Мотиви към Решение № 437 от 27.6.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2203/2022 г.

Производството е по реда на чл.44 и сл. от ЗЕЕЗА. Образувано е по повод ЕЗА европейска заповед за арест от 17.03.2021г., издадена от съдебен орган на Република Италия – съдия за предварителни разследвания при съда на Триест по дело № 2012/DDA/’21 R.G.N.R. - № 2478/’21 R.G.G.I.P. срещу българския гражданин Б.Б. за провеждането на наказателно преследване с личното участие на поисканото лице във връзка с тежки умишлени престъпления, наказуеми съгласно НК на Република Италия не по-малко от една година лишаване от свобода. В ЕЗА се твърди, че наказателното производство е образувано срещу българските граждани С.Г.С. и Б.Б. за две тежки престъпления, които самостоятелно осъществяват състава на чл.110 от НК, чл.73, ал.1, чл.80, ал. ІІ от УПР 209/’90 и за които се твърди, че са извършени на 18 май 2021г. и 08 юни 2021г. Защитникът на поисканото лице предлага на съда да уважи искането за предаване на българския гражданин. В хода на съдебните прения заявява, че не го оспорва. Поисканото лице Б. в лична защита заявява, че е съгласен със становището на своя защитник. Поисканото лице изразява категорично становище, че не е съгласен да се откаже от принципа на особеността по чл.61, ал.1 от ЗЕЕЗА. Изразява несъгласие и за незабавно предаване по реда на чл. 45, ал.1 вр. с чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА, но поддържа искането да бъде предаден, след като делото бъде разгледано по общия ред. Мотивира се с необходимостта да участва в нотариални удостоверявания, свързани с разпореждането с недвижим имот. Прокурорът предлага на съда да уважи искането на издаващата държава. В последната си дума исканото лице моли съдът да бъде предаден на италианските съдебни власти. Съдът, след като обсъди материалите по делото и изразените становища, намира за установено следното. От фактическа страна ЕЗА е издадена с оглед изпълнението на мярка, изискваща задържане, взета орган на Република Италия с постановление от 18 август 2021г. на съдия за предварителни разследвания при съда на Триест по наказателно производство № 2012/DDA/’21 R.G.N.R. - № 2478/’21 R.G.G.I.P. Същата е била наложена по досъдебно производство по описа на съда в Триест във връзка с провеждане на наказателно преследване срещу българския гражданин за две тежки умишлени престъпления, свързани с трафик на наркотични вещества, за които се твърди, че са извършени на две отделни дати и които съгласно правото на издаващата държава са квалифицирани по чл.110 от НК, чл.73, ал.1, чл.80, ал. ІІ от УПР 209/’90. Предпоставка за допустимост на искането е размерът на наказанието, което се предвижда за престъплението съгласно законодателството на издаващата държава. Въз основа на информацията по т.1 от ЕЗА за посочените престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 20 /двадесет/ години, както и възможността наказанието да бъде увеличено от една трета до една втора от общия му размер. С оглед изложеното е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА европейска заповед за арест да се издава за деяния, които съгласно правото на издаващата държава са наказуеми с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане не по-малко от една година или друго по-тежко наказание. Съдът констатира, че за описаните в ЕЗА престъпления двойна наказуемост не се изисква, тъй като съгласно правото на издаващата държава те представляват незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 36, ал.3 ЗЕЕЗА, при която наличието на двойна наказуемост не се изследва, но максималният срок на наказанието следва да е не по-малко от три години или друго по- тежко наказание. Наказуемостта на престъплението, за което се иска предаване на българския гражданин, покрива и критериите по чл.36, ал.3 ЗЕЕЗА. Отделно от това, всяко едно от описаните в ЕЗА престъпления съответства и на престъпление, предвидено в НК на РБ, а именно – на чл.242, ал.2 НК, поради което и на това самостоятелно основание с оглед разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА е допустимо изпълнението на издадената ЕЗА. Издадената ЕЗА съответства по форма и съдържание на изискванията по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА. Заповедта съдържа всички необходими белези за индивидуализирането на престъплението, за което е издадена. В този смисъл са изпълнени изискванията на чл.37, ал.1, т.5 от ЕЗА, като не съществува съмнение относно мястото, времето и степента на участие на исканото лице в престъпна дейност, касаеща трафик на мигранти през границите на Република Румъния. Не са налице основанията за отказ и по чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА. Няма съмнение, че мярката, изискваща задържане, спрямо българския гражданин, е била взета неприсъствено, но във връзка с неприключило наказателно производство в досъдебна фаза, като основанията за отказ по чл.40, ал.2, т.1, и 2 от ЗЕЕЗА са факултативни. Случаите по чл. 40, ал.1, т. 3 и т.4 и ал.2, т.4, към която препраща разпоредба на чл. 40а, ал.1 ЗЕЕЗА визират наложено наказание лишаване от свобода, поради което са неотносими. С оглед принципа на особеността по чл.61, ал.1 ЗЕЕЗА, от който поисканото за предаване лице не се е отказало, нито изпълняващият орган е дал съгласие същият да не се прилага, е от съществено значение изясняването на въпроса за какво престъпление, индивидуализирано по място, време на извършване и степен на участие се предава поисканото лице. Относно възраженията на защитата за липсващи реквизити на ЕЗА, изискуеми съгласно чл. 37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА, съдът намира за установено следното. На стр.3 и 4 от ЕЗА органът на издаващата държава е описал подробно обстоятелствата, които обосновават подозрение за извършването на престъпленията, квалифицирани в ЕЗА като незаконен трафик на наркотици и психотропни вещества. Конкретната степен на участие на поисканото за предаване лице в престъпната дейност, е описана достатъчно подробно, като са изложени твърдения, че българският гражданин в съучастие с друго конкретно установено лице е получил на две отделни дати наркотични вещества. При описанието на фактите издаващата държава е посочила дори и лични данни на лицата, от които се твърди, че са получени инкриминираните вещества. Във висока степен са индивидуализирани и самите вещества, като е посочен техният вид, тегло и дори процент на активния компонент. Съдът счита, че степента на обоснованост на обвинението при описанието на фактите в ЕЗА не се изследва от съда на изпълняващата държава в настоящото производство. С оглед изложеното съдът счете, че е безпредметно да събира сочените от защитата доказателства, свързани с изясняването на въпроса дали актът за задържане, въз основа на който е издадена ЕЗА, е достатъчно мотивиран и дали е обосновал убедително предположението за вероятна съпричастност на българския гражданин към инкриминираната престъпна дейност. Отделно от това е недопустимо разширително тълкуване на чл. 37, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА. Това е така, тъй като този текст от закона не предвижда анализ на доказателствата, на базата на които е постановено задържане на исканото лице, а само и единствено проверка за изчерпателност на фактите, които очертават рамката на обвинението – време, място на извършване, степен на участие в съответното престъпление. В настоящия случай няма никакво съмнение, че твърдяната престъпна дейност е обвързана само и единствено с територията на издаващата държава. В този смисъл не са налице факултативните основания за отказ от изпълнение, предвидени в чл.40, т.5 от ЗЕЕЗА. Достатъчно ясно е очертан и инкриминираният период, което е от значение за преценката дали са налице факултативните основания за отказ по чл. 30, ал.1, т. 2 ЗЕЕЗА. Съдът констатира, че давностният срок за провеждане на наказателно преследване на описаните в ЕЗА престъпления, не е изтекъл с оглед уточненията, относими към инкриминирания период. Давностният срок за наказателно преследване следва да се преценява съгласно българския наказателен закон. С оглед данните, че във всички случаи описаните в ЕЗА престъпления са наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години, дори и при най-благоприятното за поисканото лице фактическо положение, приложимият закон е по чл. 80, ал.1, т.2 НК, т.е. давностният срок е 15 години. Същият с оглед данните за периода, инкриминиран в образуваното в Република Италия производство (18 май 2021г. и 08 юни 2021г.), не е изтекъл. С оглед изложеното съдът намира, че ЕЗА съответства по форма и съдържание на изискванията по чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА. Заповедта съдържа всички необходими белези за индивидуализирането на престъплението, за което е издадена. Изпълнени са изискванията на чл.37, ал.1, т.5 от ЕЗА, като не съществува съмнение относно мястото, времето и степента на участие на исканото лице в престъпна дейност, касаеща трафик на наркотични вещества на територията на Република Италия. Съдът намира, че липсват абсолютни основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА – престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в РБ и не попада в юрисдикцията на РБ. От събраните доказателства е видно, че исканото за предаване лице не е осъдено нито в България, нито в друга държава – членка на ЕС за същото престъпление. От приложената по делото справка за съдимост е видно, че българският гражданин е осъждан, но за друго престъпление, извършено в периода от август 2016г. до 09.02.2018г. Безспорно е установено, че исканото лице не е малолетно и следователно е наказателноотговорно. От страна на прокуратурата на РБ не са предявени искания с оглед обстоятелствата, предвидени в чл.52 от ЗЕЕЗА, поради това не са налице основания и за отлагане предаването на българския гражданин под условие. От наличните по делото доказателства е видно, че срещу българския гражданин са били образувани наказателни производства, но са приключили с влязъл в сила съдебен акт на 12.09.2019г. (л.36 –л.39, СП). Престъплението, за което се иска предаване на българския гражданин, не е политическо, не са налице доказателства издаването на ЕЗА да цели преследване на българския гражданин поради негови политически, религиозни убеждения, или поради етническа принадлежност. Съдът намира, че не е обоснована опасност българският гражданин да бъде подлаган на насилие и изтезания, както и че неговите процесуални права, гарантирани от българския процесуален закон, ще бъдат защитени и при провеждане на наказателно преследване в Република Италия. Допълнителните гаранции по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА, които са представени допълнително по искане на българския съд в настоящото производство, дават основание за извод, че личното участие на българския гражданин се изисква само и единствено за нуждите на наказателното преследване на престъпленията, посочени по-горе, индивидуализирани по място и време на извършване. С оглед съдържанието на допълнително предоставените гаранции е видно, че не се касае за еднократно изслушване, а за участие на българския гражданин в наказателното производство до окончателно решаване на въпроса дали по неприключилото наказателно производство в досъдебна фаза той следва да бъде предаден на съд, съответно, ако бъде предаден на съд, дали неговото лично участие съгласно дадените гаранции е необходимо до постановяването на присъда. При така постъпилата допълнителна информация липсва основание да се приеме, че страна, членка на ЕС, ще подложи българския гражданин на унизително отношение, както и че по правило в правоотношенията си с лицата, чиято наказателна отговорност е ангажирана по обвинение за извършени тежки престъпления, ще нарушава правото им на справедлив процес и принципа за спазването на разумни срокове. С оглед изложеното съдът постанови своето решение, като с оглед крайния изход на делото и на основание чл. 44, ал.9 ЗЕЕЗА потвърди мярката за неотклонение на българския гражданин „задържане под стража“, която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Водим от горното, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: