Решение № 109 от 25.11.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 323/2024 г.

Производството е по чл.313 и сл. от НПК. С Присъда № 260003/21.05.2024г. по н.о.х.д. № 1143/2020г. РС - Д. е признал подсъдимия К. В. Ш. с ЕГН - •••••••••• з а ВИНОВЕН в това, че: На 12.06.2018г. в гр.Д. на ул.„Х.Б.“ в близост до кръстовището с ул.„Б.“, посока център, при управление на МПС - л. а. „Шевролет нубира“, с peг. № •••••••••••• е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на С.Н.И. с ЕГН - •••••••••• от гр.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи пръст на дясното стъпало, довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от 30 - 40 дни, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на осн. чл.343 ал.3 б.„а“ вр. чл.343 ал.1 б.„б“ предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК, на подс.К. В. Ш. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок от три години. На осн. чл.343г вр. чл.343 ал.3 б.„а“ вр. чл.343 ал.1 б.„б“ предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 и чл.54 ал.1 от НК, на подс.К. В. Ш. е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година. На осн. чл.59 ал.4 от НК, при изпълнение на това наказание е приспаднато времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 12.06.2018 г. Подс.К. В. Ш. е осъден да заплати на К. С. Т. и на Д. С. Ж., в качеството им на наследници на пострадалата С.Н.И., сумата от по 1 000 лева за всяка една от двете, представляваща обезщетение за причинените им с деянието неимуществени вреди, предмет на предявения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като ги отхвърлил за разликата до 3 500 лв. като неоснователен. Подс.К. В. Ш. е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци К. С. Т. и Д. С. Ж. сторените по делото разноски в размер на по 500 лева за всяка една от двете, представляващи адвокатско възнаграждение. Осъден е да заплати сторените по делото разноски Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.К. В. Ш. чрез процесуалния му представител адв.М. К. от АК – Д., с която оспорва процесната присъда. В съдебно заседание на 08.10.2024г. пред ОС – Д., жалбоподателят не се явява, представлява се от зищитника си, който поддържа жалбата и допълнителните изложения към нея. Твърди, че механизмът на извършване на престъплението не е доказан, тъй като единственият очевидец е била пострадалата, а същата е починала в хода на досъдебното производство. Представителят на ДОП счита жалбата за неоснователна, като излага мнение, че оспорваният от защитата механизъм по който е настъпило пътно транспортното произшествие е доказан по безспорен начин от изготвената по делото медицинска експертиза, разпитите на свидетелите и телефонният запис от телефонен номер за спешни повиквания 112. Настоява за потвърждаване на обжалваната присъда. Гражданският ищец и частен обвинител К. Т. поддържа тезата на прокурора и иска да се потвърди обжалваната присъда. Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл.314 ал.1 от НПК извърши цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, като без да се занимава по съществото на делото и неговата фактология намери за установено следното: Жалбата е допустима и основателна, но по различни от изложените в нея съображения предвид обстоятелството, че в хода на делото пред РС – Д. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на страна в процеса, което не може да бъде отстранено в настоящата фаза на процеса и съставляващо основание за отмяна на обжалвания съдебен акт предвид следното: Производството пред първата инстанция е образувано на 30.10.2020г. по внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на К. В. Ш., за извършено престъпно деяние по чл.343 ал.3 б.„а“ вр. чл.343 ал.1 б.„б“ предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК. С разпореждане от 02.11.2020г. районният съд е насрочил на 03.12.2020г. разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. С оглед настъпила смърт на съдия - докладчика, делото е било преразпределено на друг съдия, който е насрочил разпоредителното заседание по делото за 26.01.2021г. При служебната проверка въззивният съд констатира, че в хода на разпоредителното заседание на 26.01.2021г. Районен съд – Д. е допуснал нарушения на процесуалните правила и на практика делото е приключило без да е проведено разпоредително заседание съобразно законовите предписания на НПК. На първо място, районният съд не е изпълнил задължението си да разясни на присъстващите лица скрепената в чл.248 ал.3 от НПК преклузия, а съвсем общо председателят на състава е разяснил на страните правата по НПК. Пренебрегвайки тази норма, съдът е пристъпил към изслушване становищата на страните по въпросите, визирани в чл.248 ал.1 от НПК, без да им разясни изрично разпоредбите на ал.3 и ал.4 от чл.248 на НПК съгласно които, възражения за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, трябва да бъдат поставени за обсъждане във фазата на разпоредителното заседание. В противен случай, такива възражения не могат да бъдат правени в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд. На следващо място, определението с което приключва разпоредителното заседание задължително следва да бъде подписано от съда. Тук е мястото да се подчертае, че разпоредителното заседание се провежда в състава, който трябва да разгледа делото и това неминуемо рефлектира върху неизмеността на състава, т.е., бъде ли проведено разпоредителното заседание от съдебен състав, който формира становище по всички въпроси, предвидени в чл.248 от НПК, то впоследствие делото не може да бъде разгледано от друг съдебен състав. На тази плоскост и доколкото съдебният състав взема решение по въпросите на чл.248 ал.1 от НПК, то безусловно следва, че и определението по реда на чл.248 ал.6 от НПК следва да носи подписите на целия съдебен състав, а в настоящия случай – съдия и двама съдебни заседатели. Тази законова процедура обаче, в разглеждания казус е изначално опорочена, тъй като отсъства определение, подписано от целият съдебен състав и материализирано в съдебния протокол, който в случая е подписан само от председателя на състава. Или в проведеното разпоредително заседание от 26.01.2021г. на Районен съд - Д., явяващо се съществено за процеса в първоинстанционния стадий, липсват законосъобразно извършени процесуални действия на съда по оттегляне на тайно съвещание, постановяване, обявяване и подписване на определението по чл.248 ал.6 от НПК от целият съдебен състав. Подобен подход е изцяло в разрез със законовите правила, доколкото нормата на чл.248 ал.5 от НПК предвижда съдът, след изслушване на прокурора и лицата по чл.247 от НПК, да се оттегли на тайно съвещание и да постанови определение, което съобразно разпоредбата на чл.248 ал.6 от НПК следва да бъде обявено в разпоредителното заседание. Не на последно място, следва да бъде отбелязано и друго допуснато нарушение, а именно, че никъде в хода на разпоредителното заседание не е дадена възможност на подсъдимия да изкаже своето становище по различните точки на чл.248 ал.1 от НПК. По този начин съдът го е лишил от процесуалната възможност да изрази искания, бележки и възражения относно разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК, която стои в основата на разпоредителното заседание. Този пропуск макар и формален, указва на неспазване на задълженията на съда, визирани в чл.11 – чл.18 от НПК, на които кореспондират основополагащи правни принципи на наказателното съдопроизводство, гарантиращи законосъобразното провеждане на съдебния процес и обуславящи правилността на взетото крайно решение в него. Допуснатите от РС - Д. нарушения в хода на разпоредителното заседание по развилото се съдебно производство, съставляват абсолютни процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК, които въззивният съд не би могъл да отстрани и препятстват възможността му да провери каква е била действителната воля на решаващия орган, също така препятстват възможността да се провери по какъв начин е било формирано вътрешното убеждение, въз основа на което съдебният състав е взел своето решение и са основание за цялостна отмяна на присъдата /включително в гражданско осъдителната й част/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед констатирания порок на присъдата и предвид изложените по - горе съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, налагащи отмяна на присъдата изцяло, въззивният съд счита, че не следва да се произнася по останалата част от възраженията в жалбата, тъй като преценката за правилното приложение на материалния закон, следва да бъде извършена само при положение, че при постановяването на присъдата са били спазени точно изискванията на процесуалния закон. С оглед гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 във вр. с чл.334 т.1 от НПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД: