Решение № 57 от 19.2.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 74/2026 г.

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 1540/30.10.2025г. постановено по гр.д.№ 6626/2024г. е осъдил В. В. Г. и Н. Е. Т. да осигурят достъп на Ц. Я. М. до сградното канализационно отклонение за имот с идентификатор 63427.2.322 с адрес гр. Р., ул. "М. Л." №*, както и до канализационните тръби към същото, намиращи се в самостоятелните им имоти на същия адрес, като допуснат проектант, заедно с представител на Ц. М. за оглед и замерване на сградното канализационно отклонение и оЦ. състоянието на канализационните тръби, да допуснат работници, които да извършат свързване на каналната мрежа от обекта на Ц. М. до сградното канализационно отклонение, а при необходимост и подмяна на част или цялата канализационна мрежа, в случай, че това е необходимо. Със същото решение В. В. Г. и Н. Е. Т. са осъдени да заплатят на Ц. Я. М. по 840 лева разноски.

За да постанови това решение Районен съд- Русе е приел за безспорно, че страните по делото са собственици на самостоятелни имоти (три жилища), намиращи се в обща сграда, разположена в общ поземлен имот с идентификатор 63427.2.322 с адрес гр. Р., ул. "М. Л." №••. Самостоятелните обекти на страните са разположени на един етаж, като към всеки един от тях има избено помещение и част от таванското. Ищцата е придобила собствеността върху имота си на 19.10.2020г., като към него момент същият е бил водоснабден, но не е бил свързан към уличната канализационна мрежа на гр. Р., а отходните води са се събирали в септична яма, изградена в поземления имот. Останалите два имота (тези на ответниците), към него момент са свързани към уличната канализационна мрежа, посредством изградена от собствениците им система от тръби, които са заустени в уличен канал по ул. "М. Л.". По направено запитване от ищцата през 2021г. до дружеството стопанисващо ВиК мрежата в гр. Русе - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, е получила отговор, че нейният обект може да бъде включен към уличната канализация в последната съществуваща ревизионна шахта намираща се в имота преди свързването на отклонението с уличния канал и след съгласието на останалите съсобственици. През 2024г. по повторно запитване от ищцата, от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе е получила отново същото становище, че според действащите нормативи, чл. 84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, поради което нейният обект следва да бъде заустен към уличната канализация чрез съществуващото за имота сградно канализационно отклонение. От направеното проучване е установено, че граничната ревизионна шахта на СКО е разположена в сутерена на съсобственик, като идентично е положението на сградното водопроводно отклонение, което е разположено в собствеността на ищцата и водоснабдява останалите обекти в имота. Приета е по делото съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че съгласно чл. 116, ал.1 от Наредба №4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение. Съгласно, чл. 84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения. Не е допустимо ищцата да продължи отвеждането на отпадните води от самостоятелния си обект, използвайки попивна яма, която ползва в момента, предвид факта, че за имота съществува СКО. Вещото лице е посочило, че самостоятелния обект на ищцата следва да се заусти към уличната канализация, чрез съществуващото за имота СКО.

При така установените факти първата инстанция е стигнала до извода, че нормативната уредба задължава ищцата да включи имота си към уличната канализация и й забранява да продължава да ползва съществуващата септична яма. За всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение (СКО) и в поземления имот на страните няма възможност да бъде изградено второ СКО, след като има вече изградено такова.

Районният съд приема също така, че изграденото в сградата на страните СКО е обща част по смисъла на ЗС и нормите уреждащи правилата за присъединяване на имоти към уличната канализационна система. Прието е също така, че липсата на съдействие от страна на ответниците и лишаването от възможност на ищцата да изпълни нормативните изисквания за отвеждане на отпадъчните води от имота си в уличната канализационна система, ограничава правото ѝ на собственик и я лишава от пълноценното ползване на собствеността и за това искът е приет за основателен и по отношение на двамата ответници. Посочено е в обжалваното решение, че дали присъединяването ще стане при спазване на нормативните изисквания е отделен въпрос и при нарушаването им ищцата би носила съответната отговорност, включително и за причинени на ответниците вреди.

Недоволни от посоченото решение на Районен съд- Русе В. В. Г. и Н. Е. Т. го обжалват, като навеждат следните доводи:

Районният съд се е произнесъл по недопустим иск, поради липсата нa правен интерес у ищцата oт предявяването на такъв. С предявения иск, ищцата се домогва да преодолее липсата на съгласие от страна на ответниците за извършване на действия пo включването на нейния имот в съществуващото канализационно отклонение, за което законът предвижда друг ред. Позовава се на Решение № 116 /03.11.2016 постановено пo rp. дело № 1432 пo oпиca на ВКС, II Г.О, което е в същия смисъл.

Жалбоподателите излагат доводи, че действията им не са неоснователни, тъй като даването на съгласие за включване на имота на ищцата в „тяхното“ канализационно отклонение е възможност, а не задължение. Kaнaлизaциoннaтa инcтaлaция e изградена cъc cpeдcтвa нa ответниците и/или такива на техните праводатели изцяло и само в техните собствени имоти, a нe в общи части на crpaдaтa, което я отъждествява като тяхна частна собственост, a не обща част за всички имоти зa цялата сграда. Сочи се също в жалбата, че при закупуване нa имота през 2020 г. ищцата е била нaяcнo, че същият няма изгpaдeнa канализация и се е съгласила с това положение. Липсата на връзка с канализацията не е пречка за ползването на имота, като понастоящем имота се ползва в „пълен обем“. До образуването на производство, ответниците не са уведомявани за желание от страна на ищцата да се изготви проект и че желае да бъде осигурен достъп на експерт за оглед на изградената частна канализационна инсталация. Навеждат се пространни доводи за неприкосновеността на частната собственост произтичаща от чл. 17, ал.1 и ал.3 от Конституцията, която неприкосновенност се нарушавала с обжалваното решение. Акцентира се, че ищцата не е дала съгласие за изготвяне на проект за изграждане на исканото канализационно отклонение. Навежда довод, че съществува нормативна възможност за изграждане на повече от едно CKO в застроен поземлен имот. Подчертава се, че и в отговора на ВиК е посочено, че свързването с канализационното отклонение може да стане след съгласие на останалнте съсобственици.

Жалбоподателите искат отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск.

Ответника по жалбата Ц. Я. М. я оспорва, като считат обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са частично основателни.

За да се произнесе по жалбата Окръжният съд взема предвид следното:

Съществен въпрос за правния спор е кой е собственик на канализационната инсталация. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за собствеността общи на всички собственици са : „…главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, … и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.“ Частта от канализационната инсталация до която ищците искат достъп представлява именно такава обща част. Жалбоподателите излагат два довода в подкрепа на виждането им, че канализационната инсталация не е обща част: 1. Същата e изградена c техни средства и/или такива на техните праводатели; и 2. Инсталацията е изградена изцяло и само в техните собствени имоти, a нe в общи части на crpaдaтa. Тези доводи са неоснователни. Заплащането за да бъде изградено нещо, само по себе си не е придобивен способ. Съществен е въпроса дали нещото, което е изградено представлява самостоятелна вещ. Канализационната инсталация не е самостоятелна вещ. Възможно е частите от които е изградена инсталацията да са били собственост на жалбоподателите като движими вещи. След изграждането на инсталацията обаче и присъединяването й към сградата е приложима разпоредбата на чл.97 от Закона за собствеността съгласно която норма: „Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.“ След присъединяването към сградата канализационната инсталация става част от сградата и следва собствеността върху сградата, като собственика на материалите от които е изградена инсталацията изгубва собствеността и придобива право на обезщетение. Изградената канализация е станала обща част на всички собственици по изричната разпоредба на чл. 38 от ЗС.

Обстоятелството, че дадена инсталация (или част от нея), която закона обявява за обща част е разположена в имот, който е индивидуална собственост не променя факта, че тази инсталация е обща част, не променя правата на собственост. Голяма част от общите инсталации в сградите в режим на етажна собственост преминават през индивидуалните имоти на собствениците и това не променя по никакъв начин обстоятелството, че тези инсталации си остават общи части. В процесния случай част от общата водопроводна инсталация е разположена в индивидуален имот на ищцата, но тази инсталация си остава обща част.

В случая част от претенцията на ищцата е да й се осигури достъп до канализацията като обща част на сградата. Тази претенция не е за защита на правото на собственост върху жилищния имот на М. (което право не е накърнено), искането е да се осигури достъп и ползване на канализацията като обща част на сградата. За това не следва да се разглежда въпроса дали отказът на жалбоподателите да предоставят достъп на Ц. М. до канализацията представлява пречка да се ползва жилищния имот на М.. Релевантните въпроси са: има ли право на достъп до канализационната инсталация Ц. М. и дали отказът на достъп до канализацията, като обща част е неоснователно действие от страна на В. Г. и Н. Т..

Съгласно практиката на ВКС „искът по чл. 109 ЗС е процесуално допустим и в случаите, когато има за предмет защита на общи части на етажната собственост“- Решение № 119 от 2.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 846/2020 г., I г. о., ГК. В същия смисъл са и Решение № 283 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 583 от 02.06.1993 г. по гр. д. № 2246/92 г. на ВС, IV-то г. и мн. други.

Канализацията е обща част на всички собственици в сградата, като всеки един собственик има право да я ползва по предназначение.

За да се произнесе по въззивната жалба съдът следва да даде отговор на въпроса- има ли неоснователни действия на ответниците, които пречат на ищцата да ползва общата канализация и в частност- какъв е обема на правата на ищцата относно ползването на канализацията.

По отношение на правото на достъп до общи части и в частностправото на достъп до канализационна инсталация ВКС постановява следното:

„Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС главните линии на водопроводната и канализационната инсталации и централните им уредби са общи на всички собственици на обекти в сградата етажна собственост. От това правно положение произтича правото на всички собственици на достъп до тези общи части на сградата.Упражняването на това право не е свързано с наличие на разрешение за строеж и на одобрени проекти.“ - Решение № 1355 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2007 г., IV г. о., ГК

В същото решение обаче се уточнява:

„Не може да се възприеме и тезата, че въз основа на решението по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС ищците ще имат право да се включат във В и К инсталацията където преценят, без да се съобразяват с правото на собственост на касаторите и така недопустимо ще ограничат

упражняването на последното. По делото е безспорно установена възможността да се изградят В и К отклонения до магазина, собственост на ищците. Действително, конкретният начин на водоснабдяване и канализация е извън компетентността на съда, но достъпът до обекта е условие за определянето му.“

В Решение № 365 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 981/2010 г., I г. о., ГК, се приема:

„Общите части от сградата следва да бъдат достъпни за всички собственици на отделни етажи в сградата, независимо къде се намират.“

В Решение № 134 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 749/2020 г., I г. о., ГК се приема:

„дори когато някои от общите части на сградата се намират в обектиндивидуална собственост на някой от етажните собственици, този етажен собственик е длъжен да осигурява достъп до тези общи части на останалите етажни собственици, когато това е необходимо за тяхното поддържане, ремонт и отчитане /ако се касае за измервателни уреди на общите инсталации/“

Със същото решение ВКС е осъдил ответниците да предоставят на ищците достъп до частта от общата водоснабдителна инсталация на сградата, която се намира във фитнес- клуб на кота -2, 62 м., но „само когато се налага поставянето, смяната или отчитането на водомера или ремонт на водоснабдителната инсталация.“, като е отхвърлил иска „да бъде предоставен неограничен достъп на ищците до частта от общата водоснабдителна инсталация, която се намира в собствения на Б. обект.“

В обобщение:

• Канализационната инсталация е обща част.

• Всеки собственик има право на достъп до общите части дори и да са разположени в чужд индивидуален имот.

• Достъпът до общите части разположени в чужд имот не е неограничен, а се ограничава до действия във връзка с правата за ползване на общите части, които има лицето търсещо достъп.

Освен изложеното следва да бъде съобразен и чл. 84, ал.4 от ЗУТ, съгласно която норма: „Собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения.“ Следователно присъединяването към канализационното съоръжение е не само право на ищцата (по причина, че то е обща част), но също така и нейно задължение.

В конкретния случай Ц. Я. М. иска да получи достъп до канализационното отклонение за оглед и оЦ. на възможностите за присъединяване към канализацията, както и за фактическо присъединяване на обекта на ищцата към канализацията. В обжалваното решение съдът е осъдил В. В. Г. и Н. Е. Т. да осигурят достъп на Ц. Я. М. до сградното канализационно отклонение за имот с идентификатор 63427.2.322 с адрес гр. Р., ул. "М. Л." №*, както и до канализационните тръби към същото, намиращи се в самостоятелните им имоти на същия адрес, като:

1. допуснат проектант, заедно с представител на Ц. М. за оглед и замерване на сградното канализационно отклонение и оЦ. състоянието на канализационните тръби;

2. допуснат работници, които да извършат свързване на каналната мрежа от обекта на Ц. М. до сградното канализационно отклонение, а при необходимост и подмяна на част или цялата канализационна мрежа, в случай, че това е необходимо.

Решението е правилно в първата си част, с която ответниците са осъдени да осигурят достъп до сградното канализационно отклонение като бъде допуснат проектант, заедно с представител на Ц. М. за оглед и замерване на сградното канализационно отклонение и оЦ. състоянието на канализационните тръби. Ц. Я. М. има право да се присъедини към канализацията. Конкретният начин на присъединяване е извън предмета на делото, но както е посочено в Решение № 1355 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2007 г., IV г. о., ГК- достъпът до обекта е условие за определяне на начина на присъединяване.

Съгласно чл. 186, ал.1 от ЗУТ:

„Изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички

съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.“

В определени хипотези цитираната норма влиза в противоречие с чл.84, ал.4 от ЗУТ, която задължава собственика да присъедини към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения. От една страна собственикът е длъжен да се присъедини към канализацията, а от друга му е необходимо съгласието на собствениците на повече от половината идеални части. Неясно остава как трябва да постъпи собственикът, който желае да се присъедини към канализационната мрежа, но мнозинството от собствениците на имоти в сградата се противопоставя. Конфликтът между двете норми следва да бъде разрешен, като се даде приоритет на специалната норма пред общата (lex specialis derogat legi generali), който принцип е приложим като едно от основните начала на правото по силата на чл.5, изр. второ ГПК. Специалната норма в случая е задължението за присъединяване на имотите към изградените канализационни съоръжения (чл.84, ал.4 от ЗУТ), а чл.186, ал.1 от ЗУТ е обща норма за всички видове общи инсталации. Друг правен принцип, който дава приоритет на чл. 84, ал.4 пред чл. 186, ал.1 от ЗУТ е този, че последващият (новият) закон отменя предходния (стария), който му противоречи (lex posterior derogat priori). Чл.84, ал.4 от ЗУТ е приет през 2017 година, а чл.186, ал.1 последно е променян през 2012 година. По тези съображения, когато един собственик има законово задължение да се присъедини към канализацията (както е в случая), противопоставянето на останалите собственици става ирелевантно.

По въпроса за начина на присъединяване:

Канализационното съоръжение е обща част, такава ще бъде и новата част, която ищцата иска да се изгради, за да свърже собственото й жилище с изградената вече канализация. По какъв начин да бъде изградена тази нова обща част не може да се определя еднолично от Ц. М.. След като е обща част, общо трябва да бъде и решението как точно да се изгради, по какъв проект, с какви материали, от кого да се изгради и мн.други. Този въпрос следва да се реши по съгласие на собствениците, а ако такова не се постигне, следва да се реши по съдебен ред. За това първоинстанционното решение е неправилно във втората му част, с която В. В. Г. и Н. Е. Т. са осъдени да осигурят достъп на Ц. Я. М. до сградното канализационно отклонение за имота, като допуснат работници, които да извършат свързване на каналната мрежа от обекта на Ц. М. до сградното канализационно отклонение, а при необходимост и подмяна на част или цялата канализационна мрежа, в случай, че това е необходимо. Ц. М. не може да взема решение как точно да стане това свързване, от къде да минат тръбите, има ли необходимост от подмяна на част или цялата канализационна мрежа и мн.други. Правилно е позоваването на жалбоподателите на Решение № 116 от 3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2016 г., II г. о., ГК, по отношение на извода в мотивите, че с иск по чл. 109 от ЗС не може да се преодолее липсата на съгласие от страна на ответниците за извършване на действия по прокарване на канализационно отклонение през собственото им избено помещение, за което законът предвижда друг ред. Този извод продължава да е актуален. Не е актуален обаче друг извод в това решение, на който жалбоподателите се позовават: „Отказът да се даде съгласие за прокарване на канализационно отклонение към съществуващата ВиК инсталация не разкрива признаците на противоправност като предпоставка за ангажиране на негаторната искова защита, тъй като законът е предоставил тези преЦ. на мнозинството етажни собственици или съсобственици.“

Това разбиране не е актуално, тъй като решението е постановено през 2016 година, а през 2017 година е прието изменение в закона- чл. 84, ал.4 от ЗУТ създаващ задължение за всеки собственик да присъедини имота си към канализационната инсталация, когато такава съществува. От този момент нататък мнозинството от етажните собственици не може да преценява дали да разреши на етажен собственик да се присъедини към канализацията. Последният е длъжен да го направи. Мнозинството запазва правото си да реши как точно да стане присъединяването, а при несъгласие с това решение въпросът се решава по съдебен ред.

По изложените съображения Ц. М. няма право сама да решава как и къде да се присъедини към канализационната мрежа, поради което обжалваното решение е неправилно в частта, с която В. В. Г. и Н. Е. Т. са осъдени да осигурят достъп на Ц. Я. М. до сградното канализационно отклонение за имота, като допуснат работници, които да извършат свързване на каналната мрежа от обекта на Ц. М. до сградното канализационно отклонение, а при необходимост и подмяна на част или цялата канализационна мрежа, в случай, че това е необходимо. В тази част решението следва да се отмени и съответната част от иска да се отхвърли. В тази част решението е неправилно, а не е недопустимо, както се навежда във въззивната жалба и както е прието в цитираното в жалбата решение на ВКС. След като ищецът иска да защити свое твърдяно вещно право (върху канализацията, като обща част) и твърди, че ответникът извършва неоснователни действия, с които му пречи да упражнява това право- то този иск е допустим. След като ищецът твърди, че има право, което се нарушава от ответника с неоснователни действия, то несъмнено ищецът има правен интерес твърдяното право да бъде възстановено. Дали това право съществува и дали действията на ответника са неоснователни са въпроси по съществото на спора. Наличието на друг правен ред, по който да се реши как точно да се упражни правото (на

присъединяване към канализацията) не прави иска за присъединяване недопустим. Липсата на решение как да се осъществи присъединяването прави иска за присъединяване неоснователен. След като се достигне до законосъобразно решение как точно да се извърши присъединяването, тогава, ако ответниците продължават да отказват достъп, негаторният иск ще бъде не само допустим, но и основателен.

По останалите доводи в жалбата:

Обстоятелството, че при закупуване нa имота през 2020 г. ищцата е била нaяcнo, че същият няма изгpaдeнa канализация не означава, че това я задължава да приеме това положение за нещо трайно и неизменно. Като собственик на жилищния имот и съответната част от общите части, ищцата има право да упражнява всички права произтичащи от това и да предприема съответни промени, които законът и обема на притежаваните от нея права й позволяват.

Твърдението, че до образуването на производство, ответниците не са уведомявани за желание от страна на ищцата да се изготви проект и че желае да бъде осигурен достъп на експерт за оглед на изградената канализационна инсталация също е ирелевантно. Това е така, тъй като и след като Ц. М. прави уточнение на иска си като заявява, че иска да се осигури достъп на проектант, в съдебно заседание на 02.06.2025г, ответниците не признават това искане, а го оспорват, като В. Г. изрично заявява- „Не искам да дам достъп до тръбата, която е в моята маза, защото тяхната страна я направиха на хотелски стаи. … При едно запушване първо ние ще бъдем наводнени.“ Т.е. ответниците в нито един момент не са изразявали съгласие да се започне изработка на проект и да се определи начин на присъединяване. Те са били против присъединяването като цяло. И дори ищцата за пръв път по време на делото да е заявила желание да се осигури достъп на проектант- то очевидно по този въпрос е налице правен спор, който има необходимост да бъде решен. Този спор се поддържа и пред въззивната инстанция (като се иска отмяна на цялото решение), поради което е без значение кога за пръв път е бил повдигнат.

Неоснователен е и доводът, че с предоставянето на достъп до собствените мази на жалбоподателите се нарушава неприкосновеността на правото им на собственост. Правото на собственост е неприкосновено, но при наличието на много законови ограничения. Неприкосновеността не е пречка собствеността да бъде принудително отнемана, да бъде отчуждавана за обществени нужди, съществуват множество ограничения върху собствеността в благоустроиствените закони, собственикът е длъжен да даде на съседа достъп до имота си, когато това се налага (чл.51 от ЗС), а собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост може да бъде изваден принудително от сградата при определени нарушения на правилата (чл.46 от ЗС). В сградите в режим на етажна собственост има една принудителна обща собственост върху общите части и необходимостта да се ползват и поддържат тези общи части надделява над неприкосновеността на отделния имот, когато в него са разположени общи части. Разбирането на жалбоподателите за неприкосновеност на собствеността е непоследователно, доколкото същите енергично се противопоставят на това ищцата да отдава неприкосновената си собственост на краткосрочни наеми- т.е. намесват се в ползването на чужда собственост. Неприкосновеността на собствеността и зачитането на правата на другите съществуват в баланс, който се определя от действащите правни норми.

Доводът, че съществува възможност за изграждане на повече от едно CKO в застроен поземлен имот е неоснователен. На този въпрос е даден отговор от приетата техническа експертиза (за един поземлен имот се изгражда едно канализационно отклонение), тя не е оспорена и съдът не може да приеме нещо различно по него.

Разноски:

Предявеният иск е в една част основателен, а в друга не, поради което разноските пред първата инстанция следва да останат така, както са направени, съответно решението следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски. Пред въззивната инстанция положението е същотовъззивната жалба е основателна в една част и неоснователна в друга, поради което разноските пред въззивната инстанция също следва да останат така, както са направени. Мотивиран така Русенският окръжен съд