Решение № 17823 от 17.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 43477/2025 г.

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК). Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, в качеството си на правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което дружество се е преобразувало по реда на чл. 264 и сл. от Търговския закон, е предявил срещу ответника С. Т. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 737,42 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер 4796135 от 19.10.2021 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането и 87,95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2024 г. до 14.05.2025 г., които вземания са прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия от 16.01.2025 г., за което длъжникът е уведомен и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 28113/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав. Ищецът твърди, че с посочения договор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на ответника заем в размер на 6160 лева като последният се е задължил да го върне на 36 равни месечни вноски, съгласно погасителен план в срок до 01.10.2024 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва. Сочи, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за забава. Твърди, че вземанията са му прехвърлени с договор за цесия от заемодателя. Излага, че за извършените прехвърляния на вземането ответникът е бил уведомен. Прави искане предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Извън срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. Д., в който оспорва исковете. Възразява за нищожност на договора за кредит на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като твърди, че шрифтът, на който е изготвен не отговаря на изискванията на ЗПК. Освен това били нарушени чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от ЗПК, тъй като на потребителя не бил представен стандартен европейски формуляр и ежемесечно информация относно размера на задълженията. В условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност. Не претендира разноски. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Праводателят на ищеца в производството „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 14.05.2025 г. срещу С. Т. М., по което е образувано ч. гр. дело № 28113/2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 30.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, последният е подал възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в полза на неговия праводател е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими. Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем (кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, както и че счетоводните записвания във връзка с процесния кредит са водени редовно (чл. 182, изр. първо ГПК). В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че между праводателя на ищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника С. Т. М. е бил подписан (за ответника по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) Договор за потребителски паричен кредит № 4796135 от 19.10.2021 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 6160,00 лева, а ответникът е следвало да върне сумата в размер на 6991,92 лева на 36 месечни вноски в размер на 194,22 лева всяка, до 01.10.2024 г. при годишен лихвен процент 5,84% и ГПР 10,94%, като межди страните не е спорно, че ответникът е извършвал плащания. От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че в полза на ищеца съществува вземане за неплатена главница в търсения размер от 737,42 лева. Макар обективно и безпристрастно, заключението на вещото лице по допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвено единствено въз основа на документи, предоставени от цесионера на вземането, която информация предвид факта, че не изхожда от лицето, водило записите във връзка с операциите по кредита според експерта „не е дори в минимален обем, необходим за коректно и обосновано произнасяне по редовност на водене на счетоводството при кредитора по процесния договор за кредит, а служебната бележка за липса на плащания няма качеството на счетоводен документ“ (л. 112) в какъвто смисъл е и отговорът на експерта по служебно поставения от съда въпрос: Редовно ли са водени счетоводните записи във връзка с процесния кредит?. Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая обаче липсват доказателства потвърждаващи извършените от праводателя на ищеца счетоводни записвания, в това число по редовното и своевременно осчетоводяване на плащанията, извършени от ответника (в размер на 6314,79 лева според документите предоставени на вещото лице), поради което ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите обосноваващи съществуване на вземането за остатък от главница и мораторна лихва, ето защо предявените по реда на чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове следва да бъдат отхвърлени. По отношение на разноските: При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Софийският районен съд