Решение № 2729 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 554/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ж., депозирана чрез адв.Н. К., срещу Решение № 18/27.02.2026г., постановено по АНД № 36/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Съдът приел, че е допустимо две нарушения да бъдат санкционирани с едно наказание, което противоречало на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и било основание за отмяна на решението. Неправилно било прието, че чл. 207 от ЗГ е отделен състав на нарушение, тъй като била указателна разпоредба. Освен това състава на нарушението по чл.213 ал.1 т. 1 от ЗГ не било доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Не било доказано от къде са придобити дървата и дали са придобити законно. По отношение на това от къде са дървата имало разпитан свидетел - служител на Общинска администрация Симеоновград, според показанията на когото, те били от подкастряне на дървета в училищен двор. Вместо да се да бъдат изхвърлени било позволено клоните на дърветата да бъдат прибрани от жалбоподателя, който по това време бил в града на пазар. В тази насока била представена и служебна бележка от директора на училището. Въпреки това обаче съдът не съобразил тези доказателства и потвърдил обжалваното НП. Необосновано било и становището на съда , че не се касае за маловажен случай на нарушение. Предвид изложеното се иска съдът да отмените изцяло решение №18/27.02.2026г. по АНД №36/2025г. г. на PC Димитровград както и наказателно постановление №4113/12.08.2024г. на Директор РДГ Кърджали като незаконосъобразни. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, жалбата се поддържа от адв.Н. К., който излага доводи по съществото на спора и моли също така да бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали, чрез прозесуален представител в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДГ – Кърджали. В случай, че подадената жалба бъде уважена, навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 4113/12.08.2024г., издадено от Директора на РДГ - Кърджали, с което на В. Д. Ж. от [населено място], община Д., за това, че на 27.03.2024 г. в [населено място], община Д., съхранява в двора на дома си 1 пр.м3 дърва за горене вид орех, с дължина около 50 см., немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и поради липса на основание за прилагане на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 27.03.2024 г., била предприета съвместна проверка, от служителите на РДГ-Кърджали М. Е. М. - горски инспектор, Д. С. П. и служителя на РУ-Д. Е. С. Г., по търговски обекти продаващи дървен материал за огрев и проверка на частни имоти за незаконно съхранение на дърва за огрев, в [населено място], общ.Д.. При обход забелязали, че в западната част на двора на В. Д. Ж. имало струпани дърва. Извършена била проверка след като жалбоподателят ги допуснал в имота си. Съхраняваните дърва били от дървесен вид орех, около 1 куб. м., с дължина около 50 см., които не били маркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка. Били отрязани с моторен трион. Лицето посочило, че ги докарало от [населено място], но не казал точно от къде. Не представил документи за дървата. Първоначално обяснил, че ги е взел от някаква къща, а в последствие по прокурорската преписка, казал че ги е взел от двора на училище в С.. Горните констатации били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 130657 от същата дата - 27.03.2024 г., а на същия ден, въз основа на преценката за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя в негово присъствие, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО, с бл. № 097618 за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 207 от Закона за горите. Жалбоподателят не е направил възражения срещу констатациите в акта, подписал е същия и е получил екземпляр от него. На база акта е издадено и обжалваното НП, в което е описано същата фактическа обстановка и нарушение, като е дадена и същата правна квалификация. Изложената фактическа обстановка е приета за установена от съда с оглед представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели М. Е. М.-актосъставител, Е. С. Г. и св.Б. А. М.. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, подписал акта. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ , нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установявало с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. М. на длъжност "специалист горски инспектор" в РДГ - Кърджали, се обосновавал извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Последното се извличало и от представените по делото допълнително споразумение, длъжностна характеристика на „специалист -горски инспектор, свидетелство за професионална квалификация по отношение на актосъставителя. Спазени били и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като било налице пълно и изчерпателно, макар и лаконично, описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези - дата, място и начин на извършване. Съдът е приел още, че с оглед представените по делото Заповед № РД49-171/23.05.2024г. на министър на земеделието и храните, трудов договор за директор на РДГ- Кърджали, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Районен съд Димитровград е приел за установено по безспорен начин и извършването на нарушението описано в АУАН и НП, като е кредитирал показанията на св.М. Е. М. и св.Е. С. Г. -служител на РУ-Димитровград, като не кредитира показанията на св.Б. М., като излага и мотиви за това. С решението е прието, че от материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, са установени от събраните по делото доказателства по необходимия и безпротиворечив начин. Ясно и категорично, въз основа на годни доказателства, бил установен предметът на административно нарушение, неговото местонахождение и обстоятелството, че липсва поставена контролна марка върху дървата, с което тази деятелност попадала в кръга от възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 207 от Закона за горите, както правилно е квалифицирано. Прието е, че правилно е наложено и наказанието глоба в минимален размер, като са изложени и доводи за това защо не е налице маловажен случай на административно нарушение. В рамките на служебната касационна проверка на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Административен съд – Хасково счита, че районен съд Димитровград е постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, от една страна, а, от друга, за наличието на сочените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, касационната инстанция намира, че решението е правилно. Не са допуснати касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, релевирани чрез оплакванията за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и гласни доказателствени средства, като съдът е подложил на анализ и преценка всяко едно от тях, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Фактическите си установявания съдът е формирал при пълно и всестранно обследване на данните по делото, като касационният състав споделя изцяло решаващите съображения на районния съд по съществото на спора. Правилно съставът на Районен съд Димитровград е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е описано в достатъчно конкретна степен, като са посочени времето, мястото и начина на осъществяването му и доказателствата, които обуславят отговорността на наказаното лице, като не е накърнено правото на защита на нарушителя. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. В жалбата се поддържа възражение за това, че в обжалваното решение неправилно било прието, че чл.207 от ЗГ е самостоятелно нарушение, тъй като тази разпоредба била указателна. Според настоящия състав на съда, неправилно Районен съд – Димитровград е приел, че в конкретния случай е без значение от къде е добита дървесината, дали от горски или извънгорски територии, тъй като във всеки един от случаите дървесината следвало да бъде маркирана и да бъде придружена със съответния превозен билет. Според настоящия състав на съда, видно от разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, последната не е приложима при липсата на общинска марка, тоест липсата на общинска марка не е въздигнато в нарушение по този ред. Макар и неправилно да е приел обратното, Районен съд Димитровград, е извел правилен извод за законосъобразност на атакуваното НП, до колкото видно от мотивите на решението, съдът не е приел за доказано, че откритите в двора на жалбоподателя дърва са добити в урбанизирана територия. Тоест те е трябвало да имат поставена горска марка или производствена марка и липсата на такава е нарушение по чл.213, ал.1,т.1 от ЗГ. Горните мотиви на РС-Димитровград не са довели до съществени процесуални нарушения или нарушение при приложението на материалния закон. В случая безспорно в текстовото описание на нарушението наред с липсата на общинска марка е посочена и липсата на горска марка и производствена марка, като последните две са елемент от състава на нарушението по чл.213, ал.1,т.1 от ЗГ. Като се има предвид липсата на горса марка и производствена марка върху процесните дърва и наличието на подробно словесно описание на нарушението и в АУАН, и в НП и изрично посочване на понятието „съхранява“, може безспорно да се установи коя точно забрана в случая е нарушена. Затова и правилно е приложена санкционна норма в случая за това нарушение, а именно чл.266, ал.1 от ЗГ. В подкрепа на горното следва да се отбележи още, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установяват предметът на административното нарушение, неговото местоизвършване, както и съхранението на дървата за огрев без контролна горска марка и производствена марка от страна на жалбоподателя, дървата са открити в дома му и без значение е как е придобил същите, при положение, че ги съхранява и са без контролна горска марка, или иначе казано безспорно се установяват всички елементи от обективната и от субективната страна на вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение. В случая не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, доколкото осъщественото деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от този вид. С индивидуализирането на санкцията в размер на 500,00 лв., тоест съобразно установения в закона минимум, съдът намира, че АНО е действал в съответствие с изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието, както и всички други относими обстоятелства. Действително обемът на дървесината е 1 пр.куб. м., но законодателят не е приравнил автоматично малкото количество дървесина и ниската стойност с маловажност. Нещо повече, въпреки, че в случая не са доказани безспорни вреди то те са неминуеми, до колкото са отсечени дърва без това да е сторено по съответния ред, тоест нанесена е безспорна вреда както на природата така и икономическа такава, което изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касационния жалбоподател да заплати такова в полза на ответника по касация. Дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде определено в минималния регламентиран размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - в размер на 130.00 лева, тъй като по делото е проведено само едно съдебно заседание и същото не се отличава с някаква по-висока фактическа или правна сложност. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка - структура на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Хасково