Решение № 382 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 851/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 64, ал.1 т. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е въз основа на жалба с вх.№ 6326/05.11.2025г. на Д. Г. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Плевен, срещу Заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на зам.главен директор на ГДИН.Твърди се в жалбата, че с писмо № 30-08-273/1/13.08.2025г. на началник на отдел СДВРП при ГДИН гр.София се отказва да бъде включен в образователния процес като ученик в IX клас в СУ „П.Б.“ при затвора Бобов дол. Сочи се, че писмо № 30-08-273/1/13.08.2025г. било оспорено пред АС-Плевен, като с Решение №3197/20.10.2025г. по ад.дело № 691/25г. по описа на съда било обявено за нищожно. Преписката била върната с конкретни указания, сред които е произнасянето по искането да се извърши с писмена заповед, съдържаща фактически и правни основания за издаване, произнасяне по искането, срок за оспорване и орган, пред който да се оспорва. Твърди се, че дадените указания не са изпълнени, като била издадена Заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на зам.главен директор на ГДИН, с която било отказано преместването. Посочва, че правото на образование е конституционно закрепено в чл. 53 от Конституцията на Република България, предвидено е в ЗИНЗС в чл. 159, ал.1, чл. 162, ал.1 и в ППЗИНЗС – чл.133. Твърди, че основният довод, който служи за основание за отказа, е обстоятелството, че е системен нарушител на дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода, както и не отговаря на изискванията на т.33 от Правилата за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода. Посочва се в жалбата, че правилникът, на който се основава отказа не може да противоречи на основния закон, нито на разпоредбите, заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Счита, че законодателят не е поставил никакво условие обвързващо правото на образование на лишението от свобода с тяхното дисциплинарно поведение. Излага становище, че образованието е сред най-ефективните способи за поправяне и превъзпитание на нарушители и следва да се насърчава, а не да се ограничава. Ако лишените от свобода се лишават от правото на образование затова, че са системни нарушители, то пенитенциарната система не е наред, както и няма по-добър начин за постигане на целите по чл.2 от ЗИНЗС от образованието и обучението на наказаните. Иска да бъде включен в процеса по реинтеграция в обществото чрез включване в обучителен процес. Иска се от съда да обяви за нищожен отказ за включване в образователния процес, обективиран в заповед с № Л-03-634/#1/27.10.2025г. и се разпореди да бъде преместен в затвора Бобов дол на основание чл. 62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС.

Постъпил е отговор от ответника с вх.№ 6768/26.11.2025г., чрез юрисконсулт П. П., в който страната излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на заместник главен директор на ГДИН е издадена от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, както и е мотивиран съобразно изискванията на чл.59, ал.2 т.4 от АПК. Посочва се, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на указания в решение по адм.дело №691/25г. по описа на АС-Плевен, като основателно административният орган е приел, че лишения от свобода не отговаря в цялост на изискванията, посочени изчерпателно в т.33 от Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

В съдебно заседание оспорващият Д. Г. А., се явява лично и моли съда да уважи молбата, като съдът постанови решение, с което да отмени Заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на зам.главен директор на ГДИН.

Ответникът – Заместник главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.. Претендира деловодни разноски в размер на 300 лв., посочени в писмения отговор по делото.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От административната преписка по делото е видно, че на 08.07.25г. Д. Г. А. подал заявление чрез Началника на Затвора гр.Пазарджик до Директора на ОУ „Д-Р П.Б.“ гр.Бобов дол, да бъде записан като ученик в 9-ти клас през учебната 2025г. Към молбата била приложена декларация по образец и свидетелство за основно образование. С писмо с вх.№ 5574/30.07.25г. документите били изпратени по компетентност на началника на Затвора Плевен.

С писмо изх.№ 30-08-273/1/13.08.2025г. на началник на отдел СДВРП Ю. Ш., Д. Г. А. бил уведомен, че молбата му до ГДИН с искане да бъде приведен в затвора гр.Бобов дол, за да се включи в учебната дейност през 2025/2026г. е разгледана, но поради обстоятелството, че лишения от свобода е системен нарушител на дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода, с наложени множество наказания и лицето не отговаря на изискванията в т.33 от Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода, разпоредбата на чл.109 ал.2 от ЗИНЗС е неприложима.

С молба вх.№ МЗ-02-16/2/05.08.2025г. Д. Г. А. отново поискал да бъде преместен в Затвора гр.Бобовдол и му бъде предоставен достъп до образование.

