Решение № 191 от 14.9.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 68/2026 г.

С решение № 281/03.12.2025 г., по гр.д. № 898/2023 г. на РС-Т., състав на същия съд отхвърлил предявения от „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД (като правоприемник на „ВИТ Автотранспорт“ АД) против Ц. П. Г., Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. (наследници на П.Н.В.) положителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, заявен на основание покупко-продажба и изтекла придобивна давност, върху следния имот: поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Т. ул. „••••••“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м, включваща 6 000 кв.м площ, за които с решение на РС Т. от 04.05.1995 г. е признато, че П.Н.В. (наследодателят на ответниците) е притежавал към 1949 г. С решението съдът е отхвърлил искането на въззивника „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 156, том II, дело № 862/1995 г. на РС Т.. Съдът е признал за установено по предявения от Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. против „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че ищците са собственици по реституция и наследяване от П.Н.В. на реална част с площ от 3800 кв.м, попадаща в югоизточната част на поземлен имот, находящ се в гр. Т., ул. „••••••“ № 4, целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Т., одобрени със заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-С., която реална част е отразена като имот с проектен идентификатор № 72343.500.8282, изобразен като фигура по съответните точки на комбинирана скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като със съдебно решение е прието, че в одобрената кадастрална карта е налице непълнота, изразяваща се в това, че същият имот с площ от 3800,00 кв.м не е нанесен като самостоятелен поземлен имот с отделен идентификатор, а е нанесен като част от поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Т.. Със съдебното решение съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД да заплати на Ц. П. Г. сторените такива в размер на 1 500 лв., а на Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. – 2767 лв. Решението е обжалвано изцяло с въззивна жалба от „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД, подадена чрез адв. М. Д., в която се навеждат оплаквания за неговата неправилност, свеждащи се до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, в следните аспекти: несъобразяване от районния съд, че целият имот от 29 620 кв.м (идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Т.) е ограден с трайно повече от двадесет години и е владян от необезпокоявано от „ВИТ Автотранспорт“ АД, а след купуването му и от ищеца; превратно интерпретиране от районния съд и в противоречие с останалите доказателства по делото на показанията, дадени от свидетелите, посочени от въззиваемите, при несъобразяване на обстоятелствата по чл. 172 ГПК (близки отношения на свидетелите с въззиваемите); неправилно приемане на от районния съд, че е налице непълнота в кадастралната карта, вкл. липсваща в диспозитива на решението яснота, относно границите на имота, с който следвало да се попълни кадастралната карта. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението, за уважаване на предявения първоначалния главен иск, както и за присъждане на разноските за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. е постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. С. С., а от Ц. П. Г. чрез адв. С. Л., в които се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, респ. за правилност на решението. В писмените отговори се посочва поставя акцент върху подробния анализ от районния съд на събраните доказателства, върху правилното позоваване на влязлото в сила съдебно решение между праводателите на страните, върху липсата на доказателства за демонстрирано спрямо въззиваемите владение от ищеца и неговия праводател, както и за доказана собственост на ответниците върху реалната част от имота с площ 3800,00 кв.м и нейните граници. В писмените отговори се прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция. Въззивникът не взема участие в откритото съдебно заседание, но в писмено становище чрез адв. М. Д., се излагат подробни съображения за основателност на въззивната жалба, моли се за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноските за двете инстанции. Вззиваемата Ц. П. Г. също не се явява в откритото съдебно заседание, но в писмено становище от пълномощника адв. С. Л., се излагат съображения за правилност на обжалваното решение, моли се за неговото потвърждаване и за присъждане на въззивната инстанция. Въззиваемите Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. С., която оспорва въззивната жалба, навежда съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на обжалваното съдебно решение, моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивната инстанция. Третото лице „ВИТ Автотранспорт“ АД помагач на страната на въззивника не взема участие в откритото съдебно заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник. Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното: Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД (като частен правоприемник на „ВИТ Автотранспорт“ АД) против Ц. П. Г., Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. (наследници на П.Н.В.) положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, заявен на основание покупко-продажба и изтекла придобивна давност, върху поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Т. ул. „••••••“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м, включваща и площта от 6 000 кв.м, за която с решение на РС-Т. от 04.05.1995 г. е признато по отношение на Община Т. и „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД, че П.Н.В. (наследодателят на ответниците) е притежавал към 1949 г. В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Ц. П. Г., Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. е подаден писмен отговор, в който са направени правоизключващи възражения за неоснователност на предявения против тях иск, като наред с това от тях против „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД е предявен насрещен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици по реституция и наследяване от П.Н.В. на реална част с площ от 3800 кв.м, попадаща в югоизточната част на поземлен имот, находящ се в гр. Т., ул. „••••••“ № 4, целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Т., одобрени със заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-С., и че е допусната непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо отразяване на реалната част от 3800 кв.м като самостоятелен обект на собственост. Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения, с отхвърляне на предявения от дружеството положителен установителен иск за собственост върху поземления имот, с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Т., включващ и площта от 6 000 кв.м, респ. с уважаване на предявения против дружеството насрещен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, чрез признаване на за установено, че ищците са собственици реална част с площ от 3800 кв.м, попадаща в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Т., както и че е допусната непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо отразяване на същата реална част като самостоятелен обект на собственост. В този смисъл съдът е останал в рамките на търсената от страните защита, като освен без накърняване на диспозитивното начало, в обжалваната му част решението е постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки за възникване правото на иск. Допустимостта на двата иска следва от двете противостоящи и взаимно изключващи се претенции за собственост, доколкото с първоначалния иск на дружеството се претендира се собственост върху конкретен поземлен имот, чиято площ включва и по-малка такава, за която ответниците по този иск също претендират свое право на собственост, като наред с това поддържат допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо нейно отразяване като самостоятелен обект, тяхна собственост. Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК). Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Със заповед № 413/28.09.1993 г. на кмета на Община Т., на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ (ДВ. бр. 15/92 г., доп. бр. 26/92 г.) е наредено да се деактуват 6000 квадратни метра земя, бивша собственост на П.Н.В. от гр. Т., одържавена по силата на постановление на Министерския съвет № 46/06.04.1949 г. и актувана като държавна собственост по ЗОЕГПНС с акт № 570/15.02.1950 г. В заповедта е посочено, че одържавеният имот е представлявал градина – селище в гр. Т., в местността „В.“, землище на гр. Т., при граници И.Н., река Вит, П.Н.В. и старо корито на реката. С влязло в сила съдебно решение от 04.05.1995 г., по гр.д. № 83/1995 г. на РС Т. по предявен иск за собственост, съединен с иск за грешка и непълнота в кадастралната основа на регулационния план по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) е признато за установено по отношение на Община Т. и на „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД гр. Т., че към 1949 г. П.Н.В. е бил собственик на имот (градина с площ от 6 дка), находящ се в м. „В.“, землище на гр. Т., при граници И.Н., река Вит, наследници на Н.В. и старо корито на реката, който имот при постановяване на решението е включен в парцела I, кв. 4 от промишлената зона на гр. Т., отреден за „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД гр. Т., без да е отделена площта на ищеца от 6 дка, както е отразено по скицата на вещото лице Н.Г., неразделна част от съдебното решение, очертана със зелен туш. На 07.11.1995 г. е вписано преобразуване на ответника по същото решение „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД във „ВИТ Автотранспорт“ АД (третото лице помагач). С писмо № 147/02.06.1995 г. на Община Т. П.Н.В. е уведомен, че със заповед № 148/22.05.1995 г. се утвърждава попълване на кадастралната основа на кв. 4 с нов имот с пл. № 1906 по плана на промишлената зона на гр. Т., съгласно съдебно решение по дело № 83/1995 г. на РС-Т.. На 03.11.1995 г., въз основа на съдебното решение е издаден констативен нотариален акт № 156, том II, дело № 862/1995 г. на Районен съд Т., с който П.Н.В. е признат за собственик на имот с площ от 6 дка, находящ се в м. „В.“, землище на гр. Т., при граници И.Н., река Вит, наследници на Н.В. и старо корито на реката, отразен с планоснимачен номер 1906 в кадастралната основа, одобрена със заповеди № 892/25.05.1978 г. и № 148/22.05.1995 г., включен в парцела I, кв. 4 от промишлената зона на гр. Т., отреден за „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД гр. Т.. С молба до кмета на Община Т. (вх. № 2054/03.11.1995 г.) П.Н.В. е поискал въвод във владение и трасиране на граници относно собствените му поземлени имоти № 1905 и № 1906, като с протокол № 35/08.11.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво относно имот № 1906 е определена такава за строеж на ограда, като посоченото в протокола основание е възстановяване право на собственост № 156/1995 г. и заповед № 413/28.09.1993 г. на кмета на Община Т.. П.Н.В., починал на 06.07.1997 г. и оставил за свои наследници Ц. П. Г., Б. П. Д. (негови дъщери) и И.П. Н. (негов син), починал и оставил за свои наследници Н. Д. Н. (съпруга), М. И. Г. и Д. И. Н. (деца), което се установява от удостоверение № АПО 03-5-322/12.07.2026 г. на Община Т.. От писмо № ИЖС-04-410/01.04.2000 г. на Община Т. се установява, че по повод искане на И.П. Н. № ИЖС-04-410/01.03.2000 г. за регулационна промяна на парцел I-за СО „Автомобилен транспорт“, кв. 4, по плана на промишлена зона Т., се дава отговор, че за възстановения със заповед № 413/28.09.1993 г. имот е възможно да се образува парцел, самостоятелен за имот с пл. № 1906, след представяне на частична разработка, при което по възможност да бъде запазена за СО „Автомобилен транспорт“ постройката в северозападния ъгъл на имот № 1906 за сметка част от имот пл. № 25, попадаща в парцел I-за СО „Автомобилен транспорт“. С договор за наем от 14.04.2006 г., с нотариална заверка на подписите рег. 1465/14.04.2006 г. на нотариус рег. № 392 на Нотариалната камара, Б. П. Д. и И.П. Н. (двама от наследниците на П.Н.В.) предоставили за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален № 1906, включен в УПИ I, кв. 4 от промишлената зона на гр. Т., площ от 6 000 кв.м, находящ се в м. „В.“, землище на гр. Т. (Промишлената зона на града), при граници и съседи (съгласно скица № 04- 01-165/07.04.2006 г.) имот на „Вит Автотранспорт“ АД и река Бели вит (чл. 1 от договора). Наемателят поел задължение да ползва имота като площадка (пункт) за извършване на търговска дейност с отпадъци черни и цветни метали, съгласно изискванията на закона за управление на отпадъците (чл. 2 от договора). От показанията на свидетелите В.С.Ц. и Н.Т.Н., Г.М.К. и Н.Н.Н. се установява, че процесният имот се е поддържал и ползвал от наследниците на П.Н.В., чрез осъществяване на различни стопански дейности, през съответните периоди – лично и чрез притежавани търговски дружества. За времето от 2004 до 2010 г. свидетелите Ц. и Н. са работели на бензиностанцията при „Дапа“, като от показанията и на двамата се установява, че дворното място от около 6 дка, се ползвало от Ц. Г., дъщеря й Б., която била собственик на фирмата, за която свидетелите работели (Тим ойл), че в една по постройките се съхранявали варели с масла, проавани на бензиностанцията, че в дворното място спирали за нощуване автомобили (Тирове), допускани от работодателите на свидетелите, че една част от дворното място било асфалтирано, а другата не, което налагало ежегодното му почистване с механизирана техника от братовчеда на Ц. Д. (Д. Н.), който също ползвал имота, държейки в него свои автомобили. От показанията на тези свидетели, както и от тези, на свидетелите К. и Н. се установява, че Д. се занимавал с автомобилизъм и освен за паркиране на своите автомобили, той ползвал една от сградите в него (хале) за работилница, в която се извършвали ремонти