Решение № 1 от 26.6.2017 г. на Районен съд - Попово по дело № 109/2017 г.

гр.Попово, 2 6.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ при секретаря М. А., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1 09 по описа за 201 7 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „И. С.”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя В.Ц.М. ( първоначално депозирана в РС Т., където производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС П. ), против НП № 25-250318 3/12.04.2017 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” гр.Т., с което и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. ( триста лева ) за това, че ” при извършена проверка на 13.03.2017 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Т. на представени от работодателя „И. С.”ЕООД гр.С. с ЕИК: ••••, е констатирано, че посоченият работодател, с обект на контрол – маслена фабрика в с.С., общ.П. не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец декември 2016 г. на работника П. Б. П. с ЕГН- ••••••••••. Посоченият работник е нает на работа по трудов договор № 5/15.06.2013 г. на длъжност охранител, при условията на пълно работно време, място на работа – обект под охрана маслена фабрика с.С.. Съгласно сключеният трудов договор, трудовото възнаграждение се изплаща до края на календарния месец, следващ предходния отработен календарен месец. Нарушението е извършено от работодателя на 01.02.2017 г. в предприятието в с.С., общ.П., същото е констатирано на 13.03.2017 г. при проверка на представените документи. До съставяне на АУАН, работодателят не е представил документи, от които да е видно, че е изплатил трудовото възнаграждение, дължимо за м.декември 2016 г. на работника П. Б. П. ” - нарушение по чл. 128, т.2 от КТ.

В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството по налагане на административното наказание, изразяващи се в недоказана компетентност на АНО да издава НП, алтернативно се претендира за приложение на чл.28, б.”а” от ЗАНН. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. от ст. юк Х. оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди изцяло издаденото НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. По повод постъпила жалба в дирекция „ИТ” гр.Т. за неизплатени трудови възнаграждения в маслена фабрика в с.С., община П., до работодателя „И. С.”ЕООД със седалище гр.С., била изпратена призовка /приложена/, с която ЮЛ било задължено да представи ведомостите за заплати /фишове/ за 2016 г. и м.януари 2017 г., включително документи за изплатени заплати на работниците в обект с.С., общ. П., както и трудовите досиета на работещите там лица. След като изисканите документи били представени в дирекция „ИТ” гр.Т., на 13.03.2017 г. главните инспектори Н.К. и Д. Д. извършили детайлна проверка, при която констатирали множество нарушения на нормативната уредба уреждаща трудовите правоотношения в обекта на контрол. Било установено системно неизплащане в уговорения срок на трудовите възнаграждения на работещите в обекта 4-ма хранители за месеците: август 2016 г., септември 2016 г., октомври 2016 г., ноември 2016 г., декември 2016 г. и януари 2017 г. За констатациите от проверката бил съставен протокол № ПР1705420/14.03.2017 г. /прило жен/, с който на работодателя били дадени задължителни предписания за изплащане в срок до 10.04.2017 г. на всички дължими трудови възнаграждения. На 17.03.2017 г. надлежно упълномощен представител на „И. С.”ЕООД – Н. В. С. /пълномощно л.29/, се явил в офиса на дирекция „Инспекция по труда” Т., където й бил връчен екземпляр от съставения констативен протокол, който тя подписала без възражения. Наред с това в качеството си на домакин-отчетник при същия работодател, С. депозирала и писмено обяснения /л.28/, в което посочила, че към 17.03.2017 г. са получени ведомостите за м.август и м.септември 2016 г. с начислените трудови възнаграждения, които ще бъдат изплатени на 20.03.2017г. На същата дата били съставени четири отделни АУАН, касаещи неизплащането на трудовите възнаграждения на четиримата работници в обекта, в т.ч. и АУАН № 25-2503183 /приложен л.12/ за нарушение по чл.128, т.2 от КТ /описано и подробно по-горе в мотивите/, относно неизплатеното трудово възнаграждение на работника П. Б. П. за м. декември 2016 г. Актът бил предявен и връчен веднага на пълномощника Н.С. и подписан от нея без възражения, като допълнителни писмени такива не постъпили и в 3-дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След това събраните при проверката писмени доказателства били докладвани на директора на Дирекция „ИТ” гр.Т., който извършил детайлна проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, при която установил, че междувременно работодателят е представил в офиса на инспекцията по труда ведомост за работни заплати за м.декември 2016 г., съгласно която на всички работници са изплатени работните заплати за посочения месец, срещу подпис. При тези обстоятелства АНО приел, че преписката не съдържа данни за настъпили вредни последици за работника П. Б. П. доколкото нарушението е отстранено, респ. касае се за маловажен случай на нарушение по чл.128, т.2 от КТ, което следва да бъде санкционирано по реда на чл.415в, ал.1 от НК, след което било издадено и атакуваното в процеса НП № 25-2503183/12.04.2017 г., връчено лично на управителя на ЮЛ на 03.05.2017 г. /разписка л.9 и доклад л.10/.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Н.К., свидетелите Д. Д. и П.Т., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените доводи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила и съобразяване с материалния закон – предвид и обстоятелството, че съгласно чл.16, ал.4, т.2 от приложения в с.з. Устройствен правилник на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" [Обн, ДВ, бр.6/29.01.2014 г.] именно “Директорът на дирекция "Инспекция по труда: … осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал. 2 от ЗАНН … ”, а наред с това е представена и допълнителна заповед № 3-0058/11.02.2014 г. издадена въз основа на същия нормативен акт, в т.4 от която също е делегирано правомощие по издаване на НП по съставени АУАН. Изложените в НП фактически констатации са обосновани и се подкрепят от доказателствата по делото.

