Решение № 3721 от 7.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11687/2022 г.

Производството е образувано по предявени от „М.“ ЕООД срещу „Б.В.ЕИ.Г.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 405, aл. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 20 241, 17 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704180800003073/10.10.2018 г., за причинени имуществени вреди на влекач с peг. № •••••••, марка „Рено“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в Република Франция застрахователно събитие - „пожар“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.12.2020 г. до окончателното плащане; 2 456, 81 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018 г. до 07.03.2019 г„ както и 3 581, 56 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 20 241, 17 лв., начислена за периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г. Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /пожар/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок. Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства се установяват посочените предпоставки, по които страните не спорят и съдът е посочил същите в доклада си от 07.01.2022 г. като безспорни с оглед указанията на разпоредбата на чл.146, ал.1, т. 3 ГПК. Поради това и съдът намира за установено в производството наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704180800003073/10.10.2018 г., по отношение на собствения на ищеца „М.“ ЕООД влекач с peг. № •••••••, марка „Рено“, по време на действието на което - на 28.10.2018 г. е настъпило застрахователно събитие - „пожар“, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат на което последният изцяло е погинал, както и, че в изпълнение на договорното си задължение извънсъдебно ответникът ЗЕАД „Б.В.ЕИ.Г.“ ЕАД е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 94 622, 83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1021.97 лв./. В случая страните спорят относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 60135 ОТ 15.11.2021 Г. ПО Т. Д. № 1821/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и в цитираната в същото практика на ВКС, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В цитираните решения изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т.к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Даденият принципен отговор е обоснован с норми от отменения Кодекс за застраховането - чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 и, ал. 4 и с нормите на сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби - чл. 386, ал. 2, чл. 400, ал. 1, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди. При съобразяване сочените разпоредби и изразените становища при прилагането им от съда, настоящата инстанция намира че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение в настоящия случай съдът е съобразил и приложил правилно материалния закон. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение настоящият състав съобразява представените пред първата инстанция фактура от 06.08.2018 г. за закупен от същия дилър влекач с идентични характеристики на процесния два месеца преди сключване на застрахователния договор, както и представеното от писмо от Волво Груп България ЕООД /от 29.03.2022 г. – л.57 на СРС/, в което е посочена продажна цена на имуществото, която е послужила за дадените констатации по допълнителната САТЕ. За обосноваване на дължимото от ответника застрахователно обезщетение съдът съобразява и посочената в застрахователния договор застрахователна сума и констатациите на експерта по основната САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. С оглед това съдът намира че същата възлиза на сумата 100875.03 лв. с приспадане на стойността на запазените части – 10% и стойността на дължимата втора вноска по договора за имуществено застраховане в размер на 1021.97 лв. При съобразяване, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 94 622, 83 лв., то, първият е останал задължен за разликата от 6 252, 20 лв., до който размер предявеният главен иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 20 241, 17 лв., или за размера от 13 988, 97 лв. За обосноваване на тези изводи, съдът съобрази, че за определяне на действителната стойност на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие експертът е посочил в своята основна експертиза коя е средната пазарна стойност на процесния влекач към датата на събитието – 113219 лв. Посочената стойност е обоснована от експерта, поради което следва да бъде съобразена от съда при разрешаване на спора. Доводите на ищеца, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е съобразил посочената по-горе фактура от 06.08.2018 г., в която е посочена стойност на друго имущество с идентични характеристики, съдът намира за неоснователни с оглед изложените по-горе изводи. Доводите на ищеца, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е съобразил размерът на запазените части, съдът намира за неоснователни. В представената основна САТЕ е посочен размер на запазените части 10% или 11322 лв., която стойност е обоснована от експерта с оглед ангажираните по делото доказателства без извършен оглед на автомобила. Доводите на ответника, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът не следва да съобразява посочената в договора за застраховка сключена десет дни преди събитието застрахователна сума, съдът намира за неоснователни с оглед изложените по-горе изводи. Именно при определяне на отговорността на застрахователя при сключване на застрахователния договор е извършена оценка на застрахованото имущество и е посочената застрахователната сума и дължимите застрахователни вноски. Действително, както е посочено в чл.346 КЗ, застрахователна сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Същевременно обаче съобразно посоченото в чл. 389 КЗ, извън случаите по чл. 387, ал. 1 КЗ, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. Доводите на ответника, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е съобразил договорката за безусловен франшиз в размер на 250 лв., съдът намира за неоснователни. Именно при определяне на размера на запазените части 10% или 11322 лв., съдът е отчел и размера на посочената договорка за самоучастие. Размерът на мораторната лихва върху общо дължимата главница от 100 875, 03 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1 021, 97 лв./, начислена за периода от 01.01.2019 г. до 07.03.2019 г., се равнява на сумата от 1 849, 38 лв., до който първият предявен акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2 456, 81 лв., или за размера от 607, 43 лв., и за периода от 21.12.2018 г. до 31.12.2018 г. Размерът е изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор. Размерът на мораторната лихва върху дължимата главница от 6 252, 20 лв., начислена за периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г., се равнява на сумата от 1 104, 55 лв., до който вторият предявен акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 3 581, 56 лв., или за размера от 2 477, 01 лв. Размерът е изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор. Поради липса на изложени доводи във въззивните жалби в частта на претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира че постановеното решение следва да бъде потвърдено и в посочените части. При тези фактически констатации и правни изводи, настоящият състав, намира че постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно. При тези мотиви, съдът