Със заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на заместник главен директор на ГЗДИ старши комисар Цв.Ц. на основание чл.62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС било отказано преместването на Д. Г. А. в затвора гр.Бобов дол. Заповедта е връчена на Д. Г. А. на 30.10.2025г.

Видно от писмо с изх.№ 13-00-1765/2/26.11.2025г. на главния директор на ГДИН за спазване на правото на лишените от образование право на образование, на територията на местата за лишаване от свобода са разкрити общо 7 средни училища и 7 допълнителни адреса, както следва:

СУ „Д-р П.Б.“, с място на функциониране в затвора в гр. Бобов дол, където включените в учебен процес се обучават от 1 до 12 клас по Специалност „Основни и довършителни работи”, професия „Помощник в строителството” и Специалност „Вътрешни ВиК мрежи”, професия „Монтажник на водоснабдителни и канализационни мрежи”. Същите се обучават в дневна и самостоятелна форма на обучение.

СУ „м.о.“, с място на функциониране в затвора в гр. Враца, където включените в учебен процес се обучават от 1 до 12 клас по Специалност „Озеленяване и цветарство”, професия „Работник в озеленяването” и Специалност “Металообработващи машини”, професия „Машинен монтьор”. Същите се обучават само в дневна форма на обучение. Към същото училище е разкрит един допълнителен адрес за осъществяване на учебна дейност от 1 до 7 клас в гр. Бойчиновци към същия затвор, който към момента не функционира, поради преместване на затворническото общежитие.

СУ „Д.М.“, с място на функциониране в затвора в гр. Ловеч, където включените в учебен процес се обучават от 1 до 12 клас по Специалност “Шлосерство”, професия “Шлосер”; Специалност “Електрически инсталации”, професия “Електромонтьор”. Същите се обучават само в дневна форма на обучение. Към същото училище са разкрити два допълнителни адреса за осъществяване на учебна дейност - в затвора в гр. Белене, където учениците се обучават от 1 до 7 клас и затвора в гр. Плевен, където обучението е от 1 до 4 клас. Същите се обучават само в дневна форма на обучение с решение на Педагогическия съвет.

СУ „А.Ж.“, с място на функциониране в затвора в гр. Сливен, където включените в учебен процес се обучават от 1 до 12 клас по Специалност “Производство на облекло от текстил”, “Производствени технологии - текстил, облекло, обувки и кожи”, Професия “Оператор в производството на облекло”. Същите се обучават в дневна, самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма на обучение. Към същото училище са разкрити два допълнителни адреса за осъществяване на учебна дейност - в затвора в гр. Бургас, където учениците се обучават от 1 до 7 клас и затвора в гр. Варна, където обучението е от 1 до 7 клас. Същите се обучават в дневна, самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма на обучение с решение на Педагогическия съвет.

СУ „Св. И.Р.“, с място на функциониране в затвора в гр. София, където включените в учебен процес се обучават от 1 до 12 клас по Специалност „Шлосерство”, професия „Шлосер”, Специалност „Металообработващи машини”, професия „Машинен монтьор”. Същите се обучават в дневна и самостоятелна форма на обучение. Към същото училище е разкрит един допълнителен адрес за осъществяване на учебна дейност в затвора в гр. Пловдив, където учениците се обучават от 1 до 7 клас. Същите се обучават само в дневна форма на обучение с решение на Педагогическия съвет.

СУ „П.М.К.“, с място на функциониране в затвора в гр. Стара Загора, където включените в учебен процес се обучават от 1 до 12 клас по Специалност „Сухо строителство“, професия „Строител монтажник“; Специалност „Мебелно производство“, професия „Оператор в дървообработването“. Към същото училище е разкрит един допълнителен адрес за осъществяване на учебна дейност в затвора в гр. Пазарджик, където учениците се обучават от 1 до 4 клас. Същите се обучават само в дневна форма на обучение с решение на Педагогическия съвет.

СУ „Св. Св. К. и М.”, с място на функциониране в Поправителен дом за непълнолетни момчета към затвора в гр. Враца, където включените в учебен процес се обучават от 1 до 12 клас, като от 1 до 7 клас паралелките са общообразователни, а от 8 до 10 клас са с профил „Хуманитарни науки”, няма професионални паралелки. Същите се обучават в дневна, самостоятелна и индивидуална форма на обучение с решение на Педагогическия съвет.

Непълнолетните девойки, настанени в ПДНД в затвора в гр. Сливен се обучават в СУ „А.Ж.“ при МОН от 1 до 12 клас, Специалност “Производство на облекло от текстил”, “Производствени технологии - текстил, облекло, обувки и кожи”, професия “Оператор в производството на облекло”. Към момента няма настанени момичета, но при наличието на такива могат да се обучават в дневна, самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма на обучение.

Съгласно разпоредбите на Раздел II „Образование, обучение и квалификация на лишените от свобода“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража училища м местата за лишаване от свобода се откриват, преобразуват и закриват от министъра на образованието и науката, след предложение на министъра на правосъдието. Учебните планове и учебните програми съответстват на държавните образователни изисквания за степен на образование. Завършената степен на образование, придобитата квалификация по професия или част от професия се удостоверяват с документ, утвърден и издаден от Министерството на образованието и науката.

Същевременно професионалните курсове в затворите се организират ежегодно от Центъра за професионално обучение /ЦПО/ към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, като условие, регламентирано в Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОО/, е входящо минимално образователно равнище, което трябва да притежава обучаемия в зависимост от степента на професионална квалификация, за която ще се обучава, както и допустим брой курсисти за провеждане на съответния вид обучение. Съществено изискване за включването в професионален курс на обучение е представянето на копие от документа за завършено образование. Невъзможността за представяне на необходимите документи за образование от страна на лишените от свобода, както и изискванията за минимално образователно равнище възпрепятства провеждането на обучения, за които се изисква средно образование и съответно придобиване на по-висока степен на професионална квалификация. С оглед материална база за изпълнение на съответния вид професионално обучение, както и на преподавател с необходимата компетентност, курсовете на обучение се съсредоточават по места с предложени от 10 до 12 и повече лица лишени от свобода за съответния вид обучителен курс.

За 2025 г., на основание решение от управителния съвет на ДПФЗД в местата за лишаване от свобода са проведени следните курсове за придобиване на професионална квалификация: един курс за придобиване на част от първа степен на професионална квалификация по професия „Помощник в строителството“, специалност „Основни и довършителни работи“, с място на провеждане затвора гр. Плевен. Общ брой на курсистите – 12 лишени от затвора гр. Плевен; един курс за придобиване на част от първа степен на професионална квалификация по професия „Работник в озеленяването“, специалност „Озеленяване и цветарство“, с място на провеждане затвора гр. Плевен. Общ брой на курсистите – 12 лишени от затвора гр. Плевен; един курс за придобиване на част от първа степен на професионална квалификация по професия „Заварчик“, специалност „Заваряване“, с място на провеждане затвора гр. Враца. Общ брой на курсистите – 16 лишени от затворите в гр. Плевен, гр. Ловеч, гр. София, гр. Бобов дол, гр. Варна, гр. Белене и гр. Враца; един курс за придобиване на част от първа степен на професионална квалификация по професия „Помощник в строителството“, специалност „Основни и довършителни работи“, с място на провеждане ЗОЗТ Кремиковци към затвора гр. София. Общ брой на курсистите – 12 лишени от ЗОЗТ Кремиковци към затвора гр. София; един курс за придобиване на част от първа степен на професионална квалификация по професия „Работник в озеленяването“, специалност „Озеленяване и цветарство“, с място на провеждане ЗООТ Казичене при затвора гр. София. Общ брой на курсистите – 12 лишени от ЗООТ Казичене при затвора гр. София; един курс за придобиване на част от първа степен на професионална квалификация по професия „Работник в озеленяването“, специалност „Озеленяване и цветарство“, с място на провеждане затвора гр. Сливен. Общ брой на курсистите – 12 лишени от затвора гр. Сливен; Общият брой на лишените от свобода, включени в обучения през 2025 г. е 76.

Установява се от заверено копие на писмо № ИЗ-3140/15.08.2025 г. по описа на затвора гр. Плевен и приложения към него, че Д. Г. А. е сред лицата, подали заявления, ведно с необходимите документи, за прием съобразно раздел IV т.29 от Правилата, като лишеният от свобода е представил документ за завършено основно образование, попълнил е изискуемата декларация по приложение №2 към правилата и е поискал в заявление по образец Приложение № 1 към Правилата да бъде записан в 9-ти клас през учебната 2025г. в 9-ти клас СУ „Д-р П.Б.“ при затвора гр. Бобов дол.