Нормата на трудовото законодателство, за нарушаването на която е санкционирано дружеството-жалбоподател касае най-общо реда и гаранциите при дължимото от работодателя изплащане на трудово възнаграждение. Тази разпоредба гарантира на работника личното изплащане на трудовото възнаграждение по ведомост, разписка или във влог в посочена от него банка, в какъвто смисъл е и даденото с КП предписание. Безспорно е по делото, че към 13.03.2017 г. трудовото възнаграждение за извършената работа за месец декември 2016 г. не е било изплатено на работника П. Б. П., като същото е изплатено едва след дадените задължителни предписания и преди издаване на атакуваното НП. Ето защо съдът от една страна прие за доказано, че работодателят формално не е изпълнил задължението си да изплати начисленото и дължимо на работника в дружеството П. Б. П. трудово възнаграждение за месец декември 2016 г. в срока уговорен в трудовия договор между страните, а именно до края на календарния месец следващ предходния отработен календарен месец, т.е. до края на м. януари 2017 г., а от друга страна, че трудовото възнаграждение дължимо за този месец и този работник все пак е изплатено, макар и около два месеца по-късно.

Видно от съобразителната част на атакуваното НП, административнонаказващият орган при налагане на наказанието се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ не само формално, а реално е обсъдил всички относими към нарушението обстоятелства и е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение, което следва да бъде санкционирано с имуществена санкция, определяема в размерите по чл.415в, ал.1 КТ. Принципно правилно наказващият орган е отчел, че се касае за нарушение, от което не са произтекли вредни последици за работниците в обекта на контрол и го е квалифицирал във връзка чл.415в, ал.1 от КТ. Тази разпоредба предвижда наказуемост с имуществена санкция от 100 до 300 лв. за работодател допуснал нарушение по КТ, което е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работници и служители. Отчитайки всички относими към нарушението обстоятелства, съдът намира, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде намален към специалния минимум от 100 лв. Това е така, тъй като няма данни ЮЛ да е санкционирано за предходни нарушения на трудовото законодателство при други проверки от дирекция „Инспекция по труда”, което показва, че се касае за нарушение с изключително ниска степен на обществена опасност, което е незабавно отстранено след даденото задължително предписание и преди изтичане на срока и от него не произтичат каквито и да било вредни последици. Ето защо съдът намира, че имуществената санкция на ЮЛ макар и наложена за маловажен случай на нарушение по КТ, следва да бъде определена при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства и намалена към специалния минимум от 100 лв. В заключение с ъдът намира за необходимо да напомни на АНО, че когато определя по-тежко по размер наказание е задължен подробно да анализира съвкупността от обстоятелства изчерпателно изброени в чл.27, ал.2 от ЗАНН. Това задължение на АНО е дължимо от него ПРЕДИ да наложи наказанието и в негова тежест е да докаже, че посочените обстоятелства са изследвани, респ. отчетени, и че наложения размер на наказанието е съобразен с тях /виж в т.см. и р.№ 118/16.09.2016 г. по кнахд № 96/2016 г. на ТАС/. В конкретният случай липсват обективни данни преди издаване на НП Директорът на дирекция „ИТ” Т. да е спазил задължението си по чл.27, ал.2 от ЗАНН доколкото липсват каквито и да било мотиви относно например кои отегчаващи вината обстоятелства приема в преценката си за налагане на по-тежко наказание в максимален размер от 300 лв. Недопустимо е волята на АНО да се предполага от съда и да се допълва за пръв път с негови собствени констатации. Ето защо съдът намира, че имуществената санкция за извършеното от работодателя „И. с.”ЕООД гр.С. нарушение по чл.128, т.2 КТ да бъде намалена до възможният минимум от 100 лв. /сто лева/, което е размер напълно съответстващ на степента на обществена опасност на нарушението и неговия нарушител.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът