РЕШЕНИЕ

№ / 20 1 7г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 22.05.2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА АНДОН ВЪЛКОВ - мл.с. секретар: АТАНАСКА ИВАНОВА разгледа докладваното от председателя на състава в. гр. дело № 307 по описа за 2017г.

С въззивна жалба от „СЛЪНЧЕВО„ АД, представлявано от изпълнителния директор А.А., чрез пълномощник- адвокат Ф.Р., САК, е оспорено решение № 163/ 04.11.2016г по гр.д.№ 179/ 2015г. на РС- Девня, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „МАНЕКС СЪН“ АД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на изброените имоти, като недоказани и неоснователни; отхвърлено е искането на „Слънчево“ АД по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на к.н.а.№ 29/2004г., и в полза на ответника са присъдени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно, поради допуснати процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост, с изложените в жалбата доводи. Жалбоподателят претендира неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на предявените искове.

Въззиваемата страна- „МАНЕКС СЪН“ АД, чрез пълномощник- адвокат Н.С., представя писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

СЪДЪТ, съобразно становищата на страните и писмените доказателства към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, констатира:

В образуваното исково производство „Слънчево“ АД оспорва правата на ответника- „ Манекс сън“ АД върху четири имота, описани както следва:

1. Имот с начин на трайно ползване“ водоем“, с площ 12.254 дка, в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“ Сууджика“, представляващ ПИ № 000063, при посочените граници;

2. Имот с начин на трайно ползване „ водоем“ с площ 0.783 дка в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“Чатал чешма“, представляващ ПИ № 000159, при посочените граници;

3. Имот с начин на трайно ползване „ водоем“ с площ 1.613 дка в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“Чатал чешма“, представляващ ПИ № 000160, при посочените граници.

4. Имот с начин на трайно ползване „ водоем“ с площ 3.206 дка в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“Чатал чешма“, представляващ ПИ № 000161, ведно с построената в имота сграда „ Помпена станция“- Калиманци, с площ 17 кв.м, при посочените граници.

Твърди се, че водоемите и помпената станция образуват вододайна зона над с.Баново, землище с.Калиманци, т.н.“ Водоизточник с помпена станция“ по документите на МЗХП/ МЗГАР/.

Твърди се, че ответникът- правоприемник на „СУК „АД, е признат за собственик на описаните четири имота с констативен нотариален акт № 29, том I, рег.№ 152, дело № 29/ 17.12.2004г., вписан в СВп- Девня, вх.рег.№ 3265/ 17.12.2004г., акт №18, том X, дело 1855/ 2004г. При съставянето му са представени документи, които не установяват собствеността на дружеството на 100% от имотите. Позовава се на издадени административни актове: заповед № 60/ 13.02.1996г. на министъра на МЗХП, заповед № РД 40-1017/ 25.07.1997г. на министъра на МЗГАР, Протокол за споразумение между страните, с което собствеността на водоизточника и помпената станция в с.Калиманци, да бъде безвъзмездно прехвърлена в размер на 50% на „Слънчево“ ЕАД. Споразумението е подписано с участието на ЕТ“Манекс-Н.М.“ като бъдещ приватизатор на „СУК“ ЕАД. Извършена е промяна на собствеността с увеличаване основния капитал на дружеството. Със заповеди на МЗГАР - № РД-41-903/ 09.12.1997г. и № РД-41-904/ 09.12.1997г. е разпоредено на „ СУК“ ЕАД да отпише от активите си 50% от стойността на водоизточника, респ. „ Слънчево“ ЕАД да увеличи активите си със същата стойност. Въз основа на решение на ВОС – ф.д.№ 733/ 1997г., за увеличаване капитала на „ Слънчево „ ЕАД на 91 878 хил.лева, на 23.03.1999г. е подписано Допълнително споразумение към договор за продажба на акции от капитала на „Слънчево“ ЕАД № РД50-483/ 14.08.1998г., между приватизатора „ Слънчево 97“ АД и министъра на МЗГАР, за продажба на разликата до 91 878 хил.лева. Считано от 01.01.1998г. 50% от “ Водоизточник с помпена станция“ са включени в активите на „ Слънчево“ АД и амортизационния план на ДМА. Процесните имоти са съсобствени между двете дружества в съотношение 50%: 50%., след уточнението на петитума с молба вх.№ 4480/ 06.08.2015г.

Ответникът – „ Манекс сън“ ЕООД, представя писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Изразено е становище за неоснователност на исковата претенция. Противопоставя възражение за самостоятелни права върху изброените имоти. Твърди, че от 1995г. „СУК“ ЕООД, преобразуван в „СУК“ АД, е собственик на процесния водоизточник в с.Калиманци. С решение № КЗ- 1/ 12.04.1996г. на Комисия за земята, на основание ЗООЗП е разрешена промяна в предназначението на земеделска земя, върху която е извършено разширение на „ Свинеугоителен комплекс Слънчево“ от „СУК“ ЕООД и 19.903 дка земя са включени в землището на с.Калиманци, община Суворово, съответно – за пояс „А“ санитарно-охранителна зона, около каптажи 1 и 2, водоем и помпена станция, за пояс „А“ на санитарно-охранителна зона около вододайна зона, състояща се от 7 броя каптажи. Уведомено е с писмо 90-00-1275/х02.09.1996г. Комисията за земята. С Акт за въвеждане във владение и трасиране на границите при промяна предназначението на земеделски земи, на 02.10.1996г. е въведено във владение върху 19.903 дка земя, съответно и на посочените обекти: пояс „А“ –каптажи 1 и 2, водоем, помпена станция и вододайна зона, състояща се от 7 броя каптажи /. В АДС/ ч/ № 74 от 24.02.1997г. са описани недвижими имоти, включени в капитала на „СУК“ ЕАД – земя и сгради, между които – сграда Помпена станция, Калиманци, 17 кв.м. на стойност 15 000 лв.

Счита, че собствеността е доказана към 1997г. и поради това не може да бъде обект на вещно-правно прехвърляне със заповеди на министъра на МЗХП, на които ищецът се позовава. Такъв ефект няма и соченото от ищеца намаляване на капитана на ответното дружество и увеличаване капитала на ищцовото дружество. Не оспорва, че разпореждане на намаляване на капитана е дадено от МЗГАР, но със заповед № РД29-1381/ 26.08.1998г. посочената заповед РР-41-903/ 012.1997г. е отменена. Намаляване на капитала на „ СУК“ ЕАД не е вписано в регистъра на търговските дружества и съответно не е поражда действие-.чл. 231, ал.3 ТЗ. Доказателство, че капиталът на дружеството не е намаляван е приватизационен договор № РД50-1006/ 23.12.1997г. съгласно който Държавата, чрез МЗГАР продава 80% от капитала на „СУК „ЕАД / с непроменен размер/, последващо вписване на промяната с увеличаване на капитала на „СУК“ АД –решение от 30.11.1998г. по ф.д.№ 373/ 1997г. на ВОС. С решение № 6194/ 03.10.2005г. е вписано преименуване на дружеството на „ Манекс Сън“ АД. Процесните водни съоръжения и водопровод се отчитат по баланса на „СУК“ ЕАД към 31.03.1997г., и съответно са част от собствеността на ответника по представения опис.

В условията на евентуалност се позовава на придобивна давност. От придобиване на имотите / февруари 1997/ до настоящия момент дружеството осъществява пълна фактическа власт върху тях, чрез добив и ползване на вода. Притежава Разрешително за водовземане № 21520098/ 03.02.2009г., издадено от Директор на „ Басейнова дирекция Черноморски район“ с център Варн, на подземни води от водоснабдителните групи „ Чатал чешма“ и „ Калиманци“, разположени в имот № 0…160 и имот № 0..161, за ВГ „ Чатал чешма“ и в имот №0..63 в м.“ Сууджука“ за ВГ „ Калиманци“, всички в землище с.Калиманци, община Суворово. Въз основа на това разрешение е заплащана годишна такса от 2009г. до 2014г.

Оспорва всички твърдения на ищеца за собственост върху посочените обекти.

За да се произнесе приема следното:

При проверка по реда на чл.269 ГПК не констатира пороци на решението, отразяващи се на неговата валидност и допустимост.

