Решение № 305 от 17.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 387/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, на 28.10.2024 г., е прекратено наказателното производство по нохд № 7204/2024г. по описа на СРС, НО, 104 състав, образувано въз основа на внесен от СРП обвинителен акт. С последния подсъдимите са предадени на съд с обвинения за престъпления, както следва:

1. Х. Н. Б. за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК 2. М. П. П. за две престъпления – чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 26, ал. ч НК и чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2, предл. предпоследно и последно от НК.

1. С. А. Р., за престъпление по чл. 212, ал. 1във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 ал. 1 4. Л. Г. Б. за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 На основание чл.250, ал.1, т.2 НПК първостепенният съд е приел, че деянията, описани в обвинителния акт, не съставляват престъпления по смисъла на НК и се явяват несъставомерни.

Определението е оспорено с въззивен частен протест от СРП, в който са релевирани твърдения за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. В него се твърди, че деянията описани в обвинителния акт съставляват престъпления по смисъла на НК. Поддържа се, че деятелността, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт изпълва изцяло признаците от обективна и субективна страна на престъпление против собствеността, а именно такова по чл.212, ал. 1 от НК. Аргументира се с това, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че е осъществено изпълнителното деяние по чл. 212 НК от обективна и субективна страна, тъй като то се изразява в използването на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и получаването на чуждо имущество без правно основание с намерение за присвояване – цит. Постановление № 8 от 28.12.1978 г. на Племума на ВС, изм. и доп. С Постановление № 7/1989 г. на Пленума на ВС. Отбелязва, че в конкретния случай служителите на НОИ са действали при съзнание, че подсъдимите Б. и Р. имат осигурителни права като трудещи се, съгласно сключени трудови договори с „Хриз Комерс“ ЕООД, като обвиняемата Б. в качеството й на управител на дружеството е възбудила това заблуждение у служителите на НОИ не по някакъв друг начин, а именно чрез използване на неистински документи – гърбовете на болнични листове, съдържащи „данни от осигурител“. Без използването на същите от подсъдимата Б. у служителите на НОИ не би било възбудено заблуждение, че подсъдимите Б. и Р. имат осигурителни права и съответно, че като такива има основание да им бъдат преведени парични обезщетения за временна неработоспособност. На следващо място посочва, че наказателното производство по настоящото дело е било прекратявано с постановление от 16.05.2018 г. на прокурор при СРП, но с определение № 1354 от 04.04.2019 г. по внчд № 1186/2019 г. по описа на СГС, НО, I V въззивен състав, това постановление е било отменено, като в мотивите си съдът изрично е посочил, че деянието за което обвиняемите лица са предадени на съд, няма пречка да бъде преквалифицирано като документно престъпление, в случая такова по чл. 308, ал. 3, т. 2, ал. 2, предл. предпоследно, вр. ал. 1 НК. С оглед на изложеното се моли за отмяна на обжалваното определение за прекратяване на образуваното наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав не е допуснал провеждане на въззивно съдебно следствие.

В откритото съдебно заседание пред проверяващия съд прокурорът поддържа протеста и не ангажира доказателства. Посочва, че аргументите на Софийски районен съд относно прекратяването на наказателното производство касаят въпроси свързани с доказуемостта на повдигнатите обвинения или такива свързани с допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че и двете не са основания за прекратяване на наказателното производство. Пледира атакуваното определение на контролирания съд да бъде отменено.

Подсъдимите Х. Б., М. П. и Л. Б., редовно призовани, се явяват в съдебното заседание и се представляват от защитниците по пълномощие – адв. Х., адв. В. и адв. А.. Подсъдимият С. Р. не се явява в съдебно заседание и се представлява от упълномощения защитник – адв. К.. Защитниците на подсъдимите изразяват становище, че протестът е неоснователен, а определението - правилно. Защитата твърди, че в обвинителния акт липсва описание на обективните и субективни признаци на престъпленията, в които са обвинени подсъдимите, поради което същите се явяват несъставомерни. В пледоарията си адв. К. твърди, че е налице смесване на двата състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 212 НК.

В личната си защита подсъдимите Б., П. и Б. поддържат заявеното от защитниците си, а в правото си на последна дума молят да бъде потвърдено определението на Софийски районен съд.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателствата и при цялостна проверка на обжалваното определение, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира следното.

Протестът е основателен, а атакуваното определение на СРС е неправилно и незаконосъобразно.

НОХД № 7204/2024 г. по описа на СРС, НО, 104 състав е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт по обвинението на Х. Н. Б., С. А. Р. и Л. Г. Б. и М. П. П. за престъпления:

1. Х. Н. Б. – чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК 2. С. А. Р. - чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК 3. Л. Г. Б. - чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК 4. М. П. П. за две престъпления – чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 26, ал. 1 НК и чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, предл. предпоследно и последно от НК.

Според твърденията направени от прокурора в обвинителния акт, за времето от 15.02.2010 г. до 11.10.2010 г. в сградата на Столично управление „Социално осигуряване“ – НОИ, находяща се в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 62-64, обвиняемата Б. е представяла официални документи (болнични листове, издадени на името на Л. Б. и на С. Р.) пред различни служители на СУСО-НОИ, като така е формирала невярна представа у тях относно правното основание за разпореждане с имуществото на ТП на НОИ. На обвиняемите Р. и Б. било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, чрез превеждане по съответните им банкови сметки, които суми били усвоени и от двамата. Със заповед № 1113668/09.12.2011 г. била възложена ревизия на „Хриз комерс“ ООД. След събраните в хода на ревизионното производство доказателства, бил издаден Ревизионен акт № 202111368/03.05.2012 г., с който било констатирано невнасянето на данък по ЗДДФЛ и невнесени задължителни осигурителни вноски общо в размер на 15 529, 42 лева и лихви за просрочие. След констатиране на горепосоченото и от СУСО при НОИ бил подаден сигнал до ГДКП и по който сигнал било образувано досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав намира извода на първостепенният съд, че описаните в обвинителния акт деяния не са съставомерни и не представляват престъпления по смисъла на НК за неправилен.

За първи път възможността съдът да прекрати наказателното производство, когато прецени, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление, е предвидена в разпоредбата на чл. 250, ал.1, т. 2 още с приемането на НПК /обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г./. Впоследствие тази възможност отпада (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 63/2017 г.) и отново е въведена с изменение на чл. 250 НПК (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 48/ 2023 г.). С посоченото правомощие на съда се цели оптимизиране на правораздавателната дейност - да не се развива и реализира ненужно цялата наказателна процедура, когато в обвинителния акт е описано едно очевидно несъставомерно деяние. Това законово разрешение кореспондира с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 НПК), като чрез него се цели икономия не само на процесуално време, но и на материални средства (разходи за експертизи, призоваване и заплащане на разноски на свидетели, възнаграждения на съдебни заседатели и др.).

Реализирането на правомощието по чл. 250, ал.1, т. 2 НПК е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Описаното деяние е такова, когато не осъществява не само общите признаци на престъплението, очертани в нормата на чл. 9, ал. 1 НК, но и съвкупността от признаци, чрез които се очертават отделните видове престъпления в Особената част на Наказателния кодекс. Иначе казано, деянието не съставлява престъпление, т. е. то е „несъставомерно“, когато конкретната проява не осъществява всички обективни и субективни признаци на даден вид престъпление.

Съставите на документната измама по чл. 212 ал. 1 и ал. 2 от НК се характеризират с това, че посредством използването на неистински, преправен или с невярно съдържание документ се стига до заблуждаване на адресата и това го мотивира да се разпореди със свое или чуждо движимо или недвижимо имущество в полза на дееца. Използването на порочния документ се явява първият акт от фактическия състав на престъпление по ал. 1 на чл. 212 от НК. След като ползва документа, деецът получава чуждото имущество /втори акт от съставното престъпление/, без правно основание с намерение да го присвои. Касае се за два акта – улесняващ, изразяващ се в ползване на порочен документ и улеснен – получаване на предоставено чуждо имущество. Престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца.

Документната измама в полза на другиго криминализирана в разпоредбата на чл. 212 ал. 2 от НК има за изпълнително деяние съставянето на документ по ал. 1 от дееца и ползването му пред адресата на измамата, с което се дава възможност на друго лице да получи чуждото имущество в следствие на извършеното от измамения разпореждане. И тук са предвидени два акта – ползване на опорочен документ, като преди него е изготвен порочен документ от дееца или при неговото участие. Престъпният резултат се изразява в получаване на имущество от трето лице, а не от дееца.

