Решение № 1824 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1411/2026 г.

№ 20262120101411 по описа за 2026 година Производството е образувано по исковата молба на П. Г. Г., ЕГН ••••••••••, настоящ адрес гр. Б•••••, чрез адв.К. К. от БАК, срещу К. Я. Б., ЕГН ••••••••••, настоящ адрес гр. Б•••, с която се иска приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 639,11 евро (шестстотин тридесет и девет евро и 11 цента), представляваща частичен иск от сумата от общо 13 635.90 лв. с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, получена по изп.д.№ 205/2014 г. на ЧСИ И. Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 152/2026 г. на РС-Айтос. В исковата молба се сочи, че на 12.05.2012г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено по вина на ищеца, при управление на лек автомобил с рег. № •••, при което •••. С изпълнителен лист № 182 от 06.11.2013 г., издаден по НОХД № 524/2013г. по описа на ОС – Бургас, ищецът е бил осъден да заплати на К. Б. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва. Твърди се още, че към момента на настъпване на ПТП е бил сключен договор за застраховка гражданската отговорност със „ЗАД ВИКТОРИЯ“ АД (заличено дружество), с правоприемник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049. На 19.11.2013г. ответникът Б. е заявил застрахователната щета пред застрахователя и на 19.12.2013г. между застрахователя и трите правоимащи лица, включително ответницата, е било сключено споразумение, по силата на което застрахователят е определил на длъжника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., длъжникът е заявил, че е напълно удовлетворен от определените от застрахователя обезщетения за вреди. На 10.01.2014 г. застрахователят е изплатил на длъжника изцяло определеното обезщетение. Въпреки това, въз основа на издадения изпълнителен лист, длъжникът е образувал изпълнително дело № 205/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 705, по което е претендирал законната лихва върху вече изплатеното обезщетение за периода 12.05.2012 г. – 10.01.2014 г., в размер на 13 635.90 лв. Ищецът твърди, че поради липса на средства заявителят не е могъл незабавно да погаси задължението, като поради предприетите действия по изпълнителното дело е бил принуден да погаси задължението със заеми от роднини и познати. На 11.12.2024 г. ЧСИ И. Б. е превел на длъжника сумата 10 134,25 лв. лв., след което изпълнителното дело е приключено. Едва след приключване на изпълнителното производство ищецът се е запознал със съдържанието на сключеното със застрахователя споразумение. С оглед изявлението, че е напълно удовлетворен, ищецът счита, че за ответника не е било налице право да претендира допълнителни суми от ищеца, поради което с получените по изпълнителното дело неоснователно се обогатил. Като допълнителен аргумент за това посочва още, че застрахователят е длъжен да покрие лихвите от момента на уведомяването или от предявяване на застрахователната претенция, а ответникът изрично се е отказала от дължимите лихви със сключеното споразумение. Ангажирани са писмени доказателства. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Не се спори относно настъпилия деликт и влязлата в сила присъда по НОХД № 524/2013г. по описа на ОС – Бургас, ищецът е бил осъден да заплати на К. Б. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, както и че за сумата от 80 000лв. е било сключено споразумение между ответника и застрахователя. Излагат се подробни аргументи за неоснователност на доводите на ищеца относно задължението за заплащане на лихва за забава върху главницата, като се твърди, че споразумението със застрахователя не обхваща това акцесорно вземане и същото е надлежно дължимо и платено от ищеца, по издадения в нейна полза изпълнителен лист. Оспорват се твърденията за неоснователно обогатяване и се иска отхвърляне на иска. Ангажирани са писмени доказателства. Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори и се установява от влязлата в сила присъда № 170/04.07.2013 г. по НОХД № 524/2013г. по описа на ОС – Бургас, ищецът П. Г. Г. е бил осъден да заплати на К. Б. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. Въз основа на присъдата е издаден изпълнителен лист от 06.11.2013 г. и по молба на взискателя К. Б. от 13.05.2014 г. е образувано изпълнително дело № 205/2014 г. на ЧСИ И. Б.. Не се спори и се установява от представеното споразумение от 19.12.2013 г. сключено между застрахователя „ЗАД ВИКТОРИЯ“ АД (заличено дружество), с правоприемник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049 и ответника Б., с което на основание сключена застраховка “гражданска отговорност” и отговорността на застрахователя за вредите причинени от виновния водач, на пострадалата е определено и изплатено обезщетение в присъдения размер от 80 000лв., за претърпени неимуществени вреди. Видно от текста на споразумението, застрахователят е посочил, че на основание чл. 268 КЗ вр. чл. 223, ал. 2 КЗ същият не дължи плащане на изтеклите лихви върху обезщетението, поради липса на уведомяване от застрахования за настъпилите вреди преди депозиране на искането за заплащане на обезщетение по влязлата в сила присъда. В споразумението е посочено също така, че правоимащите, сред които и ответникът Б., са напълно удовлетворени от определените им обезщетения за неимуществени вреди и няма да имат други претенции към застрахователя. Правоимащите се задължават при подписване на споразумението да представят оригинала на изпълнителния лист № 182/06.11.2013 г. за присъдените главници, а застрахователят се задължава да им върне оригинала с отбелязване на размера на изплатените суми “за събиране на законната лихва от осъдения водач”. Съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В случая спорният по делото въпрос е дали ищецът П. Г. дължи плащане на присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди или с плащането на тази сума от него, пострадалата Б. неоснователно се е обогатила, тъй като се е съгласила с определеното от застрахователя обезщетение, което не включва присъдената лихва за забава. За да бъде извършена преценка за отговорността на застрахователя и нейния обем следва да бъдат обсъдени приложимите разпоредби на отменения Кодекс на застраховането, доколкото застрахователното събитие е настъпило на 12.05.2012 г. Съгласно чл.268, т. 10 КЗ /отм./ застрахователят не заплаща обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл. 223, ал. 2 и 4 от същия кодекс. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ предвижда, че застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ. Съгласно цитираната норма застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил. Следователно, за да възникне отговорността на застрахователя да заплати лихва за забава върху определеното обезщетение, следва същият да е бил уведомен от застрахования в 7-дневен срок. В случая нито се твърди, нито се установява, ищецът да е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Съдът не споделя изложеното в исковата молба становище, че със сключеното споразумение ответникът се е отказала от претенцията за заплащане на присъдената законна лихва. На първо място от текста на споразумението ясно се очертава отговорността на застрахователя, която се простира единствено до обезщетението за неимуществени вреди, като дори е уговорено връщане на издадения в полза на пострадалата изпълнителен лист, за събиране на останалите вземания от виновния водач. На следващо място, съгласно цитираното в исковата молба тълкувателно решение № 1/2016 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. Посоченото разяснение касае правото на увредения да получи от делинквента обезщетение за същите вреди. В случая обаче се касае за различно задължение, от това, за което пострадалата е била обезщетена от застрахователя и то е такова, за което съгласно приложимия закон застрахователят не отговаря. Следователно не са налице основания да се изключи отговорността на ищеца за това задължение, от което той би могъл да се освободи посредством своевременното изплащане. По изложените съображения съдът приема, че платената в хода на изпълнителното производство сума представляваща натрупана законна лихва от датата на увреждането до датата на плащането, се явява дължимо платена от причинителя на вредата и не подлежи на връщане. Ето защо искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. При този изход спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва в тежест на ищеца да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 55 евро – адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд