Решение № 289 от 1.9.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 338/2024 г.

Производството е по реда на чл.247 от ГПК. С решение 309 / 16.09.2025 г. съдът досежно исковата претенция е постановил следното: ,,ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД ответниците Б. Б. А., ЕГН •••••••••• от •••••••••• и С. Б. П., ЕГН •••••••••• от •••••••••• СОЛИДАРНО да заплатят на ищцата К. Б. А., ЕГН •••••••••• от •••••••••• сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на действията на ответниците, извършени на ••••••••••г. в ••••••••••, в дома на •••••••••• Г., находящ се в ••••••••••, с които действия й причинили телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата, причинили й болки и страдания, както и стрес, страх и дискомфорт, считано от датата на увреждането - ••••••••••г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за частта над уважения размер от 4000лв. /четири хиляди лева/ до претендирания размер от 7000 лв. /седем хиляди лева/. ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата К. Б. А., ЕГН •••••••••• от •••••••••• срещу ответниците Б. Б. А., ЕГН •••••••••• от •••••••••• и С. Б. П., ЕГН •••••••••• от ••••••••••, иск по чл. 45 ЗЗД, с който се иска да бъдат осъдени СОЛИДАРНО ответниците да заплатят на ищцата сумата от 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на действията на ответниците, извършени на ••••••••••г. в ••••••••••, в дома на •••••••••• Г., находящ се в ••••••••••, изразяващи се в отправени обидни думи, които накърняват доброто име, честта и достойнството на ищцата, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането - ••••••••••г., до окончателното й изплащане.“. Постъпила е молба от ищцата на 29.06.2026г., с която се сочи, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като е пропуснат изразът „ведно със законната лихва за забава“ преди изразът „считано от датата на увреждането - ••••••••••г., до окончателното й изплащане“. Съдът на осн. чл. 247, ал. 2 ГПК е съобщил на ответниците за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Такъв не е постъпил. След като разгледа депозираната молба и материалите по делото, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По преценка на настоящия състав не е необходимо провеждане на ОСЗ на осн. чл. 247, ал. 3 ГПК. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват например погрешното посочване в решението на имената на страните, на границите на спорен имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите. Очевидната фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. По тази причина поправянето се възлага на съда, постановил решението, без това да представлява накърнение или изключение от забраната сам съдът да изменя или отменя собствения си акт. Според нормата на чл.247 ГПК поправянето на очевидна фактическа грешка може да стане по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение във времето. Данни за грешката се черпят обикновено от мотивите; относно поправката на грешката съдът се произнася с решение, с което искането за поправка се оставя без уважение или поправката се допуска, като и в двата случая решението подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва основното решение, за чиято поправка се касае. Решението за поправката подлежи на обжалване даже и решението, за чиято поправка се касае, да не подлежи на обжалване. При обжалване въззивната инстанция разполага със същите правомощия, както и първата инстанция, касаещи производството по поправка на очевидна фактическа грешка. По повод на подадената въззивна жалба против решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в основното решение, правилно ли е отстранена грешката или не, но не и ревизия на първото решение. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка, след като влезе в сила, се инкорпорира в първоначалното решение и те съставляват едно цяло. Затова първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката. Целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. (така р. № 321/26.09.2012г. по гр.д. № 54/2012г. на ВКС, първо г.о.). В мотивите на постановеното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е посочил, че върху призната сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, се дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането – ••••••••••г. до окончателното изплащане, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В диспозитива обаче е пропуснат изразът „ведно със законната лихва за забава“, като е постановено: „ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД ответниците Б. Б. А., ЕГН •••••••••• от •••••••••• и С. Б. П., ЕГН •••••••••• от •••••••••• СОЛИДАРНО да заплатят на ищцата К. Б. А., ЕГН •••••••••• от •••••••••• сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на действията на ответниците, извършени на ••••••••••г. в ••••••••••, в дома на •••••••••• Г., находящ се в ••••••••••, с които действия й причинили телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата, причинили й болки и страдания, както и стрес, страх и дискомфорт, считано от датата на увреждането - ••••••••••г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за частта над уважения размер от 4000лв. /четири хиляди лева/ до претендирания размер от 7000 лв. /седем хиляди лева/.“ Видно от горното действително в диспозитива на решението е пропуснат соченият от ищцата израз – „ведно със законната лихва за забава“, поради което настоящият състав намира, че депозираната молба е основателна и в случая е налице фактическият състав на чл. 247 ГПК за поправяне на допусната очевидна фактическа грешка в решението, постановено по делото, като с настоящото решение следва да се допусне поправка. Нормата на чл. 247, ал.4 от ГПК поставя обжалването на акта, с който съдът се произнася за поправка на ОФГ в зависимост от реда, предвиден за обжалване на акта, за който поправката се отнася. В случая постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред – в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС Монтана, поради което и настоящото решение подлежи на обжалване по същия ред. Предвид изложеното и на осн. чл. 247 ГПК съдът