индивидуализацията й да бъде извършена с присъщата техника за индивидуализацията на всяко едно наказание по чл.54 от НК,а предвид и искането за драстично намаляване на присъдената равностойност на управлявания автомобил,определена в диспозитива на частната въззивна жалба като „глоба“,то и в този смисъл очевидно настоява за приложението от страна на въззивния съд на регламента на чл.55,ал.2 и ал.3 от НК,тъй като друг механизъм за намаляване на присъдената равностойност липсва. Изхождайки от становището,че в разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК законодателят предвиди „мярка“ със санкционен и превантивен характер,а не наказание и базирайки се на постановеното от КС Решение № 8 /17.07.2025г по конституционно дело № 15/2024г,въззивният съд счете,че принципът за пропорционалност е спазен,тъй като мярката по чл.343б,ал.5 НК,определена като репресивна, е приета в отговор на пътния травматизъм в държавата, да се осъществи превенция срещу транспортните престъпления, които са с висока степен на обществена опасност и тази репресия преследва легитимна и съобразена с КРБ цел– опазване живота и здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висока степен на риск.И поради природата си на „мярка“ със санкционен характер не е подчинена и на правилата за индивидуализация на наказанието в НК ,поради което не следва да бъде поставяна в зависимост от тежестта на деянието и личната обществена опасност на дееца. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност,т.е в отделна разпоредба, въпреки че лицето,спрямо което се прилага следва да е извършило престъплението.Именно и поради това намира,че с въвеждането на тази мярка не е нарушен принципа за пропорционалност, тъй като опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и намаляването на пътните произшествия, е цел с голяма значимост, която позволява да бъдат въведени разискваните ограничения както в правото на собственост/при хипотезата на отнемане/,така и засягане на финансовото състояние на лицата/в хипотезата на присъждане на равностойност/.А управлението на МПС след употреба на алкохол,за каквото престъпление е осъден Л. Д. допринася за увеличаване на пътната престъпност,поради което приложената и спрямо него мярка по чл.343б,ал.5 от НК не е прекомерна и в този смисъл непропорционална.Това виждане е възприето и от КС с Решение № 8 /17.07.2025г по к.дело № 15/2024г:“Не може да се приеме, че разпоредбата е в непреодолимо противоречие с Основния закон и че чрез нея се прекрачват границите, охраняващи принципите на законност и на правна сигурност (чл. 4, ал. 1) и се засягат по недопустим начин основните права на гражданите (чл. 6, ал. 2 от Конституцията).“. В подкрепа на тезата си,защитата застъпва позицията,че разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК противоречи и на правото на ЕС.Не е налице противоречие с принципа на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията ,прокламиран в чл.49§ 3 от ХОПЕС,т.е тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението като аргументи съдът изложи по-горе. Не противоречи и на член 17§1 от ХОПЕС.,касаещ правото на собственост,тъй това право определено е безспорно и „Всеки има право да притежава законно придобито имущество, да го използва, да се разпорежда с него и да го завещава“.Но и Хартата предвижда,че „..никой не може да бъде лишен от своето имущество освен в обществен интерес и при условията, предвидени в закон“. Чл.343б,ал.5 от НК е точно такъв закон,предвиждащ ограничение в правото на собственост, за да бъде защитен обществения интерес-да се предотвратят транспортните престъпления,при които застрашени са живота и здравето на хората.На същото основание липсва и противоречие с чл.52, § 1,предвиждащ,че „Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати с настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита същността на тези права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност, ограниченията могат да се налагат само ако са необходими“.А те са необходими,за да защитят живота и здравето на хората. Не се възприе от въззивния съд и виждането на защитата,че разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК противоречи и на принципа за равнопоставеност,аргументирайки различни правни последици при отнемане на автомобил на стойност 300 евро или 300 000евро.Отговорът на този въпрос се съдържа също в Решение № 8 /17.07.2025г на КС по конституционно дело № 15/2024г,а именно „посредством това правило по същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт „да третира еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация (Решение № 11 от 2010 г. по к.д. № 13/2010 г.; Решение № 4 от 2021 г. по к.д. № 1/2021 г.; Решение № 10 от 2022 г. по к.д. № 21/2021 г.; Решение № 15 от 2022 г. по к.д. № 10/2022 г.).Присъждането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице.“.Тук следва да се вземе предвид факта,че ако защитата прави искане за намаляване размера на наложената санкция,представляваща равностойност на автомобила,то такова искане не би могло да бъде направено в случай ,че автомобилът е собствен на дееца,тъй като нормата на чл.343б,ал.5 от НК е ясна и категорична,че той следва да бъде отнет,без изобщо да се държи сметка за неговата стойност. Отделно от това се посочи,че към настоящия момент все още не е налице произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване от български съд във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, за това дали задължителното отнемане на автомобила нарушава правото на ЕС и конкретно принципа на пропорционалност в ХОПЕС.Настоящият въззивен състав е на мнение,че след като е налице единствено висящност на производството пред СЕС,без постановено решение,което да определя противоречие на коментираната разпоредба,то последната като част от вътрешното позитивно право на РБ следва да бъде приложена.И в обобщение намира,че посоченото от защитата противоречие с чл.49, §3 от ХОПЕС,съгласно която тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението,намира,че приложената от районния съд разпоредба от НК не е „наказание“, а мярка,както беше посочено по-горе, която мярка въззивният съд намира за удачна, общественополезна и преди всичко –за приета от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му,а както беше установено и непротиворечаща на Конституцията,преследваща и легитимна цел-опазване на живота и здравето на гражданите. С оглед на изложената аргументация и като възприе виждането на районния съд да присъди равностойността на лекия автомобил,предвид