Решение № 16164 от 15.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50972/2025 г.

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК). Ищцата М. М. М. е предявила срещу ответника „ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДСК-РОДИНА“ АД, ЕИК 121507164, искове по чл. 170 от КСО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 7000 лева, главница представляваща натрупани средства от внесените от брат й М.М.М., ЕГН ••••••••••, починал на 20.10.2021 г. по индивидуалната му партида допълнителни пенсионни вноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 05.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3372,99 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2022 г. до 04.11.2025 г. Ищцата чрез упълномощения си адвокат твърди, че на 20.10.2021 г. починал брат й М.М.М., като единствен негов наследник била тя, след като на 25.10.2021 г. починала и тяхната майка. Приживе брат й внасял при ответника допълнителни пенсионни вноски по чл. 127 КСО. След неговата смърт, ищцата в качеството си на наследник по закон по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН, поискала дружеството да й изплати средствата, натрупани по индивидуалната партида на брат й, но не е получила плащане. Сочи, че ответникът е в забава за плащане на сумата, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения период. С оглед изложеното прави искане сумите да й бъдат заплатени. Претендира разноски.. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявените искове. Не оспорва фактическите твърдени на ищцата, но оспорва иска изцяло по основание и размер и прави искане същият да бъде отхвърлен. Сочи, че починалият брат на ищцата е бил осигурено лице в УПФ ,,ДСК Родина“ като по партидата му били натрупани средства и ищцата е подала заявление за изплащане на средствата от 17.03.2022 г. Излага, че на ищцата било отказано изплащането на натрупаната по индивидуалната партида на брат й сума, тъй като не влиза в кръга на наследници, обхванат от чл. 170 КСО. С оглед изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. В представените в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки, излага доводи, че правото на осигуреното лице да получи пенсия, евентуално неговите наследници да получат вноските, натрупани по индивидуалната му партида, е лично, обвързано с условията, посочени в КСО, като в чл. 170 от КСО са установени отклоненията от общите норми на ЗН. Излага, че на ищцата било отказано изплащането на натрупаната по индивидуалната партида на брат й сума, тъй като не влиза в кръга на наследници, обхванат от чл. 170 КСО /редакция ДВ бр. 67/03/. Сочи, че законодателят препраща към правилата за наследниците по закон, а не към тези за наследствена трансмисия. Сочи, че Решение № 211 от 02.04.2026 г. на ВКС разглежда въпроса относно смисловото различие между редакциите на 170, ал. 1 КСО, както и кои лица влизат в кръга на възможните наследници по закон, а не разглежда приложимостта на чл. 57 от ЗН към правата по чл. 170 от КСО. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Предявени за разглеждане са искове по чл. 170 от КСО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7000 лева, главница представляваща натрупани средства от внесените от брат й М.М.М., ЕГН ••••••••••, починал на 20.10.2021 г. по индивидуалната му партида допълнителни пенсионни вноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3372,99 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2022 г. до 04.11.2025 г., уточнени в евро с молба-уточнение от 25.02.2026 г., по които на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е от кръга лица, които имат право да получат средствата, натрупани по индивидуалната партида на починалия, техния размер, както и че ответникът е изпаднал в забава за сочения период. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. В настоящия случай между страните не е спорно и се установява, че М.М.М., е починал на 20.10.2021 г., като към датата на неговата смърт, на основание чл. 6 от ЗН, е оставил наследник по закон – неговата майка А.Д.Д.. Същата починала на 25.10.2021 г. и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН оставила наследник по закон дъщеря си – ищцата М. М. М., като не се спори, че последната е приела наследствата на починалите. Между страните не е спорно и се установява, че М.М.М., починал на 20.10.2021 г., е бил осигурено лице в „ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДСК-РОДИНА“ АД. По силата на това осигурително правоотношение, средствата, натрупани по индивидуалната партида на лицето М.М.М. в универсалния пенсионен фонд са в рамките на претендирания от ищцата размер на 7000 лева (3579,04 евро) съгласно броя и стойността на притежаваните от лицето дялове, като ищцата е подала заявление за изплащане на натрупаните по индивидуалната партида на нейния брат суми на 17.03.2022 г. (л. 21), за което е постановен отказ на 15.04.2022 г. Спорен между страните е въпросът дали ищцата е от кръга на лицата, които имат право да получат натрупаните по партидата на починалия средства. Съгласно нормата на чл. 170, ал. 1 от КСО / изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 Март 2021г./, относима към датата на която е настъпил осигурителният риск – 20.10.2021 г., при смърт на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 - 10а от Закона за наследството. Средствата, дължими на низходящите на осигурения, които са починали след него, се изплащат поравно на техните низходящи, като по-близките по степен изключват подалечните. В Решение № 211 от 02.04.2026 г. по гр. д. № 2905/2025 г. на III ГО на ВКС е прието, че редакцията на чл. 170, ал. 1 КСО с изменението в ДВ, бр. 67 от 2003 г. е, че при смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството. В следващата редакция/ ДВ, бр. 64 от 2020 г., в сила от 18.07.2020 г.) запетаята след „наследниците“ е заменена с тире и разпоредбата гласи: „При смърт на осигуреното лице на наследниците - преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството“. С изменението в ДВ, бр. 19 от 2021 г. вече е посочено, че при смърт на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а от Закона за наследството. В решението са изложени мотиви, че както приема и правната теория разпоредбата урежда наследяване в същинския правен смисъл на това понятие като преминаване на имущество на починалия/наследодателя/ в имуществената сфера на други лицаопределени в закона негови близки/наследници/. Това е наследствено правоприемство, наследяване по закон, чиято обща законова уредба се съдържа в чл. 5-12 от ЗН, макар да има свои особености, уредени в чл. 170 от КСО. Преди всичко средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице са негови собствени средства, част от имуществото му, което след неговата смърт е обект на наследяване. Правото на наследяване е основно право, което Конституцията гарантира и защитава/чл. 17, ал. 1/. Сочи се, че от тази гледна точка в редакциите на текста на нормата са допуснати две съществени грешки – първата следва да се коригира и текстът са се разбира като се има предвид препращането към реда на наследяване и размера на наследствените дялове съгласно ЗН, а втората грешка се отнася до кръга на наследниците на починалия и изключва големи кръгове от наследници - съребрените роднини от II до VI степен и наследниците по завещание. Това законодателно разрешение нарушава конституционното право на наследяване на гражданите по чл. 17, ал. 1 от Конституцията. Според Решение № 7 от 31 май 2011 г. по конституционно дело № 21 от 2010 г. при смърт на осигуреното лице възниква право на наследниците - преживял съпруг, низходящи или възходящи - на еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове съгласно Закона за наследството. Ако лицето е пенсионер - на наследниците се изплаща остатъкът от средствата по индивидуалната партида. Ако няма наследници, средствата се прехвърлят в държавния бюджет (чл. 170 КСО), като от анализа на всички права, възникващи във връзка със средствата по допълнителното задължително обществено осигуряване, се прави извод, че обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства, че те (средствата) се наследяват по ЗН като собствени средства, а КСО посочва само кръга на възможните наследници. В решение № 9 от 6 юли 2017 г. по к.д. № 9 от 2016 г., в което Конституционният съд се позовава на предходното решение № 7 от 31.05.2011 г., е посочено, че субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, затова е имуществено право. Като част от имуществото на осигурения то се урежда от чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията за частната собственост. Ето защо в обобщение и в Решение № 211 от 02.04.2026 г. по гр. д. № 2905/2025 г. на III ГО на ВКС е прието, че правата на осигурения в частните пенсионни фондове са имуществени права, които принадлежат на осигуреното лице. След неговата смърт те се наследяват на общо основание и е налице наследяване в същинския правен смисъл на това понятие като преминаване на имущество на починалия/наследодателя/ в имуществената сфера на други лица-определени в закона негови близки/наследници/. Тъй като се касае за наследяване на частна собственост, това право е неприкосновено и се гарантира и защитава от закона съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 57 от ЗН когато наследникът умре преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния - наследствена трансмисия. Тъй като наследствената трансмисия представлява преминаване по наследство на самото право на наследяване, което по своята същност е наследимо, но непрехвърлимо, според настоящия състав на районния съд не е налице основание правото на лице да придобие и упражни правата по чл. 170, ал. 1 от КСО в хипотезата на чл. 57 от ЗН да се ограничава, тъй като в конкретния случай ищцата наследява правото на нейната майка по чл. 170, ал. 1 от КСО като наследник по чл. 6 от ЗН на осигуреното лице, а не упражнява право, което й е отречено по силата на специална правна норма. Ето защо според настоящия състав на районния съд ищцата има право да получи средствата по индивидуалната партида на нейния брат в размер на 3579,04 евро, който не е спорен между страните, като ответникът е изпаднал в забава за плащане по отношение на задължението за главницата считано от заявлението на ищцата от 17.03.2022 г., с което е поискала изплащането на сумата, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор в размер на 3160,75 лева (1616,07 евро) до който размер и за периода от 17.03.2022 г. до 04.11.2025 г. искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 3372,99 лева (1724,58 евро) и за периода от 01.01.2022 г. до 16.03.2022 г. претенцията е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. По разноските: При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 180,32 евро и е заявила претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 664,68 евро, платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.10.2025 г. (л. 69), който служи за разписка за получаване на сумата в брой съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от ответника е неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на правната сложност на делото и неговия материален интерес. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да се присъди общо сумата от 827,71 евро – разноски за тази инстанция. Ответникът е заявил претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 2,09 евро – разноски за тази инстанция. Според чл. 78а, ал. 2 от ГПК страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. На основание чл. 78а, ал. 2 вр. с чл. 81 ГПК и чл. 77 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд за държавни такси сумата в размер на 30,68 евро за възнаграждение за медиатор, тъй като без да представи доказателства за наличие на уважителна причина, същата не се е явила и не е била представлявана в насрочената информационна среща по медиация, на която ответникът е представляван. Така мотивиран, съдът