Ищецът се позовава на съсобственост при равни части върху имоти, които включват водоеми и помпена станция.Предмет на предявените искове са неговите накърнени права върху ½ ид.части от имотите идентифицирани по плана за земеразделяне, а избраната форма на защита цели да отрече претендираните от ответника права по отношение на тези имоти. Съгласно постановките на ТР № 8 /2012г. на ОСГТК на ВКС, ищецът доказва правен интерес при конкуренция за твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект.

Относими към разглежданото правоотношение са всички описани документи, приобщени към делото и обсъдени в решението, заедно със заключението на допуснатата комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, на които настоящият състав се позовава.

В първото съдебно заседание, при налични писмени данни, са приети за безспорни следните обстоятелства:

Ищецът- „Слънчево“ АД е правоприемник в резултат на проведените приватизационни процедури, на ДП „ Яйца и птици“, преобразувано в ДФ „ Слънчево“, гр.Варна, преобразувано в „ Слънчево“ ЕООД, преобразувано в „Слънчево“ ЕАД, преобразувано в „Слънчево“ АД.

Ответникът- „Манекс сън“ АД е правоприемник на ДП „ СУК“, преобразувано в резултат на проведени процедури по приватизация в „ СУК“ ЕАД, преобразувано в „ СУК“ АД, преобразувано в „ Манекс сън „ АД.

В условията на комулативно предявени отрицателни установителни искове, доказателствената тежест за принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти е на ответника.

Доказва, че с к.н.а. № 29, том I, рег.№ 152, дело № 29/ 17.12.2004г., вписан в СВп- Девня, „СУК“ АД е признат за собственик на недвижими имоти: Свинеугоителен комплекс, целият с площ 353.003 дка, от които 19.808 дка собственост на „Сук“ АД по АДС, кадастрален план, а по скици 17.856 дка с местонахождение на имотите в землището на с.Слънчево, община Аксаково, за които са отредени следните имоти: имот с начин на трайно ползване“ водоем“, с площ 12.254 дка, в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“ Сууджика“, представляващ ПИ № 000063, при посочените граници; имот с начин на трайно ползване „ водоем“ с площ 0.783 дка в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“Чатал чешма“, представляващ ПИ № 000159, при посочените граници; имот с начин на трайно ползване „ водоем“ с площ 1.613 дка в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“Чатал чешма“, представляващ ПИ № 000160, при посочените граници, имот с начин на трайно ползване „ водоем“ с площ 3.206 дка в землището на с.Калиманци, община Суворово, обл.Варна, ЕКНМ 35376, в м.“Чатал чешма“, представляващ ПИ № 000161, ведно с построената в имота сграда „ Помпена станция“- Калиманци, с площ 17 кв.м, при посочените граници.

При съставяне на нотариалния акт са представени: АДС № 74/ 24.02.1997г., скици на ОС ЗС – Суворово, Баланси и отчети на дружеството, Договор № РД-50-1006/ 23.12.1997г. за продажба на акции от капитала на „СУК“ Ад, с.Слънчево, протокол за промяна на предназначението от 14.07.1995г. на община Суворово, Протокол за въвод във владението и трасиране на границите от 02.10.1996г. - всички приложени в заверени копия към делото на районния съд.

Заключението на КСТЕ с вещо лице Тонислав Онцов и вещо лице Радослав С., съдържа обективни и непротиворечиво изложени констатации за следното:

По т.3 – изградени в имотите съоръжения посочва:

В имот – водоем, с площ 12.254 дка, м.“Сууджука“ ПИ № 000063, са изградени 7 броя каптажи, водата от които чрез тръбна мрежа се събира във водосборна шахта, от там чрез помпена станция се изтласква от каптажите и водоема в м.“ Чатал чешма“. Връзката при огледа е прекъсната. В имот – водоем с площ 0.783 дка, м. „ Чатал чешма“, ПИ № 000159, има каптаж. При огледа част от водата се излива в близкото дере; -имот- водоем, с площ 1.613 дка, м.“Чатал чешма, ПИ 000160, има каптаж, от който при огледа част от водата свободно се излива в близкото дере. В имот- водоем, с площ 3.206 дка, м. „ Чатал чешма“, ПИ 000161, ведно с изградената в него Помпена станция, 17 кв.м., представлява масивна едноетажна сграда. При огледа е установено, че е разграбена, част от оборудването липсва, а водата от водопроводната мрежа, се излива свободно в близкото дере.

По т.6- изградените водопроводни връзки са посочени графично на приложената „Схема на водопроводните съоръжения и водопреносната мрежа на „Манекс сън“ АД и „Слънчево“ АД / с. 229/, чрез която по обозначения начин се захранват с вода - водоем „ Слънчево“ и водоем „ Баново“, обекти на „Манекс сън „АД.

По т.4 и т.5 - В активите на „Слънчево“ АД, в инвентарна книга „ Водоизточник и помпена станция – с.Калиманци“ са заприходени- водоем – м.“ Сууджика, имот № 000063, с обща площ 12. 254 кв.м.; водоем – м.“Чатал чешма“, имот № 000159, с обща площ 0.783 кв.м.; - водоем- м.“Чатал чешма“, имот № 000160, с обща площ 1.613 кв.м.; - помпена станция, имот № 000063, с обща площ 17 кв.м. Активите са заведени по см.204.Машини и оборудване, а в баланса за 2015г.- в раздел „ Нетекущи/ дълготрайни/ активи, група „ Съоръжения и други“.

Активите са включени в инвентарната книга през 1998г., с отчетна стойност 1915.00лв., балансова стойност-299.86лв. Включени са в данъчния амортизационен план на дружеството.

В счетоводството на „Манекс сън „ АД, процесните активи са включени в инвентарната книга и като: - площадка № 9 / 2.64 дка с инв.№ 201109, счетоводна см.201-Земи и терени; - площадка № 10/ 17.263 дка пояс с инв.№ 201110, 201109, счетоводна см.201-Земи и терени; помпена станция- Калиманци, инв.№ 203034, отразена в счетоводна сметка 203 –Сгради и конструкции. В баланса за 2015г.са отразени в раздел „ нетекущи разходи“, група „Имоти, машини и съоръжения, и разходи за придобиване …“.

Активите са включени в инвентарната книга през 1996г. за двете площадки, и през 1970г. за помпената станция, с отчетна и балансова стойност. Не са включени в данъчния амортизационен план, съобразно изискванията на ЗКПО.

Правата на „ Манекс сън“ АД върху ДМА / земи и терени/ по счетоводна отчетност и баланс на дружеството, се установяват от предхождащи ги актове на компетентните органи- Решение № КЗ-1/ 12.04.1996г. на Комисията за земята / КЗ/ за разрешаване промяна на предназначението на земеделската земя – 19.903 дка от землището на с.Калиманци, община Суворово, и създаване на санитарно-охранителна зона около вододайната зона; Акт за въвеждане във владение и трасиране на границите от 01.1996г., с който „ Сук“ ЕООД е въведено във владение на описаните земи, които включват изградените в тях водоеми, помпена станция, вододайна зона. Данни за същите обстоятелства се съдържат в АДС № 74/ 24.02.1997г., експертна оценка преди актуването на имотите, информационен меморандум на „ СУК „ЕАД.

Със заключението е доказана идентичност между имотите описани в к.н.а.№ 29/ 2004г., имотите включени в решението на КЗ, и имотите описани като площадка №9 и площадка № 10 по списъка на ДМА на „СУК“ ЕАД.

В обобщение на всички установени пред районния съд факти и обстоятелства, включващи съдържателното описание на издадените административни заповеди и постановени решения относно капитала на двете дружества, съдът формира изводи по съществени за разглеждания спор въпроси: - относно правото на стопанисване и управление на водоемите, предоставено на държавните предприятия, и относно придобитата собственост след преобразуването им в търговски дружества с държавно участие, които са в приложното поле на чл.17 а от ЗППДОбП / ДВ, бр.51 – 1994г./.

Правото на стопанисване и управление, съобразно АДС № 1123/ 12.04.1990г. и АДС № 1224/ 15.06.1990г.е предоставено на Предприятие „ Яйца и птици“-с.Слънчево, с Разпореждане № 37/ 23.03.1974г. на МС и приемо- предавателен протокол / 24.04.1974г. от ДЗС „ Д.Кондов“ –Варна При актуването са описани като съоръжения: канализация, водопровод, резервоари -2 бр. / водоеми- 100 куб.м., към сгради от основно производство.

Ищецът не установява, че при трансформиране на предоставеното право в собственост на търговското дружество от момента на преобразуване на държавната фирма, в него са включени и процесните земи. Съгласно мотивите към ТР № 4/ 14.03.2014г. по т.д.№ 4/ 2014г. ОСГК, т.2Г, на които се позовава защитата на въззивната страна, фактическия състав на придобиване, уреден в чл.17а от ЗППДОбП/ отм./, респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия, включва- държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Доказателства за имуществото, предоставено за стопанисване и управление могат да бъдат – административния акт за представяне на това право, непреки доказателства- актове на държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление, разделителни протоколи, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие, имотни ведомости, други.

Според цитираното тълкувателно решение и създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика счетоводната отчетност на ДМА не е елемент от състава на чл.17а от ЗППДОбП / отм./, но от този факт може да се съди, съпоставимо с останалите доказателства, че съответното имущество е предоставено на държавно предприятието за стопанисване и управление / Р. 263/ 19.07.2010г. по гр.д.№ 1157/ 09г. ВКС, I ГО, Р.643/ 4.01.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1196/ 2009г., I ГО /.

Следователно, по отношение на индивидуализираните имоти ищецът не доказва права, произтичащи от приватизацията, на основание чл.17а от ЗППДОбП/ отм./. Това доказване не е проведено, чрез индивидуализация на имуществото в акта за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, чрез препращане към активите и пасивите по счетоводния баланс към определен момент, или чрез друг документ / опис, протокол/ Разпорежданията по заповед № 60/ 13.092.1996г. и заповед № РД-40-1-17/ 25.07.1997г. на министъра на МЗХП, за безвъзмездно прехвърляне на ½ ид.част от процесните имоти от „СУК“ ЕООД / ЕАД на „Слънчево“ ЕООД / АД, и подписаното двустранно споразумение от 24.11.1997г., с участието на ЕТ „ Манекс- Н.М.“, не са подкрепени с доказателства за преобразуване на собствеността върху 50% от имотите, чрез промяна в капитала на двете дружества с държавно участие, и взети решения от едноличния собственик на капитала по ред на чл.14, т.4 и т.9 от ПРУПСД.

На основание чл. 231 ТЗ / редакция към 1997г./ решенията относно намаляването и увеличаването на капитала влизат в сила след вписването им в Търговския регистър, а спрямо трети добросъвестни лица- след обнародване на вписването им. Според задължителната съдебна практика, част от която е решение № 72/ 16.09.2013г. на ВКС, ТК, самото решение на Принципала- Държавата, действаща чрез компетентния орган, да бъде намален капитала на съответното дружество, чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на правото на собственост върху имоти, не поражда правно действие, поради невписването му в ТР, съгласно изискванията на чл.231, ал.1 от ТЗ / в редакцията на ДВ, бр.100-1997г./.

Предвид изложените съображения не приема за основателни доводите на жалбоподателя в т.2.2.3, относно правното действие на заповед № 60/ 13.02.1996г., заповед № 40-1017/ 25.07.1997г. на МЗХП, и протокол за споразумение от 24.11.1997г. Няма данни за осъществена промяна чрез способите за прехвърляне на собствеността върху спорните земи. Съображенията на първостепенния съд за принадлежността на имотите, като част от имуществото на ответното дружество, са обосновани и законосъобразни.

В процеса ищецът не твърди и съответно доказва с допустимите доказателствени средства, че владее спорните имоти след преобразуване по реда на чл.17а от ЗППДОбП към датата на съставения констативен нотариален акт през 2004г., и към датата на исковата молба, като придобивен способ. Правният му интерес е доказан в хипотезата на оспорено от ответника право, което може да бъде защитено чрез защита в по-ограничен обем, а не като спорно фактическо състояние, предполагащо и възможност за придобиване на права, които ответникът оспорва.

Съобразно направените изводи, подкрепящи по същество становището на районния съд за отхвърляне на исковите претенции, решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в размер на 1800лв.- адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, доказано като разход с начислен ДДС, съобразно представените- фактура и платежно нареждане.

Възражението за прекомерност по чл.78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото не кореспондира с възнаграждението, претендирано от въззивника в същото производство.

На основание чл. 271 от ГПК, съдът