Видно от доклад от инспектор СДВР от 12.08.2025г. лишеният от свобода Д. Г. А. е приведен в затвора гр.Плевен от затвора Пазарджик на 17.07.2025г., като от 24.07.2025г. е настанен във II-ра затворническа група.

Установява се от служебна бележка от 06.08.25г. от Медицинския център при затвора гр. Плевен, че лишеният от свобода може да се обучава в училище в мястото за лишаване от свобода.

Видно от писмо № 218/07.08.2025 г. от СУ „Д-Р П.Б.“ при затвора гр. Бобов дол, Д. Г. А. може да бъде записан в 9 клас по професия „монтажник на водоснабдителни и канализационни мрежи“ в училището.

Видно от справка с рег.№ 8708/26.11.2025г. на затвора Плевен за периода от 17.07.2025г. до 26.11.2025г. на лишения от свобода са наложени дисциплинарни наказания за извършени нарушения, както следва: със Заповед № Л-2306/01.09.2025г. на оси. чл.101 т.7 от ЗИНЗС - изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия. Потвърдена с Решение №2799/09.09.2025г. по адм.дело №726/2025г. на АС –Плевен; със Заповед №Л-2336/04.09.2025г. на осн. чл. 101 т.5 от ЗИНЗС - лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца; със Заповед №Л-2554/29.09.2025г. на осн. чл.101 т.7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, потвърдена с Решение №3036/06.10.2025г. по адм.дело №787/2025г. на АС – Плевен; със Заповед №Л-2732/20.10.2025г. на осн. чл. 101 т.7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия";обжалвана пред АС- Плевен - висящо административно дело №826/2025г.; със Заповед №Л-2836/29.10.2025г. на осн. чл. 101 т.7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“-обжалвана пред АС Плевен - висящо административно дело №846/2025г.; със Заповед №Л-2837/29.10.2025г. на осн. чл.101 т.5 от ЗИНЗС – „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца. За периода на престой в Затвора Плевен лишеният от свобода не е награждаван. В тази насока са и представените заповеди за наказания и решения по адм.дела на АС-Плевен, с които

Установява се от копие на заповед № Л-01-41#1/17.10.2025 г. на главен директор на ГДИН, че на старши комисар Ц. Т. Ц. – заместник главен директор на ГДИН е възложено да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.62, ал.1 т.1 -3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, или за работа при изявено желание от лишения от свобода; при настаняване за лечение в болнично заведение по лекарско предписание; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; при необходимост с цел съобразяване с изискванията за минимална жилищна площ в спално помещение за всеки лишен от свобода- раздел първи т.5.

Видно от писмените доказателства на л. 115, 118 от делото, справката с вх.№ 7228/17.12.2025г., електронните документи върху вещественото доказателствено средство диск, представен с молба с вх.№ 7203/16.12.2025г., а именно оспорената Заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на зам.главен директор на ГДИН е подписана с валиден квалифициран електронен подпис.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е на 05.11.2025г., в законовия 14 дневен срок от получаването й на 30.10.2025г., от активно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес от направеното оспорване.

Разгледана по същество се явява неоснователна по изложените по-долу съображения:

Предмет на оспорване е Заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на зам.главен директор на ГДИН, с която на основание чл.62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС било отказано преместването на Д. Г. А. в затвора гр.Бобов дол. Органът приел, че лицето е чест нарушител на реда и и дисциплината в затвора, както и на установените правила и норми в местата за лишаване от свобода. Съобразил, че от постъпването си в затвора до 27.10.2025г. на А. за дисциплинарни нарушения са наложени общо 21 бр. наказания, последното от които на началника на затвора гр.Плевен на 29.09.25г. Констатирал, че е налице системност по отношение на извършваните нарушения, което е в противоречие с изискванията в т.33 от Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода. Ето защо отказал преместване на Д. Г. А. в затвора гр.Бобов дол.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия. В конкретния случай съдът намира, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – заместник главен директор на ГДИН, разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62 от ЗИНЗС, предвид приобщената по делото заверено копие на Заповед № Л-01-41#1/17.10.2025 г. на главен директор на ГДИН. Оспореният отказ е издаден като електронен документ и е подписан с валиден електронен подпис съгласно изискванията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В тази насока е и справка вх.№7228/17.12.2025г. Заповедта съдържа и задължителните реквизити по чл. 59, ал.2 т. 1-7 от АПК. Същата е мотивирана, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на лишения от свобода, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Съдът не констатира да са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на оспорения акт.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон от страна на автора на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

В конкретния случай въз основа на подадена молба оправомощеният орган се е произнесъл, като е отказал да уважи искането на лишения от свобода, като се обосновал с обстоятелството, че лишеният от свобода е системен нарушител на реда и дисциплината в затвора.

Този извод на решаващият орган е правилен и съответен на материалния закон.

Действително съгласно чл.14 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС ) всеки има право на образование, както и достъп до професионално и продължаващо обучение, като това право включва възможността да се получи безплатно задължително образование.

Същевременно съгласно чл. 53 от Конституцията на Република и България и чл. 2 от протокол първи към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) никой не може да бъде лишен от право на образование.

Националното законодателство по този въпрос се съдържа в ЗИНЗС, ППЗИНЗ и Правила за условията и реда за образование, обучение и квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в местата за лишаване от свобода (Правилата), утвърдени със заповед № Л-3020/2010г. на главен директор на ГДИН. Съгласно ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни, обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат равен достъп. Училищата в местата за лишаване от свобода се откриват, преобразуват и закриват от министъра на образованието и науката по предложение на министъра на правосъдието- чл.160. Учебните планове и учебните програми се утвърждават при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование- чл.161 ал.1. За нуждите на училищата в местата за лишаване от свобода Министерството на правосъдието осигурява и предоставя собствен сграден фонд- чл.161, ал.4. На задължително обучение в училищата към местата за лишаване от свобода подлежат лишените от свобода до 16 годишна възраст (чл.162, ал.1 от ЗИНЗС), а тези навършили 16 годишна възраст се обучават в училищата по тяхно желание ( чл.162, ал.2 от ЗИНЗ). Образователните, обучителните и квалификационните дейности в местата за лишаване от свобода включват: 1. общо и професионално образование; 2. професионално обучение; 3. ограмотителни и професионални курсове; 4. социално образование. Формите, в които се осъществяват дейностите по ал. 3, са: 1. дневна; 2. вечерна; 3. задочна; 4. индивидуална; 5. самостоятелна.

Постъпилите като обвиняеми или подсъдими се включват в организираните образователни и квалификационни дейности в съответното място за лишаване от свобода, където са настанени- чл. 133, ал.4 от ППЗИНЗС.

Съгласно раздел II т.4 пр. 7 от Правилата, посочени по-горе, лишените от свобода, които не подлежат на задължително обучение, при изявено от тяхна страна желание, могат да бъдат включени в учебната дейност при условията и реда на Министерството на образованието и науката. Същите се записват за ученици в училището към съответния затвор. Изключение правят случаите, когато учебното заведение не предлага съответната образователна степен, професионална квалификация или форма на обучение.

Съгласно раздел IV т.33 от Правилата, за да бъдат преведени в друг затвор за включване в учебната дейност лишените от свобода следва да отговарят на следните изисквания:

• да имат остатък от изтърпяване на наказанието не по-малък от 6 месеца към 15 септември на съответната година, необходим за завършване на първия учебен срок;

• да не са системни нарушители на дисциплината, установените правила и норми в местата за лишаване от свобода, да не е налице психологическа несъвместимост и конфликти с учители служители или осъдени, обвиняеми и подсъдими, или да не са налице други важни съображения, свързани с ресоциализацията, безопасността и сигурността в местата за лишаване от свобода;

• да не са изолирани в единична килия без право на участие в колективни мероприятия към началото на годината или започването на квалификационния курс;

• да не са обвиняеми и подсъдими, обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор;

• да не са обвиняеми и подсъдими, които грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора.

Лицата, които не отговарят на посочените изисквания, както и доживотно осъдените, настанени в зоната за повишена сигурност, могат да бъдат включени в самостоятелна форма на обучение при условия и ред, определени от Министерството на образованието - раздел IV т.34 от Правилата.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може да откаже превод за включване на лицата в учебна дейност или за придобиване на професионална квалификация, с цел обезпечаване сигурността в местата за лишаване от свобода, осъществяване на контрол върху поведението на осъдените, за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причинят вреди, както и за осигуряване на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им, включително на служителите и учителите. Превод може да бъде отказан и с оглед осигуряване на минимална жилищна площ за всеки лишен от свобода, съгласно заложените стандарти - раздел V т.50 от Правилата.

При отказ за превод в друг затвор за включване в учебна дейност от страна на ГДИН се издава заповед по реда на чл. 62, ал.1 т.1 и ал.3 от ЗИНЗС, с която лишеният от свобода се запознава срещу подпис.

Предвид липсата на данни Правилата да са оспорени като общ нормативен акт, то последните са приложими в конкретния случай.

Следва да се отбележи, че участието на лишените от свобода в образователни, обучителни и квалификационни дейности се отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание (чл.59 ал.2 от ЗИНЗС) и влече след себе си редица правата: освобождаване от работа еднократно за срок до 30 дни за подготовка и полагане на изпити за завършване степен на образование и/или придобиване на професионална квалификация – чл. 81 ал.2 т.2 от ЗИНЗС; организиране и заплащане на курсове за професионална квалификация от различни държавни органи – пробационна служба, териториални органи на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието – чл.216 ал.2 от ЗИНЗС; участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване се зачита за намаляване срока на наказанието - чл.134, ал.1 от ППЗИНЗС; лишените от свобода ученици могат да полагат труд в училищните работилници до четири часа дневно в съответствие с нормативната уредба на Министерството на образованието и науката, като им се зачитат работни дни – чл.135, ал.1 от ППЗИНЗС.

В конкретния случай при преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт следва да се отчете необходимостта от постигане на баланс между конституционно признатото право на образование по чл. 53, ал. 1 от Конституцията, което държавата следва да съблюдава и да създава условия за свободното му упражняване и развитие (чл.4 ал.2 и чл.53 ал.6) и вътрешно присъщите ограничения във всяка държава по отношение на лишените от свобода и лицата с взета мярка за неотклонение задържане под стража в хода на наказателното производство. Затворниците по начало също имат право да използват съществуващите възможности за обучение, но това трябва да е съвместимо с наказанието „лишаване от свобода“ при спазване на нужните мерки за сигурност. Правото на образование е свързано не само с предпочитанията, но и с обективните възможности за достъп до образование. Изискването за справедливост предполага гаранции, че една обществена група не е немотивирано поставена в по-неблагоприятно или по-благоприятно положение от друга. В този смисъл е основателно възражението на лишения от свобода, че чрез отказ да бъде включен в образователния процес по същество не се осъществява форма на социална дейност и възпитателна работа в местата за лишаване от свобода, като основно средство за ресоциализация на лишените от свобода, насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Действително в практиката си ЕСПЧ, отчитайки променящите се възгледи в пенитенциарната политика, допуска възможности за задочни курсове, курсове по радио или дистанционно обучение. Такива опции обаче българското национално законодателство не предвижда. Този законодателен подход е израз именно на държавната политика в областта на изпълнение на наказанията, с оглед автономията на Република България да регламентира тип образование за затворниците, от което да не следват неприемливи последици за изпълнението на наказанието. Съдържащите се в посочените по-горе нормативни актове обосновават извод, че националният законодател изисква поведението на лишените от свобода да е съобразено с действащото законодателство и правилата в местата за лишаване от свобода, като предпоставка за включване в обучение или курсове за професионална квалификация.

Ето защо, съдът приема, че правилно и законосъобразно заместник главният директор на ГДИН е отказал на Д. Г. А. преместване за включване в образователния процес на СУ“ П. Б. при З. Б. дол предвид доказателствата за поведението на лишения от свобода. За кратък период от постъпването си в Затвора Плевен на лишения от свобода са наложени редица дисциплинарни наказания за извършени нарушения. Последното обосновава извод, че Д. Г. А. е системен нарушител на дисциплината и установените правила и норми в местата за лишаване от свобода. Налице са важни съображения от значение и за безопасността и сигурността в местата за лишаване, които не могат да бъдат изключени при преценката следва ли да бъде включен лишения от свобода в образователен процес. Необходимо е на първо място А. да заяви с поведението си желание да спазва законодателството и правилата в мястото за лишаване от свобода вкл. в отношенията си към останалите лишени от свобода и служителите от затворническата администрация, след което да бъде включен в обучение, от което може да черпи само блага.

С оглед на горното, съдът приема, че издадената Заповед № Л-03-634/1/27.10.2025г. на зам.главен директор на ГДИН е законосъобразна, като жалбата срещу нея следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва Д. Г. А. да бъде осъден да заплати по сметка на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София претендирани в писмения отговор разноски в размер на 153.39 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът