Решение № 493 от 15.12.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2110/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. Б. Управител на „••••••••••“ ЕООД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление, •••••••••• чрез пълномощник - адвокат Л. Н. от Адвокатска колегия Стара Загора, служебен адрес: •••••••••• Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24- 003240/21.11.2024г., с което Директорът на Дирекция "Инспекция по труда - Стара Загора наложил на "••••••••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••••, административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева - за нарушение на чл. 122 от Наредба №7/ 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразнои се иска неговата отмяна. Подробни съображения се сочат в хода на съдебните прения. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Л. Н. - АК Стара Загора. Процесуалния представител на дружеството - жалбоподател счита, че са налице нарушения които водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, като моли съда да го отмени изцяло. Претендира разноски. Въззиваемата страна - Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора, чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директор Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора. В хода на съдебното следствие е представена и приета справка от търговския регистър. Видно от същата е, че от месец декември 2024г. дружеството „••••••••••“ ЕООД е с ново наименование - „Пласколайт“ България ЕООД. С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24- 003240 от 20.10.2024г. е констатирано, че „••••••••••“ ЕООД е допуснал нарушение на чл.122 от Наредба № 7/ 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 16.10.2024г. е установено, че към 12.10.2024г. в склад на цех „Гранули“, работодателят „••••••••••“ ЕООД, на площадката на „••••••••••“ АД, съхранява опаковка от отпаден продукт - празен варел за съхраняване на етилакрилат, в нарушение на изискванията, определени в т. 5 от Инструкция за безопасна работа с етилакрилат - този продукт и всички непочистени контейнери трябва да се изхвърлят като опасен отпадък в съответствие с разпоредбите за опасни отпадъци. Издаденo е НП № 24-003240/21.11.2024г., с което Директорът на Дирекция "Инспекция по труда - Стара Загора, на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложил на "••••••••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••••, административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева - за нарушение на чл. 122 от Наредба №7/ 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Описаната в АУАН фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите от съда писмени и гласни доказателства. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява че към 12.10.2024г. в склад на цех „Гранули“, работодателят „••••••••••“ ЕООД, на площадката на „••••••••••“ АД, съхранява опаковка от отпаден продукт - празен варел за съхраняване на етилакрилат, в нарушение на изискванията, определени в т. 5 от Инструкция за безопасна работа с етилакрилат - този продукт и всички непочистени контейнери трябва да се изхвърлят като опасен отпадък в съответствие с разпоредбите за опасни отпадъци. Безспорно, това е в нарушение изискванията на разпоредбата на чл. 122 от Наредба №7/ 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване – „Отпадните продукти се отстраняват своевременно от работното място и се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания.“ С обжалваното НП, дружеството е подведено под отговорност за неизпълнение на административно задължение по чл.413, ал.2 от КТ. ("Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. "). Санкционната разпоредба на чл.413, ал. 2 КТ регламентира бланкетен административно наказателен състав, доколкото в нея не са описани конкретните задължения на работодателя, чието неизпълнение се явява основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност. Наказващият орган е приел, че дружеството - работодател е нарушило разпоредбата на чл.122 от Наредба № 7/1999 г., която изисква отпадните продукти да се отстраняват своевременно от работното място и да се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания. В случая отговорността на „••••••••••“ ЕООД е ангажирана на основание на чл.413, ал.2 от КТ, съгласно която разпоредба работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Ако и общото задължение на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд да произтича от разпоредбата на чл.275, ал.1 от КТ, то съдържанието на това общо задължение е определено в издадените въз основа на законовата делегация по чл.276 от КТ и чл. 7, ал.2 от ЗЗБУТ нормативни актове (правилници, наредби, инструкции), чрез които нормативни актове са регламентирани конкретните задължения на работодателя във връзка с изискванията, които е длъжен да прилага, за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. За обосноваване на допуснато от работодателя нарушение на чл.413, ал.2 от КТ, е необходимо да бъде посочено конкретно кое от задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия. В случая това е сторено - в процесното НП административнонаказателното обвинение от правна страна е обосновано с допуснато от работодателя нарушение на чл.122 от Наредба № 7/ 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - разпоредбата, регламентираща едно от минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, които работодателят е длъжен да прилага за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване (чл.2 от Наредбата), за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнението (неспазването) от работодателя на задължението за прилагане на което изискване, се свързва със съставомерно от обективна страна деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл.413, ал.2 от КТ. Непосочването като нарушена общата норма чл.275, ал.1 от КТ, не води нито до непълнота на административнонаказателното обвинение, нито до непълнота на юридическо формулираното съдържание на наказателното постановление, още по-малко до невъзможност санкционираното лице да разбере обвинението в неговата цялост, за да организира адекватно защитата си, както абсолютно необосновано и неправилно е приел Старозагорският районен съд. Непълнота на обвинението от правна страна би била налице, ако за обосноваване на допуснато от работодателя нарушение по чл.413, ал.2 от КТ, наказващият орган посочи разпоредбата на 275, ал.1 от КТ, без да конкретизира разпоредбата установяваща вмененото като неизпълнено от работодателя изискване, относимо към осигуряването на здравословни и безопасни условия. Случаят не е такъв. В НП и АУАН точно и ясно е посочено фактическото описание на нарушението, което напълно кореспондира с правната му квалификация и разпоредбите, които са нарушени. При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила включително сочените в жалбата. Наложеното наказание е в размер около средния законоустановен за това нарушение. Следва да се отчете, че степента на обществената опасност на нарушението е висока. От друга страна, са ангажирани доказателства за предишни нарушения на трудовото законодателство – съобщения за трудови инциденти /л.д.57-58/. В обжалваното НП е налице достатъчна и пълна обосновка на размера на санкцията, която се налага – предходни нарушение на трудовото законодателство в частта на ЗЗБУТ – конкретно посочени инциденти с работници на дружеството, включително и със смъртен резултат. Ето защо и на основание гореизложените съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено относно размера на санкцията. С този размер целите на наказанието ще се постигнат в пълнота. По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи. Предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от АНО разноски в размер на 100 лева, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена от юрисконсулт правна защита пред настоящата инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /от 80 до 150 лева, в случая 100 лв. / вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното, съдът