Решение № 1909 от 30.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 1148/20.01.2024 г., постановено по гр.д. № 32240/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, с а отхвърлени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД, предявени от К. Г. Ч.-К., ЕГН ••••••••••, срещу Столична община, ЕИК 000696327, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 л в., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на счупване на десен глезен поради стъпване в шахта/решетка за дървесна растителност на 02.07.2022 г. около 11: 00 часа при движение по тротоар на ул. „•••••••, гр. София, както и сумата от 225 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за направени разходи за лечение – за стойност на ортопедичен ботуш – ортеза. С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – деловодни разноски. По делото е депозирана въззивна жалба от 13.02.2024 г. от ищеца К. К.а. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че общината има общо задължение за поддържане на собствените си обекти, за които следва да се отнася с грижата на добрия стопанин. Въззивникът посочва, че общината следва да поддържа тротоарите и зелените площи безопасни за движещите се пешеходци. Сочи, че не е налице законова забрана за преминаване на пешеходци върху конструкцията – решетка с отвор за декоративна растителност. Моли решението да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени. Претендирани са разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че преминаването на пешеходци през зелените площи, каквато е процесната, е забранено. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 12.06.2023 г., депозирана от К. Г. Ч.-К., с която са предявени срещу ответника Столична община обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на счупване на десен глезен поради стъпване в шахта/решетка за дървесна растителност на 02.07.2022 г. около 11: 00 часа при движение по тротоар на ул. „•••••••, гр. София, както и сумата от 225 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за направени разходи за лечение – за стойност на ортопедичен ботуш – ортеза. Ищецът твърди, че на 02.07.2022 г. към 11: 00 часа стъпва върху необезопасена и необозначена по никакъв начин шахта/решетка за дървесна растителност, разположена на пешеходната зона, в която следвало да има засадено дърво, но такова липсвало, а вместо това имало дупка с диаметър около 40 см и дълбочина около 10 см. Вследствие на инцидента ищецът счупил глезена на десния си крак, вследствие на което претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в разход за ортопедичен ботуш – ортеза. Съдът е сезиран с горепосочените искове с искане същите да бъдат уважени в заявените размери. Претендирани са разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът счита, че не са налице предпоставките на непозволеното увреждане – виновно поведение и причинно-следствена връзка между инцидента и вредите. Посочва, че ходенето по зелени площи е забранено от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски. По делото са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебномедицинска експертиза, разпитани са свидетели. По делото е безспорно обстоятелството, че тротоар на ул. „•••••••, гр. София, се стопанисва от ответника въззиваем Столична община. Ищецът е представил следните писмени доказателства: Лист за преглед на пациент от 02.07.2022 г. с диагноза „Счупване на външен (латерален) малеолус“; анамнеза – „стъпила накриво“; обективно състояние – „болка в десния глезен“; терапия – „ортеза, контролен преглед на 10.07; Лист за преглед на пациент от 08.07.2022 г. с диагноза „Счупване на външен (латерален) малеолус, закрито“; анамнеза – „фрактура на фибуларен малеол от 02.07.2022 г., изписана ортеза, оплаква се от болка“; обективно състояние – „добро“; терапия – „гипсова шина, контролен преглед на 16.07; Амбулаторен лист от 31.08.2022 г. с диагноза „Счупване само на фибулата, закрито“; анамнеза – „счупване на латерален малеол на 02.07.2022 г., обездвижена за 30 дена с две патерици и имобилизация от гипсов ботуш, оплакване от оток, болка и нарушена походка“; обективно състояние – „накуцваща походка, оточно дясно ходило и глезен, локално повишена температура, хипотонус на мускулите на подбедрицата, риск от падане – нисък, психологичен статус – адекватен, оценка на болката – ВАС 3“; Амбулаторен лист от 15.09.2022 г. с диагноза „Счупване само на фибулата, закрито“; анамнеза – „счупване на латерален малеол на 02.07.2022 г., обездвижена за 30 дена с две патерици и имобилизация от гипсов ботуш, свалени на 03.08.2022 г., проведен курс лечение, чувства се по-добре“; обективно състояние – „накуцваща походка, оточно дясно ходило и глезен, локално повишена температура, хипотонус на мускулите на подбедрицата, риск от падане – нисък, психологичен статус – адекватен, оценка на болката – ВАС 2“; Болнични листове от 27.07.2022 г., 29.07.2022 г. и 24.08.2022 г., от които е видно, че същата е била в отпуск от 04.07.2022 г. до 15.09.2022 г. По делото е представено и Експертно решение от 22.03.2023 г. на НЕЛК, с което е оценена работоспособността на Н.П.К., дете на ищеца – 100, 00 % ВСУ с чужда помощ, пожизнено. По делото е изслушано и заключение на съдебномедицинска експертиза, в което вещото лице е посочило, че от приложената медицинска документация се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между попадането на десния крак на ищеца в необезопасената шахта/решетка и причинената от това травма. Според заключението болката вследствие на травмата е силна, налагаща медикаментозно обезболяване. Пострадалият следва да преустанови ходенето и друга физическа активност. Травмата е съчетана с изразен оток, а травмираният крак не може да поеме тежестта на тялото и да извършва движения в областта на глезенната става. Вещото лице е посочило, че в периода след травмата до функционалното възстановяване на пострадалия е налице затруднена в началото до напълно невъзможна опорна функция на травмирания долен крайник. Вследствие репаративни процеси до около 2-3 месеца след инцидента настъпва функционално възстановяване, което е напълно достатъчно за възстановяване на ежедневни дейности като самостоятелно придвижване, опора, ходене, къпане, обличане, и др. Постепенно се възстановяват и други мобилни функции на крака, изискващи по голямо натоварване, като тичане, скачане, носене на обувки на ток. Вещото лице е посочило, че при по-леко счупване – без разместване и оперативна намеса, възстановителният процес трае 6-8 седмици. В експертизата е посочено, че след преживяно счупване на глезен дори при своевременно лечение може да не настъпи пълно възстановяване, а самото счупване увеличава риска от развитие на артрозни промени в глезена. В съдебно заседание вещото лице посочва, че няма данни да е имало разместване при счупването, а смяната на ортезата с гипсова имобилизация е следствие от нарастващия във времето оток, образуван поради счупването. Вещото лице заявява, че периодът на възстановяване, описан в исковата молба, е нормален и обичаен. Вещото лице не е извършвало личен преглед. По делото са разпитани двама свидетели – П.К.К. и П.Р. П.. Св. К., съпруг на ищеца, описва механизма на инцидента и процеса на възстановяване, през който е преминал ищецът – 20 дена обездвижващ ботуш, 30 дена гипс. Свидетелят посочва, че след свалянето на гипса възстановяването не е било пълно, 3 месеца се е занимавал с ищеца и общото им дете. Възстановителният период бил 3 месеца, след които още 2-3 месеца свидетелят карал ищеца до работа и обратно. Посочва, че в периода на възстановяване инцидентът се е отразил зле на семейството. Детето им е със специални образователни потребности (посочено в исковата молба) и изисква 24-часова грижа. Ищецът се обвинявал, че не може да помага, а се е фокусирал върху възстановяването си. До свалянето на гипса ищецът се придвижвал с количка на колела, а след това трудно стъпвал, изпитвал болка, не се чувствал стабилен. Ищецът бил потиснат, раздразнен, депресиран, с голямо напрежение. По отношение на механизма на инцидента свидетелят посочва, че ищецът е преминал през мястото, предназначено за дърво, където имало метална необезопасена решетка, и се спънал в отвора, а не в решетката или в тревата. Изрично заявява, че това не е единственото място, през което може да се премине, а е най-краткото. Свидетелят П., управител на пекарна на ул. „Цар Иван Асен II“ № 13, посочва, че през юли месец 2022 г. ищецът напазарувал от пекарната и на излизане стъпил накриво на мястото, на което по принцип има дърво, и паднал. Заедно със съпруга, който излязъл от колата, изправили ищеца, а глезенът му бил посинял. Свидетелят заявява, че е управител на пекарната от 2021 г. и оттогава на мястото не е имало дърво, а само решетка, а няколко месеца след инцидента дърво било поставено. Св. П. посочва, че може да се минава покрай решетката свободно. Само на това място не е имало поставено дърво към момента на инцидента. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е частично неправилно. Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за основателността на които е необходимо ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи следните правопораждащи юридически факти: 1) ответникът е възложил работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение – действие или бездействие, е причинил вреди на ищеца; 2) между поведението на изпълнителя и претърпените от ищеца вреди е налице причинно-следствена връзка; 3) вид и размер на претърпените от ищеца вреди – имуществени и неимуществени, посочени в исковата молба. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са налице сочените в отговора на исковата молба обстоятелства, изключващи вината на изпълнителя на работата. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е обективна – гаранционно- обезпечителна, и е за чужди виновни действия, които са причинили непозволеното увреждане. Тежестта за оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е в тежест на ответника, като не може да оспорва собствената си вина, а само тази на лицето, причинило пряко непозволеното увреждане. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна на тази по чл. 45 ЗЗД на директния причинител на увредата. Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са очертани в ППВС № 9 от 28.12.1966 г. Възложителят може да се освободи от тази отговорност ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа – така Решение № 50065 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 3053 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. В Решение № 50048 от 31.08.2023 г. по гр. д. № 2897 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение е посочено, че „юридическите лица, държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди“. Безпротиворечиво се приема в доктрината и съдебната практика, че в принципен план общината отговаря за причинените на трети лица вреди на основание чл. 49 ЗЗД, когато не е предприела действие, което е предписано от закона, или е предприела действие, без да положи дължимата грижа, от което са произтекли вреди. В този смисъл са напр. Решение № 242 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 4249 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 50159 от 04.04.2023 г. по гр. д. № 1272 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 154 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 30 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4- то гр. отделение, Решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 582 / 2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV ГО. По делото категорично се установява, че на 02.07.2022 г. около 11: 00 часа при движение по тротоар на ул. „•••••••, гр. София ищецът е стъпил в шахта/решетка за дървесна растителност, вследствие на което е счупил глезена на десния си крак. За това свидетелстват събраните по делото писмени доказателства, заключението по съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания. От експертизата се установява също, че причинените травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Спорният по делото въпрос е дали общината носи отговорност за поддържане на процесния участък, респ. следвало ли е същият да бъде обезопасен. Както бе посочено по-горе, безспорно е обстоятелството, че тротоар на ул. „•••••••, гр. София, се стопанисва от ответника въззиваем Столична община. В § 1, т. 1 ДРЗП е посочено, че „Път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно § 1, т. 2 ДРЗП „Земно платно“ е част от повърхността в обхвата н а пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. § 1, т. 14 ДРЗП предвижда, че „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.