Решение № 6406 от 27.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13581/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 вр. чл. 624, ал. 2 ГПК вр. чл. 4, § 1 от Регламент /ЕО/ № 861/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес. Образувано е по въззивна жалба на ищеца срещу решение по гр. д. № 35837/2023г. по описа на СРС, 180-ти състав, с което е отхвърлен предявения от “Еърхелп Германия ГМБХ“ срещу “Уиз Еър Унгария“ Црт, действащо на територията на България чрез “Уиз Еър Унгария кфт – Клон България“, по реда на Глава петдесет и седма „а“ ГПК – производство по Регламент /ЕО/ № 861/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. за заплащане на сумата от 1600 евро, представляваща обезщетения по Регламент /ЕО/ № 261/2004г., за закъснение на полет № W64301 от София до Лондон, изпълнен на 01.05.2023г. със закъснение от 4 часа и 33 минути. Въззивникът – “Еърхелп Германия ГМБХ“ обжалва решението, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че от представените по делото доказателства се установява валидно прехвърляне на спорното вземане, отнасящо се до процесния полет, в полза на ищеца, доколкото дължимите се в полза на пътниците обезщетения са адлежно индивидуализирани в договорите за цесия чрез посочване на уникалния номер на резервацията. Моли решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Въззиваемият “Уиз Еър Унгария“ Црт, действащо на територията на България, чрез “Уиз Еър Унгария кфт – Клон България“ не е подал отговор на въззивната жалба. В хода на устните състезания с писмена молба изразява становище за нейната неоснователност. Навежда доводи за нищожност на процесните договори за цесия. Моли решението да бъде потвърдено, с присъждане на разноски. Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното: При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество решението е неправилно. Производството по делото е образувано по предявен от „Еърхелп Германия“ ГМБХ по реда на Регламент № 861/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, приложима при презгранични гражданки и търговски дела. Съгласно чл. 1 от Регламент № 861/2007г., презгранично дело е такова, в което поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава – членка, различна от държавата – членка на сезирания съд или праворзаздавателен орган. В случая ответното дружество е регистрирано и обичайно извършва своята дейност на територията на Унгария, поради което не е спорен презграничния характер на делото. Предявеният иск е за заплащане на обезщетение по чл. 7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борса и отмяна или голямо закъснение на полети, общо в размер на сумата от 1600 евро, представляваща обезщетения от по 400 евро за 4 пътници с една резервация, за закъснял повече от три часа полет № W64301 от 01.05.2023 г., изпълнен по направление София – Лондън Лутън. Молителят „Еърхелп Германия“ ГМБХ е подал исков формуляр съобразно европейската процедура за искове с малък материален интерес по Регламент № 861/2007г., в който е посочил, че по силата на договори за цесия, е придобил вземане в размер общо на сумата 1600 евро. Сочи, че титуляри на обезщетенията в размер на суми от по 400 евро са А.А.Б., М.Б.Ю.А., З.А.Б. и А.А.Б.г – потребители по договор за въздушен превоз с ответника относно процесния закъснял полет. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото наличието на сключени между така посочените пътници с ответното дружество договори за превоз, по силата на които последното се е задължило да изпълни полет № W64301 от София до Лондон - Лутън, с час на излитане 06.15 часа и час на пристигане 07.50 часа, както и наличието на закъснение на полета с 4 часа и 33 минути. Приел е още и че процесното закъснение не се дължи на извънредно обстоятелство, което да не е могло да бъде избегнато при полагане на дължимата грижа от страна на превозвача. СРС е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск, поради липсата на индивидуализация на вземанията, предмет на представените договори за цесия, чрез номера на полета и маршрута и размера на вземането, поради което е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по иска. По делото са представени бордни карти на А.А.Б., М.Б.Ю.А., З.А.Б. и А.А.Б.г, от които се установява, че с полет № W6 4301 на авиокопмания „Уиз еър“, е следвало на 01.05.2023г. те да пътуват от летище София, с час на заминаване 06: 15 часа, до летище Лондон – Лутън, с час на пристигане 07: 50 ч. Съгласно представения неоспорен доклад за процесния полет № W6 4301, същият е изпълнен със закъснение от разписанието с 4 часа и 33 минути. От така приетите доказателства, настоящият състав на съда намира за установено, че А.А.Б., М.Б.Ю.А., З.А.Б. и А.А.Б.г са сключили договори за въздушен превоз за редовен полет № W6 4301 на въздушния превозвач „Уиз Еър Унгария“ Кфт от летище София до летище Лондон – Лутън, който полет е осъществен със закъснение от 4 часа и 33 минути. Не е спорно между страните по спора, че разстоянието между мястото на излитане и мястото на кацане е над 1500 километра. Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от 19.11.2009 г., членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Съгласно разпоредбата на чл.7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. Отговорността на превозвача е изключена при възникване на извънредни обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач, при наличие на посочените условия. Съгласно чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изпаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на „извънредни обстоятелства“, станали причина за закъснението на процесния полет – по аргумент от разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 19 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз - т.нар Монреалска конвенция, към която препраща Регламент (ЕО) №261/2004. В конкретния случай по делото не са представени доказателства, от които да се установява наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на процесния полет. Не следва да бъде разглеждано като извънредно обстоятелство закъснението на предходен полет на авиопревозвача /което също не е доказано по делото от ответника/, доколкото същият е разполагал с възможност своевременно да реорганизира дейността си, така че да осигури навременно изпълнение на полета по график, в това число и чрез ангажиране на друг собствен самолет или самолет на друга компания – в какъвто смисъл е съображение 7 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004. По изложените съображения, настоящият въззивен състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на дружеството - превозвач за дължимото се на пътниците обезщетение, което в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. “б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. възлиза в размер на по 400 евро за всеки от пътниците. Към исковия формуляр са приложени 4 споразумения за прехвърляне на вземания –споразумения от 19.05.2023 г., с които потребителите А.А.Б. и М.Б.Ю.А., и споразумения от 29.05.2023г., с които потребителите З.А.Б. и А.А.Б.г, са прехвърлили на ищеца вземанията си по Регламент (ЕО) № 261/2004 г., като вземанията и на четиримата пътници са индивидуализирани с номера на резервацията – BMGQVE и е посочено, че се касае до обезщетения, дължими по процесния регламент. От представените по делото бордни карти с превод на български език безспорно се установява връзката на полет № W64301 от 01.05.2023г. с процесната резервация с номер BMGQVE, като е основателен довода в жалбата, че номерът на резервацията е уникален и единствен за съответния билет, респ. този номер на резервация е за процесния полет. Вземанията, предмет на договорите за цесия, са индивидуализирани чрез препращане към Регламент (ЕО) № 261/2004г., следователно е посочен конкретния източник на облигационното правоотношение. Страните ясно са угворили, че предмет на договора е вземане, което съответният цедент има към въздушен превозвач, с посочено основание неизпълнение на договорно задължение. С оглед изложеното, в полза на ищеца надлежно са прехвърлени вземанията, дължими като обезщетение за закъснение от процесния полет, изпълняван от ответното дружество. Настоящият въззивен състав намира, че в процесните споразумения вземанията са индивидуализирани в достатъчна степен, като ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от формуляра по чл. 624 ГПК. Ето защо ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска, в качеството на цесионер. По отношение на наведеното от въззиваемия в хода на устните прения оплакване за нищожност на процесните договори за цесия, поради липса на основание, следва да бъде посочено, че такова правоизключващо възражение не е било своевременно направено от ответника в срока по чл. 131 ГПК, поради което същото е преклудирано и не следва да бъде разглеждано. Отделно от изложеното, същото е обосновано с твърдения за липса на индивидуализация на вземането, които са обсъдени по –горе. Цитираната от ответника в същата молба съдебна практика е неотносима, тъй като касае различна от процесната фактическа обстановка. С оглед изложеното, решението следва да бъде отменено, като предявеният иск за заплащане на сумата от 1600 евро бъде изцяло уважен, ведно с претендираната законна лихва от предявяване на исковия формуляр до окончателното изплащане. При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивника следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция в размер на сумата общо от 675. 59 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 613 лв. за въззивното производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от въззиваемото дружество е неоснователно, тъй като е в минимален размер, съобразно материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. На въззивника – ищец следва да бъдат присъдени и претендираните и доказани разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата общо от 854. 40 лв., от които 125 лв. – държавна такса, 116, 40 лв. – разноски за превод и 613 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Така мотивиран, Съдът