Решение № 535 от 26.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 384 от 20.01.2024 г. по гр.д. № 601/ 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I - 13 състав „Юробанк България“ АД - гр. София е осъдено да заплати на „Тисенгруп Преста де Мексико СА де СВ“ - гр. Пуебла, Мексикански съединени щати на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата 287 505.83 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 18.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно съдът приел, че за извършените по сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД два превода от 18.03.2020 г. на сумата 273 820.50 евро банката не е следвала процедурите във вътрешните й правила. В съответствие с чл. 5.7.1. била извършена проверка на задължителната информация, придружаваща преводите от и към сметки в банката, спазени били и предвидените в чл. 5.7.2. механизми за контрол на пълнотата и актуалността на информацията, придружаваща преводите от и към сметки в Банката.

Неправилно приел също, че след като превода от 9.04.2020 г. съдържал непълна и противоречива информация, тъй като бенефициентът бил различен от титуляра по сметката, банката е допуснала нарушение на чл.8 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета, като не предприела никакви действия с цел установяване на действителния бенефициент и основанието за превода. Неправилен бил извода, че банката е следвало да се съобрази с постъпилото на 16.04.2020 г. искане от „Ситибанк“ - банката на платеца, да бъде анулирано плащането от ищеца поради измама. Възможност за връщане на суми от банката-получател обратно по сметка на наредителя без съгласие на получателя и само въз основа на искане от банката била предвидена единствено в чл.96 от ЗПУПС, предпоставките за прилагането на която не били налице. Неправилен бил и извода, че извършеното на 16.04.2020 г. плащане било неразрешено плащане, тъй като банковата сметка на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД била блокирана на 23.03.2020 г. по искане на Централно управление. Плащането не било „неразрешено“, тъй като било извършено със съгласието на платеца. Неправилно съдът приел, че банката е получила уведомление от платеца за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент на 16.04.2020 г., след което неправомерно извършила плащане от сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД, тъй като това искане не представлявало уведомление по чл. 75, т.2 от ЗПУПС. Полученото на 20.04.2020 г. „обещание“ от банката на ищеца, че при връщане на преведената сума по сметката на ищеца, тя ще я обезщети за вредите, настъпили за клиента, било без правно значение.

Неправилно съдът приел, че за ищеца била налице реално претърпяна вреда. Ищецът се бил снабдил с изпълнителен лист срещу „Лионел Мениджмънт“ ЕООД за пълната сума на извършения от него превод на 9.04.2020 г. - 387 093.45 евро и в образуваното въз основа на него изп.дело № 341/2021 г. на ЧСИ Г. С. били събрани част от вземанията, а за събирането на останалата част и към настоящия момент съществувала възможност. Невъзможността за възстановяване на паричния превод в пълния му размер от страна на ищеца се дължало на съзнателното неупражняване на предоставените му от закона права.

Неправилно съдът приел, че банката има вина, тъй като от доказателствата се установило, че нейните служители са действали правомерно и в съответствие с действащото законодателство и вътрешните правила на банката. Неправилно бил определен размера на обезщетението- по изпълнителното дело били преведени суми в общ размер 483 383.65 лева, като след приспадането им от размера на превода от 9.04.2020 г. - 387 093.45 евро/ 757 088.98 лева се получавал остатък от - 3 - 273 705.33 лева. Обстоятелството, че с преведените по запорното съобщение суми са били погасявани и други вземания, освен дължимата на ищеца главница, било ирелевантно за размера на обезщетението, за които евентуално би могла да отговаря банката.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В писмения отговор ответникът по въззивната жалба „Тисенгруп Преста де Мексико СА де СВ - гр. Пуебла, Мексикански съединени щати, я оспорва като неоснователна.

Изводът на съда, че входящите преводи по сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД от 18.03.2020 г. и от 9.04.2020 г. не отговарят на предварително посочените от бенефициента параметри на очаквани преводи нито като размери, нито като наредители, напълно съответствал на събраните по делото доказателства. Несъответствията между тези преводи и посоченото в клиентското досие на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД били очевидни и всъщност не се оспорвали от банката.

Противно на твърденията на въззивника неговите действия и бездействия, свързани с входящия превод на 19.03.2020 г. и с изходящите преводи на 20.03.2020 г. и на 23.03.2020 г. към „Hong Kong Long Deng Trading Co“, били относими пряко към спора, тъй като и изходящите преводи били необичайни и съмнителни. В случай, че посочените обстоятелства и свързаните с тях рискове са били съобразени, банката е трябвало веднага след нареждането им да предприеме необходимите действия: да наложи блокировки на трите сметки на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД и да не допуска дебитирането на сметките със сумите към Хонг Конг, както и да подаде сигнал до ДАНС предвид основателните съмнения за пране на пари. Нито едно от тези действия не било предприето.

Твърденията на банката относно точното изпълнение на задълженията по Регламент ЕС 2015/847 били опровергани по делото. Тя не извършила надлежно комплексната проверка на клиента си „Лионел Мениджмънт“ ЕООД по чл. 13 от Директива ЕС 2015/849, от която щяло да се установят множеството несъответствия и съмнителни обстоятелства.

След получаването на искането от „Ситибанк“ на 16.04.2020 г. и според собствените си правила банката е следвало да наложи блокировка по процесната сметка или да коригира основанието на вече наложената пълна блокировка от 23.03.2020 г., но не го сторила. Несъстоятелно било твърдението на въззвника, че разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 7 от ЗПУПС е неприложима по аналогия. Несъстоятелно било твърдението, че обещанието за плащане от „Ситибанк“ от 20.04.2020 г. нямало правно значение. Отговорът от БНБ, че банката е спазила ЗПУПС и не е било установено противоправно поведение, не означавал, че не са били извършени нарушения на Регламент ЕС 2015/847, Директива ЕС 2015/849 и ЗМИП, а и преценката на надзорния орган в конкретния случай не обвързвала съда, който следвало сам да го установи.

Необосновани били твърденията, че за „Тисенкруп ПМ“ не била реално настъпила вреда, както и че това дружество епричинило вредата с поведението си. Неоснователно било и възражението, че липсвала причинната връзка между противоправното деяние на банката и настъпилия за „Тисенкруп ПМ“ вредоносен резултат. В подкрепа на неоснователността на твърдението на въззивника, че няма виновно поведение от страна на неговите служители, в отговора саизбрени подробно редица разпоредби на Регламент ЕС 2015/847, на ЗМИП и на вътрешните процедури и правила на банката.

Молбата е решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Тисенгруп Преста де Мексико СА де СВ“ - гр. Пуебла, Мексикански съединени щати твърдял, че бил заблуден от неизвестни лица да преведе значителни суми по две банкови сметки на измамниците. На 6.04.2020 г. служител на дружеството получил електронно писмо от фалшив електронен адрес, което съдържало инструкции планираното плащане в размер на 387 093.45 евро до неговия контрахент от Южна Корея „TSR Cо Ltd.“ да бъде направено по „офшорната сметка на „TSR Cо Ltd.“ в евро IBAN: •••••••••• и в долари IBAN: •••••••••• в „Пощенска банка“ АД, България, с получател „Лионел Мениджмънт“ ЕООД. На 9.04.2020 г. ищецът превел сумата, посочвайки като получател „TSR Cо Ltd.“. На следващия ден се установило, че контрахента няма сметка в „Пощенска банка“ АД и ищецът поискал от своята банка Citibank London да анулира този превод, за което последната изпратила на 15.04.2020 г. съответното искане до ответника. Едва на 5.05.2020 г. „Пощенска банка“ АД отговорила на Citibank London, че клиентът й „Лионел Мениджмънт“ ЕООД отказва да върне парите и че тя смята случая за разрешен и приключен.

С решение № 45 от 10.08.2021 г. по т.д. № 121/ 2020 г. на Окръжен съд - Благоевград „Лионел Мениджмънт“ ЕООД било осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 387 093.45 евро/ 757 088.98 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 16.07.2020 г. до окончателното й плащане.

• 5 - По образуваното въз основа на изпълнителен лист № 35 от 8.10.2020г. производство по изп.д. № 341/ 2021 г. по описа на ЧСИ Г. С. били наложени изпълнителни запори върху банковите сметки на длъжника, като на ищеца били преведени едва 469 583.15 лева, а длъжникът нямал вече никакви активи, срещу които да бъде насочено изпълнението.

При тези фактически твърдения ищецът сезирал съда с искане да осъди ответника да му заплати на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата 287 505.83 лева (разликата между преведената сума от 387 093.45 евро/ 757 088.98 лева и възстановената му до момента 469 583.15 лева), представляваща обезщетение за имуществените вреди, виновно причинени при изпълнението на работата, възложена от ответника на негови служители.

В молба с вх. № 55817/ 12.06.2023 г. ищецът уточнил, че противоправното поведение на служители на ответника се изразявало в допуснатото от тях бездействие: 1) да блокират паричните средства, получени от наредената на 9.04.2020 г. платежна операция, предвид вече наличната при ответника информация за връщането на друга сума, преведена 24.03.2020 г. по сметките на „Лионел Мениджмънт4" ЕООД в резултат от измама; 2) да извършат надлежна и постоянна комплексна проверка на клиента „Лионел Мениджмънт“ ЕООД и да поставят под особено наблюдение транзакциите по сметките му; 3) да извършат конкретна проверка за това дали данните относно името и номера на платежната сметка на получателя, посочени в платежното нареждане от 9.04.2020 г., са верни и съответстващи.

Посочил нарушения на конкретни разпоредби от следните нормативни актове: 1) Закона за мерките срещу изпирането на пари - чл. 10, ал.1, т.т. 3, 4 и 5; чл. 66; чл. 72; 2) Директива ЕС 2015/849 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма - чл.1, ал.3, б. „в“; чл. 18, ал. 3, вр. с Приложение III; 3) Регламент ЕС 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства - чл. 1, 2 и 15 от преамбюла; чл. 7; чл. 8, ал. 1; чл.8, ал. 2, както и на вътрешните правила на банката и по - конкретно на Инструкция „Разширена комплексна проверка и уведомяване в случай на сложни, необичайно големи операции или операции без явна цел“ от 11.10.2016 г. В писмения отговор ответникът „Юробанк България“ АД - гр. София оспорил иска като неоснователен. Изтъкнал, че в исковата молба разпоредбите на Регламент (ЕС) 2015/847 се тълкували спекулативно и манипулативно, тъй като към доставчиците на платежни услуги се вменявали задължения и изисквания в обхват, какъвто те нямали. В случая банката упражнила ефективен контрол за спазването им - при получаването на платежното нареждане от 9.04.2020 г. банката констатирала, че точно и правилно е изписан уникалният идентификатор (IBAN) на банковата сметка на получателя, затова не можело да се твърди, че липсвала информация относно получателя, както и че попълнената информация е недостатъчна. Тя нямала правно основание да спре, блокира или върне превода, пито дори да изиска от доставчика на платежни услуги на платеца допълнително информация, тъй като идентификацията на получателя на превода била надлежно проверена в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/847 и националната правна рамка- Закона за платежните услуги и платежните системи.

Поведението на служителите на банката не било противоправно, с оглед неизвършването на служебна операция за връщане на превода, съобразно постъпилото SWIFT съобщение от кореспондентската банка, че преводът е нареден с измама. Единствено в случай на т.нар. „служебен коригиращ превод“, по смисъла на чл. 96 от ЗПУПС, банката имала задължение да го стори, но настоящият не бил такъв. Нямало противоправност в поведението на служителите и относно задължението за сигнализиране на компетентни държавни органи, тъй като били предприети своевременно необходимите действия по реда на чл. 72 от ЗМИП и вследствие тези действия били спрени няколко изходящи платежни операции от сметки на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД и била образувана прокурорска преписка. Нямало противоправност в поведението на служителите и в случаите, когато след 30.03.2020 г. - получаването на запорно съобщение по изп.д. № 50/ 2020 г. на ДСИ при Pайонен съд - Разлог, било допуснато управителят на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД да нарежда изходящи преводи от банковите сметки на дружеството. Банката очевидно оценявала риска от възможната противоправна дейност, във връзка с което подавала уведомления и сигнали за съмнителни операции до компетентните разследващи и правоохранителни органи. Манипулативни били твърденията, че банката е разрешила на 16.04.2020г. изходящ валутен превод от постъпилата на 9.04.2020 г. сума от превода, както и че продължила да допуска изходящи преводи и след като получила данни, че този превод е нареден от ищеца поради измама.

Всъщност бездействието на ищеца след процесните събития до голяма степен допринесло за настъпването на загуби в неговата имуществена сфера, като то можело да се квалифицира като съпричиняване. Липсвала пряка причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца противоправни деяния на служители на банката и претърпени от същия имуществени вреди. Нямало и настъпила за ищеца - 7 - съставомерна вреда, причинена от действия на банкови служители. Оспорено било наличието на вина при банковите служители, които били действали правомерно, добросъвестно и в пълно съответствие с действащите вътрешни правила и процедури в Банката. Искът бил неоснователен не само по основание, но и по размер.

Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

От справката по партидата на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК 206019205 в търговския регистър се вижда, че дружеството е регистрирано с вписване № 20200213091856 със седалище и адрес на управление гр. Банско, област Благоевград, ул. „Захари Стоянов“ № 16; с предмет на дейност: спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги; сделки с недвижими имоти, реекспортна и търговска дейност в страната и чужбина, както и всяка друга дейност, незабранена със закон; едноличен собственик на капитала и управител Й. Д. Р.; с уставен капитал от 2 000 лева, внесен изцяло.

На 26.02.2020 г. били сключени три договора за разплащателна сметка, по силата на които „Юробанк България“ АД приела да открие и води по възлагане на титуляра „Лионел Мениджмънт“ ЕООД, представлявано от Й. Д. Р., безсрочни разплащателни сметки, както следва: в BGN - с IBAN: ••••••••••; в EUR - с IBAN: ••••••••••; в USD - с IBAN:

••••••••••.

На 18.03.2020 г. по сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД с IBAN •••••••••• постъпил превод с референтен № Т6/148/01269173 на сумата 273 820.50 евро, нареден от „F and F Fine Wines International Inc DBA Ethica Wines“, San Diego, USА.

В писмо с изх. № 1201 0639 от 14.04.2020 г. (т. І, л. 305) ответникът уведомил директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ - гр. София, че на 24.03.2020 г. е било получено SWIFT съобщение от Cambridge Mercantile Corp. Ltd. (UK) с искане за връщане на същия превод, като „нареден с измама“. Освен това, на 8.04.2020 г. управителят на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД Й. Р. посетил финансовия център на банката в гр. Разлог заедно с И. М. М. - представител на „Паварти сървисиз“ ЕООД, което породило съмнение, че лицата са свързани. Целта на посещението била клиентите да се информират за наличностите по сметките на дружествата. До момента на изготвяне на писмото Й. Р. не изпълнил поетия от него ангажимент за посещение на клона и спрял да отговаря на обаждания на служителите на клона.

От електронната кореспонденция, водена между служители на централното управление на банката и нейния клон в гр. Разлог (т.І, л. 271- 275) се вижда, че на 24.03.2020 г. на служителя в клона на банката е било наредено да блокира сумата на превода, да се свърже с клиента и да изиска неговото писмено съгласие/ отказ да върне сумата. На 16.04.2020 г. в 12: 18 часа служителят от клона Е. П. уведомила централното управление, че Й. Р. е подписал нареждане за превод за връщане на сумата. Нареждането за превод е приложено в т.І, л.276 от делото.

С вх. № 1114/ 17611 от 30.03.2020 г. на ответника (т.І, л. 271- 275), било прието запорно съобщение по изп.д. № 50/ 2020 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Разлог за налагане на запор за сумата 10 000 евро по сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД с ••••••••••, на основание обезпечителна заповед от 27.03.2020 г., издадена с определение № 38 от 27.03.2020 г. по гр.д. № С- 39/ 2020 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV Д състав.

В документа, означен като „информация за транзакция 3016555475“ (т.І, л. 42) е посочена сумата 387 093.45 евро, с вальор 9.04.2020 г., наредена от сметката в Citibank London с IBAN: GB •••••••••• на наредителя ThyssenKrupp Presta de Mexico S.A. de C.V.; преведена по сметка/ идентификационен номер на бенефициента ••••••••••; име/адрес на бенефициента „TSR Cо Ltd.“.

От информацията, съдържаща се в електронната кореспонденция (SWIFT съобщения) между „Юробанк България“ АД и Citibank London (т.ІІ, л. 14- 58) се установява, че на 16.04.2020 г. в 7: 33: 23 часа ответникът е получил съобщение със следния текст: „транзакция с референтен № CIT200413-001633…Действаме от името на Ситибанк, Дъблин. Измама. Искане за незабавно анулиране на плащането по - долу поради измама. Моля, анулирайте плащането и блокирайте сметката.“.

На 20.04.2020 г. в 7: 31: 25 часа получил съобщение, в което подателят изразявал съгласието си „да ви обезщетим срещу всички действия, производства, претенции и искания, които могат да бъдат предявени срещу вас, както и всички загуби, разходи, такси, щети и разноски, които можете да понесете или претърпите, или за които може да станете отговорни поради това, че пряко или косвено, сте ни предоставили горепосочената сума от 387 093.45 евро.“ На 20.04.2020 г. в 12: 51: 42 часа, на 27.04.2020 г. в 7: 32: 31 часа и на 30.04.2020 г. в 7: 32: 51 часа получил съобщения с текст: „Моля посочете - 9 - статуса на заявката за анулиране поради измама спешно, тъй като трябва да информираме клиента.“ На 30.04.2020 г. в 13: 12: 22 часа ответникът изпратил до Citibank London съобщение с текст: „ Моля, имайте предвид, че нашият клиент отказва да върне средствата. Считаме, че проблемът е установен и затваряме случая при нас.“ В отговор на други две писма на Citibank London, на 8.05.2020 г. в 13: 09: 30 часа ответникът изпратил съобщение с текст: „Моля, имайте предвид, че съгласно законодателството на ЕС не можем да върнем средствата без разрешение от клиента… Считаме, че проблемът е установен и затваряме случая при нас.“ С вх. № 25/ 30.04.2020 г. при ответника е заведена молба от същата дата, в която Й. Р. заявил, че не е съгласен с искането за връщане на валутния превод от 387 093.45 евро и моли сметките му да бъдат отблокирани. (т. І, л. 292) С решение № 45 от 10.08.2021 г. по т.д. № 121/ 2020 г. на Окръжен съд - Благоевград „Лионел Мениджмънт“ ЕООД било осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 387 093.45 евро/ 757 088.98 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска - 16.07.2020 г. до окончателното й плащане. Решението влязло в сила на 1.09.2021 г. Според справката за дължими и изплатени суми с изх. № 6934/14.12.2022 г. по изп.д. № 341/ 2021 г. по описа на ЧСИ Г. С. по сметката на взискателя ThyssenKrupp Presta de Mexico S.A. de C.V. били внесени суми в общ размер 469 583.15 лева, като оставала дължима сумата 517 172.02 лева, включваща 495 336.71 лева олихвяема сума и 21 835.31 лева лихви.

От заключението на икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Ц. В., се установява следното.

В периода от 18.03.2020 г. до 26.05.2020 г. банковата сметка на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД в „Юробанк България“ АД с IBAN: •••••••••• (в евро) била кредитирана с две операции: 1) на 19.3.2020 г.в 08: 34: 08 часа, с вальор 18.03.2020 г. бил получен валутен превод реф. № Т6/148/01269173 на сумата 273 820.50 евро, с наредител: , „F and F Fine Wines International Inc DBA Ethica Wines“, основание: INVOICE 3202018; 2) на 9.04.2020 г. в 08: 50: 02 часа, с вальор 9.04.2020г. бил получен валутен превод с реф. № Т6/148/01273482 на сумата 387 093.45 евро, с наредител ThyssenKrupp Presta de Mexico S.A. de C.V., основание не било посочено.

По банкова сметка с IBAN: •••••••••• (в USD) били извършени няколко кредитни операции с основание „покупка на валута“ - преводи на суми по собствени сметки, с наредител и получател Лионел Мениджмънт“ ЕООД.

По банкова сметка с IBAN: •••••••••• (в лева) били извършени няколко кредитни операции с основание „покупка на валута“ - преводи на суми по собствени сметки, с наредител и получател Лионел Мениджмънт“ ЕООД.

За същия период от време трите сметки били дебитирани, както следва: 1) на 19.03.2020 г., на 20.03.2020 г., на 21.03.2020 г. и на 21.03.2020г. били извършени няколко кредитни операции с основание „покупка на валута“ - преводи на суми по собствени сметки, с наредител и получател „Лионел Мениджмънт“ ЕООД;

2) на 20.03.2020 г. били извършени три валутни превода с бенефициент Hong Kong Long Deng Feng Traiding Co, с основание: PAYMENT FORINVOICE, както следва: а) в 13: 54: 31 часа, с реф. № T4/148/00666615 на сумата 10 000 евро, б) в 15: 34: 05 часа, с реф. T4/148/00666377 на сумата 20 000 евро, в) в 16: 02: 54 часа, с реф. № T4/148/00666703 на сумата 7 500 евро;

3) на 23.03.2020 г. били извършени четири валутни превода с бенефициент Hong Kong Long Deng Feng Traiding Co, с основание: PAYMENT FORINVOICE, както следва: а) в 07: 37: 58 часа, с реф. № T4/148/00666742 на сумата 12 000 евро, б) в 07: 39: 12 часа, с реф. № Т4/148/00666731 на сумата 11 500 евро, в) в 07: 39: 46 часа, с реф. № Т4/148/00666733 на сумата 8 400 евро и г) в 07: 40: 04 часа, с реф. № Т4/148/00666741 на сумата 8 000 евро.;

4) на 16.04.2020 г. в 14: 49: 57 ч. с вальор 16.04.2020 г. било осчетоводено многоредово бордеро 7256713, , задължение - лоро с-ка, сума 273 820.50 евро. Нареден валутен превод с получател „F and F Fine Wines International Inc DBA Ethica Wines“.

По сметка с IBAN: •••••••••• (в USD) били извършени следните изходящи валутни преводи с бенефициент Hong Kong Long Deng Feng Traiding Co, с основание: PAYMENT FORINVOICE: 1) на 20.03.2020 г.в 15: 28: 48 часа, с реф. № 45/148/00666631 на сумата USD 18 000; 2) на 20.03.2020 г. в 15: 30: 27 часа, с реф. № 45/148/00666466 на сумата USD 20 000; 3) на 23.03.2020 г. в 07: 39: 21 часа, с реф. № Т4/148/00666743 на сумата 10 000 евро / 19 590 лева; 4) на 23.03.2020 г. в 07: 39: 34 часа, с реф. № Т4/148/00666732 на сумата 9 500 евро/ 18 610.50 лева; 5) на 25.3.2020 г. в 00: 10: 44 часа, с реф. № T4/148/00666713 на сумата 10 000 евро/ 19 590 лева.

На 25.03.2020 г. в 13: 31: 54 часа, с многоредово бордеро 5598983 операция с реф. № T4/14800666713 за сумата 19 590 лева е спряна и сумата е върната в сметката, в изпълнение на Заповед с реф. № ФР-9-54/ 24.03.2020 г. на ДАНС, САД ФР относно спиране на съмнителна операция - 11 - по реда на чл.73, ал. 1 от ЗМИП за срок от 5 работни дни, считано от 25.03.2020 г. Всички дебитни операции по сметките, с изключение на превода с многоредово бордеро 7256713 от 16.04.2020 г., са били извършени чрез онлайн банкиране.

В периода 18.03.2020 г. - 26.05.2020 г. по разплащателните сметки на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД били наложени следните запори: 1) по сметка с IBAN: •••••••••• (в лева) - на 30.03.2020 г. върху сумата 19 558.30 лева, на основание обезпечителна заповед, издадена по гр. д. № 50/ 2020 г. на Районен съд - Разлог; 2) по сметка с IBAN: •••••••••• (в евро) - на 21.05.2020 г. върху сумата 200 388.58 евро, на основание обезпечителна заповед - по изп. д. № 60/ 2020 г. на ДСИ при Районен съд - Разлог; 3) по сметка с IBAN: •••••••••• (в USD) - на 26.05.2020 г. върху сумата 19 627.02 лева, на основание обезпечителна заповед- по изп.д. № 60/ 2020г. на ДСИ при Районен съд - Разлог.

По сметка с IBAN •••••••••• (в USD): 1) на 23.03.2020 г. в 09: 58: 22 часа по нареждане на Централно управление сумите били блокирани напълно на основание неуточнени валутни преводи. На 7.05.2020 г. блокировката била закрита.; 2) на 15.05.2020 г. в 18: 47: 32 часа била блокирана сумата USD 9 800- превод в полза на „Чайна Вангард Трейдинг Лимитед“ на основание „Заповед на Държавна Агенция „Национална Сигурност“ - „Финансово разузнаване“ по реда на чл.73, ал.1 от ЗМИП, рег. № ФР-9-69/ 15.05.2020г., вх.№ 4603/ 0197 от 15.05.2020 г. за спиране на съмнителна операция за срок от 5 работни дни, считано от 15.05.2020 г. На 22.05.2020 г. била закрита; 3) на 18.05.2020 г. в 09: 54: 06 часа била блокирана сумата USD 9 500- превод в полза на „Чайна Вангард Трейдинг Лимитед“ на основание „Заповед на Държавна Агенция „Национална Сигурност“ - „Финансово разузнаване“ по реда на чл.73, ал.1 от ЗМИП, рег. № ФР-9-69/ 15.05.2020г., вх.№ 4603/ 0197 от 15.05.2020 г. за спиране на съмнителна операция за срок от 5 работни дни, считано от 15.05.2020 г. На 22.05.2020г. била закрита; 4) на 22.05.2020 г. в 08: 27: 07 часа по нареждане на Централно управление сумите били блокирани напълно, на 29.05.2020 г. била закрита.; 5) на 26.05.2020 г. в 13: 52: 31 часа била блокирана сумата USD 23 168.54 на основание съобщение за наложен запор по гр.д. № 60/ 2020 г. на Районен съд - Разлог. На 15.02.2022 г. била закрита.

По сметка с •••••••••• (в лева): 1) на 23.03.2020 г. в 09: 58: 59 часа по нареждане на Централно управление сумите били блокирани напълно. На 7.05.2020 г. била закрита.; 2) на 24.03.2020 г. в 17: 09: 10 часа била блокирана сумата 10 000 лева; корекция на 19 558.30 лева на основание „Заповед на Държавна Агенция „Национална Сигурност“ - „Финансово разузнаване“ по реда на чл.73, ал.1 от ЗМИП, рег. № ФР-9-54/ 24.03.2020г., вх.№ 4603/ 0116 от 24.03.2020 г. за спиране на съмнителна операция за срок от 5 работни дни, считано от 25.05.2020 г. На 13.04.2020 г. била закрита.; 3) на 30.03.2020 г. в 11: 21: 56 часа била блокирана сумата 19 558.30 лева на основание съобщение за наложен запор по гр.д. № 50/ 2020 г. на Районен съд - Разлог. На 13.10.2022 г. била закрита.; 4) на 22.05.2020 г. в 08: 27: 42 часа по нареждане на Централно управление сумите били блокирани напълно. На 29.05.2020 г. била закрита.; 5) на 26.05.2020 г. в 13: 52: 31 часа била блокирана сумата 19 627.02 лева на основание съобщение за наложен запор по гр.д. № 60/ 2020 г. на Районен съд - Разлог. На 15.02.2022 г. била закрита.

По сметка с IBAN •••••••••• (в евро): 1) на 23.03.2020 г. в 09: 59: 34 ч. по нареждане на Централно управление сумите били блокирани напълно с основание „връщане на валутен превод реф. № T6/148/01269173 Ц 273 820.50 EUR“. На 3.06.2020 г. била закрита.; на 21.05.2020 г. в 17: 01: 55 часа била блокирана сумата 200 388.58 евро на основание съобщение за наложен запор по гр.д. № 60/ 2020 г. на Районен съд - Разлог. На 15.02.2022 г. била закрита.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Исковата претенция е заявена на основание чл. 49 от ЗЗД, в който е регламентирана отговорността на възложителя за чужди виновни противоправни действия. Основана е на твърдението, че ответникът, в качеството си на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи, чрез извършени виновно действия и бездействия за изпълнение на задължения, които - 13 - произтичат от нормативни актове и други правила, на негови служители в централното управление на банката и в клона й в гр. Разлог, област Благоевград, на които било възложено обслужването на откритите от клиента на банката „Лионел Мениджмънт“ ЕООД три банкови сметки, е причинил на ищеца имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото му с част от сумата, наредена от сметката му в Citibank London и преведена по сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД в клона на банката в гр. Разлог, с вальор 9.04.2020 г. Защитната теза на ответника е изградена на генералното възражение, че неговите служители са действали правомерно и в съответствие с действащото законодателство и вътрешните правила на банката, поради което не следва да носи отговорност за вредата, причинена на ищеца.

Съобразно разясненията в Постановление № 9 от 28.XII.1966 г. на Пленума на Върховния съд на Н Р България отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква „за лицето, което е възложило работата другиму: а) Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата; б) Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, те се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 от ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.“ Относно наличието на първия елемент от фактическия състав на приложимата правна норма - виновното извършване от служители на ответника на действия в изпълнение на възложената работа, както и бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона и други правила или от характера на работата, съдът съобрази следното.

В качеството на кредитна институция, която извършва дейност на територията на Република България, по смисъла на Закона за кредитните институции, банката - ответник по иска, е задължен субект, по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и като такъв е задължена да прилага мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари по чл. 3, т.1- 6, сред които са комплексната проверка на клиентите (т.1) и оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (т.4).

От приложените към молбата на ответника от 10.07.2023 г. документи (т.ІІ, л.69 - 99) се вижда, че към деня на подаване на молбата за откриване на разплащателни сметки лицето, представляващо клиента, е представило изискваните от банката задължителни документи за регистриране на корпоративен клиент, с което са били спазени изискванията в чл. 10, т. 1, вр. с чл. 52 - 54 от ЗМИП относно идентифициране на клиенти и проверка на идентификацията.

Съгласно чл. 10 от ЗМИП в комплексната проверка на клиентите е включено и изясняване на произхода на средствата (т.4) и текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 - 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация, както и изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи (т.5).

На основание чл. 14 от закона мерките за комплексна проверка задължително се прилагат „при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход независимо от стойността на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения, предвидени в този закон или в правилника за прилагането му“. В случаите на вече установени делови взаимоотношения, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, то е длъжно да прекрати тези взаимоотношения - чл. 17, ал. 2.

Установените по делото факти, които в своята съвкупност обуславят категоричния извод, че тези задължения не са били изпълнени от ответника, са следните.

Непосредствен повод за възникването на основателно съмнение за това, че е възможно клиентът на банката „Лионел Мениджмънт“ ЕООД, представляван от Й. Р., да е участник в извършването на банкова операция, свързана с изпирането на пари или за наличие на средства с престъпен произход, който е следвало да ангажира вниманието на служителите на банката и да ги мотивира да извършат нужната проверка, е полученото на 24.03.2020 г. SWIFT съобщение от Cambridge Mercantile Corp. Ltd. (UK) с искане за връщане на извършения на 18.03.2020 г. превод по сметката на клиента на сумата 273 820.50 евро, като „нареден с измама“ от посоченото като платец дружество със седалище в Съединените американски щати.

Това съмнение би следвало да се е засилило още повече на следващия ден, когато в 13: 31: 54 часа, в изпълнение на Заповед № ФР-9-54/ 24.03.2020 г. на ДАНС - Дирекция „Финансово разузнаване“, на - 15 - основание чл.73, ал. 1 от ЗМИП за срок от 5 работни дни, считано от 25.03.2020 г., била спряна „съмнителна операция“ с реф. № T4/14800666713 за сумата 19 590 лева, наредена от клиента с електронно банкиране в 00: 10: 44 часа на същия ден, до получателя Hong Kong Long Deng Feng Traiding Co.

Независимо от наличието на предпоставките в чл. 14 от ЗМИП за прилагане на мерките за комплексна проверка, по делото няма данни банката да е предприела действия в тази насока, въпреки че на нейните служители следва служебно да е било известно и това, че с електронно банкиране клиентът е наредил парични преводи до получателя Hong Kong Long Deng Feng Traiding Co., както следва: на 20.03.2020 г. - суми в общ размер 37 500 евро (по сметката в евро) и USD 38 000 (по сметката в USD), на 23.03.2020 г. - общо 39 900 евро (по сметката в евро) и 19 500 евро/ 38 200 лева (по сметката в USD), на 25.03.2020 г. - общо 10 000 евро/ 19 590 лева (по сметката в USD).

При проверка в съответствие с изискването на чл. 10, т. 5 от ЗМИП на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на взаимоотношенията с въпросния клиент (едва 28 дни), би се установило, че общият размер на преведените на 20.03.2020 г. и на 23.03.2020 г. суми значително надхвърля уговорения в договора за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“ от 26.02.2020 г. дневен лимит, който е в размер на 20 000 за всяка една от валутите по трите разплащателни сметки. Този факт, освен че би могъл да послужи като основание за едностранното прекратяване на договора от страна на банката в хипотезата на т.4 от Раздел ХІІ на общите условия, несъмнено би трябвало да бъде възприеман като още една индикация за будещо съмнение и отклоняващо се от принципа на добросъвестността поведение на клиента.

От документите, представени от ответника за установяване на произхода на средствата за посочените преводи (т.ІІ, л. 192 - 209) се установява, че в съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗМИП клиентът е представил декларации за три от наредените на 20.03.2020 г. преводи, както следва: с реф. № T4/148/00666377 на сумата 20 000 евро (по сметката в евро); с реф. № 45/148/00666466 на сумата USD 20 000 и с реф. № 45/148/00666631 на сумата USD 18 000 (по сметката в USD). В тях управителят на дружеството декларирал, че произходът на паричните средства - предмет на посочените операции, е обичайна търговска дейност.

В допълнителната информация от клиента, изискана от банката при откриването на банковите сметки (т. ІІ, л. 83), същият посочил, че основен източник на средствата е транспортна дейност основно от държавите Румъния и Чехия. По делото няма данни за краткото време от неговата регистрация на 13.02.2020 г. до 25.03.2020 г. дружеството да е извършвало така посочената дейност, вследствие на което и да е реализирало някаква печалба, а от заключението на експертизата се вижда, че от деня на откриването им - 26.02.2020 г. до 25.03.2020 г., по неговите сметки не са постъпвали никакви парични суми, освен „наредения с измама“ на 18.03.2020 г. по сметката в евро валутен превод с реф. № Т6/148/01269173 на сумата 273 820.50 евро.

Това обстоятелство категорично опровергава истинността на заявеното от декларатора относно произхода на паричните суми, които са били преведени на получателя в Хонг Конг и в случай, че ответникът беше извършил комплексна проверка за изясняване на произхода на средствата, прилагайки посочения в чл. 66, ал.1, т. 5 от ЗМИП способ „проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо“, непременно щеше да достигне до извода, че в декларациите клиентът е посочил невярна информация относно декларираното обстоятелство.

Тази проверка неминуемо щеше да установи и необичайния начин, по който към същото това дружество в Хонг Конг клиентът наредил на 20.03.2020 г. два превода на обща стойност 22 000 евро и на 23.03.2020 г. четири превода на обща стойност 39 900 евро. Първата сума е била преведена в 13: 54: 31 часа и в 16: 02: 54 часа (с отстояние във времето 2 часа), а втората - в 07: 37: 58 часа, в 07: 39: 12 часа, в 07: 39: 46 часа и в 07: 40: 04 часа (в рамките на две минути). Нормалната търговска практика категорично изключва такъв начин на разплащане с контрахентите и единственият логичен извод, който може да се направи е, че с поредицата от плащания на части от крайните суми клиентът е искал да постигне само една цел - да заобиколи разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за сведенията и документите, представяни на доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна, която предвижда попълването на декларация при извършване на презграничен превод или плащане в размер на 30 000 лева или повече или тяхната равностойност в друга валута.

Следователно извършените по описания начин валутни преводи отговарят на дефиницията „свързани операции“ в §1, т.14 от ДРЗМИТ, тъй като представляват „поредица от последователни прехвърляния на парични средства или ценности от или на едно и също физическо лице, юридическо лице или друго правно образувание, които са извършени във връзка с едно задължение, когато всяко отделно прехвърляне е под законовия праг, но които заедно отговарят на критериите за прилагане на мерките за комплексна проверка“.

• 17 - В обобщение на изложеното следва извода, че в своята съвкупност коментираните факти и обстоятелства в максимална степен са осъществявали предвидената в чл. 14 от ЗМИП предпоставка („съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход“) за прилагане на мерките за комплексна проверка по отношение на клиента „Лионел мениджмънт“ ЕООД, поради което служителите на банката - задължен субект, по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗМИП, в съответствие със задълженията, произтичащи от Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, одобрени от Управителния съвет на банката с протокол от 24.06.2019 г. (т.І, л. 183 - 203), е следвало да предприемат нужните действия за да бъде установен произхода на средствата, които са били наредени с въпросните валутни преводи, както и да бъде актуализирана оценката на риска от изпиране на пари поради „промяна на някое от обстоятелствата, което може да се отрази на оценката на клиента“ (т.5.8 от Вътрешните правила).

В случай, че това задължение беше изпълнено, и с оглед установената по - горе фактическа обстановка клиента беше квалифициран като „клиент с по - висок риск“, с произтичащите от тази квалификация последици в установените делови взаимоотношения с банката, в съответствие със задължението си по т.6.1. от Вътрешните правила служителите в банковия клон би следвало да осъществяват мониторинг чрез идентифициране на бъдещите транзакции по сметките му (независимо дали единична операция или парични потоци), като с оглед дължимата преценка относно техния характер, размер, честота или необичайност, съобразят, че е по - вероятно те да са свързани с изпиране на пари (операции с по - висок риск).

От гледна точка на квалификацията в т.6.6 от Вътрешните правила транзакция № 3016555475“ на сумата 387 093.45 евро с вальор 9.04.2020 г. по сметката на клиента несъмнено следва да бъде преценявана като необичайна операция (операция с по - висок риск), тъй като „изглежда нелогична…и несъвместима с профила на клиента“ (т.6.6.4). Предвид заявеният от представляващия дружеството основен източник на средствата - транспортна дейност основно в Румъния и Чехия, нареждането на сума със значителен размер от търговско дружество със седалище в Мексико, без посочване на основанието за превода (в полето е изписано „няма допълнителна информация“), изглежда напълно нелогично, а липсата на разумно обяснение достига до абсурд с оглед представения впоследствие от управителя с молбата от 30.04.2020 г. „договор за изработка и доставка“, според условията на който клиентът, като продавач, се задължил да достави на въпросното дружество - като купувач, 2 000 броя соларни лампи с единична цена 193.55 евро, като общата цена на стоката трябвало да бъде платена предварително. (т.ІІ, л. 102).

Към деня на извършването на превода обаче, достатъчен като индикация за идентифицирането на тази транзакция като операция с по - висок риск е друг факт - посочването в платежния документ на „TSR Cо. Ltd.“ като бенефициент на превода, вместо титуляра на сметката с IBAN •••••••••• - „Лионел мениджмънт“ ЕООД. Същественото несъответствие в наименованието на получателя на превода и клиентския идентификационен номер, е следвало да мотивира служителя на банката да приеме, че операцията „не съответства на наличната информация за клиента“ по смисъла на т.ІІ.1 от Инструкцията за разширена комплексна проверка и уведомяване в случай на сложни, необичайно големи операции или операции без явна цел (т.І, л.215 - 217) и да извърши предписаните в инструкцията действия, насочени към събирането на допълнителна информация, която след проучването й да бъде предоставена на длъжностното лице, в чиято компетентност е да установи дали трябва да се изпълни, откаже или спре извършването на превода на средствата. По делото няма данни това задължение да е било изпълнено, въпреки че служителите на банковия клон са имали лични възприятия от съмнителното поведение на управителя на дружеството, който предишния ден - 8.04.2020 г. посетил финансовия център на банката в гр. Разлог с единствената цел да се информира за наличностите по сметките на дружеството, след което престанал да отговаря на обажданията на служителите. (писмото до ГДБОП в т. І, л. 305) При така установените факти и обстоятелства, в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Регламент ЕС 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, който съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат, ответникът - доставчик на платежни услуги на получателя, е следвало да откаже извършването на превода или да изиска пълната информация относно платеца и получателя преди или след като кредитира платежната сметка на получателя, но не и да даде на получателя достъп до средствата, поради квалифицирането му като „клиент с по - висок риск“.

Дори да се приеме, че не е следвало веднага да откаже извършването на превода (преди да е била изискана пълната информация относно платеца и получателя), той задължително е следвало да извърши нужните действия по блокирането на сумата незабавно след получаването на 16.04.2020 г. в 7: 33: 23 часа на електронното писмо, с което банката на - 19 - платеца поискала незабавното анулиране на плащането по „транзакция с референтен № CIT200413-001633“ поради измама, както и блокирането на всички суми по сметката. Вместо това, позовавайки се на липсата на разрешение за това от клиента, ответникът отказал да изпълни задължението, произтичащо от цитираната разпоредба на общностното право. На същия ден в 14: 49: 57 часа било осчетоводено преводно нареждане, с което наличната по сметката на „Лионел мениджмънт“ ЕООД сума 273 820.50 евро била наредена до получателя „F and F Fine Wines International Inc DBA Ethica Wines“, на основание искането от Cambridge Mercantile Corp. Ltd. (UK) за връщане на наредения с измама на 18.03.2020г. превод на същата сума по сметката на клиента.

Несъстоятелно е възражението на въззивника, че не е било необходимо блокиране на сумите по сметката на „Лионел мениджмънт“ ЕООД по заявеното от Citibank London искане, тъй като това било извършено служебно на 23.03.2020 г. за да бъде осигурено връщането на сумата, преведена на 18.03.2020 г., по искането на Cambridge Mercantile Corp. Ltd. (UK), и пълното блокиране било в сила до 3.06.2020 г. Трябва да бъдат споделени доводите на ответника по жалбата, че твърдението за пълно блокиране на сумите се опровергава именно от безспорния факт, че от същата сметка на 16.04.2020 г. е бил извършен превод на сумата 273 820.50 евро. В случай, че блокирането е било пълно, то банката не е трябвало да допуска никакви изходящи преводи от сметките на „Лионел мениджмънт“ ЕООД.

В исковото производство по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, предвид установената в чл. 45, ал. 2 оборима презумпция, в тежест на ответника е да докаже, че действията или бездействията, в резултат на които на ищеца е била причинена имуществена вреда, не са били извършени виновно. В настоящия случай ответникът не е ангажирал доказателства, които опровергават тезата на ищеца.

Крайният извод, който се налага от изложеното до тук е, че в периода от 18.03.2020 г. до 16.04.2020 г. служители на ответника в централното управление и в клона на банката в гр. Разлог, на които е била възложена работа, състояща се в изпълнението и осчетоводяването на изходящи и входящи валутни преводи, чрез виновно бездействие не изпълнили произтичащите от разпоредби на закона и международен акт задължения, а именно: по чл. 14 от ЗМИП - при наличието на достатъчно данни, които са предизвиквали основателно съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход при осъществените от „Лионел мениджмънт“ ЕООД изходящи и входящи валутни преводи, да приложат предвидените в чл. 10 от ЗМИП мерки за комплексна проверка и извършат актуализиране на индивидуалната оценка на риска от изпиране на пари, при която дружеството да бъде квалифицирано като „клиент с по - висок риск“, с произтичащите от тази квалификация последици в установените делови взаимоотношения, респ. в случай, че изискванията за комплексна проверка не могат да бъдат изпълнени - да прекрати взаимоотношенията с клиента на основание чл. 17, ал. 2 от ЗМИП; по чл. 8, ал. 2 от Регламент ЕС 2015/847 на Европейския парламент и Съвета от 20.05.2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства- да откажат извършването на превода на сумата 387 093.45 евро по транзакция 3016555475, с вальор 9.04.2020 г. по сметка с IBAN •••••••••• или да изискат пълната информация относно платеца и получателя преди или след като кредитират платежната сметка на получателя; след получаването на 16.04.2020 г. в 7: 33: 23 часа на SWIFT съобщение от Citibank London да блокират сумата 387 093.45 евро, както и да не извършват изходящи валутни преводи на парични суми от сметката на клиента „Лионел мениджмънт“ ЕООД.

По отношение на втория елемент от фактическия състав на приложимата норма - настъпване на имуществена вреда в патримониума на ищеца, съдът съобрази следното. Претендираната вреда се изразява в загуба на част от паричната сума, която е била преведена по сметката на „Лионел мениджмънт“ ЕООД с транзакция № 3016555475, с вальор 9.04.2020 г. Страните не спорят относно установения от доказателствата факт - превеждането на сумата 387 093.45 евро (757 088.98 лева) от сметката в Citibank London на умишлено въведения в заблуждение относно личността на получателя ищец по сметката на „Лионел мениджмънт“ ЕООД в ответната банка.

Възражението на въззивника, че след удовлетворяването на ищеца в изпълнителното производство за част от вземането, същият имал възможност да събере и останалата част „доколкото дружеството - длъжник съществувало“ следва да бъде преценявано като неоснователно.

След налагането на запор върху сметката на „Лионел мениджмънт“ ЕООД по изп.д. № 341/ 2021 г. на ЧСИ Г. С., банката превела от тази сметка по сметката на съдебния изпълнител суми в общ размер 483 383.65 лева. Основателно в отговора на жалбата е посочено, че от тази сума съдебният изпълнител е събрал таксите, дължими по ЗЧСИ, в общ размер 13 800.50 лева, като по този начин за плащане на взискателя е останала разликата - 469 583.15 лева. След това плащане стойността на причинената вреда се съизмерва с разликата между общия размер на валутния превод - 757 088.98 лева и платената по изпълнителното дело сума - 469 583.15 лева, която е 287 505.83 лева.

• 21 - Действително както към деня на предявяването на иска, така и към деня на устните състезания пред настоящата инстанция, „Лионел мениджмънт“ ЕООД с ЕИК 206019205 не е заличено в търговския регистър, но основателно ответникът по жалбата изтъква, че от справката по партидата на дружеството се вижда, че от деня учредяването и до сега не са били обявявани годишни финансови отчети, което е индиция за неизвършване на дейност и следователно за невъзможност за реализиране на приходи. Уместно е посочено основателното предположение, че това дружество никога не е извършвало същинска търговска дейност, а е било създадено единствено за да реализира печалба от извършването на банкови операции, осъществявани чрез измама на платежоспособни клиенти. При това положение ищецът не може да очаква, че би могъл да събере остатъка от вземането си.

Несъстоятелно е и възражението на въззивника, че „ищецът сам е причинил вредата с поведението си“ поради непредприемането на незабавни действия срещу увредилото го лице - събрани са убедителни доказателства, които установяват осъществените от ищеца опити за връщането на сумата по банков път, както и проявената впоследствие максимална активност при извършването на надлежните фактически и правни действия за реализиране по съдебен ред на нарушеното му право. Те са били предприети веднага след като отказът на ответника да върне преведената с въпросната транзакция сума е бил обявен на банката на ищеца Citibank London в електронно писмо, получено на 8.05.2020 г. Основателно в отговора на жалбата се изтъква, че за сезирането на съда с искане за налагане на обезпечителни мерки и за предявяване на осъдителен иск е било необходимо повече време предвид обстоятелството, че дружеството е със седалище в Мексико и е трябвало всички бъдещи действия да бъдат съгласувани с централата му в Германия, а допълнителни обективни трудности при снабдяването с нужните официални документи, превода и легализирането им са възникнали вследствие ограниченията, наложени във връзка с пандемията, предизвикана от „Ковид - 19“, което е общоизвестен факт - чл. 155 от ГПК. Допълнително забавяне предизвикало и разрешаването на спора относно местната компетентност на съда по чл. 390 от ГПК във връзка с произнасянето по депозираната от ищеца молба за допускане на обезпечение на бъдещия иск.

В крайна сметка искът по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е бил предявен на 20.07.2020 г. пред компетентния Окръжен съд - Благоевград, който допуснал обезпечение на иска и на основание издадената обезпечителна заповед на 22.07.2020 г. върху цялата наличност по трите банкови сметки на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД бил наложен запор по изп.д. № 498/ 2020 г. на ЧСИ Димитър Вълков.

Съображенията относно наличието на причинна връзка между виновното бездействие на служители на ответника и причинената вреда, са следните.

Съгласно възприетото в правната доктрина становище причинно-следствена връзка (каузалност, обусловеност) се нарича връзката между едно събитие (причина) и друго събитие, наричано резултат или ефект, където второто събитие е разбирано като следствие на първото. Това е зависимост, при която деянието - конкретно действие или бездействие на делинквента, е пряка и непосредствена предпоставка за настъпването на вредата.

От установените по делото факти и обстоятелства наличието на такава зависимост следва да се приеме за безспорно. В случай, че след уведомяването на 24.03.2020 г. за наредения с измама превод от 18.03.2020г. и спирането на следващия ден от ДАНС - Дирекция „Финансово разузнаване“ на „съмнителна операция“- превеждането на суми от сметката на клиента към дружеството в Хонг Конг, служителите на клона на банката в гр. Разлог и в централното управление бяха изпълнили задължението си по чл. 14 от ЗМИП, то несъмнено при комплексната проверка щяха да се установят нарушенията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за сведенията и документите, представяни на доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна, във връзка с §1, т.14 от ДРЗМИТ, извършени при външните валутни преводи на суми към получателя в Хонг Конг. Установяването на този факт е задължителна предпоставка за актуализиране на оценката на риска от изпиране на пари, като с оглед констатираните при проверката факти при тази актуализация клиента положително щеше да бъде квалифициран като „клиент с по - висок риск“, с произтичащите от тази квалификация последици в установените делови взаимоотношения с банката.

При тази квалификация служителите в банковия клон щяха да идентифицират бъдещите транзакции по сметките му, съобразявайки, че е по - вероятно те да са свързани с изпиране на пари (операции с по - висок риск) и щяха да възприемат несъответствието в наименованието на получателя на превода и клиентския идентификационен номер във входящия превод от 9.04.2022 г. като индикация за идентифицирането на тази транзакция като операция с по - висок риск и да откажат да заверят постъпилата сума по сметката на „Лионел Мениджмънт“ ЕООД и я върнат на банката на платеца, с което за ищеца не би настъпила имуществена вреда.

• 23 - В хипотезата, в която въпреки наличните предпоставки за отказ, сумата е била заверена по сметката на клиента, ако след получаването на 16.04.2020 г. в 7: 33: 23 часа на SWIFT съобщение от Citibank London с искане тя да бъде блокирана и от нея да не се извършват изходящи валутни преводи, служителите на банката бяха изпълнили това искане, преводът на сумата 273 820.50 евро към „F and F Fine Wines International Inc DBA Ethica Wines“ нямаше да бъде осчетоводен 7 часа по - късно и нямаше да бъде възможно да бъде изпълнен, тъй като предвид превеждането на 135 400 евро на получателя в Хонг Конг, общата наличност по сметката - 38 420.50 евро, нямаше да бъде достатъчна да покрие плащането без постъпилата от ищеца сума. Тогава, след влизането в сила на решението по т.д. № 121/ 2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, ищецът щеше да получи присъдената главница от 757 088.98 лева в пълен размер.

В съответствие с изложеното до тук съдът приема за доказано наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД и исковата претенция е основателна и доказана за сумата 287 505.83 лева, представляваща разликата между общия размер на валутния превод - 757 088.98 лева и платената по изпълнителното дело сума - 469 583.15 лева. Затова поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 16 624.56 лева - адвокатско възнаграждение, платено по сметката на Адвокатско дружество „М.“ в „Прокредит Банк (България)“ ЕАД на основание договор за правна защита и съдействие от 20.02.2024 г. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като присъдения размер незначително надвишава изчисления съобразно чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатските възнаграждения, минимален размер - 16 510 лева.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав