Решение № 145 от 2.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 131/2024 г.

Производството e по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 651/ 05.12.2023г. п о гр. д. №877/2022г. ОС- Велико Търново е приел за установено, по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, спрямо П. П. Л., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Свищов, ••••••••• и Д. М. Л., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Свищов, •••••••••, че дължат солидарно на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, •••••••••••••, следните суми: сумата от 27 867.23 лв. /двадесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща неплатена главница по Договор за ипотечен кредит за потребителски нужди № 629 от 23.04.2018г., между „Експресбанк" АД и кредитополучател П. П. Л., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 714.31 лв. /седемстотин и четиринадесет лева и тридесет и една стотинки/- договорна лихва за периода 30.07.2019г.- 30.09.2020г., сумата от 29.43 лв. /двадесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/- обезщетение за забава- санкционна надбавка върху просрочените вноски за периода 30.10.2019г.-30.09.2020г., сумата от 2168, 81 лв. /две хиляди сто шестдесет и осем лева и осемдесет и една ст./- обезщетение за забава- санкционна надбавна върху просрочена главница за периода 01.10.2020г.- 06.07.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 286/09.07.2020г. по ч.гр.д. № 526/2021г. по описа на Районен съд Свищов, като е отхвърлил предявения от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, •••••••••••• срещу П. П. Л., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Свищов, ••••••••• и Д. М. Л., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Свищов, •••••••••, иск за признаване на вземане за обезщетение за забава- санкционна надбавка върху просрочена главница за периода 01.10.2020г.-06.07.2021г. за разликата над 2168, 81лв. до претендираните 2175, 61лв., като неоснователен и недоказан. Присъдени са и разноски. Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от особенния представител на П. Л. и Д. Л.- адв. Н., като неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Не се оспорва наличието и сключването на валиден договор за ипотечен кредит от 23.04.2018г., усвояването на сумата по кредита и неизпълнението за връщане на същата от кредитополучателите, съобразно погасителният план. Излагат се възражения единствено по отношение изводите на първата инстанция, с които е прието и обосновано, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Счита, че не са налице предпоставките да се приеме, че кредитора надлежно е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем с поканите от 17.09.2020г. Излага съображения, че не е налице надлежно връчване, тъй като: в поканите не се съдържат данни на кой адрес са връчени; приети са от трето лице- С. М. А., записана като „братовчедка със задължението да го предаде", без това лице да е индивидуализирано посредством трите имена и точния адрес, какъвто в уведомлението- покана не е посочен; не е посочено „братовчедката"- на кого е братовчедка- на П. Л. или на Д. Л.; не е посочена възрастта на лицето/пълнолетно лице ли е/, получило и двете уведомления; не е посочен адреса на който връчителя на ЧСИ е открил/връчил поканите- уведомления на С. М. А.. Счита, че в поканите имената на получилото лице са изписани с един почерк, т.е. от едно лице, а поетото задължение за уведомяване е изписано с друг почерк, т.е. от друго лице. Непълнотата на необходимите за удостоверяването на връчването реквизити/трите имена и адреса/ водят до отпадане на доказателствената сила като официален документ на поканите- уведомления. Не било доказано и фингирано връчване- уведомлението да е изпратено по пощата. Поради това длъжниците не са уведомени за предсрочното обявяване на кредита за изискуем и постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане в на определен период на вноски кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката/кредитора, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат исковите претенции до размерна на неплатените падежирали вноски по кредита. Претендират се разноски. Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, възраженията във въззивната жалба и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество- правилно. Пред ОС- Велико Търново е предявен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 ГПК от „Банка ДСК” АД- София, против длъжниците П. П. Л. и Д. М. Л., за установяване съществуване вземанията на банката по заповед №286/09.07.2020г. за незабавно изпълнение по ч.гр.дело 526/2021г. на РС- Свищов и издаден изпълнителен лист от същата дата, произтичащи от Договор за ипотечен кредит за потребителски нужди № 629 от 23.04.2018г. Безспорно по делото е възникването на облигационни отношения между „Експресбанк" АД /вписано на 30.04.2020г. преобразуване чрез вливане в „Банка ДСК“ ЕАД/ и П. П. Л.- кредитополучател и Д. М. Л.- съдлъжник, отговарящ солидарно и в пълен обем за задълженията на кредитополучателя, по сключен договор за ипотечен кредит за потребителски нужди № 629/ 23.04.2018г. Не се спори също, че не е изпълнено задължението за плащане на месечните падежни вноски, съобразно погасителният план- на 30.12.2019г. е извършено последно плащане по договора, с което частично е погасена 20-та вноска по кредита. Първата инстанция е приела, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, излагайки следните съображения: Кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В представените по делото уведомления, адресирани до ответниците, се съдържа изрично изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради наличието на конкретни обективни предпоставки за обявяване на изискуемостта- забава в погасяване на задълженията. Видно от извършеното от връчителя на ЧСИ отбелязване в документа, имащо характера на официален удостоверителен документ, неоспорен от страните, същият е връчен по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ на пълнолетно лице на адреса на 17.09.2020г. и в съответствие с разпоредбата на чл.46 ал.4 вр. ал.2 ГПК. Адресът, на който е извършено връчването на лицето, е този, посочен от кредитополучателя и съдлъжника при сключване на договора, включително и като адрес за кореспонденция, а последният е бил уговорен между тях като адрес, на който ще бъде извършвано връчването на всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит. Ответниците не твърдят промяна на адреса за кореспонденция, нито са ангажирали доказателства да са уведомили ищеца за такава промяна. Предвид изложеното потестативното право на кредитора да обяви същият за предсрочно изискуем е надлежно упражнено с връчване на посочените покани и изявлението е породило правни последици с връчването му, тъй като са били налице и предвидените в договора обективни предпоставк- допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни. Въззивният съд споделя изводите изложени от първата инстанция, същите са основани на представените по делото доказателства, съобразени със законовите разпоредби и съдебната практика. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено от банката преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /07.07.2021г./, с уведомления до длъжниците /връчени по реда на чл.46 ал.4 вр. ал.2 ГПК на 17.09.2020г./. В същите банката е заявила, че поради забава в погасяване на задължения по договора за кредит от 23.04.2018г., обявява кредита за предсрочно изискуем. Посочен е и размера на кредита, сметката по която е отчитан. Други изисквания към уведомлението за предсрочната изискуемост не са необходими, поради което към датата, на която са получени представените уведомления, предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е настъпила, тъй като банката е доказала, че е уведомила длъжника- заемополучател /кредитополучател/ и съдлъжника за настъпване на предсрочната изискуемост конкретно на сключеният от тях договор и към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за уведомяване. В случая кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост чрез възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ, поради което се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК. Правилото, разписано в чл.45 ГПК изисква съобщението да се връчи лично на адресата, а чл.46 ал.1 ГПК визира изключение от правилото- когато съобщението не може да се връчи лично на адресата, то може да се връчи на друго лице, което е съгласно да го приеме. По смисъла на чл.46 ал.2 ГПК друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса, като то се подписва в разписката със задължение да предаде съобщението на адресата, а чл.44 ал.1 ГПК вменява задължение на връчителя да отбележи и качеството на лицето, на което е връчено съобщението. В случая от представените по делото уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх. № 01-20-17734 от 24.08.2020г. и изх. № 01-20-17736 от 24.08.2020г., изпратени чрез ЧСИ Д. К., peг. № 728, до всеки от двамата длъжници, се установява, че са връчени чрез С. М. А., на 17.09.2020г., на посочените в уведомленията адреси, в съответствие с разпоредбата на чл.46 ал.4 вр. ал.2 ГПК. В този смисъл, съдът намира, че документите са били доставени на адресите и връчени на лице, което се е съгласило да ги приеме и задължило да ги предаде. Наред с това, посоченото лице собственоръчно се е подписало, че получава поканата- уведомление вместо адресата, като са посочени и неговите имена и е отразена и датата на получаването. Следва да се посочи също така, че връчителят е изпълнил и изискването на чл.44 ал.1 ГПК да отбележи качеството на лицето, на което е връчено съобщението, а именно, че С. М. А. е „братовчедка“ на лицата. В случая адресът, на който е извършено връчването, е посоченият във всяка от поканите и в договора от кредитополучателя и съдлъжника, включително и като адрес за кореспонденция, уговорен между тях като адрес, на който ще бъде извършвано връчването на всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит. Поради изложеното, предвид обстоятелството, че са спазени изискванията относно оформянето на връчването, въззивният съд също намира, че е налице редовно връчване на уведомлението на банката-кредитор за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, което е достигнало до адресатите- длъжници в заповедното производство преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата /чл. 46, ал. 4 ГПК/. В тази връзка неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че е налице непълнота на необходимите за удостоверяването на връчването реквизити, което води до недоказаност на връчването на поканите. Разпоредбата на чл.46 ал.2 ГПК, предвижда няколко хипотези, при които връчването на лице, различно от адресата, но съгласно да приеме поканата, призовката, съобщението и пр. книжа, е редовно. От значение е съгласието на лицето, получаващо книжата, да ги приеме и задължението му да ги предаде, а не родствената връзка с адресата или постоянното им местоживеене. По изложените съображения и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължат разноски. По постъпилата молба от „Банка ДСК“ АД вх.№1899/09.02.2024г., с която се претендира да се намали определеното възнаграждение на особеният представител на жалбоподателите с ½, а именно на 1 150 лева: Въззивната инстанция намира тази молба за основателна. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.6 изр.2 ГПК окончателното възнаграждение на особения представител следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния за съответния вид работа, с оглед чл.36 ал.2 ЗА, но не по- малко от една втора от него. Предвид фактическата и правна сложност на настоящото производство пред втората инстанция, при проведено едно съдебно заседание без събиране на доказателства, съобразно материалният интерес и подадената от особения представител жалба /в по- голямата си част отразяваща диспозитива и мотивите на обжалваният съдебен акт/ съдът определя да се изплати на обособения представител окончателно възнаграждение в размер на 1 150 лева- под минимума посочен в Наредбата на ВАдвС. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ направените пред настоящото инстанция разноски в размер на сумата 1 150 лева за възнаграждение на особен представител и 100 лева юристконсултско възнаграждение /чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/. Същите следва да бъдат осъдени да заплатят и ДТ за въззивната инстанция в размер на сумата 616 лева, чрез ВТАС. Водим от гореизложеното съдът