Обобщено казано, за да е налице документна измама неистинския, преправен или документа с невярно съдържание следва да е послужил като средство за възбуждане и/или поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическата власт върху предмета на престъпното посегателство относно основанието за придобиването му. С други думи, инкриминираният документ създава привидното основание, че този който получава имуществото, има правно основание за това.

Документната измама също така е резултатно престъпление и за да бъде довършена е необходимо като последица да е нанесена щета. Като резултатно престъпление документната измама поставя въпроса относно това кой е пострадал от твърдяното деяние и чие имущество е ощетено. Един от обективните признаци на измамата е имущественият предмет да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има реална възможност да се разпорежда с него. Затова и съдебната практика е приела, че е необходимо да се установи лицето, което е въведено в заблуждение чрез представянето на инкриминирания документ или документи /в случая според обвинението множество документи с невярно съдържание/. В настоящия обвинителен акт е конкретизирано, както лицето, което според СРП е въведено в заблуждение, така и лицето/лицата/, на които се твърди да е причинена имотна вреда от престъплението, респ. на кого е принадлежало полученото без правно основание чуждо движимо имущество – ТП на НОИ.

Законосъобразното изготвяне на обвинителния акт в унисон с Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС изисква изчерпателно посочване в обстоятелствената част на обвинителния акт на всички обективни признаци на извършеното престъпление по чл. 212 НК. В обвинителния акт са налице твърдения на прокурора относно време, място, вид на използвани документи, получавано имущество и конкретна деятелност на всеки от обвиняемите лица при осъществяване на претендираната съвместна престъпна дейност. Обстоятелството дали тази деятелност на обвиняемите е била осъществена, дали е била осъществена по начина сочен от прокурора и дали същата покрива признаците на състав на престъпление от Особената част на НК са въпроси, които съставляват съществото на делото и решаващия съд дължи отговор по тях едва със своя заключителен акт, издаден след проведено съдебно производство, в хода на което предложената от прокурора обвинителна теза е била проверена със съответните процесуални способи.

Подробно е описано в обвинителният акт и средството на престъплението, а именно 16 бр. болнични листове, за които според описаното от СРП се считат за онези документи, чрез използването, на които инкриминираната сума е получена без правно основание от обвиняемите.

На следващо място при реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК съдията – докладчик (чл. 247б, ал. 2, т.1 НПК), съответно съдът (чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК), е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт фактически положения. Те не трябва да могат да бъдат субсумирани не само под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна квалификация, но и под друг такъв, предвиден в Особената част на Наказателния кодекс. С оглед на това съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство прокурорът да измени обвинението, съобразно разпоредбата на чл. 287 НПК, или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал.1, т. 2 от НПК е изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата (вж. реш. № 281/28.06.2011 г. по н.д. №1519/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; реш. № 396/ 2014 г. по н.д. № 1237/2014 г. на ІІІ н. о., ВКС).

Тези принципни положения не са били съобразени от първоинстанционния съд, определен да разгледа внесения обвинителен акт.

Използвайки неправилен подход, в производството по член 250, ал. 1, т. 2 от НПК СРС е излязъл извън рамките на описаното в обвинителния акт, и е обсъдил събраната в хода на наказателното производство доказателствена съвкупност. Последното не може да се извърши в рамките на производството по чл. 250 от НПК. Същото е с ограничен обхват, доколкото преценката, която извършва съдът се вмества във фактологията, очертана в обвинителния акт. Тя не се разпростира и по отношение на събрания в досъдебното производство доказателствен материал. Наказателното производство може да се прекрати при условията на чл.250, ал.1, т.2 от НПК само ако описаните в обвинителния акт факти не сочат изобщо на извършено престъпление.

Както въззивният съд констатира по-горе настоящият случай не е такъв.

Ако в направеното от прокурора описание на относимите към случая фактически обстоятелства е налице непълнота, неясното или противоречие, то обвинителния акт страда от пороци, които евентуално представляват съществени нарушения на процесуалните правила, то решаващия съд би могъл и би следвало да предложи на прокурора възможността да ги поправи по съответния процесуален ред, който не е този по чл. 250, ал. 1 т. 2 НПК.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е формирал неправилно заключение, приемайки, че деянието описано в обвинителния акт не представлява престъпление. Това налага определението на СРС да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав.

С оглед гореизложеното и на основание чл.250, ал.4, във връзка с чл.334, т.1 от НПК, въззивният съд: