Решение № 648 от 20.5.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 90/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена по реда на чл.208 и сл. АПК, от Тръжна комисия, определена със Заповед №РД-07-38/29.07.2024г. на Директора на ОДЗ-Силистра, чрез представител по пълномощие адв.Ир.Р. от АК-Силистра, против Решение №1/02.01.25г. постановено по адм.д.№1394/2024г. по описа на Районен съд гр. Силистра, с искане същото да бъде отменено и, след решаване на спора по същество от касационния състав, да бъде отхвърлена жалбата против Протокол от 31.07. 2024г. от проведен търг (първа тръжна сесия) за отдаване под наем или аренда на земи от ДПФ, в частта му, с която ответното по касация ООД „Ферматъ“ не е било допуснато до участие за имоти в землищата на [населено място] и [населено място], община [населено място]. Претендират се съдебни разноски. В съдебното заседание се представлява от преупълномощен адвокат И..А. от АК-Силистра, който поддържа доводите от жалбата. Релевирано е главно оплакване за материална незаконосъобразност на съдебния акт, в който не било съобразено, че сложното тълкуване, извършено от съда, се било отклонило съществено от текста на приложената правна норма, което е довело до разрешаване на спора извън действащото позитивно право.Не следвал друг извод и от разпоредбата на чл.47в ал.1, относно новите т.10-т.12 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.58/09.07.2024г.), изискванията по които били регламентирани като кумулативни, обратно на направеното тълкуване от районния съд. Ответникът по касация - “Ферматъ“ООД, с ЕИК: 175230870, седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя М. С. Р., чрез упълномощен адв.И. С. от АК-Добрич, в писмен отговор (л.13-л.15) поддържа неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на оспореното решение на СРС. Счита, че щом процедурата по провеждане на търга за отдаване под наем или аренда на земите от ДПФ е била открита със заповедта на Министъра на МЗХ преди измененията в релевантните разпоредби на чл.24а ал.1 ЗСПЗЗ и чл.47в ал.1 ППЗСПЗЗ, то следвало да се приложат същите в адекватната им редакция (към момента на откриване на процедурата), тъй като промененото им съдържание пряко реферирало към нарушаване на базови принципи от ДФЕС и по-конкретно на неговия чл.49 - за правото на свобода при установяване. Същите противоречали и на чл.18 ал.6 от Конституцията на РБ, както и на чл.14 ал.2 ЗДС. В обобщение на доводите си, които са били поддържани и пред СРС и, в една част отклонени, настоява че оспореното съдебно решение било правилно по своя резултат и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Силистра, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение на СРС е законосъобразно и, като такова, предлага да бъде потвърдено. Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.47н от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите на касатора, становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационното основание, заявено с жалбата и попадащо в обсега на регулацията от чл.209 т.3 АПК, се свежда до твърдение за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Посредством необосновано усложнено и по същество, неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.24а ЗСПЗЗ, съответно на чл. 47в ал.1 т.10-т.12 ППЗСПЗЗ, съдът бил излязъл от точния разум на закона, предвиждащ условията(материалните предпоставки) за участие в търгове от процесния вид, да са кумулативно изпълнени, т.е. кандидатът да е адресно и функционално (чрез деловата си дейност) свързан с територията, на която се намира тръжният имот, приемайки, че било достатъчно наличието само на едно от тези условия, за да се счете, че отговаря на нормативните изисквания и да бъде допуснат до участие в състезателната процедура. Релевираният довод детерминира настоящия процес, поради което проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на неговия терен и съгласно чл.218 ал.2 от АПК. Оспореното съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и чл.47н ППЗСПЗЗ), в рамките на допустим процес, но в несъответствие с материалния закон. Предмет на оспорване пред районния съд е бил Протокол от 31.07.24г. от проведен търг (първа тръжна сесия) за отдаване под наем или аренда на земи от ДПФ, в частта му, с която ответното по касация ООД„Ферматъ“ не е било допуснато до участие за имоти в землищата на [населено място] и на [населено място], община [населено място], по т.131 и т.141. От фактическа страна съдът е приел, че със Заповед №РД-46-40/27.02. 24г., изменена със Заповед №РД-46-182/05.06.24г. (двете публикувани в ДВ), Министърът на земеделието и храните е открил процедура по провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на свободни земеделски земи от ДПФ в страната за стопанската 2024/2025г. На основание чл.47ж ал.1 ППЗСПЗЗ, Директорът на ОДЗ-Силистра е издал Заповед №РД-04-121/25.06. 2024г. за провеждане на първа тръжна сесия с тайно наддаване за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ в Силистренска област за стопанската 2024/2025г., за конкретно посочени стопански дейности, като е била изпълнена процедурата по чл.47ж ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ. Със Заповед №РД-07-38/29.07.2024г. на същия орган е назначена тръжна комисия, а ответното ООД е подало в определения срок документи за участие в тръжната процедура за държавни земеделски имоти, намиращи се в [населено място] и [населено място] - двете, съставни села на община [населено място]. Съдът е приел, че дружеството има регистриран животновъден обект в [населено място], въпреки което, на проведената първа тръжна сесия на 31.07.24г., подадените от него оферти не били допуснати до разглеждане на основание чл.47к ал.1 т.2 ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.47в ал.1 т.11 и т.12 ППЗСПЗЗ, съгласно мотивите, изложени по конфликтните точки 131 и 141 от процесния Протокол от 31.07.2024г. на комисията касатор. Отстраненият участник в състезателната процедура е сезирал с жалба СРС, поддържайки централен довод, че е бил поставен в нерегламентирана изненада с изменението на чл.24а ЗСПЗЗ, нормиращ предпоставки, на които следва да отговарят кандидатите за ползване на земи от ДПФ. Промяната е извършена със ЗИД на ЗСПЗЗ (Обн.ДВ, бр.33/24г.- в сила от 12.04.2024г.), с чиито §8 ал.1 от ПЗР изрично е предвидено, че започналите до влизането в сила на този закон процедури по досегашния чл.24а, се довършват по реда на този закон. Съгласно регламентацията от Закона за нормативните актове и задължителната кореспондентност между разпоредбите на нормативните актове от различни степени/рангове, уреждащи обществени отношения от един и същи сегмент на социалния живот, с Постановление на Министерския съвет №246 от 05.07.2024г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (Обн. ДВ, бр.58/24г.- в сила от 09.07.24г.) са променени условията, на които следва да отговарят участниците в търгове от процесния вид, съгласно чл.47в ал.1, като са добавени нови, обективирани в точки 10, 11 и 12, рефериращи към предпоставките от чл.24а ал.1 ЗСПЗЗ. С §29 ал.1 ПЗР на ПМС №246/05.07. 2024г., също е придадено обратно действие на новите разпоредби, като започналите, но недовършени към датата на влизане в сила на ПМС №246 процедури по досегашните чл.47в-чл.47о ППЗСПЗЗ, се довършват по реда на това постановление. Съдът правилно е съобразил, че нормите, попадащи в обсега на обратното действие на изменения закон (в общия контекст на нормативна регулация) съдържат както процедурни разрешения (за които по правило по-новият закон се прилага веднага, като по-съвършен по презумпция), така и материалноправни условия, на които следва да отговарят кандидатите в тръжни процедури за ползване на земи от ДПФ. Това е наложило съдът да обсъди правилото от чл.14 ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), което е извършил правилно и в духа на действащото позитивно право.В този контекст, като е отклонил като неоснователно възражението на ответното по касация дружество, че щом процедурата е започнала със заповедите на министъра на МЗХ, т.е. преди нормативните промени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то същите били приложими в редакцията им отпреди изменението (към ДВ, бр.99/02г.), СРС е изложил правилни мотиви. С цитираните преходни разпоредби и в двата изменени и допълнени нормативни акта, законодателят е придал изрично обратно действие на релевантни за делото текстове, включващи и материалноправни съставки, което е допустимо съгласно чл.14 ал.1 ЗНА. Всъщност нормативна забрана за придаване на обратно действие на материален закон се съдържа единствено в ал.3 на чл.14 ЗНА, касаеща пеналното право, т.е. извън периметъра на настоящия процес. Като е приел, че към процесните правоотношения са приложими изменените и допълнени разпоредби на чл.24а ЗСПЗЗ и чл.47в ал.1 т.10-т.12 ППЗСПЗЗ, районният съд правилно е приложил закона. Полезно в тази връзка може да бъде и Решение 5/11.05.2017г. на КС по к.д.№12/2016г., с което е прието, че “…хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон“, а КРБ не съдържа забрана за обратно действие на правните норми във всички области на правото, с изключение на наказателните закони, които предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените. В случаи като процесния, когато нововъведеният правен режим преурежда за в бъдеще заварени право-отношения, които не са приключили, става въпрос за привидна, несъщинска ретроактивност, за което нито КРБ, нито ЗНА, съдържат забрана, освен условието от чл.14 ал.1 ЗНА - същата (ретроактивност) да е придадена с изрична разпоредба.Ето защо, като е приложил новите нормативни правила, с оглед на коментираните по-горе преходни разпоредби, изрично придаващи обратно действие на изменените норми по отношение на заварените право-отношения, съдът е действал в съответствие със закона. Правилно е установил, че оспореният Протокол е издаден от компетентен орган (макар и не същински такъв) по разума на чл.47ж ал.3 ППЗСПЗЗ и в изискуемата форма по чл.47к ал.7-ал.8 ППЗСПЗЗ, като е спазена и процедурата по неговото издаване. Акцентът в настоящото производство е поставен с главното оплакване на касатора - за материална незаконосъобразност на съдебния акт, явила се в резултат на ненужно, а и неправилно по същество, извършено тълкуване на релевантните за случая нормативни разпоредби. Сложното тълкуване, издирващо действителната воля на нормотвореца (извън автентичното тълкуване от издателя на съответния нормативен акт), независимо от словесното ѝ изражение в текста на чл.24а ал.1 ЗСПЗЗ, извършено от съда, го е отклонило чувствително от конкретната правна норма и е довело до разрешаване на спора извън действащото право. Изводът се подкрепя и от чл.47в ал.1, относно новите т.10-т.12 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.58/09.07.2024г.), изискванията по които са регламентирани като кумулативни, обратно на направеното тълкуване от районния съд. Същите не са в противоречие с разпоредбата на чл.24а ал.1 ЗСПЗЗ, в изпълнение на изискването от чл.15 ал.3 ЗНА, респ. чл.5 ал.1 АПК. Нормата на чл.24а ал.1 ЗСПЗЗ, макар и натоварена като текст, е структурирана правилно и, според настоящия състав е ясна, не се нуждае от някакво специално тълкуване в контекста на чл.46 ал.1 ЗНА. Спорът е съсредоточен върху правния въпрос - предпоставките от чл. 24а ал.1 ЗСПЗЗ, кумулативно ли са зададени или алтернативно. Настоящият състав счита, че същите са обособени в две групи и изискването на законодателя е, участниците в състезателни процедури за отдаване под наем или аренда на земи от ДПФ, да отговарят поне на по едно от всяка от двете групи.Това следва от точния почит на разпоредбата, която за ЮЛ предвижда няколко юридически факта, релевантни към правото им на участие в търг от вида на процесния. Граматическото тълкуване следва да държи сметка за начина на свързване на описаните предпоставки, които са обособени в две направления. Първото, е свързано с изискване за адресна връзка (пребива-ване) с общината, на чиято територия се намира тръжния имот, за който се кандидатства, като за субекти от категорията на ответното ООД, изискването е зададено алтернативно (посредством съюза „или“) да има - или седалище, или адрес на управление в съответната община. Второто, касае делова връзка на участника със същата територия, като изискванията са зададени отново в условията на алтернативност - или да е собственик, или ползвател на животновъден обект, регистриран в съответното населено място, или да развива стопанска дейност на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга. Връзката между двете групи изисквания е направена посредством местоимението „които“, което означава само едно - участникът, с установено пребиваване в съответната община да има и делова дейност, извършвана на същата територия. Или, за да бъдат изпълнени условията от чл.24а ал.1 ЗСПЗЗ за участие на юридическото лице в търга, трябва да е установен поне един от юридическите факти от първата група и едновременно с него (кумулативно) да е осъществен поне един от фактите от втората група. Последното се потвърждава и от въведените нови точки 11 и 12 в ал.1 на чл.47в ППЗСПЗЗ, нормиращ именно условията (правото) за участие в търга на ЮЛ, които пряко кореспондират с обсъденото съдържание на чл.24а ал.1 ЗСПЗЗ. Същите са зададени като кумулативни изисквания на законодателя и по това, не може да има колебания. Следователно, тръжната комисия - касатор, като е установила, че ответното ООД “Ферматъ“ няма седалище или адрес на управление на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга, за които е подало заявление-оферта (в случая - община [населено място]), не е отговаряло на условията за участие, поради което, съответно на закона, е отстранено от участие в процесния търг. Ето защо релевираното оплакване в горния смисъл, като основателно, подлежи на уважаване, което води до отмяна на съдебния акт и потвърждаване на Протокола от 31.07.2024г. в оспорените му части по т.131 и т.141.Наличието на касационно основание по чл.209 т.3 пр.1 АПК, вр. с чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 АПК и чл.222 ал.1 АПК, налага след отмяна на решението на СРС и, тъй като фактите са изяснени, настоящият състав следва да реши спора по същество, с отхвърляне на жалбата на „Ферматъ“ООД гр.София срещу процесния Протокол от 31.07.2024г. на тръжната комисия - касатор. Разноски своевременно са поискани и от двете страни, но с оглед изхода на процеса, такива се дължат на касационния жалбоподател, в удостоверения по делото размер от 70.00 лева (л.8), представляващи заплатена държавна такса. Няма данни за направени други разходи, вкл. за адвокатско възнаграждение. Тръжната комисия - касатор е структурирана със Заповед №РД-07-38/29.07.24г. на Директора на ОДЗ-Силистра и е надлежна страна в производства от вида на настоящото, съгласно изричната регламентация с чл.47н ППЗСПЗЗ. По аргумент от чл.143 ал.3, във вр. с ал.1 и с чл.228 АПК, както и съгласно §1 т.6 ДР АПК, разноските следва да бъдат присъдени в полза на бюджета на администрацията, в чиято структура е издателят на акта и, която може да се разпорежда, вкл. да генерира, бюджетни средства като юридическо лице, каквото е Областната дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, съгласно чл.2 ал.2 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“ (Обн.ДВ, бр.7/10г., посл.изм.ДВ, бр.3/24г.) Обобщавайки изложеното, настоящият състав на Административния съд гр.Силистра приема, че обжалваното решение е засегнато от порок, представляващ касационно основание по смисъла на чл.209 т.3 АПК, воден от което и на основание чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 АПК и чл.222 ал.1 от АПК,