Решение № 36 от 29.4.2021 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 394/2020 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 260003/05.11.2020 г.по нох дело № 25/2020 г. РС-Кубрат признал подсъдимата А. И. Т. за виновна в това, че в периода от 10.01.2018 г. до 15.05.2018 г. в с. Беловец и в гр. Кубрат, обл. Разград, действайки в условията на повторност и в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у С. Д. Т. от с. Беловец, обл. Разград, че следва да й изпраща парични средства, необходими за заплащане на такси и разноски по водене на гражданско дело за делба и последваща продажба на 117 дка земеделски земи, на които Т. е наследник, в землището на с. Бъзовец, общ. Две могили, и с това й причинила имотна вреда в размер на 2 161.00 лева - немаловажен случай, като деянието е извършено повторно, с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК я осъдил на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим. С присъдата съдът осъдил подсъдимата А. И. Т. да заплати на С. Д. Т. от с. Беловец, обл. Разград, сумата 2000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението имуществени вреди. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимата А. И. Т. наказание по нох дело № 277/2015 г. по описа на PC - Левски, а именно – една година лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимата А. И. Т. наказание по нох дело № 398/2017 г. по описа на PC - Левски, а именно – осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимата А. И. Т. наказание по нох дело № 403/2017 г. по описа на PC - Левски, а именно – осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание между приведените в изпълнение, а именно – една година лишаване от свобода, което подсъдимата А. И. Т. да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при строг режим. На основание чл. 301, т. 11 от НПК съдът присъдил: Веществените доказателства по делото: Оригинали на разписки на „Изипей" АД с номера: № № 01000682717488/10.01.2018 г., 010006881244567/23.01.2018 г., 01000690537460/29.01.2018 г., 01000691572347/31.01.2018 г., 01000697946319/14.02.2018 г., 010007227708947/11.04.2018 г., 01000726338356/19.04.2018 г., 01000737487873/15.05.2018 г.; Пълномощно от 27.04.2018 г. за упълномощаване на Й. К. Н., нотариална заверка на подписите от нотариус Ж. Г. гр. Русе; Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННД на С. Д. Т. с нотариално удостоверяване истинността на подписа й под № 2285/27.04.2018 г. на нотариус Ж. Г. № 219 на Нотариална камара; Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК на С. Д. Т. с нотариално удостоверяване истинността на подписа й под № 2284/27.04.2018 г. на нотариус Ж. Г. № 219 на Нотариална камара - Квитанция № 794 от А.Т. за платена нотариална такса от 120 лв.; , приложени по досъдебно производство № 2903М-15/2019 г. по описа на РП - Разград, ТО - Кубрат, да бъдат върнати на С. Д. Т. след влизане в сила на присъдата; Веществените доказателства по делото: Разписки на „Изипей" АД, приобщени чрез писмо от 12.02.2019 г.; разписка № 01000697946319 от 14.02.2018г.; № 01000700548138 от 20.02.2018г.; № 01000722708947 от 11.04.2018г.; № 01000726338356 от 19.04.2018г.; № 01000737487873 от 15.05.2018г.; № 07000688432432 от 23.01.2018г.; № 07000691873170 от 31.01.2018г.; № 07000698180444 от 14.02.2018г. № 07000700584211 от 20.02.2018г.; № 07000726478139 от 19.04.2018г.; № 07000737583212 от 15.05.2018г., приложени по досъдебно производство № 2903М-15/2019 г. по описа на РП - Разград, ТО - Кубрат, да бъдат върнати на „Изипей" АД след влизане в сила на присъдата. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимата А. И. Т., да заплати в полза на ОД на МВР - гр. Разград сумата 541.98 лева - разноски на досъдебното производство, по сметка на PC - Кубрат сумата 60.00 лева - разноски на съдебното следствие, както и сумата 80.00 лева - държавна такса върху уважения граждански иск и сумата 5.00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и по сметка на Националното бюро за правна помощ сумата 200.00 лева - разноски за служебен защитник в досъдебното производство. Недоволна от присъдата останала подсъдимата А. И. Т. която я обжалва чрез служебния си защитника адв. М.Н. като незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се също, че съдът пропуснал да се произнесе по направеното искане за зачитане на предварителното задържане на подсъдимата с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Защитникът излага съображения за несъставомерност на деянието, тъй като подсъдимата и гражданския ищец били в граждански правоотношения във връзка с възтановяване на земеделски земи, като подсъдимата действала в качеството на посредник по договор за покупко-продажба на земеделски земи. От въззивната инстанция се иска да отмени обжалваната присъда в наказателно- осъдителната й част и да постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по възведеното й обвинение. Да бъде отменена присъдата и в гражданско-осъдителната й част, като бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. В условията на алтернативност се иска обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода до възможния минимум, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и да бъде зачетено предварителното задържане на подсъдимата. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили. Заедно с въззивната жалба по делото е представен и препис-извлечение от акт за смърт № 1529/23.11.2020 г., видно от който А. И. Т., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в ••• е починала на 22.11.2020 г. в •••. С Разпореждане № 4/05.01.2021 г. въззивният съд изиска незабавно от Община Свищов удостоверение за наследници на А. И. Т.. С вх. № 39/08.01.2021 г. по делото е представено удостоверение за наследници на А. И. Т., ЕГН ••••••••••, видно от което последната не е оставила преки законни наследници от първа възходяща и низходяща степен, включително братя и сестри. Съобразявайки ТР № 182013 г. въззивният съд се произнесе по реда на чл. 327 от НПК с Определение № 3/ 11.01-2021г., в което без да допусне въззивно следствие и събирането на гласни доказателства, насрочи делото за открито съдебно заседание. В съответствие с разпоредбите на чл. 88, ал. 1 от НПК и чл. 227 от ГПК и съобразявайки чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, съдът призова за съдебното заседание наследниците на А.Т. по съребрена линия от четвърта степен: Й. Г. Г., П. Г. Г. и В. Т. П.. За съдебното заседание са призовани също служебния защитник на починалата подсъдима адв. Н. и въззиваемата С. Д. Т., в качеството й на граждански ищец. В призовката до последната е дадена информация за смъртта на подсъдимата, както и за това, че същата няма преки наследници, както за предприетите действия за отказ от наследство от страна на двама от установените наследници по съребрена линия и нередовното призоваване на третия. Предвид на тези обстоятелства на гражданския ищец е дадена възможност да изрази становище по отношение на гражданския иск. За насроченото съдебно заседание П. Г. Г. е депозирал молба, в която е посочил, че е депозирал заявление за отказ от наследство, за което представя доказателства. За насроченото съдебно заседание В. Т. П. също представя молба, в която сочи, че иска да извърши отказ от наследство, като за целта иска да й бъде издадено съдебно удостоверение, каквото е издадено. В последното съдебно заседание се явяват защитника на починалата подсъдима и прокурор от ОП-Разград. Не се явяват призованите наследници на подсъдимата и призования граждански ищец. Участващия по делото прокурор изразява становище да се дава ход на делото, като съдът упражни правомощията си по чл. 334, т.4 от НПК с оглед смъртта на подсъдимата. Защитника на подсъдимата също изразява становище за прекратяване на производството, включително и по отношение на предявения граждански иск. Във връзка с искането на прокурора да не бъде даван хода на делото и производството да бъде прекратено, въззивният съд съобрази обстоятелството, че фазата до която е достигнало настоящия наказателен процес, предполага произнасяне с решение /вкл. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК/, като съдопроизводствените правила императивно посочват как следва да процедира въззивния съд в такива случаи, независимо че обективно липсва субекта към който е насочена претенцията на прокурора, да понесе наказателна отговорност за извършено престъпление. Освен това, разпоредбата на чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК се явява специална спрямо общата норма на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. В случаите когато това основание възникне преди постановяването на присъда от първоинстанционен съд, съответния орган следва да прекрати делото. По различно е положението при случаите на постановен от първоинстанционния съд акт по същество. В такива случаи правомощията на въззивната инстанция включват провеждането на въззивно производство, макар и не в общия му вариант, а при строго фиксирани ред и форма на произнасяне. Съобразявайки горното и въпреки становищата на прокурора и защитника, въззивният съд даде ход на делото, независимо от обстоятелството, че подсъдимата А. И. Т. е починала преди подаването на въззивната жалба и преди постъпване на делото във въззивния съд. По същество защитника на подсъдимата изразява становище за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК за прекратяване на образуваното наказателно производство, поради смъртта на подсъдимата преди приключване на същото, като постановената присъда бъде отменена. Изразява становище и за отмяна на присъдата в гражданската й част, тъй като няма как да бъдат конституирани наследници на на починалата подсъдима като граждански ответници. Участващия по делото прокурор счита, че са налице основания по чл. 334, т. 4 от НПК за отмяна на постановената присъда, поради смърт на подсъдимата. Гражданския ищеца С. Д. Т., редовно призована, не се явява и на заявява становище. Разградският окръжен съд, като взе предвид доводите и съображенията изложени във въззивната жалба, аргументацията на обвинението и защитата във въззивното производство, както и събраните по делото доказателства, юридическият факт - смъртта на подсъдимата А. И. Т. във фазата на въззивното производство, както и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното: С атакуваната присъда първоинстанционният съд обосновано приел от фактическа страна следното: Подсъдимата А. И. Т. е 69-годишна, с българско гражданство, неомъжена, осъждана, с висше образование, не работи, като към датата на постановяване на присъдата се намира в затвора гр. Сливен. Подсъдимата Т. работила като управител на “Терра 2777" ЕООД гр. Свищов с предмет на дейност посредничество при покупко-продажби на земеделски земи. На 22.12.2017 г. с посредничеството на подсъдимата А.Т. била приключена сделка за покупко-продажба на нива от 25 дка на наследници на Т. И. С., с която тя се занимавала в продължение на няколко години. Наследниците получили парите си в момента на продажбата на посочената дата, поради което, същите й имали доверие, че си разбира от работата, че е компетентна относно наследствените отношения и посредничеството при продажба на земеделски земи. Докато подготвяла сделката, тя се запознала с всички документи относно наследствените им дялове и притежаваните земеделски земи, включително с решението, с което била допусната делба на поземлен имот № 128054 в местността “Габролука“ по плана за земеразделяне на село Бъзовец, общ. Две могили, постановено по гр. дело № 545/2013 г. по описа на PC-Бяла. В разговори с наследниците, те споделили, че са чували от своите роднини, че наследодателят им бил много имотен човек, но те като наследници са доста на брой, комуникацията им е почти никаква, като някои от тях се видели за първи път при изповядване на сделката, трудно могат да набавят изискуемите документи за собственост и пр. Всичко това мотивирало подсъдимата да ги заблуди, че работейки по сделката е установила, че наследодателят им е оставил още 117 дка земеделски земи в това землище, както и да й се доверят да пращат пари за снабдяване с документи, ангажиране на адвокат и водене на дело, след приключването на което да се извърши продажбата и на тези ниви. От всички общо петнадесет наследници тя избрала да осъществи престъпните си намерения спрямо трима - пострадалата С.Т., св. Е. Т. и св. К. Г.. Така в началото на месец януари 2018 г. подсъдимата Т. позвънила и на трите свидетелки и им съобщила, че имат възможността да се сдобият с наследствени 117 дка. От предходните си разговори тя знаела, че наследниците не поддържат връзка помежду си. Успяла да създаде у тях своеобразно усещане за привилегированост като им съобщила, че само те ще получат правото да продадат всичките 117 дка, но за това следва да заплащат средства, свързани с разноските по водене на делото в Районен съд Русе, за снабдяване с документи и за последваща продажба на имотите. Свидетелката Г. заявила, че няма пари и отказала предложението. Свидетелката Е. Т., в периода от началото на 2018 г. до 18.05.2018 г. изпратила на подсъдимата общо 6 441 лева. По повод измамливите действия на подсъдимата Т. по отношение на свидетелката Е. Т. са отделени материалите, като ДП ведно с обвинителен акт са внесени в PC-Велико Търново и образувани в НОХД № 2290/2018 г. Подсъдимата Т. се свързала по телефона със свидетелката С.Т. в началото на 2018 г. и й съобщила неверните факти за наследствените 117 дка ниви, че те са останали от осиновената дъщеря на дядо Т. - Н. от гр. Варна, както и за възможността да се сдобият с тях чрез дело в Районен съд - Русе и впоследствие да ги продадат, както и че само тези три наследнички ще знаят за воденото дело. Т. успяла да убеди пострадалата, че следва да се плащат такси, за да се задвижат процедурите във връзка с делото, както и че свидетелката Е. Т. вече била заплатила своята част. На 10.01.2018 г. от офис на “Хенди“ в гр. Кубрат чрез “Изипей“ АД, свидетелката Т. изпратила на подсъдимата сумата 270.00 лева. Под предтекст, че трябва да изпраща пари за такси, за разноски по делото, за удостоверение за липса на тежести и пр., в периода 10.01.2018 г. до 15.05.2018 г. пострадалата лично й изпратила общо 2 161.00 лв., както следва: С разписка № 01000682717488 от 10.01.2018 г. - 270.00 лв.; С разписка № 010006881244567 от 23.01.2018 г. - 50.00 лв.; С разписка № 01000690537460 от 29.01.2018 г. - 135.00 лв.; С разписка № 01000691572347 от 31.01.2018 г. - 75.00 лв.; С разписка № 01000697946319 от 14.02.2018 г. - 300.00 лв.; С разписка № 01000700548138 от 20.02.2018 г. - 225.00 лв.; С разписка №010007227708947 от 11.04.2018 г. - 320.00 лв.; С разписка № 01000726338356 от 19.04.2018 г. - 536.00 лв.; С разписка № 01000737487873 от 15.05.2018 г. - 250.00 лв. Поради това, че вече взела определена сума пари, подсъдимата Т. решила, че е време да създаде представа у пострадалата, че действително е извършила действия във връзка с продажбата на земеделските земи, за които била въвела в заблуждение свидетелката С.Т.. Затова съобщила на свидетелката, че на 27.04.2018 г. трябва да отиде при нотариус в гр. Русе, за да подпише необходимите документи и пълномощно на купувача, който бил в чужбина, но щял да закупи всичките земи. Свидетелката Т. имала доверие на подсъдимата, тъй като при предходните им отношения била сключена истинска сделка. Пострадалата отишла в гр. Русе на уговорената дата. С подсъдимата се срещнали при нотариус Ж. Г. с район действие PC - Русе, вписана под № 219 на Нотариалната камара. Там подсъдимата саморъчно попълнила ръкописния текст на пълномощното, декларациите, вписала и личните данни на пострадалата в тях, а тя само положила подписа си върху документите и изписала трите си имена. С пълномощното свидетелката Т. упълномощавала лицето Й. К. Н., ЕГН ••• да се разпорежда с наследствените земеделски земи, а именно нива от 11.000 дка, нива от 15.000 дка и нива от 13.000 дка, и трите в местността “Габролука“ в землището на село Бъзовец, общ. Две могили. Нотариусът удостоверил нотариално подписа на пълномощното, както и върху необходими за сключване на сделки с недвижими имоти декларации по чл. 264 ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД с № 2282, № 2283 и № 2284/27.04.2018 от Общия си нотариален регистър. На същата дата - 27.04.2018 г. свидетелката Е. Т. също била извикана от подсъдимата в гр. Русе при същия нотариус, където и тази свидетелка упълномощавала за продажбата лицето Й. К. Н. за същите имоти, както и необходимите декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД. Подсъдимата взела мерки пострадалата С.Т. и св.Е. Т. да не срещнат, за да не се разкрият измамливите й действия. Пътуването до гр. Русе, подписване на пълномощно и всички описани действия с пострадалата имали за цел да поддържат заблудата у нея относно твърдените от подсъдимата обстоятелства свързани с наличието на наследствените 117 дка имоти и предстоящата сделка с тях. Лицето Й. К. Н., ЕГН •••, който е вписан в подписаното пълномощно е починал няколко години преди това - на 23.02.2015 г. в гр. Плевен. За да поддържа заблуждението у пострадалата, подсъдимата й се обадила, за да я уведоми, че сделката ще се извърши през месец май 2018 г., а после уверила, че купувачът пътува към гр. Русе. Впоследствие й се обадила, че купувачът е катастрофирал, а по-нататък във времето, че била на панихида и пр. През лятото на 2018 г. подсъдимата отново се обадила на пострадалата и я попитала дали е търсена от някой от Велико Търново. Свидетелката С.Т. заявила, че не са я търсили. Подсъдимата Т. я уведомила, че свидетелката Е. Т. я дала на съд. Няколко дни след това по настояване на подсъдимата пострадалата и свидетелката И. Г. се срещнали в гр. Бяла. Подсъдимата ги помолила да изчакат десет дни, след което ще се чуят за финализиране на сделката. След като минали десет дни свидетелката И. Г. се обадила на пострадалата и й заявила, че майка й свидетелката К. Г. е разпитвана в полицията във Велико Търново относно измамливите действия на подсъдимата, като заявила, че ще търсят и нея. Тогава пострадалата разбрала, че е измамена от Т.. Видно от приложената справка за съдимост в периода 2000 г. - 2017 г. е осъждана с шест влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК. С влязло в сила на 07.03.2018 г. определение по ЧНД № 513/2017 г. на PC - Левски, на основание чл. 25 вр. 23 от НК на подсъдимата е било наложено едно общо, най-тежко наказание, между определените по НОХД № 277/2015 г., НОХД №398/2017 г. и НОХД №403/2017 г. - и трите по описа на PC - Левски за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК в периода 29.12.2015 г. - 20.09.2016 г., а именно - една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. С присъда по НОХД № 335/2017 г. на PC - Свищов в сила от 12.02.2019 г. за престъпление по чл.211, пр.1, вр. чл.210, ал.1, т.З вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение по ЧНД № 80/2019 г. в сила от 17.07.2019 г. са групирани наказанията по НОХД 398/2017 г. по описа на PC-Левски, НОХД 277/2015 г. по описа на РС-Левски, НОХД № 403/2017 г. по описа на РС-Левски и по НОХД № 335/2017 г. по описа на РС-Свищов, като общото наказание е увеличено с три месеца на основание чл. 24 от НК и е определено за изтърпяване общо наказание от три години и три месеца при първоначален общ режим. Всички осъждания на Т. касаят извършени измами при сделки със земеделски имоти. Очертаната фактическа обстановка РС-Кубрат установил безпротиворечиво въз основа на доказателствен анализ, съобразно посоченото в мотивите на първоинстанционната присъда. Обстоятелствата около настъпилата смърт на подсъдимата във фазата на въззивното произодство не дават възможност на въззивния съд да осъществи контролно-отменителните си правомощия в своя пълен обем. При липса на годен субект, който би могъл да понесе наказателна отговорност, е без значение преценката на въззивния съд относно основателността на въззивната жалба по въпросите свързани с вината, наказанието и другите останалите въпроси. При наличието на правни основания за това, съдът е длъжен да отмени атакуваната присъда и да прекрати наказателното производство. Разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК е императивна и е задължителна за въззивния съд, доколкото при липсата на субект, годен да понесе наказателна отговорност, всякакви въпроси относно детайлите на самата наказателна отговорност са излишни. По въпроса за приетия за съвместно разглеждане и уважен в пълен размер граждански иск за имуществени вреди, въззивната инстанция прие следното: Гражданският иск е възможен, но незадължителен предмет на наказателното производство. Разглеждането му не следва да става причина за отлагане на наказателното производство, а самото му приемане за съвместно разглеждане не следва да води до затруднения относно основния предмет на наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 307 от НПК съдът разглежда гражданския иск и когато признае подсъдимия за невиновен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Основанията за погасяване на наказателната отговорност се съдържат в чл. 79, ал. 1, т. 1-3 от НК /смърт на дееца, давност или амнистия/. В случаи на настъпила давност или амнистия подсъдимият може да направи искане производството да продължи. Не е възможно продължаване на производството при смърт на дееца. Според чл. 88, ал. 3 от НПК при прекратяване на съдебното производство гражданския иск не се разглежда, но може да се предяви пред гражданския съд. С оглед задължителното тълкуване на ВКС с ТР№ 1/04.02.2013 г. когато основанието за погасяване на наказателното преследване /вкл. смъртта на дееца/ възникне във фазата въззивно или касационно производство, съдът дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск по съображения от процесуална икономия, както и за да се ползва събрания доказателствен материал. Наред с това ВКС не указва на съдилищата да продължават въззивното или касационно производство/ само относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск, включително като събират данни за наследниците на починалия подсъдим, а изисква единствено съдът да се произнесе по иска с решение. Освен това в тълкуването се предвижда въззивният съд да отмени присъдата само в наказателната й част и да прекрати наказателното производство, но и да се произнесе по гражданския иск. Съобразявайки всичко горното, въззивният съд намира, че предвид смъртта на подсъдимата А. И. Т. следва да се отмени атакуваната присъда № 260003/05.11.2020 г. по нох дело № 25/2020 г. по описа на РС-Кубрат в нейната наказателно –осъдителна част и да се прекрати наказателното производство по делото на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. С оглед ТР№ 1/2013 г. на ОСНК, както и на основание чл. 307 от НПК съдът намира, че следва да се произнесе с решението си относно гражданския иск. Това съдът следва да извърши независимо от това, че няма въззивни жалба или протест, съдържащи оплаквания срещу гражданско-осъдителната част на присъдата. По делото са налице данни, че подсъдимата не е оставила преки законни наследници от първа възходяща и низходяща степен, включително братя и сестри. Освен това няма данни, а и не се твърди от гражданския ищец, някой от тримата призовани наследници по съребрена линия, да е приел по някакъв начин наследството на починалата подсъдима А. И. Т.. Лице което не е приело наследството няма качеството на наследник и то считано от откриването на наследството. Това означава, че такова лице не е придобивало права, включени в наследството, а също така и не отговаря за задължения на наследодателя си, включително и по отношение на субективното материално задължение за обезвреда на причинени в резултат на деликт имуществени вреди от непозволено увреждане. Освен това по делото са налице данни, че наследника П.Г. е извършил отказ от наследство, вписан по съответния ред, а наследницата В. П. е предприела действия за това. Субсидиарното приложение на правилата на ГПК предпоставя, че в случая липсва правопроемник на починалата подсъдима А. И. Т.. При тези обстоятелства съдът прие, че не е налице правопроемство по смисъла на чл. 227 от ГПК, т.е. липсва надлижна страна, която да носи гражданска отговорност по реда на заместването, като правоприемник на задължението на починалата подсъдима А.Т.. Така поради липсата на надлежна страна по гражданския иск, присъдата следва да бъде обезсилена в гражданско-осъдителната й част и да се прекрати производството в тази й част. По отношение на произнасянето по въпроса с веществените доказателства присъдата следва да бъде потвърдена. Ето защо, предвид изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4 и т. 6, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 338 от НПК, чл. 88, ал. 1, предл. 2 от НПК вр. с чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК съдът