Решение № 1019 от 19.7.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 82/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.124, ал.1, във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалбата на Б. К. Ц. от [населено място], срещу Заповед № РД-05-01-16/29.02.2024 г. на директора на ОД „З.“-[област], с която на основание чл.107 ал.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнение на длъжността – „неприемливо изпълнение“. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на заповедта, твърди се постановяване в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на производствените правила, като се иска нейната отмяна. Според жалбата мотивите на заповедта само формално покриват изискванията на закона за прекратяване на служебното правоотношение, но не отговарят на обективната действителност. Неправилно бил приложен материалния закон и неправилно са преценени релевантните юридически факти в процеса на оценяване. Поддържа се конкретно, че не са спазени условията на ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) при проведеното годишно оценяване на изпълнението на задълженията й като държавен служител. Оценяването е преминало само формално, не са спазени основните три етапа на оценка, които са задължителни при атестиране на държавните служители, затова поставената й най-ниска годишна оценка „неприемливо изпълнение“, според нея, е необективна. Приема, че е налице тенденциозно отношение, тъй като липсват обективни факти, които да установяват неизпълнение на преобладаващата част от поставените й в годишния работен план цели или липсата на нужните знания и умения. Посочва, че мотивната част на оценката съдържа единствено декларативен извод за неизпълнение и недобра организация на работа и контрол от нейна страна върху работата на служителите в ОСЗ, без конкретни данни за това. На следващо място в жалбата се прави оплакване, че поставената годишна оценка е в пълно противоречие с дадената оценка от междинната среща (в рамките на първите 7 месеца от текущата година), проведена на 26.07.2023г., според която служителят е изпълнявал през по-голяма част от атестационния период определените с ИРП (индивидуален работен план) цели на ниво, съответстващо на изискванията и при стриктно спазване на постановените срокове. След междинната среща не са настъпили изменения на целите в ИРП, затова смята, че поставената годишна оценка не съответства на действителното положение през целия оценяван период. На следващо място се твърди, че оценяващият ръководител не е изяснил обективно данните за притежаваните от служителя компетентности. Не са посочени конкретни примери, от които да се приеме, че оценяваният не покрива изискванията за знания, умения и поведение, което е в нарушение на изискванията за безпристрастно и компетентно атестиране и е самостоятелно основание да обоснове извод, че годишната атестационна оценка е изготвена в противоречие със закона. Твърдят се още нарушения, свързани с проведената процедура за годишна атестация. Според жалбата целите в индивидуалния работен план са поставени в нарушение на изискванията на НУРОИСДА, те не са конкретизирани в достатъчна степен, за да послужат за правилна преценка на нивото на изпълнението им. Според жалбата не е проведена заключителна среща, каквато изисква Наредбата, а по този начин не може да се извърши реална преценка за изпълнение на длъжностните задължения и реализиране на поставените цели в работния план. Сочи се и нарушение в процедурата по извършване на корекция на годишната оценка, тъй като не е извършен анализ на относимите факти и обстоятелства, и не е обсъдено възражението й. При така изложените оплаквания, жалбоподателката моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна. В откритото съдебно заседание жалбоподателят Ц., чрез пълномощника си адвокат П., поддържа жалбата по съображенията в нея и претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалба, директорът на О. д. „З.“, чрез процесуален представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна по доводи в представени писмени бележки. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди законосъобразността на оспорената заповед на директора на О. д. „З.“-[област]. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК и алтернативно при обратния резултат, моли да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение, ако са прекомерни. Административен съд-[област], втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Със заповед № РД-07-16 от 28.04.2015 г. на директора на ОД „З.“-[област] Б. К. Ц. е назначена за държавен служител на длъжност „Н.“, с ранг •. в О. д. „З.“ [населено място], към Г. д. „А. р.“, в териториално звено - О. с. по з. – [област]. Според представената с административната преписка длъжностна характеристика от 12.09.2022г., в разписан вариант № 4 (л. 19-21), действала към момента на издаване на оспорената заповед, за длъжността „Н.“ на ОСЗ-[област], длъжността е на подчинение на Д. на ОД „З.“, а основните длъжностни задължения са ръководство и контрол на О. с. по з. – [област]. Конкретно в т.5 са изброени „Основни задължения“, сред които да: организира, ръководи и контролира цялостната дейност на о. с. по з. (т.5.1.); разпределя работата между служителите съобразно длъжността и компетенциите им, проверява, обсъжда и подписва подготвените от тях становища, справки, изходящи писма и др.документи (т.5.2.); контролира дейностите по създаването и поддържането на регистри свързани със Системата за идентификация на земеделските парцели (т.5.3.) и др. В т.7. от длъжностната характеристика са включени отговорностите за изпълнителя на длъжността, свързани с организация на работата, управление на персонала и ресурсите. Според т. 7.1. лицето отговаря за изпълнението на поставените задачи качествено и в срок, в съответствие с преките задължения на длъжността; по т.7.3., в подточка за човешките ресурси отговаря за организация, контрол и правилно разпределяне на работата между служителите на ОСЗ. В т.10 са изброени изискванията за заемане на длъжността – за образование, образователна степен, професионална област и минимален професионален опит, а в т.11 „Необходими компетентности“. Според представения с преписката Формуляр за оценка изпълнението на длъжността от служители, заемащи ръководни длъжности (Приложение № 2 към чл.19, ал.1, т.1, лист 22 и следващите от делото) периода на оценяване на Б. К. Ц. е 01.01.2023г.–31.12.2023 г. В част 1 – „Индивидуален работен план“ /ИРП/ са описани целите, период на изпълнение и изискванията/критерии за изпълнение. Конкретно описани са 6 цели с подцели към тях. В част 2 от Формуляра – „Междинна среща“, проведена на 26.07.2023 г., е записана оценката на оценяващия ръководител: „През периода, предмет на настоящата междинна среща, служителката е изпълнявала определените с индивидуалния работен план цели на нивото на съответните изисквания, при стриктно спазване на поставените срокове. Не се налага актуализация на работния план“. В част 3 „Годишна оценка на изпълнението“ (Приложение № 2, към чл.19, ал.1, т.1, на л. 24 от делото) оценяващият ръководител е поставил оценка „Неприемливо изпълнение“ със следните мотиви: През периода за оценка служителката не е изпълнила всички цели в работния план качествено и в нормативно уредените срокове. Не е организирала ефективно работата на ОСЗ по време на кампания за подаване на заявления за подпомагане на земеделски стопани и поради тази причина част от бенефициентите са били принудени да подават своите заявления от друга ОСЗ. Не са организирани и контролирани достатъчно добре дейностите, свързани с регистрацията на правните основания, поради което е допуснато забавяне при провеждането на процедурите по създаване на масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ. На следващо място се сочи, че неправилно разпределя задълженията между експертите в службата; Като председател на комисиите за създаване на масиви за ползване по чл. 37ж от ЗСПЗЗ допуска значително неспазване на сроковете, поради лоша организация на цялата процедура; През периода на оценка не е осъществен достатъчен контрол по отношение на дейностите, свързани с провежданото статистическо преброяване; Системно не се контролират дейностите по качествено обслужване на гражданите, като често се допускат поводи за жалби и оплаквания; Не изисква от подчинените си изграждане на положителни отношения с клиентите. Изрично оценяващият ръководител е приел, че нивото на притежаваната от началника управленска компетентност, умения за работа в екип, ориентация към резултатите, както и фокуса към клиентите, не отговарят за нивото на заеманата длъжност. Годишната оценка на изпълнението е изготвена от вр.и.д.главен директор на 25.01.2024 г. В раздел „коментар“ от приложението, оценяваният служител Б. Ц. изразява несъгласие с направената оценка като посочва, че изложеното не отговаря на ежедневните усилия, които полагала за нормален ритъм и качество на работа в ОСЗ - [област] (л.24) На 30.01.2024 г. Б. Ц. е подала възражение с вх. № РД-345 в ОДЗ – [област] /Формуляр, Приложение № 4, л.26/ срещу годишната оценка за изпълнение на длъжността. Смята, че оценяването на работата й е занижено, необективно и тенденциозно. Посочва, че е нереално в рамките на една година от последното оценяване, когато е поставена годишна оценка „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, сегашната годишна оценка да е „Неприемливо изпълнение“. Счита, че има фрапиращо противоречие в оценките при оценяване на служебните й задължения. Видно от съставения на 06.02.2024 г. Формуляр за корекция на годишната оценка (формуляр, Приложение № 5, л. 27), възраженията на Б. Ц. не са взети предвид от контролиращия ръководител, с коментар, че „не са изложени конкретни аргументи в мотивите на оценяваната служителка“. Контролиращият ръководител е потвърдил годишната оценка, дадена от оценяващия ръководител на Б. Ц. - „неприемливо изпълнение“. В заключение Окончателната годишна оценка на контролиращия ръководител за изпълнение на длъжността от служителя е „Неприемливо изпълнение“. Окончателната оценка е връчена на оценявания служител Ц. на 07.02.2024 г. (л.25). С оспорената в производството заповед № РД-05-01-16/29.02.2024 г. на директора на ОД „З.“-[област] е прекратено служебното правоотношение с Б. К. Ц. на длъжност „н. на О. с. по з. – [област], считано от 01.03.2024 г., на основание чл.107, ал.2, във връзка с чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител и чл. 16, т.5 от НУРОИСДА. Според мотивите на заповедта, служителката е получила възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността – „Неприемливо изпълнение“, съгласно Формуляр за оценка на изпълнението (Приложение № 2, към чл.9, ал.1, т.1 от НУРОИСДА). В съдебното производство допълнително са изискани и представени от ответника Заповед №РД-04-53/26.07.2023г. и Заповед №РД-04-113/24.10.2023г. на директора на ОД“З.“-[област], заедно със Списък с оценки за постигнати резултати за второто и Списък с оценки за постигнати резултати за третото тримесечие на 2023г. на служителите в О. д. „З.“-[област]. Видно от Списъка с оценки за постигнати резултати за второто тримесечие на 2023 г. (л.71-73), индивидуалната оценка на Ц. (л.73) е „1 - много добри резултати“, с мотиви – „изпълнил с най-високо качество всички поставени задачи“. За третото тримесечие на 2023 г. (л.68), Б. К. Ц. – н. О. с. „З.“ – [област], е получила индивидуална оценка „2 – добри резултати“, с мотиви – „изпълнил с високо качество и в срок всички поставени задачи“. В съответствие с получените оценки, по заповеди на директора на ОД „З.“ от 24.10.2023 г. и от 26.07.2023 г. (л.65, 70) е наредено изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на служителите от ОД „З.“ [област], включително и на жалбоподателя Б. Ц.. По делото ответникът е изпратил изискания в съдебното производство Доклад за дейността на О. д. „З.“-[област] през 2023 година (л.75 и сл.), който включва анализ на дейността на всички ОСЗ на територията на [област], включително и на ОСЗ-[област]. Докладът е изготвен на 19.01.2024г. от директора на ОД“З.“-[област] и съдържа конкретни данни по дейностите на о. с. по з.. В доклада няма констатирани пропуски и неспазване на срокове от ОСЗ-[област] за 2023г. В съдебната фаза ответникът е представил заявления, договор за отдаване под наем, заповеди на директора на ОДЗ-[област] и приложения към тях, за които се твърди, че установяват неизпълнение на задължения от страна на Б. Ц., в качеството й на началник на ОСЗ-[област] (л.40 и следв.). При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на заповедта, и в срока по чл.149 ал.1 от АПК. След като жалбата е подадена в съда на 13.03.2024 г., след връчване на заповедта на 29.02.2024г., то е спазен 14-дневия срок и същата е процесуално допустима. При разглеждането на жалбата по същество, съдът приема, че жалбата е основателна, по следните доводи и съображения: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Според чл. 107, ал.2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Следователно резултатите от оценяването на държавния служител са материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение, поради което процесът на оценяване като елемент на фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение на посоченото правно основание подлежи на контрол за законосъобразност. В случая заповедта за прекратяване на служебното правоотношение сочи, че служителката е получила възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността – „Неприемливо изпълнение“, като за тази оценка заповедта препраща към Формуляра за оценка на изпълнението на длъжността (Приложение № 2, към чл.9, ал.1, т.1 от НУРОИСДА). Според разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.5 от НУРОИСДА оценяващият ръководител определя годишната оценка "Неприемливо изпълнение", когато оценяваният едновременно: б. а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и б.б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а. Административният орган следва да установи с годни доказателства наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи кумулативното наличие на предпоставките по цитираните б.“а“ и б.“б“, които дават основание за определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя "неприемливо изпълнение". Така поставената най-ниска годишна оценка на жалбоподателя Б. Ц. е за работата й през целия период на оценяване 01.01.2023г.–31.12.2023 г. В същото време се установи по делото, че за второто и третото тримесечие на 2023 г. Ц. е оценена със заповеди на директора на ОД“З.“-[област] по реда на чл.67 ал.7 т.5 и ал.8 от ЗДСл последователно с оценка 1 –„Много добри резултати“ и оценка 2 – „Д. резултати“. Освен това следва да се отбележи, че при Междинната среща от 26.07.2023г. оценяващият ръководител е приел, че през периода, предмет на междинната среща, служителката е изпълнявала определените с индивидуалния работен план цели на нивото на съответните изисквания, при стриктно спазване на поставените срокове ( Формуляра на л.23 от делото). При изготвяне годишната оценка на изпълнението е прието обратното, че през периода за оценка служителката не е изпълнила всички цели в работния план качествено и в нормативно уредените срокове, с оценка „Неприемливо изпълнение“. При наличие на положителна оценка на междинната среща от 26.07.2023г. и на двете позитивни оценки за дейността й през второто и третото тримесечие на 2023г. при извършеното атестиране, съдът приема, че годишната оценка не отразява пълно действителното фактическо изпълнение от страна на оценяваната Ц.. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Според изискванията на чл. 8, ал.1 от НУРОИСДА оценяването на изпълнението на длъжността за служителите на ръководни длъжности преминава през следните етапи: 1.изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща - на която набелязаните цели могат да се допълнят или изменят, като оценяващият ръководител мотивира необходимостта от изменение и допълнение на целите в индивидуалния работен план (чл.12, ал.3) и 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението – при която оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план и до каква степен оценяваният е показал компетентностите нужни за изпълняване на длъжността и подходящите действия за развитие на служителя (чл.13, ал.3). В конкретния случай при извършения контрол за законосъобразност на процедурата по оценяване съдът установи, че тя не е изпълнена в съответствие със законовите изисквания. При определяне на годишната оценка не е провеждана заключителна среща за определяне нивото на изпълнение, съгласно чл. 8, ал.1, т.3 от НУРОИСДА. Оценяващият ръководител и оценяваното лице не са обсъдили нивото на реализираните целите в ИРП, степента на компетентностите нужни за изпълняване на длъжността. Липсата на задължителния етап е лишило от възможност оценявания да предприеме подходящи действия за развитие. Ето защо съдът приема, че обективно от страна на оценяващия ръководител не е отчетено неизпълнение на конкретно поставените с индивидуалния работен план цели, поради което и необосновано при определяне на крайната оценка е поставена най-ниска годишна оценка на изпълнение. В случая правилността на оценката е извън съдебен контрол, но условията и редът за оценяване, както и наличието на установена в рамките на закона оценка, както се каза по-горе, са елемент на фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение и съдът е длъжен да извърши контрол за тяхното спазване, и доколкото получената в нарушение на производствените правила и на материалния закон оценка, не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, то оспореният акт е незаконосъобразен. На следващо място, по никакъв начин административният орган не е уточнил в заповедта и в самия Формуляр за годишна оценка кои от всички цели в работния план не са били изпълнени от държавния служител Ц. през периода на оценка, не е уточнено какво е забавянето при провеждане на конкретните процедури по създаване на масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, нито обстоятелствата за значително неспазване на сроковете от председателя на комисиите Ц. за създаване на масиви за ползване по чл.37ж от ЗСПЗЗ. Не са уточнени в оспорената заповед и конкретните обстоятелства, въз основа на които се правят изводи, че нивото на притежаваната от началника управленска компетентност, умения за работа в екип, ориентация към резултатите, както и фокуса към клиентите не отговарят на нивото на заеманата длъжност. При липсата на конкретни фактически основания в заповедта, които да обосновават релевантните обстоятелства по чл.16 ал.1 т.5 б. „а“ и б.“б“ от НУРОИСДА за годишната оценка "Неприемливо изпълнение", заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се явява и немотивирана, съгласно изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. При непосочване на конкретните фактически обстоятелства от административния орган се засяга правото на наказания служител да организира защитата си по фактите, а също се препятства съдебната проверка за законосъобразност на заповедта. Не е уточнено от административния орган и не може да се установи от административната преписка дали служителката е изпълнила преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и дали евентуалното неизпълнение е в резултат от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя, както и че тя не е показала за преобладаващата част от компетентностите по длъжностната характеристика съответните знания, умения и поведение, т. е., че същите не отговарят на изискванията, предвид критериите по чл. 14, ал. 1, вр. чл. 15 от НУРОИСДА. Предвид изложеното, съдът приема, че получената обща годишна оценка за изпълнението е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. По изложените съображения, съдът приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а подадената жалба е основателна. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя Ц. следва да се присъдят направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за внесена държавна такса. Според приложения на л.7 от делото Договор за правна защита и съдействие, е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. Но от ответната страна е направено в срок възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение би следвало да е в размер 1000 лева. Делото не е с голяма фактическа и правна сложност и по него е проведено едно открито съдебно заседание. Затова на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение и 10лв. за внесена ДТ, или общо 1010лв. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-[област], втори състав,