Решение № 1801 от 24.6.2026 г. на Административен съд - Русе по дело № 361/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Оргахим Резинс“ ЕАД с ЕИК 202723137, със седалище в гр. Русе чрез процесуален представител против решение № 140 от 25.03.2026 г. на Районен съд – Русе, постановено по административно наказателно дело (АНД) № 819/2025 г. , с коeто е потвърдено наказателно постановление № 5/30.04.2025 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и във връзка с Условие 9.4.1 от комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда и на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 000 лева. В жалбата и в хода на устните състезания касаторът чрез процесуалния си представител излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Обосновава наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл.63в ЗАНН и по-конкретно неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа, че въззивният съд неправилно е определил елементите на фактическия състав на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123в, т. 2 ЗООС и конкретно прилагането на Условие 9.4.1. Обосновава тезата, че според Условие 9.4.1 от комплексното разрешително дължимото от санкционираното дружество поведение се изразява в „ограничаване“ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, което не е идентично с пълна забрана за разпространение на миризми извън границите на производствената площадка. Според касатора Условие 9.4.1. следва да се обсъжда съвкупно заедно с останалите подусловия от условия 9.4., а не изолирано, както направил районният съд. Твърди, че въззивният съд не е изследвал правната рамка на КР, а е изградил правните си съждения върху теории от лингвистиката или органолептиката. Касаторът поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като решението не е мотивирано. В същото е описан целият събран доказателствен материал без да се посочи на кои доказателства се дава вяра и на кои не. Неправилно въззивният съд се позовава на веществено доказателствено средство по отношение на т.н.“пътни листи“, при игнориране на представен годишен доклад за 2024г. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като не е положил усилия за разкриване на обективната истина по спора по реда и средствата, предвидени в НПК, както и не е изпълнил задължението си служебно да събира доказателства, съгласно чл. 107, ал. 2 от НПК, не е анализирал съвкупно всички събрани такива писмени и гласни доказателства, като е допуснал процесуални нарушения при цененето на доказателствата. Според касатора показанията на свидетелите, установяващи тезата на наказващия орган за разпространение на миризми във въздуха, които миризми са излезли извън работната площадка именно на „Оргахим резинс“ ЕАД, са неправилно кредитирани. Счита, че от техните показания не се установява конкретният източник на миризма. Без основания са игнорирани като потенциални нейни източници други производители на химични продукти, чиято производствена площадка се намира до [улица]в гр. Русе, където е производството и самия касатор. Поддържа, че усещането за миризма по своята природа е субективно и не представлява обективно установено състояние, както и че в страната няма специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти. Сочи, че за контрол при наличие на миризми (интензивно миришещи вещества) има определена процедура по европейското и националното законодателство и съдът незаконосъобразно не е приложил БДС EN 16841-1:2016 и EN 16841-2:2016. Възразява срещу игнорирането на приетите по делото експертизи, изводите от които не били възприети от въззивния съд. Счита, че решението е мотивирано с твърдения, които не са част от административната преписка и за установяването на които са необходими специални знания, както на съда, така и на страните. Поддържа също, че наложеното наказание се явява явно несправедливо и в нарушение на чл. 27 ЗАНН, тъй като от нарушението не са настъпили вредни последици за околната среда или човешкото здраве, а процесните миризми били усетени само от няколко човека без по делото да има данни, че те са нарушили начина на живот или са причинили дискомфорт на обществото или на голяма част от него. По подробно изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да реши делото по същество като отмени въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление за наложеното му административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 000 лева, а алтернативно, ако касационната инстанция счете, че нарушение все пак е извършено, да приложи чл. 27 ЗАНН като намали размера на наказанието до нормативния минимум. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на РИОСВ – Русе, чрез процесуалния си представител оспорва същата. В представения отговор на жалбата и в хода на устните състезания излага съображения за нейната неоснователност и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е частично основателна относно размера на наложената имуществена санкция от 100 000 лева. За да потвърди обжалваното НП съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е мотиви, че правилно органът, след като е преценил наличие на неспазване на Условие 9.4.1. на издаденото комплексно разрешително е образувал административнонаказателното производство, приключило с издаването на наказателното постановление. Съгласно Условие 9.4.1 от комплексното разрешително операторът на инсталациите е задължен да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. Неспазването на условие от комплексното разрешително осъществява фактическия състав на нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС, което нарушение влече след себе си санкция, регламентирана в чл. 164, ал. 1 ЗООС, като предвидената е в диапазона от 10 000 лева до 500 000 лева. От фактическа страна контролираната инстанция е приела за установено, че въз основа на нарочна заповед на директора на РИОСВ – Русе (№ 95/11.03.2025 г.) на 20.03.2025г. във времевия период от 06,40 ч. до 8,30 ч. служители на РИОСВ – Русе са извършили извънредна проверка чрез обход в райони в Централната част на град Русе и Западна промишлена зона на град Русе, където се намират производствените площадки на „ Екон-91“ООД, „Оргахим“ АД, „Оргахим резинс“ АД и други. Заповедта е издадена във връзка с получени многобройни сигнали от граждани за разпространение на миризми в града. Определените със заповедта на директора на РИОСВ – Русе служители- единият с висше химическо образование, а другия с екологично, са извършили проверката, за резултатите от която са съставили Констативен протокол № НК-18/20.03.2025г., в който подробно са описали действията си в хронологичен порядък и какво са установили. Обобщено те се свързват с проверените сигнали на граждани, че се усещала химическа миризма, която наподобявала органични вещества - летливи органични съединения (ЛОС) и/ или ацетон и др.. Част от сигналите приели за неоснователни, т.е за непотвърдени, а други за основателни. Така в 06:40 ч. на 20.03.2025г., при пристигане пред административната сграда на "Оргахим Резинс" АД, на [улица], експертите на РИОСВ-Русе установили миризма на органични вещества и смоли. Минути по-късно, в 07: 40 часа, служител на РИОСВ-Русе младши експерт информирал екипът, извършващ проверката, за специфична миризма на смоли в района на "Американското пазарче", в центъра на града. В 07: 45 ч. при потегляне от [улица]към централната част на града, експертите установили миризма на летливи органични вещества и смоли при преминаване по [улица], завод "Арда-Русе" ООД, в посока Математическата гимназия. Миризмата запазила характера и интензитета си и по [улица], в района на Математическата гимназия, в района на "Американското пазарче" и в района на Исторически музей - Русе. В 08: 00 ч. проверяващите продължили към Западна промишлена зона, по [улица], "Сарайския мост" и [улица], където отново екипът установил същата миризма на летливи органични съединения. В 08:10 ч. бил извършен обход около производствената площадка на "Екон-91" ООД, а в 08: 15 ч. и по външните граници на площадката на "Оргахим" АД, където не била констатирана миризма. В 08: 20 ч. екипът пристигнал пред административната сграда на "Оргахим Резинс" АД, на [улица]. В 8:30 ч. експертите започнали проверка на производствената площадка на "Оргахим Резинс" АД и в цех "Смоли", където бил извършен визуален контрол на технологичното оборудване, състоянието на инсталациите и производствената им дейност към този момент. От представената от "Оргахим Резинс" АД справка се установило, че към момента на проверката са работили осем производствени реактора. По време на извършвания на място контрол проверяващите констатирали, че общообменната нагнетателно-смукателната вентилационна инсталация на дружеството не работела. Служителите на РИОСВ констатирали, че миризмата в сградата на Цех "Смоли" била идентична с тази, оприличена на летливи органични съединения и смоли, констатирана по-рано при извършения от тях обход по получените сигнали. Налице са потвърдени данни, че в интервала 06: 30 - 08: 30 ч., е духал слаб югозападен вятър, със средна скорост от 1 m/s. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства, описани подробно във въззивното решение, както и са разпитани служителите, извършили извънредната проверка на 20.03.2025г. и всички лица, подали сигналите , като в оспореното решение е извършен анализ на гласните доказателства. По делото е прието и заключението на комплексна съдебно-химична и метеорологична експертиза, изготвена от вещи лица – инженер-химик и метеоролог, от заключението на която се установява, че всеки от процесите в цех „Смоли“ на оператора може да бъде източник на миризми. Анализирано е заключението на експерта- химик, че в интервала от 00: 01. ч. до 08: 30 ч. на 20.03.2025 г. са работили Реактори 3, 4, 5, 6, 7, 9 и 10 от цех "Смоли" На 20.03.2025 г. в процесния цех са били използвани химични вещества: растително масло, пентаеритрит, фталов анхидрид, глицерин, малеинов анхидрид, гликоли, бензоена киселина, ксилен и стирен. Всеки от химичните процеси на производство може да се яви източник на миризми. За ограничаване на миризмите/ емисиите на вредни вещества, в "Оргахим Резинс" АД имало изградени пречиствателни съоръжения, чрез които при нормална, безаварийна работа на производствени мощности и при спазване на технологията, се изпускат вредни емисии в атмосферата от организирани източници. Изпускане от неорганизирани източници може да има в случай на пожар, производствена авария или други непредвидени събития, в това число и повреди при товарно-разтоварна дейност на химикали, за каквито събития на 20.03.2025 г. вещото лице не е намерило данни. Вещото лице е посочило, че в дружеството-жалбоподател са въведени в експлоатация пречиствателни съоръжения за емисии в атмосферата и общообменна вентилация в работните помещения. Изпускащите устройства /ИУ/ се явяват източник за организирано изпускане на емисии в атмосферния въздух, при спазване на Условие № 9 от КП № 15-Н1/2019 г. Вещото лице е констатирало, че за 20.03.2025 г. не е отчетено нарушение в режима на работа на инсталациите в Цех "Смоли". На база предоставената от касатора информация експертът установил, че на 20.03.2025 г. при производствената си дейност "Оргахим Резинс" АД е формирала процесни води, които са постъпили на кота +0. 00 в събирателен съд, за гравитационно разделяне на два слоя- горен о-ксилол и долен - вода, с цел о-ксилола да бъде върнат обратно в рецикъл за използване. По вътрешна технологична организация, водата от събирателния съд се прехвърляла в IBC контейнери само в понеделник по време на първа работна смяна. Тъй като 20.03.2025 г. е четвъртък, следвало, че този ден процесиите води не са прехвърляни в IBC контейнери. В разпита на вещото лице в с.з. е посочило, че съединенията от „ Оргахим Резинс“ са органични с различна миризма. Метеорологът е посочил, че при установената в експертизата синоптична обстановка на 20.03.2025 г., при съобразяване на устойчивата вертикална стратификация на атмосферата в района, подсилената приземна температурна инверсия, плътният приземен въздух и продължителният слаб вятър с югозападна компонента на посоката (от юг-югозапад до запад, предимно от запад-югозапад), със скорост в диапазона 1-4 м/сек, част от емисиите и техните миризми с източник/ци в района на предполагаемия процесен източник "Оргахим Резинс" по [улица] Западната промишлена зона на гр. Русе, макар и в намалена концентрация, допълнително насочвани по дългия и широк [улица]през Западната промишлена зона и успоредната спрямо булеварда долина на р. Русенски Лом биха достигнали след известно време до западната част и дори централната част на града, в т. ч. и споменатите (в задачата) обекти и улици и много вероятно биха били усетени от повечето живущи и пребиваващи в района, особено на открито и при наветрени експозиции спрямо преобладаващия вятър. Заради голямата разчлененост и специфичните топлофизични свойства на подложните повърхности в града, различаващи се съществено от тези в естествена ненарушена извънградска среда, е напълно възможно, заради посочените процеси, в някои точки или малки участъци в западната и централната част на гр. Русе, да настъпи дори подсилване на концентрацията и миризмата на дадено замърсяващо вещество. Миризмата, която е достигнала дадена улица/сграда може да се задържи на съответното място, да се натрупа повече откъм наветрената страна на дадена фасада или в дадена тясна уличка/междублоково пространство с характерна котловинообразна/негативна форма. По този начин миризмата би била по-интензивна и попродължителна, отколкото на други по-продухваеми и по-открити места. На посочените в експертизата места, усещането на миризми по тези направления, според експерта, със сигурност би било по-силно. От представените от ответника писмени доказателства е видно, че в Западна промишлена зона в близост до „Оргахим Резинс“ ЕАД има разположени предприятия, като „Оргахим“ АД, „Екон-91“ ЕООД, „Тих Труд – Русе“ ЕООД, няколко автосервиза и предприятия за мебели за баня и други мебели, както и за дограма. Всички те в производствената си дейност използват органични съединения, сходни (идентични) с тези, прилагани в производството на смоли от „Оргахим Резинс“ ЕАД и тези производства генерират в различна степен емисии на вредни вещества, със специфична органична миризма, характерна за т.н. ЛОС. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал районният съд е достигнал до извода, че по делото е установено по несъмнен начин виновното извършване на административното нарушение от страна на касатора „Оргахим резинс“ ЕАД, за санкционирането на което е издадено процесното наказателно постановление, с издаването на което е приключило едно законосъобразно развило се административнонаказателно производство. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния закон, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Инстанцията по същество е изложила подробни и убедителни съображения защо дава вяра на показанията на свидетелите, установили нарушението. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства. Наведените от касатора твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивнит съд при събирането и оценката на доказателствата са неоснователни. Основно задължение на съда е разкриването на обективната истина по спора по реда и със средствата, предвидени в НПК /арг. чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН/. Именно този принцип е заложен и в начина на събиране и проверка на доказателствата по чл. 107 от НПК, като съгласно ал. 2 съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс /арг. чл. 104 от НПК/. От друга страна, доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Съгласно ал. 2 на чл. 105 от НПК, не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс /чл. 106 от НПК/. Един от способите са гласните доказателства и експертните заключения като способ както за събиране, така и за проверка на събрани доказателства. Във връзка с направеното от процесуалния представител на жалбоподателя оспорване автентичността на Пътен лист на получен сигнал на "зелен телефон" (Приложение № 1 към процедура за работа с жалби и сингали за нарушения на екологичното законодателство) вх. № С-338/20.03.2025 г., касателно несъответствие на текста с възпроизведения звукозапис от вещественото доказателство (DVR) и във връзка с оценката на доказателствата РРС е приел, че оспорването е неуспешно. Изложил е правилни съображения, че начина и формата на подадените сигнали се е установил от разпита на свидетелите – сигналоподатели и от показанията на същите е установена идентичност на отразените в пътния лист сигнали, така и в звукозаписите на предявеното чрез възпроизвеждането му като веществено доказателствено средство. Съдът е подложил на внимателна и съвкупна проверка всички събрани гласни доказателства. Изложил е задълбочени съждения кои гласни доказателства кредитира като достоверни и относими като преките възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Правилно са цените показанията на служителите в РИОСВ - двамата свидетели сочат освен за релевантните по делото обстоятелства и за други такива, съпътстващи констатираното нарушение - извършения цялостен обход, останалите места, които са обходили, и на които са спирали автомобила за извършване на проверка за наличие на миризми, кои сигнали са приели за основателни и кои за неоснователни. Извършена е и съпоставка с писмените доказателства и другите гласни доказателства. Съгласно чл. 148, ал. 3 ЗООС контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, се осъществява на регионално равнище – от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. Видно от приложената и цитирана Заповед на директора на РИОСВ – Русе, същият е оправомощил младшите, старшите и главните инспектори, началниците на отдели и директорите на дирекции „Контрол на околната среда“ и „Превантивна дейност“ в РИОСВ – Русе да осъществяват контролна дейност върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат на територията на Инспекцията, както и да съставят АУАН-и по ЗООС. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1, б. „д“ и б. „ж“ от Правилника за устройство и дейността на РИОСВ, органите на инспекцията извършват проверки на място на източниците на неорганизирано изпускане на емисии и на източниците на неприятни миризми. С оглед на горното и с оглед спецификата на определяне концентрацията на миризми, отделяни от промишлени обекти в атмосферния въздух, както и предвид обстоятелството, че както съюзното, така и националното законодателство (чл. 148, ал. 3 ЗООС), възлагат осъществяването на контрола за спазване на условията по издадените комплексни разрешителни на съответните длъжностни лица, съдът намира, че концентрацията на миризма, отделяна от производствената площадка на касатора, е определена законосъобразно – пряко от длъжностните лица, на които на регионално равнище е възложено извършването на екологични инспекции, които лица разполагат с необходимите умения, опит и квалификация и образователен ценз. Следва да се отбележи, че ЗООС и Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), не установяват конкретен метод, по който следва да бъде проверявано дали условието относно разпространението на миризми от комплексното разрешително е спазено. Насоки как следва да става това се съдържат в съображение 26 от преамбюла на Директива 2010/75/ЕС, където е коментирано задължение за операторите да представят редовно на компетентния орган доклади относно спазването на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че както операторът, така и компетентният орган вземат необходимите мерки в случаите, когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и да предвидят система за екологични инспекции. Държавите-членки следва да гарантират, че разполагат с достатъчен на брой персонал, притежаващ уменията и квалификацията, необходими за ефективното осъществяване на тези инспекции. Според чл. 23, § 5 от същата директива нерутинни екологични инспекции се провеждат и за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда. С оглед нормативната база в настоящия момент проверката е извършена съобразно явяващия се най-подходящ метод – чрез органолептично възприемане на миризмата. В тази връзка и с оглед гореизложеното са неоснователни доводите на касатора за некомпетентност на служителите на РИОСВ – Русе да установят наличие и/или липса на миризми, както и източника й, както и за неспазване на въведени в Република България стандарти. Както и самият касационен ответник е посочил нееднократно в становищата си по делото, към настоящия момент в обективното българско право няма установени правила за начина на установяване мониторинга за наличието или липсата на миризми и контрола в тази област. С оглед на този факт единственият начин за действие при наличие на сигнали за такива е по начина, по който са действали служителите на РИОСВ – Русе – държавни служители, притежаващи съответните властнически правомощия, на които е вменено осъществяването на контрола (текущ в случая) на издаденото комплексно разрешително. На всички места миризмата, която са усетили контролните органи е била една и съща, определена като такава на смоли, непроменлива, трайна, една и съща като аромат и нещо повече като идентична на тази, установена от проверяващите на другите места в гр. Русе и на производствената площадка. В ЕС и България няма горна граница или допустима норма за миризма, поради което за тях се явява неприложима Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, която наредба е издадена на основание чл. 9, ал. 1 от ЗЧАВ и които летливи органични съединения се третират от посочения законов текст като вредни вещества (замърсители), като в ЕС няма нормативно изискване за абсолютно нулева емисия при производствена дейност. Правилно контролираната инстанция е приела неприложимост на Наредба 7 /2003г., тъй като отговорността на касатора е ангажирана за неизпълнение на задължението да ограничава разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, а не за превишаване на максимално допустимите норми на летливи органични съединения (ЛОС). По отношение на въведените в Република България стандарти, за които се представиха доказателства и пред касационната инстанция, действащото законодателство – ЗООС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, не препращат към тях за прилагането им при установяване наличие или липса на миризми. Правото не ги въвежда като задължителни. С оглед на факта, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за националната стандартизация (ЗНСт) прилагането им е доброволно и при липса на нормативно препращане към тях в релевантната нормативна уредба, те не са задължителни, поради което неприлагането им не води до незаконосъобразност на извършената проверка. Значителните трудности при измерването посредством специализирана апаратура на миризми от промишлени обекти, каквато апаратура самият касатор сочи, че не е и налична в страната, е поставил органолептичното им изследване в основата на действащия в ЕС понастоящем стандарт БДС EN 13725: 2022 "Емисии от стационарни източници. Определяне на концентрацията на мириса чрез динамична олфактометрия и степента на излъчване на мириса". В неговата основа стои оценката на миризмата именно по органолептичния метод – от състав (панел) от човешки акцептори (оценители), които в лабораторни условия се подлагат на експозиция на миризма от проба от въздух и по описания в метода начин определят прага на усещане на съответната миризма, съответно нейната концентрация в пробата. Понастоящем в страната не са налице акредитирани от ИА "Българска служба по акредитация" лаборатории, които да прилагат метода на динамичната олфактометрия за определяне на тази концентрация. Всъщност липсва законово изискване за прилагането на посочения стандарт при проверката за спазване на условията по издаденото комплексно разрешително. Дори да се приеме, че има определени способи за установяване на миризми, които са разработени в БДС EN 16841 –2016г., съгласно който установяването на миризми се извършва само и единствено от обучени сертифицирани „пеналисти“. Тези лица следва да са строго подбрани и обонянието им следва да е проверено и способностите им в тази насока да са сертифицирани, за да дават крайни заключения за наличие на конкретни миризми използвайки два метода на проверка – мрежов или струен. Но представения във въззивното производство отговор сочи, че не са налице акредитирани от ИА "Българска служба по акредитация" лаборатории и/или други органи, които да прилагат и методите, уредени в стандарти БДС EN 16841-2016. От отговора на административнонаказващият орган се установява, че в РИОСВ Русе няма обучени и сертифицирани лица, които могат да извършват проверки и дават заключения по БДС EN 16841 – 2016г., а от показанията на свидетелите не се установява ползването на такъв метод/ мрежов и струен/. Следва да се допълни, че дори и посочения метод да беше приложен, то резултатите от него не биха имали предварително определена доказателствена сила, която да обвързва съда в административнонаказателното производство – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а на общо основание – чл. 107, ал. 5 от НПК, те следваше да бъдат подложени на внимателна оценка заедно с всички останали събрани доказателства. Неприятните миризми са възможна и предвидима последица от технологичния процес и именно затова в комплексното разрешително са предвидени задължения за оператора във връзка с недопускане на разпространението им извън работната площадка (Условие 9.4.1). Процесните предписания следва да бъдат разглеждани не изолирано, а във връзка с осъществяване на контролната дейност за спазване на условията на комплексното разрешително и във връзка с постъпили сигнали, доказателства за които са представени по делото. Безспорно „миризмите“, за разлика от „емисиите“ не са сред изрично изброените показатели и норми за качество на атмосферния въздух по Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Следва да се има предвид обаче, че в условията на самото комплексно разрешително недвусмислено се посочва възможността за поява на емисии интензивно миришещи вещества. Именно тази особеност на технологичните процеси е довела до формулиране на специално условие в комплексното разрешително, касаещо ограничаване разпространение на неприятни миризми. Въззивната инстанция е анализирала заключението на комплексната експертиза при съпоставка с гласните и писмени доказателства. Както и в.л. е посочило – миризмата е част от емисията, но в емисиите могат да влизат и други миризми от самите апарати или от даден процес. Неоснователно е и възражението на касатора за извършено процесуално нарушение на районният съд, който според него е игнорирал заключението на приетата по делото комплексна съдебно-химична и метеорологична експертиза. Районният съд е обсъдил подробно и изчерпателно отговорите на вещите лица и е изложил подробни съображения във връзка с тях. Настоящата инстанция споделя становището на въззивната инстанция като в допълнение следва да посочи, че вещите лица са разглеждали евентуалното изпускане на миризми извън работната площадка на касатора като възможност само при наличие на изпускане на „неорганизирани емисии“ при пожар, производствена авария или други непредвидени събития, каквито не са регистрирани към 20.03.2025г. Становището, че „организираните емисии“ не са изпуснали миризми, с оглед данните от ежедневния мониторинг на контролните параметри на пречиствателните съоръжения, е на база предоставените от касатора данни. Те не опровергават установеното наличие на миризми на производствената площадката и извън нея. От заключението на вещото лице-химик и от отговорите в съдебно заседание, става ясно, че „неорганизираните емисии“, респективно миризмите от тях са само тези, формирани при пожар, авария и други подобни, което настоящият съдебен състав не приема. Както се посочи и по-горе, в самото комплексно разрешително е предвидена възможността с оглед спецификата на производството на „Оргахим резинс“ ЕАД изпускането на „неорганизирани емисии“, при което е възможно да се разпространят миризми по смисъла на Условие 9.4.1. Условие 9.3.2. допуска разпространение на „неорганизирани емисии“ на ЛОС от производствената площадка до 15% от количеството, вложени за една година разтворители като едва ли тези 15% биха се дължали само и единствено на аварии. Районният съд правилно е приложил материалния закон. Действително диспозицията на приетата за нарушена норма на чл. 123в, т. 2 от ЗООС е бланкетна, доколкото съдържащото се в нея правило за поведение на оператора на инсталацията е формулирано по-най общ начин – същият е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. В случая и в АУАН и в НП е посочено, че касаторът не е изпълнил Условие 9.4.1 от комплексното разрешително, което гласи притежателят на разрешителното извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. Т.е изисква се поведение, предприемане на всички възможни дейности с цел резултата ограничаване-недопускането разпространение на миризмите извън територията на предприятието. Поради това посоченото условие от комплексното разрешително би се оказало нарушено, а оттам нарушена би била и нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, дори и в случаите, когато операторът е взел всички обективно възможни мерки, но миризмата от производствената му дейност така или иначе е напуснала границите на производствената площадка. Предвид гореизложеното решението на Районен съд – Русе относно приетото от него извършване на нарушението от страна на касатора „Оргахим резинс“ ЕАД е постановено в съответствие с материалния закон и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е изложил мотивите си, поради които не е приел жалбата за основателна относно извършване на вмененото нарушение, като развитите доводи, които са посочени като необсъдени от съда, не биха довели до различен правен резултат. Противно на възраженията в мотивите си контролираната инстанция е използвала общодостъпни и проверими източници при определяне на понятията „ миризми“, „органолептичен анализ“ и „сензорен анализ“, потвърдено и от заключенията на вещите лица. С обжалваното решение съдът е потвърдил размера на наложеното наказание от 100 000 лева. Размерът на санкцията е мотивиран от съда с установеното извършване и на други нарушения на екологичното законодателство при условията на системност от страна на наказаното лице, със засегнатите обществени отношения, както и с финансовото му състояние. В тази част изводите на районния съд са неправилни. В случая нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, е за нарушаване на Условие 9.4.1. от комплексното разрешително – за допуснато разпространение на миризми извън работната площадка на предприятието. Не се касае за замърсяване на атмосферния въздух или за разпространение на вредни емисии, а само за неприятни миризми. Те са се разнесли относително бързо в не широк периметър. Настоящата инстанция намира, че наложеното административно наказание с оглед горните обстоятелства е прекомерно завишено и решението на районния съд в частта, в която наложеното наказание е прието за законосъобразно за сумата до 100 000 лева е неправилно. Размерът, определен от съда, също се явява явно несправедлив с оглед тежестта на нарушението, извършеното от касатора. При съобразяване тежестта на нарушението, данните са предходни такива, съдът намира, че целите на наказанието, посочени в чл. 12 ЗАНН, ще бъдат постигнати с определяне на санкция в размер на 50 000 лева. С оглед гореизложеното решението на Районен съд – Русе следва да се отмени в частта, в която за размера на имуществената санкция на 100 000 лева, вместо което следва да се постанови ново в тази част като се намали размерът на санкцията на 50 000 лева. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 143 АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично уважаване на жалбата. За неуредените случаи на основание чл. 144 АПК следва да се приложи ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон Касатора „Оргахим резинс“ ЕАД претендира общо 4 312,11 евро разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции – 2812,11 евро за пред районния съд (равностойност на 5500 лева) и 1500 евро за пред административния съд. С оглед изхода на спора на „Оргахим Резинс“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50% от заплатените или 2 156 евро. В настоящия случай, пред въззивния съд процесуалният представител на жалбоподателя е подал подробна жалба, явявал се е и е вземал участие във всички проведени съдебни заседания пред първата съдебна инстанция, участвал е активно, представял е молби, правил е доказателствени искания и е изразил становище по същество на спора. В хода на производството пред касационната инстанция адвокатът също е изготвил и депозирал жалба, в която е изложил подробна правна аргументация за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, респ. за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсва възражение за прекомерност. Уговореното и заплатено възнаграждение е под минимума. Ответникът по касационната жалба – РИОСВ – Русе има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 190 лева за всяка една инстанция – общо 380 лева. С оглед изхода на спора на РИОСВ – Русе следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско представителство в размер на 190 лева или 97,15 евро. Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, съдът