Решение № 2163 от 8.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12276/2023 г.

Производството е по реда на чл. чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ищеца „Ванюша“ ЕООД, ЕИК 117654062, чрез представителя му, срещу решение № 11320/29.06.2023 г. на СРС, 56 с - в по гр. д. № 10756/2022 г., с което е отхвърлен иска, с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД вр. чл. 323 ТЗ, предявен срещу „Хеллагролип“ ЕООД, ЕИК 204683047 - за заплащане на сумата от 9 400 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на разваления договор между страните за доставка на 100, 80 тона от продукт Nutrammon 34.5-0-0, възлизащо на доплатената разлика по заместваща сделка и ищецът е осъден за разноски. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон, при несъобразяване на събраните доказателства. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че трето за спора лице е извършило правно валидни действия от името на ищеца, като се е позовал само на свидетелските показания на служител на ответното дружество А.С.. Поддържа, че ответникът не е доказал, че налице предоговаряне във вида и количеството на поставения продукт, нито че е доставил 50 тона от заместващия продукт Nitrocan-27- 0-0. Неоснователно съдът е приел, че е налице пълно изпълнение на престацията чрез доставка на заместващ продукт. Счита за неправилен извода на СРС, че страните са договорили доставка на „заместващ“ продукт, като на 17.11.2021 г. е доставено количество от 25 тона от продукта Nitrocan-27-0-0, с което договорът е прекратен поради пълно изпълнение. Поддържа, че не е налице такова изпълнение нито в количествено, нито в качествено отношение, нито е установено на кого е престиран заместващия продукт. Сочи, че изпълнението е частично, дори след покана от страна на ищеца, в резултат на която е предоставена заместваща престация с по - ниско качество, която ищецът е приел, поради стопанската нужда, в която е изпаднал. Излагат се основно съображения, че решението е немотивирано и необосновано, като СРС е направил неправилно фактически констатации. Според жалбоподателя неспазването на правилата на формалната логика следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Въззиваемата страна – ответникът „Хеллагролип“ ЕООД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението на СРС е законосъобразно постановено при съобразяване на доказателствата и материалния закон. Излага доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства за опровергаване на твърденията на свидетеля С., че лицето П.Г. е действало от името на дружеството - ищец при провеждане на преговори и сключването на допълнително споразумение към договора а доставка. Представителната власт на това лице се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства - фактури, товарителници, платежни нареждания. Съдът правилно и в пълнота е изяснил делото от фактическа страна, като е обсъдил всички събрани по него доказателства. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски съгласно списък. Не прави възражение по разноските на насрещната страна. Въззивният състав, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното: Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси свързани със законосъобразността на решението е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът проверява и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Районният съд се е произнесъл на по иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД вр. чл. 323 ТЗ за заплащане на сумата от 9 400 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на разваления договор между страните за доставка на 100, 80 тона от продукт Nutrammon 34.5-0-0, възлизащо на доплатената разлика по заместваща сделка. Като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: че между страните са съществували трайни търговски отношения, че е сключен договор за доставка на Nutrammon 34.5-0-0 - 100, 80 тона с договорена първоначална цена на тон от 650 лв., впоследствие изменена на 824 лв. за тон без ДДС, по която ищецът е купувач, а ответното дружество – продавач, че ищецът е превел авансово по договора сума в размер на 16 000 лв. с ДДС. За безспорно е прието също така, че ответното дружество е доставило 25 тона торове Nutrammon 34.5-0-0, за които е заплатена цена на ответника в пълен размер, както и 25 тона заместващ продукт – тор Nitrocan 27-0-0, за който цената също е платена в пълен размер, след приспадане на платения аванс. Тези факти се установяват и от представените пред СРС писмени доказателства. Не е спорно и от писмените доказателства се установява (л. от 16 до 18 по делото на СРС), че на 01.12.2021 г. ответното дружество „Хеллагролип" ЕООД е получило изявлението на ищеца „Ванюша“ ЕООД за разваляне на процесния договор за продажба поради непълно изпълнение на задълженията му по договора. От представените писмени доказателства - фактура и приемо - предавателен протокол и заключението на приетата без възражения пред СРС съдебно - счетоводна експертиза се установява, че ищецът „Ванюша" ЕООД е закупил 25 тона амониев нитрат Nutrammon 34.5-0-0 от третото по делото лице - „999 - Ив. Асенов" ЕООД, при единична цена на тон от 1 200 лв., за която на 03.12.2021 г. е заплатена сума в общ размер от 30 000 лв., за което е издадена фактура № 0000009223/03.12.2021 г. За установяване възраженията на ответника за предоговаряне между страните на първоначалните условия и за изменение на договора, пред СРС е разпитан свидетеля А.Н. С., служител на ответното дружество на длъжност мениджър продажби. От тях се установява, че страните са в трайни търговски отношения по договори за продажба и доставка на химични торове от Гърция до гр. Русе. В края на м. август 2021 г. сключили договор за доставка на определено количество торове, като започнали изпълнението, но в хода му, предвид покачване на цените на природния газ и липсата на суровини, ответното дружество изпитало затруднения с изпълнението. Свидетелят С. провел лична среща със собственика на ищцовото дружество П.Г. в гр. Русе. На тази среща било договорено като заместващ продукт да се достави друг подобен на същата цена, в изпълнение на което извършили доставка на договорения тор. Свидетелят сочи, че първоначално първоначално уговорения продукт е бил заменен. За доставения продукт ищецът получил фактура, цената по която заплатил на ответника. При така установените по делото факти, като съобрази становищата на страните и възраженията им въведени във въззивното производство относно законосъобразността на решението, настоящият състав намира следното: Съгласно общите норми на ЗЗД – чл. 87, ал. 1 и 2, преобразуващото право да се развали договора се упражнява с едностранно волеизявление на изправната към неизправната страна. Съгласно чл. 88, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, при разваляне на договора изправната страна има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, в това число и на пропуснатите ползи от неизпълнението. Съгласно специалната норма на чл. 323 ТЗ приложима доколкото страните по процесния договор са търговци, ако договорът за продажба бъде развален и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение. Както е посочил и СРС, за основателността на иска с правно основание чл. 88 ЗЗД, вр. чл. 323 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за продажба, предмета на договора - количество и цена, прекратяването на договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника, сключването на нов договор с трето лице за снабдяване с недоставеното количество стока по първоначалния договор и цената по втория договор. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил надлежно и съобразно уговореното сключения между страните договор, както и правопогасяващите и правоизключващите си възражения. За разлика от СРС настоящият състав намира, че не се установява да е постигнато двустранно изменение на основните уговорки по договора за покупко - продажба - цена и количество договорени за продажба азотни торове. В случая въпреки, че договорът е неформален, той е на стойност над 5 000 лв., поради което, според нормата на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК, е налице забрана за установяване сключването и уговорките по договори на стойност над 5 000 лв. Дори да се приеме, че свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, както е посочил СРС, извод че е постигната двустранна уговорка за изменение на съществените елементи на продажбата не може да се направи след преценка на доказателствата в съвкупност. В такава насока по делото са единствено показанията на свидетеля С., който обаче е служител на ответното дружество на длъжност мениджър продажби, поради което показанията му не могат да се преценят като достатъчни за установяване на изгодния за ищеца факт за постигнато съгласие за изменение на съществените договорености между страните. Според показанията, през м. август 2021 г. страните са сключили договор за доставка на определено количество торове и ответникът е започнал изпълнението и доставката на договорените количества. Свидетелят е посочил, че предвид покачване на цените на природния газ и липсата на суровини, ответното дружество изпитало затрудения с изпълнението на договора. Свидетелят С. твърди, че е провел лична среща със собственика на ищцовото дружество П.Г. в гр. Русе. На тази среща било договорено като заместващ продукт да се достави друг подобен на същата цена, в изпълнение на което извършили доставка на договорения тор. Според свидетеля първоначално уговорения продукт е бил заменен. На първо място показанията на свидетеля не се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото в цялост. От показанията единствено се установява, че ищецът е приел 25 тона заместващ продукт - тор Nitrocan 27-0-0, на различна цена, която е била заплатена на ответника. Освен това според свидетеля той е провел среща с лице на име П.Г., което не е собственик или законен представител на дружество - ищец, видно от справката в ТР. Съдът намира за основателни възраженията на ищеца в жалбата по този въпрос. Следва да се съобрази също, че от съдържането на изпратените до ответника покани за изпълнение на договореностите, както и от уведомлението за разваляне на договора, е видно, че ищецът е държал на доставката на пълното договорено първоначално количество торове - 100, 80 тона. От изявленията на представителя му и в двете уведомления става ясно, че ищцовото дружество има интерес от пълното изпълнение на договорените количества. В обобщение съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства не следва извод, че е постигната някаква различна уговорка или, че първоначалната уговорка е била променена като количествата са намалени или е договорено да се достави различен вид продукт от страна на ответника. Извод в същата посока може да се направи и от обстоятелството, че с оглед забавата на ответната дружество и след разваляне/прекратяване на договора с него на 01.12.2021 г., ищецът е потърсил нов доставчик „999-И.А.“ ЕООД, от който е закупил още 25 тона амониев нитрат Nutrammon 34.5-0-0, при увеличена единична цена на тон от 1 200 лв., за която на 03.12.2021 г. е заплатена сума в общ размер от 30 000 лв. и е издадена фактура № 0000009223/03.12.2021 г. Според заключението на приетата пред СРС ССчЕ фактурата № 0000009223/03.12.2021 г., издадена от третото дружество „999-И.А.“ ЕООД, е осчетоводена в счетоводството както на ищеца, така и на третото лице. В заключение, за разлика от СРС настоящият състав намира, че по делото се установява неточно в количествено отношение изпълнение на задълженията на ответника, които е неизпрана страна по договора и за ищеца се е породило потестативното право да развали договора. Тъй като става въпрос за търговска продажба, на основание чл. 323 ТЗ, ако договорът за продажба бъде развален и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил друга стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, в случая ищеца, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение. Според договореното първоначално между страните, ответникът е следвало да достави 25 тона торове Nutrammon 34.5-0-0 при цена - 824 лв. за тон, т. е. на обща цена 20 600 лв., без ДДС. Тъй като ищецът е закупил това количество амониев –нитрат Nutrammon 34.5-0-0 - 25 тона, при увеличена единична цена на тон от 1 200 лв., той е заплатил сума в общ размер от 30 000 лв., без ДДС, при което е претърпял вреди в размер на разликата в цената в размер на 9 400 лв. без ДДС. Искът по чл. 323 ТЗ вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД е основателен за предявения размер. Доколкото изводите на въззивният състав не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени и вместо това искът да са уважи за посочения размер. По разноските пред СРС: Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ищеца пред СРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. При този изход на делото, право на разноски за първа инстанция има ищеца. В негова полза съдът присъжда общо 2 021 лв. разноски за СРС, в това число: държавна такса, адвокатско хонорар и разноски по обезпечителното производство. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора, право на разноски има отново ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза съдът присъжда 188 лв. държавна такса и 1 500 лв. адвокатски хонорар, за които има доказателства за реално уговаряне и заплащане. Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД