Решение № 452 от 5.10.2026 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 29 от ЗОЗ вр. чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по жалба с рег. № 20260702161504 от Г. Ж. А. – в качеството си на управител и представляващ залогодателя – „Глас Салюшън“ ООД, против Отказ № 20260625105630/25.06.2026 г. на Длъжностно лице по регистрацията към ЦРОЗ – Агенция по вписванията, постановен по заявление рег. № 20260625105630/25.06.2026 г. за вписване на промени по партидата на „Глас Салюшън“ ООД, ЕИК 204550837. В жалбата се излага, че отказът е неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон. Сочи се, че длъжностното лице по регистрацията правилно е установило фактите, но неправилно е извършило стеснително тълкуване на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗОЗ, респ. на чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози. Настоява, че безспорно в горецитираната разпоредба от ЗОЗ се включват както встъпването в правата на заложния кредитор, респ. встъпването в обезпечено вземане, така и встъпване от страна на длъжника по обезпечено вземане. Намира за нелогично да бъде изрично уредено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 3 ЗОЗ заместването в дълг, а по отношение на встъпването в дълг да липсва правна възможност и необходимост да бъде отбелязано, за да има действие касателно учредения залог. Жалбоподателят поддържа, че встъпването в дълг по чл. 101 от ЗЗД води до възникване на солидарна отговорност и промяна в кръга на лицата, имащи качеството длъжници по обезпеченото вземане, поради което това обстоятелство подлежи на вписване в регистърна група „Длъжник по обезпеченото вземане“ (поле 101). Твърди, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗОЗ изисква поддържането на актуални данни за длъжниците, а отказът за отразяване на новия съдлъжник нарушава принципа на публичност, създава правна несигурност в търговския оборот и неоправдано принуждава страните да учредяват нови залози с нова поредност. Не споделя извода, че Наредбата урежда единствено случаите на заместване и новация, респ. изключва всяка друга промяна в кръга на длъжниците. Освен това сочи, че обжалваният отказ противоречи на аналогични случаи, при които е извършвано вписване на встъпили в дълг длъжници в ЦРОЗ. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да уважи подадената жалба. В депозирания по жалбата отговор Агенция по вписванията, поддържа, че жалбата е неоснователна, като мотивите на длъжностното лице по регистрация се преповтарят. Акцентира върху обстоятелството, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 3 от ЗОЗ, за да имат действие за залога, в регистъра подлежат на вписване единствено подновяването и заместването в задължението, но не и встъпването в дълг. От своя страна, изброяването в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗОЗ на обстоятелствата, подлежащи на вписване, е изчерпателно, като сред същите не попада встъпването в дълг. Настоява, че Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози урежда само случаите на заместване на длъжника по обезпечено вземане или подновяване на задължението (чл. 13, ал. 1 от Наредбата), като не съдържа правна норма, предвиждаща вписване на встъпването в задължение. Поддържа, че изводите, формирани в обжалвания отказ кореспондират изцяло на приетото в правната доктрина, поради което не са налице основания за отмяна на процесния отказ. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Подадено е заявление вх. № 20260625105630/25.06.2026 г. за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на залогодателя „Глас Салюшън“ ООД относно особен залог, първоначално вписан под № 2021062902709, в поле 101 „длъжник/длъжници по обезпеченото вземане“, чрез добавяне на нов солидарен длъжник – физическото лице Жени Христова Тодорова – А.а, на основание сключен договор за встъпване в дълг от 22.06.2026 г., съгл. чл. 101 ЗЗД. Жалбата по оспорване на отказа е подадена от легитимирано лице (залогодател), с правен интерес и в преклузивния срок по чл. 29, ал. 1 от ЗОЗ (7-дневен срок от връчването на отказа), като разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по вписванията е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗОЗ, част от които са: дали заявлението е съответно на изискванията за форма (т. 1); заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра (т. 2) и дали отразява искане на правоимащо лице (т. 3). Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по вписванията е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. В случая спорният момент се свежда до това дали встъпването в дълг представлява обстоятелство, подлежащо на вписване по партидата на залогодателя като промяна в подлежащите на вписване данни относно длъжника, за да има действие за залога. Законът за особените залози урежда три групи подлежащи на вписване обстоятелства, които са обособени в ал. 1, 2 и 3 на чл. 26. Вписванията по ал. 2 и 3 отразяват промени в подлежащите на вписване обстоятелства. Обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 ЗОЗ са изчерпателно изброени: прехвърляне на обезпечено вземане, съответно на правата на продавача и лизингодателя; встъпване в правата на заложния кредитор от последващ заложен, встъпване в обезпеченото вземане, съответно в правата на продавача и лизингодателя; подновяване и заместване в задължението. Законодателят не е посочил в тази разпоредба „встъпването в дълг“, което според съда, не би могло да бъде прието за случаен терминологичен пропуск. Напротив, същата разпоредба в т. 2 изрично използва термина „встъпване“, когато урежда встъпването в правата на заложния кредитор и в обезпеченото вземане, хипотези, различни от тази на встъпването в дълг. Следователно, когато законодателят е имал намерение да обхване института на встъпването, той го е посочил изрично. На следващо място, в чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози не е предвидено вписване в регистъра на подобно обстоятелство (встъпване в дълг), а само на заместване и подновяване в задължението. Тази нормативна конструкция има и своето логично обяснение, с оглед различията на облигационните институти. Персоналната суброгация по същество представлява встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Заместването в дълг е договор, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а старият длъжник се освобождава. Подновяването (новацията) се определя като договор, по силата на който едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение, отличаващо се от старото или с оглед на страните, или с оглед на други елементи. Новацията се извършва с цел да се погаси старият дълг и на негово място да възникне нов. Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето лице се съгласява да поеме едно задължение като солидарен длъжник. Кредиторът запазва правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно със стария длъжник. Тоест, при встъпването в дълг не настъпва промяна в страната на кредитора или длъжника, а към първоначалния длъжник се присъединява нов длъжник, който също отговаря за същото задължение. Предвид гореизложеното, длъжностното лице по вписванията не може да преодолее липсата на изрична нормативна уредба по отношение на встъпването в дълг с аргумент за целесъобразност, с необходимостта от публичност или с позоваване на общото понятие „промяна“. Горното би означавало да се разшири по тълкувателен път кръгът на подлежащите на вписване обстоятелства, което е недопустимо в регистърното производство. При тези мотиви процесният отказ се явява правилен, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Воден от горното, съдът