на автомобили. Всички свидетели дават идентични описания на границите на имота, посочвайки, че същият стигал почти до реката, а откъм пътя се пада вторични суровини, че от изток граничи с бившето предприятие „Пенка Михайлова“, понастоящем „Калинел“, а от западната страна (откъм Дапа) няма граница, но в тази част мястото е асфалтирано и в нея се намира голямото хале. От показанията свидетелите се установява, че Ц., Б. и Д. ползвали имота необезпокоявано и спрямо тях от никого не имало претенции за ползването му. На 22.12.2021 г. е издаден нотариален акт № 180, том III, рег. № 2963, дело № 365/2021г. на нотариус И. И., с който „ВИТ Автотранспорт“ АД е признато за собственик по приватизационна покупко-продажба и давностно владение върху 23620/29620 идеални части от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3029 по КККР на гр. Т., заедно с построените в имота сгради. В същия ден (на 22.12.2021 г.), с нотариален акт № 182, том III, рег. № 2968, дело № 3672021 г. на нотариус И. И., „ВИТ Автотраспорт“ АД продава на „Лев Кибертех“ ЕООД 23620/29620 идеални части от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3029 по КККР на гр. Т., заедно с построените в имота сгради. Няма спор и това се установява от приетите разпечатки от търговския регистър по партидата на „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД, че предишното наименование на дружеството е „Лев Кибертех“ ЕООД. От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице инженер геодезист, се установява, че КККР на гр. Т. е от 06.03.2009 г. и в нея е нанесен поземлен имот с идентификатор 72343.500.3029 с площ от 29620 кв.м, записан в съсобственост на “Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД с 23620/29620 ид.ч. и П.Н.В. с 6000/29620 ид.ч, че действащият регулационен план на гр. Т. (промишлена зона) е одобрен със Заповед № 892/25.09.1978 г., в който след няколко корекции относно граници на УПИ със съседните предприятия и улична регулация, е нанесен УПИ I, кв.4, отреден за CO „Автомобилен транспорт”. От заключението на вещото лице и графичното отразяване по комбинираната скицата към него, се установява, че границите на поземлен имот идентификатор 72343.500.3029 и тези на УПИ I, кв.4 се припокриват изцяло (от запад и юг). Попълването на кадастралната основа на кв. 4 с нов имот пл. сн. № 1906, съгласно решението по гр.д. № 83/04.05.1995 г. на РС-Т. е извършено и одобрено със заповед № 148/22.05.1995 г. на Кмета на Община Т., като от вещото лице се идентифицира (стр. 363 от делото) приложено копие от кадастралния и регулационен план на Промишлена зона на гр. Т., с нанесен имот пл. сн. № 1906. От заключението на вещото лице и графичното отразяване по комбинираната скицата към него, се установява, че имот пл. сн. № 1906 не е нанесен в кадастралната карта, че двата проектни имота с проектни идентификатори 72343.500.8282 и 72343.500.8283, напълно припокриват стария имот с пл. сн. № 1906, като част от неговата площ (3800 кв.м, откъм северната му страна), заключена в границите на проектен имот с проектен идентификатор 72343.500.8282, попада в поземлен имот идентификатор 72343.500.3029. От заключението се установява, че на две места по границите на стария имот с пл. сн. № 1906 има следи от поставена блажна боя, както и че други реални граници на същия имот не са материализирани на терен, доколкото северната и западната му граница в поголямата им част преминават през асфалтова площадка, а от изток и юг мястото е обрасло с храсти и дървета. Установява се, че освен с площта от 3800 кв.м, попадаща в поземлен имот с идентификатор 72343.500.3029, имот със стар пл. сн. № 1906 попада и в поземлен имот с площ от 2002 кв.м в поземлен имот с идентификатор 72343.500.3079 (нереализирана улица на Община Т.) и с площ от 171 кв.м в имот с идентификатор 72343.500.5426 (пасище по чл. 26 ЗСПЗЗ). При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи: Предявеният от „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД (като частен правоприемник на „ВИТ Автотранспорт“ АД) против Ц. П. Г., Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. (наследници на П.Н.В.) положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК върху поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029, целият с площ от 29 620 кв.м, включваща и площта от 6 000 кв.м на имот по решение по гр.д. № 83/04.05.1995 г. на РС-Т., е неоснователен. Ищецът не е придобил правото на собственост върху същата площ (6 000 кв.м) било в реални граници или като идеални части (6000/29620 ид.ч.) от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029, целият с площ от 29 620 кв.м, на нито едно от двете заявени придобивни основания – по сделка (договор за продажба) и по давност. Не е налице прехвърляне на такива права по сделката, защото неговият праводател „ВИТ Автотранспорт“ АД не ги е притежавал. Последното дружество е признато за титуляр на 23620/29620 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029, а не за изключителен собственик на имота. След като това е така, ищецът е придобил означените в договора идеални части от съсобствеността, за които праводателят му е признат на техен титуляр в деня на извършване на продажбата, а не изключителното право на собственост върху поземления имот. Не е налице придобиване на такива права и по давност. След извършване на сделката ищецът не е установил владение върху площта от 3800 кв.м, попадаща в поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029, за която се установява, че е част имот със стар планоснимачен № 1906, възстановен на името на наследодателя на ответниците. Владение върху същата реална част не е било установено и от продавача, с оглед на което няма как да се приеме, че такова е било предадено на купувача и че срокът му по чл. 79 ЗС е изтекъл след сключване на сделката. Праводателят „ВИТ Автотранспорт“ АД не е упражнявал владение върху тази реална част от поземления имот, защото след възстановяването и нанасянето му в предходния кадастрален план като имот със стар № 1906 част от наследниците на наследниците на П.Н.В. са установили фактическа власт върху същата част от поземления имот, ползвайки чрез лично служене или за осъществяване на стопанска дейност. Нанасянето на имота в кадастралния план е било в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 83/04.05.1995 г. на РС-Т., постановено по иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), предявен от П.Н.В. против Община Т. и „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД (след 07.11.1995 г. „ВИТ Автотранспорт“ АД). Решението обвързва ответниците от този иск и по отношение на признатото от съда право на собственост върху същия реституиран имот, с оглед на което от страна на дружеството „ВИТ Автотранспорт“ АД не е имало претенции върху площта от 3800 кв.м, попадаща в поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029 (УПИ I, кв. 4 отреден за CO „Автомобилен транспорт”). В този смисъл е неоснователно оплакването във въззивната жалба за несъобразяване от районния съд, че целият имот от 29 620 кв.м (идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Т.) е ограден с трайно повече от двадесет години и че същият е владян необезпокоявано от „ВИТ Автотранспорт“ АД, а след купуването му и от ищеца. Няма доказателства за такова владение от двете дружества върху реалната част от 3800 кв.м, очертаваща площта, ползвана от ответниците. Напротив, от свидетелските показания, ценени в тяхната съвкупност и във връзка с част от писмените доказателства, се установява, че след възстановяването на поземления имот от 6000 кв.м, от П.Н.В. (наследодателят на ответниците) се ангажирал с нанасянето му в действалия кадастрален план, чрез предявяване на иск за установяване на непълнота и грешка в кадастралната основа и предприемане на действия по изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), постановено против общината и „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД. След неговата смърт през 1997 г. част от ответниците в качеството им на негови наследници започнали да ползват имота, установявайки фактическа власт върху него, вкл. върху реалната част от 3800 кв.м, попадаща в поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029. В тази връзка е неоснователно и оплакването за извършено от районния съд превратно интерпретиране от районния съд на свидетелските показания, при несъобразяване на близките отношения между свидетелите и въззиваемите (чл. 172 ГПК). Напротив, освен, че е извършено в съвкупност с писмените доказателства, имащи отношение към обстоятелствата, за които свидетелите говорят, техните показания са обсъдени от районния съд с критичност, достатъчна да преодолее каквото и да било съмнение в тяхната достоверност. Претенциите за разколебана достоверност на свидетелските показания са основани само и единствено на поддържани твърдения за близки отношения на свидетелите с ответниците, които сами по себе си обаче не са достатъчни, доколкото тази близост е обща и не разкрива конкрети отношения на заинтересованост на когото и да било от свидетелите от изхода на делото. Предявеният от Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. против „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД насрещен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е основателен. Наследодателят на ищците П.Н.В. е придобил по реституция собствеността върху имот с площ от 6 дка, находящ се в м. „В.“, землище на гр. Т., при граници И.Н., река Вит, наследници на Н.В. и старо корито на реката. С тези му граници имотът е имал отразяване в предходните кадастрални планове с планоснимачен номер 1906 (кадастралната основа, одобрена със заповеди № 892/25.05.1978 г. и № 148/22.05.1995 г.), като включването му в парцел (УПИ) I, кв. 4 от промишлената зона на гр. Т., отреден за CO „Автомобилен транспорт”, е било преди неговото възстановяване. Повторното му нанасяне в кадастралния план през 1995 г. е извършено след възстановяването му и в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 83/1995 г. на РС Т., постановено по иска с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), предявен от П.Н.В. против Община Т. и „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД (третото лице). Поради липсващо материализиране на границите му, имотът не е намерил отразяване в изработената и одобрена през 2009 г. кадастрална карта. Създаденият с нея поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029 възприема границите на УПИ I, кв. 4 отреден за CO „Автомобилен транспорт”, без да отчита възстановения имот като самостоятелна кадастрална единица през 1995 г. При реституция, проведена преди приемането и одобряването на кадастралната карта, ако реституираният имот не е заснет като самостоятелен, е налице непълнота в кадастралната карта, която се отстранява чрез иска чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Доколкото е съществувал реално до размера, в който е отчужден, реституцията обвързва и третото лице „ВИТ Автотранспорт“ АД (бившето „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД), което е било собственик на парцела, в чиято площ попада и част от възстановения имот (чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ). Същото дружество и частният му правоприемник „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД не са придобили възстановения имот по давност, за което бяха изложени съображения относно неоснователността на предявения първоначален иск за собственост. Налице е непълнота в кадастралната карта, изразяваща се неправилно отразяване на част от възстановения имот с планоснимачен номер 1906, като част от поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029. Площта на тази част е 3800 кв.м, като същата е заключена в границите на проектен имот с проектен идентификатор 72343.500.8282. Нанасянето на парцел (УПИ) I, кв. 4 отреден за CO „Автомобилен транспорт”, като поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029, включващ и част от площта на възстановения имот със стар планоснимачен номер 1906 - 3800 кв.м, без отразяване на последната като самостоятелна единица на кадастъра по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗКИР, не съответства и на установените граници на реституирания имот по титулите за собственост на П.Н.В. (наследодателят на ищците) и по влязлото в сила съдебното решение по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (въз основа на което с възстановеният имот е нанесен в кадастралния план през 1995 г.). Несъобразяването на тези данни, съдържащи се в допустими по закон източници (планове и карти по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР), при изготвянето кадастралната карта е довело до неотразяване на площта от 3800 кв.м, като самостоятелен обект на собственост, различен от създадения поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029, което несъответствие покрива дефиницията на непълнота на кадастралната карта по смисъла на § 1. т. 16 от ДР на ЗКИР. В тази връзка е неоснователно и оплакването във въззивната жалба за неправилно изграден от районния съд извод за съществуваща грешка в кадастралната карта, вкл. липсваща в диспозитива на решението яснота, относно границите на имота, с който имотът следвало да се отрази в картата. Такива граници са означени именно чрез координатните точки на проектния имот с проектен идентификатор 72343.500.8282. По тези съображения съдът приема, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е основателен. Неоснователно е Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд правилно. Същото следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по неоснователността на първоначалния установителен иск за собственост, респ. основателността на предявения насрещен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съвпадат с крайните такива на районния съд. С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да заплати на въззиваемите разноските за настоящата инстанция (чл. 78, ал. 3 ГПК), които са доказани в размер на 700 евро – заплатено от Ц. П. Г. адвокатско възнаграждение и в размер на 400 евро - общо заплатено от Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът